№ 13774
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110147280 по описа за 2021 година
Предявени са от “. ЕАД, ЕИК ., представлявано от . . – Изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу В. П. Г., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.САМОКОВ № 82, ЕТ. 8, АП. 47, със съдебен адрес: гр.
София, бул. Ген. Тотлебен № 2, вх. Г, ет. 2, ап.4, чрез адвокат Е. К., особен представител,
иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150
от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 230,06 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.11.2020 г., сумата от 20,32 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017
г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 4,27 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 16.11.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София,
бул. Рожен, бл. 11, вх. А, ет. 1, ап. 4, аб.№ 60238, но не е изпълнил задължението си да
заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез
особения представител, назначен му по делото, като оспорва иска като неоснователен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва, че ответникът е бил собственик
на процесния топлоснабдяем имот през процесния период. Моли съда да отхвърли исковата
претенция като неоснователна.
Третото лице-помагач „БРУНАТА“ ООД не оспорва предявения иск. Представя
писмени доказателства.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 25.11.2020 г., по което е образувано приложеното по
делото ч.гр.д. № 58574/2020 г. на СРС, 120 състав. Искането е уважено, като срещу
длъжника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. За
лицето не са намерени данни за месторабота, поради което на заявителя са дадени указания
за предявяване на установителен иск за вземането му. Последното обстоятелство обуславя
правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е
придобил процесния топлоснабдяем имот, представляващ Апартамент № 4, находящ се в гр.
София, бул. Рожен № 22 (бул. Ал. Толстой № 86), вх. А, ет. 1, с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 154, том II, рег. № 2841, дело № 293 от 06.07.2007 г.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува договор за
услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма „Бруната“
ООД /ТЛП/. През периода от 1.5.2017 г. до 30.04.2020 г. не е извършен отчет, поради
неосигурен достъп от ответника. Попълнени са протоколи за неосигурен достъп. В
процесния имот се ползва топла вода, която се отчита на един брой потребители при норма,
съгласно НТ. Своевременно са извършвани и метрологични проверки на уредите за дялово
разпределение. Изводите на вещото лице кореспондират и с документите, предоставени от
третото лице-помагач, като е установена сума за подгряване на топла вода в размер на
1459.91 лв. за процесния период.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена. Дължимата главница възлиза на 1460.02 лв., такса за дялово разпределение в
размер на 20.32 лв., а лихвите – общо 234.33 лв.
При така установените факти, съдът счита, че искът е доказан до размерите на
задълженията, установени от вещите лица, а именно – за главницата за топлинна енергия за
подгряване на топла вода, съгласно сумата, установена от вещото лице по СТЕ – 1459.91 лв.,
а за главницата за услугата дялово разпределение и за лихвите, съгласно заключението на
вещото лице по ССЕ, съответно в размер на 20.32 лв. и 234.33 лв. Безспорно се установява,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна от ищцовото
дружество, тъй като е собственик на топлоснабдяемия имот. С оглед на горното, съдът
счита исковете за доказани по основание и размер, а възраженията на ответника са
неоснователни.
2
Следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване на вземанията чрез
изтекла погасителна давност. Предвид това, че производството е установително по реда на
чл. 422 от ГПК, същото се явява продължение на заповедното, образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК от 25.11.2020 г. На тази дата е спряла да тече погасителната давност. С оглед
периодичния характер на процесните вземания, същите се погасяват с тригодишна
погасителна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно Общите условия на
ищцовото дружество, всяко месечно вземане става изискуемо 45 дни след неговото
публикуване, поради което следва да се приеме, че всички вземания до 20.10.2017 г. се
явяват погасени по давност. Така погасена по давност е главница в общ размер от 230.14 лв.
и лихви в размер на 36.32 лв. Остават дължими главница в размер на 1229.77 лв. и лихви в
размер на 193.74 лв., както и такса за дялово разпределение в размер на 20.32 лв. и лихва
върху нея в размер на 4.27 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковете са основателни до посочените
размери, а над тези суми и до пълните размери следва да се отхвърлят поради погасяването
им по давност.
По разноските: При този изход от спора ищецът има право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в исковото и заповедното
производство, както следва: 1018.61 лв., в това число държавна такса в двете производства
по 34.29 лв., депозит за особен представител на ответника в размер на 350.03 лв., депозити
за експертизи в общ размер на 500 лв., а съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 50 лв. и за исковото в размер на 100 лв., съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца
му се следват разноски в общ размер на 850.25 лв. Ответникът е представляван от особен
представител и не е извършил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните “. ЕАД, ЕИК ., представлявано от
. . – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б и В. П. Г., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.САМОКОВ № 82, ЕТ. 8, АП.
47, със съдебен адрес: гр. София, бул. Ген. Тотлебен № 2, вх. Г, ет. 2, ап.4, чрез адвокат Е.
К., по предявените искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 1229.77 лв. (хиляда двеста двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) -
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от
21.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от 193.74 лв. (сто деветдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) –
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 16.11.2020 г., такса за дялово
3
разпределение в размер на 20.32 лв. (двадесет лева и тридесет и две стотинки) и лихва
върху нея в размер на 4.27 лв. (четири лева и двадесет и седем стотинки) за периода от
01.12.2017 г. до 16.11.2020 г., като отхвърля исковете до пълните им размери, постановени
със Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 58574/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, като
неоснователни, поради погасяването им с изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД.
ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН ********** да заплати на “. ЕАД, ЕИК ., представлявано от
. . – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б сумата от 850.25 лв. (осемстотин и петдесет лева и двадесет и пет стотинки) за
разноски, съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „БРУНАТА“ ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4