Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
22.10.2020 |
Град |
МЕЗДРА |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
наказателен |
състав |
||
|
|
|
|
|
|
||
|
На |
Двадесет и осми юли |
|
Година |
2020 |
||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
ЕВГЕНИ
БОЖИДАРОВ |
|||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||
|
Секретар |
Валя Каменова |
|
||||||||
|
Прокурор
|
|
|
||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдия БОЖИДАРОВ |
|
||||||||
|
АНХ |
дело номер |
51
|
по
описа за |
2020
|
година. |
||||||
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:
“Монолит“ АД –София обжалвало в срок Наказателно постановление № Е-НП-20/03.12.2019 год.
на Министър на енергетиката, с което на
основание чл.83 ЗАНН , чл.94 ал.1 пр.първо и чл.95 ал.3 ЗПБ дружеството е
санкционирано с ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 50 000 / петдесет хиляди / лв. за нарушение на чл.77, вр. с чл.87 ал.1 и ал.2
т.2, вр. с чл.88 т.3 и т.4 от ЗПБ .
НП е получено от жалбоподателя на
20.01.2020 година, след което жалба срещу НП е подадена по куриерска Ф“Еконт“ с бар код на пратката приложен на л.
7 от делото , без дата на подаване.
Съдът служебно извърши справка в сайта на куриерска Ф“Еконт“ и установи
по баркода на л.7 в опция „проследяване на пратката“, че същата е подадена на 27.01.2020 г. в 14,46 часа,
следователно е подадена в законоустановеният 7-дневен срок, който е спазен, тъй
като жалбата е постъпила в куриерската фирма преди изтичане на срока - арг. от чл.184 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В този
смисъл доводи за пропуснат срок отразени
в съпроводителното писмо на наказващия орган
съдът намира за несъстоятелни.
Жалбата първоначално е подадена
от изпълнителният директор Г.Ш. , което наложило прекратяване на съдебното
производство с разпореждане от 14.02.2020 г. /л.129/ . След обжалване са дадени
указания от съда и жалбата е коригирана с подател санкционираното ЮЛ , при
което с разпореждане от 09.06.2020 г. / л.136/ е отменено
разпореждането от 14.02.2020 г. и е
даден ход на делото за разглеждане по
същество на спора .
В жалбата се навеждат бланкетни доводи
за издадено НП при съществени нарушения
на материален и процесуален закон, както и
необоснованост.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от държавен инспектор
Йорданова с пълномощно приложено на л.146.
Същата поддържа НП и пледира за неговото потвърждаване като законосъобразно и
правилно.
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Събрани са множество
писмени и гласни
доказателства. Снети са показания от служители на Министерството на енергетиката установили нарушението – Е.Г., А.З. и С.Б., първият актосъставител, а останалите свидетели при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и изложените в жалбата доводи, приема следното от
фактическа и правна страна :
На 18.05.2000 година между
Министерски съвет на Р България и концесионера „Монолит“ АД е сключен договор
за предоставяне концесия на подземни
богатства – скално облицовъчни материали –варовици, чрез добив от
находище с. Г. Кремена , област Враца.
Концесионния договор е със срок 35 години. Съгласно чл. 6 т.4 от концесионния
договор концесионера се задължава да извършва добива като осъществява
свързаните с концесията дейности, съобразно утвърдените със съответните проекти ред. Съгласно чл. 7
от концесионния договор право и задължение на концесионера е да добива природни богатства от това
находище. Съгласно чл. 7 ал.2 т.11 от
концесионния договор концесионера е длъжен да съгласува с концедента и
съответните държавни органи всеки
годишен работен проект до 30.01
на настоящата година , като след
съгласуване този работен проект
и годишните инженерни проекти
стават неразделна част от концесионния договор , като концесионера е длъжен да изпълнява
задълженията произтичащи от тях. Иначе казано при липса на ГРП концесионера не
може да извършва добив от находището. НП
подробно следва хронологията на извършване на нарушението, но
изпълнителното деяние се свежда до това, че
концесионера „Монолит“ АД е извършил добив от находище „Горна Кремена“ през м.март 2019 година в размер на
241,90 куб.м. без да представи и да има съгласуван от Министерство на енергетиката съгласуват ГРП за 2019 г. Нарушението е квалифицирано по чл.77, вр. с чл.87 ал.1 и ал.2
т.2, вр. с чл.88 т.3 и т.4 от ЗПБ и
санкцията е наложена на основание чл. 94
ал.1 ЗПБ.
В подкрепа на изложеното са приложения по делото концесионен договор,
както и писмо №Е-26 М-217/15.04.2019 г. представляващ отразен
от концесионера месечен отчет за действително добитите количества
блокове, както и справка от приходите от
продажби от находище Горна Кремена през м. 03.2019 г.. От тази справка се
установява, че „Монолит“ АД през м.03.2019 година съобразно посоченото писмо от 15.04.2019 г. е
извършило добив от находището в размер на 241,90 куб.м. варовик, без представен от концесионера и
съгласуван от МЕ ГРП за добив и първична
преработка за 2019 г. Фактите по
вмененото нарушение са идентични с тези отразени при съставения АУАН
№15/15.06.2019 г. въз основа на което атакуваното НП е издадено . В АУАН е
отразено , че възражения ще се внесат в
законоустановеният срок.
На л.111 от делото е приложено
възражение срещу АУАН, като не се отричат изпратени справки за добив на материал от находището за м.
март 2019 година с посочени количества в месечните отчети. Не се спори и по обстоятелството , че към
този момент все още не е налице съгласуван с концесионера ГРП. Във възражението обаче се твърди, че отразеното в писмо № Е-26М-217/15.04.2019 г.,
поради грешка е посочен добив от находището за м. март 2019 г.,
но в случая според жалбоподателя не се касае за добив, а за реализиране
на приходи от добити скално- облицовъчни
материали през предходната 2018 г. и находящи се на склад.
При издаване на НП наказващия орган
е отчел това възражение и се е
произнесъл мотивирано по него, като извода на наказващия орган е, че не се касае за грешка, като
доказателствата сочат, че не са били налице
посочените количества от 241,90
куб.м. добит варовик, който
всъщност се твърди , че е бил на
склад. В тази насока са показанията на св. Е.Г., А.З. и С.Б.. Те посочват към м.03.2019 г. липса на съгласуван проект между МЕ и
концесионера за находището за 2019 г. и
респ. през тази година това възпрепятства добива от него. Свидетелите също така
сочат, че съгласно концесионния договор
срока за представяне на този отчет е
изтекъл още на 31.01.2019 г., което е самостоятелно нарушение на чл. 7 ал.2
т.11 от концесионния договор. Също така свидетелите сочат, че е извършена справка за добива за 2018 г. останал на склад и е съпоставен с твърдението по възражението на
АУАН , че въпросните 241,90 куб.м. варовик според жалбоподателя не са добити
през м. март 2019 г. в находището, а са били на склад като добити в предходна
година. Поясняват, че при тази справка това
твърдение не е потвърдено, което
опровергава твърденията на жалбоподателя
за грешка в предадената справка от м.март 2019 г.
По делото е налично и писмо
№Е26-М-222/17.04.2019 г. установяващо, че е внесен ГРП за 2019 г. за находище
„Горна Кремена“, но този проект не е
съгласуван.Дори и да е съгласуван, то законната дейност от находището
може да бъде извършена от момента на съгласуване на работния проект за 2019 г. в смисъла на чл. 7
ал.2 т.11 от концесионния договор. Иначе казано
дори хипотетично ГРП за 2019 г.
да е съгласуван в момента на внасяне на
ГРП с писмо № Е26-М-222/17.04.2019 г., то към м. Март 2019 г. не е налице законова възможност за добив от
находището в който смисъл е и съставено атакуваното НП. Нарушението
в него както вече бе посочено касае м. март 2019 г. и е установено от писмо № Е-26М-217/15.04.2019 г., за което
жалбоподателя твърди, че отразява неверни
обстоятелства по добив в
находището през м. март 2019 г. в размер на 241,90 куб.м.варовик, а в същност според
него се касае за такова количество
налично на склад. Свидетелите сочат съпоставка за добив на варовик за 2018 г. с оглед проверка на твърдението за грешка в месечния
отчет за м. март 2019 г. Проверени са
представените с писмо № Е-26М-467/25.11.2019 г. отчети от „Монолит“ АД
за находище „Горна Кремена“ за 2018 г., приложени към делото, които отчети са в насока
действително добити количество блокове от находището за цялата 2018 г. и отчет
за размер от приходите по
продажба на крайния продукт свързан с обекта на концесията през цялата 2018 г.
Представен е и отчет за действително реализирани количества блокове свързани с
обекта на концесията за цялата 2018 г. Тези отчети са представени от „Монолит“АД
във връзка със задължение на концесионера съгласно чл. 16 ал.3 от концесионния
договор да заплаща годишно
парично концесионно
възнаграждение в размер на 5 на
сто от стойността на добитите и
реализирани количества варовикови блокове , изчислена от концедента на база на
реализираните количества блокове и
средно претеглената продажна цена. При
анализ на тези отчети за 2018 г. се установява чисто математически, проверено и
от съда, че разликата между добитите и реализирани количества блокове през 2018 г. е в размер на 93,67 куб.м.
блокове, тъй като справките сочат за 2018 г. добити блокове скален материал в размер на 1802,90 куб.м.,като реализираните
блокове през 2018 година
са 1709,23 куб.м. Разликата между добитите и реализирани блокове през
2018 г. е в размер на 93,67 куб.м. , което
е както бе отразено в пъти по-
малко от отчетения добив на блокове през м.март 2019 г. в размер
на 241,90 куб.м., които се сочат във възражението по АУАН, че не са
действително добити през м. Март 2019 г. , а се касае за грешка в писмо №Е26-М-217/15.04.2019 г., а в същност
са останали на склад от предходна година. Простата аритметична сметка по
справките за добив за 2018 г. и
съответна реализация на този добив сочи на стойностно число два пъти и половина по- малко от твърдения за наличен материал
като блокове добити през 2018 г.
– останали от този добив в размер на 241,90
куб.м. блокове. При тези факти в НП правилно е анализирана
доказателствената съвкупност и
възражението за грешка при заявен добив
за м. март 2019 г. в размер на 241,90
куб.м. вместо такова на склад от предходна година се явява
несъстоятелно. Съдът споделя това мнение на наказващия орган и при проверката на съответните документи
достига до същия извод. Разглеждайки сходни дела по подобни казуси факта на добив в период преди да е разрешен такъв, поради липса на
ГРП ,се извежда от допълнителни
доказателствени източници пряко
отразяващи деня на извършения
добив чрез проверка на използваните взривни вещества в регистрите по контрол на
тях в съответните РУ на МВР. В случая доказването на нарушението не е извършено с този вид доказателства
, тъй като по фактите е налице
първично заявен добив за м. 03.2019
година от концесионера в писмото
от 15.04.19 г. и съответните справки , като
впоследствие концесионера след съставяне на АУАН , а не преди това , е
отрекъл верността на тези справки за м. март 2019 г. Хипотезите на
развитие извън процесното дело водят до
извод, че ако се споделя твърдението на
концесионера за грешни данни в
отчета от м. март 2019 г. , то в случая ще е налице документ с невярно
съдържание, което е престъпление по НК. Проверката на цялостните отчети за 2018 година обаче
сочат, че отчета за м. март 2019 година е отразил действително добив на това
количество в този времеви период, а не
се касае за погрешно деклариране , като
останало количество добити каменни
блокове от 2018 г. В тази насока
бяха посочени доводи при анализ на
отчета за 2018 г. при съпоставка между
обем на добива от находището и на последващата от това продажба и
съответният от това резултат е съпоставен с твърдения за наличие на склад на
добит варовик през м.03.2019 г. като останал от предходна година . Не е логично
останалият на склад материал през м.03.2019 г. от предходна 2018 г. година да е повече от два пъти и половина
декларираният такъв като разлика между добит и продаден скален материал именно през същата 2018 г. .Ако твърдението за това бе вярно , то следва
при съпоставка между двете стойности да е налице равенство , или да е налице
близък резултат съобразно допълнителни продажби през м.01 и м.02.2019 г. със
съответни количества .
При тези доводи, съдът намира ,че
нарушението е извършено от жалбоподателя
по начина посочен в НП и доказателствата го потвърждават в пълен обем. Деянието е извършено от юридическо
лице при безвиновна отговорност по
смисъла на чл. 83 ЗАНН , тъй като касае
не изпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейност от юридическо лице. При тези съображения нарушението
е правилно квалифицирано по чл.
77 вр.- чл. 87 ал.1 и
ал.2 т.2 вр. чл. 88 т.3 ЗПБ.Тези разпоредби гласят следното :
чл.77 ЗПБ.
(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Опазването на земните недра чрез рационалното
използване на подземните богатства е основно задължение на всички, които
осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване, проектират минно
строителство, подготвят експлоатацията и добиват подземни богатства;
чл.87 ЗПБ .
(Изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., бр. 100 от 2010 г.) (1) Опазването на земните
недра при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни
богатства се осигурява чрез рационалното им използване. (2) Рационалното
използване на подземните богатства при търсенето, проучването, добива и
първичната им преработка включва: т.2 спазване на утвърдения с работните
проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства;
чл. 88 ЗПБ .
(Изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., бр. 100 от 2010 г.) За спазване на изискванията
по опазването на земните недра, чрез рационалното използване на подземните
богатства всеки титуляр на разрешение за търсене и проучване и за проучване и
концесионер е длъжен : т. 3. (изм. – ДВ,
бр. 14 от 2015 г.) да съгласува с
министъра на енергетиката работните проекти за търсене, проучване, добив и
първична преработка на подземни богатства и работните проекти за техническа
ликвидация и/или консервация на геологопроучвателните и миннодобивните обекти;
Съгласно §1 т.16 от
Закон за подземните богатства
"Опазване на земните недра" е спазване на определените с нормативните
актове изисквания и ред за ползването на земните недра, както и на изискванията
за разумното и рационалното използване на подземните богатства при проучването,
добива и първичната им преработка. От посочените разпоредби се установява, че
същите касаят опазването на земните недра, което съгласно легалната дефиниция в
закона се изразява в спазването на реда и изискванията за рационалното
използване на подземните богатства. Неизпълнение на задълженията по опазване на
земните недра представлява административно нарушение по смисъла на чл.94 ал.1 от
Закон за подземните богатства, която санкционна норма е приложена правилно
и в съответствие с текстовото описание на нарушението и приетата правна
квалификация .Разпоредбата на чл.77 от
Закон за подземните богатства въвежда задължение
за субектите, осъществяващи дейности по проучване и ползване на подземните
богатства да ги опазват, чрез рационалното им използване. Във връзка с
посоченото задължение е въведено изискване за спазването на утвърдения с
работните проекти ред за усвояване на запасите на подземните богатства -
чл.87 ал.1
и ал.2 т.2,
вр. с чл.88
т.3 и т.4 от Закон за подземните богатства,
като отклонения от тях не се допускат, ако не са
утвърдени по надлежния ред. Следователно, изискването за спазване на утвърдения
с работните проекти ред е задължителен при
добив на подземни богатства. Правилно административнонаказващият орган е
приложил и санкционната норма на чл.94 ал.1 от
Закон за подземните богатства, която предвижда налагане на
имуществена санкция от 50 000 до 500 000 лева на всеки, който не изпълнява
задълженията по опазване на земните недра чрез рационално използване на
подземните богатства по чл.77 от
Закон за подземните богатства. В настоящия случай на дружеството е
наложена имуществена санкция в минимален размер от 50 000 лева, то същата не
подлежи на изменение, съгласно критериите по чл.27 от ЗАНН.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от жалбоподателя, чиято
отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
Съдът счита, че
не са допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на процесното наказателно
постановление, които да водят до отмяната му. Съгласно чл.95 ал.1 от Закон
за подземните богатства нарушенията се установяват с актове на
длъжностни лица от Министерството на енергетиката. Актосъставителят Е.Г. работи
на длъжност главен инспектор в Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол”
към Министерство на енергетиката, като същият е упълномощен със Заповед №
Е-РД-16-220 от 15.02.2017 г. на Министъра на енергетиката в т.1т.10,приложена
на л. 123 до л.126 от преписката, да
съставя актове за установяване на административни нарушения, а атакуваното
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.95 ал.3 от
Закон за подземните богатства - Министъра на енергетиката. Спазени
са изискванията на чл.42
и чл.43 от ЗАНН, като е посочено качеството на свидетелите, описание на
нарушението, с оглед неговата специфика и законовите разпоредби, които са
нарушени. Съответно не са нарушени и разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на дружеството жалбоподател не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството, макар , че и такива
не се претендират в жалбата . Нарушения при съставяне и връчване на АУАН също не
се установиха. От приложените доказателства се установи, че са спазени строго
формалните изисквания на закона. Акта е съставен в присъствие на законния
представител на дружеството, връчен и предявен му лично. Пред наказващия орган
са направени възражения /л.111 от преписката/ , че констатираното не
представлява нарушение,а се касае за грешка при деклариране на добив за
м.03.2019 г. вместо деклариране на налични на склад количества добив от
предходната 2018 г. които правилно
според съда са приети за неоснователни по съображения изложени по-горе въз
основа на цитирани доказателствени източници .
Съдебният
състав намира, че не е налице приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Изискванията на закона за спазване на утвърдените с
работните проекти ред за усвояване на запасите са гаранция за опазването на
земните недра чрез рационалното им използване и в съответствието с целите на
ЗПБ за защита обществените интереси във връзка с опазване на подземните
богатства на страната и предотвратяване неблагоприятните последици, които могат
да настъпят вследствие неправилното им експлоатиране. Доколкото извършването на
пробивно - взривни работи като начин за разбиване на скален варовик и съответен
от това добив е част от процеса на добив
на подземни богатства, включващо всички дейности, провеждани в концесионната
площ, неспазеното от жалбоподателя изискване за осъществяване на дейността под
контрола на Концедента – Министерство на енергетиката, чрез съгласуване на
работните проекти води до извода, че извършеното от дружеството нарушение не
представлява "маловажен случай", поради което не са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При изложените доводи НП подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно . Наказващия орган е
защитаван от държавен инспектор , поради което при този изход от процеса не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 63 ал.5 ЗАНН, относно присъждане разноски на юридически лица , тъй
като наказващия орган като юридическо
лице е защитаван от държавен инспектор с пълномощно , но не и от юрисконсулт.
Разноски по този ред се присъждат в полза на юридическо лице когато защитата
е упражнявана от юрисконсулт , а в случая държавен инспектор Петя Йорданова с приложено
пълномощно на л.146 от преписката не е действала като юрисконсулт , а само като
представител на наказващия орган – Министерство на
енергетиката.
Мотивиран при изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,РС-Мездра
в този съдебен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № Е-НП-20/03.12.2019 год. на Министър на енергетиката, с което на
основание чл.83 ЗАНН , чл.94 ал.1 пр.първо и чл.95 ал.3 ЗПБ на „Монолит“ АД-София
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 /петдесет хиляди / лв.
за нарушение на чл.77,
вр. с чл.87 ал.1 и ал.2 т.2, вр. с чл.88 т.3 и т.4 от ЗПБ
РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН
подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Административен
Съд-Враца в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е обявено.
Районен
съдия: