№ 16
гр. Чирпан, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно
наказателно дело № 20245540200272 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
В настоящето производство се обжалва Наказателно постановление /НП/ № 375а-90
от 20.08.2024 година на Началника на РУ Чирпан, с което на жалбоподателя Р. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
лв. по чл. 264, ал. 1 ЗМВР, за това, че на 12.07.2024 година, около 20:00 часа в с. Могилово
пред входа на винарна, горепосоченото лице противозаконно пречи на орган на МВР да
изпълнява функциите си, изразяващо се в отказ да предостави документ за установяване на
самоличност, като извършеното не представлява престъпление, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал жалбоподателят Р. Д.
Д., който го обжалва пред съда с искане за неговата отмяна. Обжалваното НП е връчено на
жалбоподателя на 27.09.2024 година, като в преклузивния 14-дневен срок за неговото
обжалване същият е депозирал въззивна жалба, вх. № 000-9163 от 07.10.2024 година по
описа на РУ Чирпан, поради което същата се явява процесуално допустима.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото НП поради
нарушение на материалния и на процесуалния закон.
Жалбоподателят твърди, че АУАН не съдържа съществени реквизити, съответно, че
не е налице надлежно посочване на обективните признаци на състава на нарушението по чл.
264, ал. 1 ЗМВР по смисъла на чл. 43, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАНН. Оспореното НП също съдържа
груби нарушения на материалния закон и административно-процесуалните правила по чл.
57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 ЗАНН: налице е съществено несъответствие, съответно противоречие
между обстоятелствената част на НП, която следва да съдържа описание на обективните
признаци на приетото за осъществено от фактическа страна нарушение и изведената на тази
основа правилна правна квалификация на нарушението. Анализът на граматическата и
юридическа формулировка на административнонаказателното обвинение сочи, че то
представлява сбор, и то непълен, от елементи, включени в съставите на различни
административни нарушения, които са установени като такива в различни закони /а не само
1
в ЗМВР/, а от друга страна, определената за това нарушение правна квалификация по чл. 64,
ал. 4 ЗМВР регламентира хипотеза, която съдържа изпълнително деяние, различно от
посоченото в тази част на НП.
Следващото грубо нарушение на материалния закон, допуснато в НП, е свързано с
посочената като относима при определяне на административното наказание норма на чл.
257, ал. 1 ЗМВР. Последната ясно очертава признаците на административното нарушение,
при извършване на което се налага административно наказание „Глоба“, в размер от 100 до
500 лв. В случая обаче в съставения АУАН и в НП, липсва надлежно и ясно формулирано
административно обвинение, което да изпълнява тези признаци. Освен това, конкретно
определеният размер на наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
лв., е извън фиксирания от законодателя максимален размер от 500 лв., предвиден в текста
на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, което обуславя явната незаконосъобразност и на тази част от НП.
Тази явна незаконосъобразност на НП в тази му част обаче не е единствената. Налице е
очевидна непоследователност и неяснота в разбирането на АНО относно това коя в случая
се явява приложимата според него административно-наказателна норма, защото според
цифровото изписване на определения размер на глобата от 1000 лв. /с правно основание чл.
257, ал. 1 ЗМВР/, е добавено като ново и различно правно основание -
административнонаказателната норма на чл. 264, ал. 1 ЗМВР, тоест за деянието,
квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, той не изразява еднозначно и
непротиворечиво волята си относно приложимата санкционна норма, което е тежък порок на
субективната страна на вътрешното убеждение и същевременно препятства възможността
да се упражни в необходимата степен и пълнота правото на защита.
Моли съда, въз основа на гореизложените съображения, да постанови съдебно
решение, с което да отмени изцяло издаденото НП като материално и процесуално
незаконосъобразно и необосновано.
Административно-наказващият орган изпраща АНП /административно-наказателната
преписка/ със съпроводително писмо, вх. № 5264 от 21.10.2024 година, като не излага
становище относно основателността на подадената жалба.
В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен
представител. АНО – началникът на РУ Чирпан, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Районна прокуратура Стара Загора – ТО Чирпан, редовно уведомени по реда
на чл. 62 от ЗАНН за преценка за участие в производството, не изпращат представител.
По делото са приети като писмени доказателства: писмо, вх. № 5088/11.10.2024г. на
РУ Чирпан, с приложена жалба, вх. № 375000-9163/07.10.2024 против НП № 375а-
90/20.08.2024г. на РУ Чирпан, подадена от Р. Д. Д.; АУАН № 375а-90-15.07.2024г.; писмо вх.
№ 5264/21.10.2024г. АНП по издаване на НП № 375а-90/20.08.2024 г., ведно със заверено
копие на жалба с вх. № № 375000-9163-07.10.2024 г.; заверено копие на НП № № 375а-
90/20.08.2024 г. на РУ Чирпан, заверено копие на АУАН № 375а-90/15.07.2024 г. на РУ-
Чирпан; писмо вх.№ 5941/27.11.2024г. на РУ Чирпан с приложени копия на заповед
№8121з1317/11.11.2015г.; заповед № 8121з-1098/25.08.2017г.; писмо вх.№ 6221/10.12.2024г.
на РУ Чирпан; писмо вх.№ 275/15.01.2025г. на РУ Чирпан с приложена оригинална жалба
вх.№ 375000-246-10.01.2025г.; писмо, вх. 692/06.02.2025г. на РУ Чирпан, въззивна жалба вх.
№ 908/17.02.2025 и вх.№ 958/19.02.2025г., ведно с разпечатка на валидиране на ел. подпис.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на св. И. Ч. Т., св. В.
И. Д. и св. Т. И. И..
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от ФЛ - нарушител, което е адресат на обжалваното НП,
следователно жалбоподателят е лице с надлежна активна процесуална легитимация.
Екземпляр от обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 27.09.2024 година, което е
2
видно от разписката към НП, а жалбата е постъпила при АНО на 07.10.2024 година, поради
което срокът по чл. 59, ал. 2 ЗАНН е спазен, и жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, поради което издаденото НП следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
В издадения АУАН серия АД № 375а-90 от 15.07.2024 година на актосъставителя И.
Ч. Т. е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 264, ал. 1 ЗМВР за това,
че около 20.00 часа в с. Могилово, пред входа на винарна лицето Д. при извършена
полицейска проверка за установяване на самоличността му, същият отказва да съдейства, не
представя български документ за самоличност /лична карта/, държи се арогантно.
Многократно е предупреден да престане с действията си, осуетяващи извършването на
проверката и противозаконно пречи на органите на МР при изпълнение на възложените им
контролни функции по опазване на обществения ред. АУАН е връчен на нарушителя на
12.07.2024 година, като нарушителят не е дал обяснения/възражения по АУАН.
В обжалваното НП нарушението по чл. 64, ал. 4 ЗМВР е описано по следния начин: за
това, че на 12.07.2024 година около 20:00 часа в с. Могилово пред входа на винарна
горепосоченото лице противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си,
изразяващо се в отказ да предостави документ за установяване на самоличност, като
извършеното не представлява престъпление.
Със Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година на министъра на вътрешните работи,
в частност т. 1.13 от нея, началниците на РУ са оправомощени да издават наказателни
постановления по ЗМВР, като възложените действия по заповедта се осъществяват при
спазване на нормативните изисквания на ЗАНН съгласно т. 2 от заповедта.
Със Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година на министъра на вътрешните работи,
в частност т. 1.6 от заповедта, всички полицейски органи на областните дирекции на МВР и
районните управления са оправомощени да съставят АУАН по ЗМВР, като възложените
действия по заповедта следва да се осъществяват при стриктно спазване на нормативните
изисквания на ЗАНН.
Въз основа на издадените заповеди на министъра на вътрешните работи съдът
намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От показанията на актосъставителя св. И. Ч. Т. се установява, че е получен сигнал от
дежурния на РУ Чирпан, когато актосъставителят е бил наряд заедно с колегата си Г.Г..
Пристигнали са колегите му Д. и И. за съдействие по сигнал, че има две лица, които не
желаят да си дадат личните карти, видимо в нетрезво състояние. Имали конфликт с охраната
в с. Могилово на рок концерта в Мидалидаре пред винарната. Отишли с колегата му Г.Г. и
там на място колегите им В. Д. и Т. И. им обяснили, че двама мъже не са си дали личните
документи и на тях също те не са си предоставили личните карти. Имало е конфликт,
започнали да обиждат колегите му Д. и И.. Отказали да предоставят личните си документи
на тях и след това и на свидетеля. След проведено събеседване двамата мъже предоставили
документите си. Не си спомня имената на лицата.
От разпита на св. В. И. Д. се установява, че по спомен датата на нарушението е
12.07.2024г. Бил назначен за охрана по повод провеждащия се рокфест в с. Могилово. След
19,00 ч. получили сигнал от охраната на мероприятието (от охраната на входа), че не са
допуснали лица в нетрезво състояние до рокфеста, които са им създавали проблеми.
Колегите му Т. И. и А.А. отишли на мястото. Довели двамата мъже в нетрезво състояние до
зоната, където били караваните, разговаряли с тях. Двамата мъже се държали изключително
арогантно. Злепоставили полицейските служители спрямо гражданите, които минавали
покрай тях. Говорили дълго време с тях, като се опитвали да ги успокоят. От тяхната
компания също пристигнали хора и не успяли да ги приберат. Държанието им им било
3
много цинично към полицаите като органи на реда. Свидетел е на това, че колегата му А. им
поискал документите за самоличност, но и двамата отказали да ги предоставят. В един по-
късен етап си предоставили документите за самоличност на колегите му. Свидетелят заедно
с колегите си Т. и А. по принцип ходели цивилни, но двамата му колеги Т. и А. били с
тактически елеци – с надпис „Полиция“. Само свидетелят бил без такъв елек. Представили
се на двамата мъже като полицейски служители. От компанията на мъжете дошли мъж и
жена, молили им се да се приберат, но те не се съгласили. Случката продължила като време
около 1,5 – 2 часа. Имали намерение да задържат лицата и да им образуват производство за
хулиганство. По-късно те представили документи за самоличност и им се съставили АУАН.
Свидетелят е присъствал и на извършване на нарушението, и при съставянето на акта.
От разпита на св. Т. И. И. се установява, че е бил на този ден на работа с няколко
колеги, цивилни, по криминална линия, работили в двора на предприятието – винарната в с.
Могилово. Не помни в колко часа шефът на охраната се обадил на колегата, че има двама
пияни, които искат да влязат на мероприятието. Отишъл заедно с колегите си В. и А.. Тези
две пияни лица били на входа и искали да влезнат, блъскали охраната и ги плюели.
Очевидно било, че и двамата са в нетрезво състояние. Полицейските служители им се
представили, като ги помолили да се дръпнат. Обяснили им ситуацията, че не могат да
влязат на концерта. Тогава двамата мъже започнали явно да ги обиждат, плюели по тях и
полицейските служители решили да се обадят на колегите си за съдействие, понеже нямали
възможност да им установят самоличността, защото отказвали да представят документи за
самоличност. Колегите им се забавили около 40 мин. Единият мъж по спомен бил Р. Д., а
другият мъж не си спомня как се казва. Двамата мъже нарушители лягали, търкаляли се,
викали, правели инсценировки, че полицаите ги бият, викали „помощ“. След като дошли
униформените полицейски служители, двамата мъже предоставили личните си карти на
униформените им колеги – И. Ч. и Г.Г.. След като установили самоличността им, им
съставили АУАН. Около 40 мин до 1 час, докато чакали колегите от РУ Чирпан да дойдат с
колата до Мидалидаре, двамата мъже отказвали да си представят документите за
самоличност и извършвали непристойни действия спрямо полицейските служители като
органи на реда.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Посоченото административно нарушение в съставения АУАН № 375а-90 от
15.07.2024 година съдържа всички изискуеми от закона реквизити по смисъла на чл. 42
ЗАНН, в това число и по чл. 42, т. 5 от ЗАНН - законните разпоредби, които са нарушени. В
АУАН е посочено, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР, съгласно
която който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с
глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. В издаденото НП е
посочена като нарушена нормата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
Нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР сочи, че полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това
е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават
писмено. Нормата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР сочи, че разпорежданията на полицейския орган
са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В случая от
събраните гласни доказателствени средства се установява, че на въззиваемия Р. Д. е било
издадено устно разпореждане за представяне на документ за самоличност и същият е
отказал да го изпълни, като е извършил и други действия, с които е пречил на полицейските
органи да изпълняват функциите си. Не е описано в издаденото НП именно това, че на
лицето е дадено такова устно разпореждане, кой е органът на МВР, дал разпореждането,
какви функции са изпълнявали органите на МВР на конкретната дата и час и място на
нарушението.
4
Относно описанието на самото нарушение – в АУАН и в НП се съдържат
задължителните реквизити по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, като нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, е описано по следния начин: При съставянето
на АУАН е посочено, че лицето отказва да предостави документ за самоличност и пречи на
органите на реда при изпълнение на възложените им контролни функции по опазване на
обществения ред, а в НП – че нарушителят пречи на орган на МВР да изпълнява функциите
си, изразяващо се в отказ да предостави документ за установяване на самоличност, като
извършеното не съставлява престъпление. В НП не са посочени изпълняваните функции от
органите на реда, както и кой е конкретният орган на реда на МВР, на когото е попречил да
изпълнява тези функции. Тези общи формулировки безспорно накърняват правото на защита
на санкционираното лице, като в единия случай се касае за неизпълнение на полицейско
разпореждане, а в другия за противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява
функциите, като действията на нарушителя следва да бъдат конкретни спрямо конкретен
орган на МВР. Касае се за административно обвинение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, което изисква
в издаденото НП да се посочи конкретното полицейско разпореждане, което не е изпълнено.
Разпорежданията по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение
на общо възложените им функции и задачи по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР, в т. ч. и тези по чл. 61 от
ЗМВР. Техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и
граждани. Разпореждането е необходимо да съдържа фактическите обстоятелства, които
изискват издаването му и правните разпоредби, на които се основава. По своето правно
естество разпореждането има властнически характер – с разпоредителната част на
полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се
определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл. 64, ал. 5 ЗМВР.
Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР,
а не по чл. 264, ал. 1 ЗМВР.
В издадения АУАН и НП административното нарушение всякога следва да е описано
по идентичен начин и то така, че да не препятства нарушителят да упражни надлежно
правото си на защита, като следва ясно да е посочено деянието – действие или бездействие,
осъществяващо състав на административно нарушение, както и съответната на това деяние
санкционна норма за налагането на съответното административно наказание. Неспазването
на тези изисквания винаги е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на
защита на административно-наказаното лице и е основание за отмяна на издаденото НП.
Посоченото в АУАН и НП описание на нарушението може да бъде съотнесено към
разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР, съгласно която разпоредба, който противозаконно
пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако
извършеното не съставлява престъпление. Така описаното деяние в АУАН обаче е
квалифицирано по чл. 264, ал. 1 ЗМВР, а в издаденото НП – по чл. 64, ал. 4 ЗМВР,
съответстващо на санкционната норма на чл. 257, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, съгласно които който
не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. За маловажни
нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв.
Доколкото нарушението, осъществено от въззивника е квалифицирано по различен
начин в издадения АУАН и в НП, за съда е неясно кое точно е извършеното нарушение – за
преченето на конкретен орган на МВР да изпълнява функциите си или за неизпълнение на
конкретно разпореждане на полицейски орган. Смесването на правни норми и изброяването
на различни нарушени разпоредби препятства съда да установи действителната воля на
АНО и да установи за кое конкретно нарушение е наказан нарушителят. Това ограничава и
възможността да се извърши изменение на обвинението, тъй като нормите предвиждат и
различен по размер наказание за нарушението по чл. 64, ал. 4 ЗМВР и за това по чл. 264, ал.
1 ЗМВР.
5
Разпоредбите на чл. 257, ал. 1 ЗМВР и чл. 264, ал. 1 ЗМВР регламентират два
различни състава на нарушения, с различни изпълнителни деяния. Докато санкционираното
с нормата на чл. 257, ал. 1 ЗМВР нарушение се осъществява чрез бездействие, в хипотезата
на чл. 264, ал. 1 ЗМВР законът предполага активни действия от страна на наказаното лице.
В тежест на контролните органи и на АНО е задължението не само да издирят и
приложат съответната санкционна правна норма, но и да отнесат спрямо нея конкретно
осъществено поведение, чието описание да съответства на хипотезата й. Нормата,
предвиждаща санкция за противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите
си, има бланкетен характер и за да бъде удовлетворено изискването на закона органът следва
да посочи конкретното поведение, което покрива белезите на "пречене" по смисъла на чл.
264, ал. 1 от ЗМВР – действие или бездействие. Същевременно е посочена в НП като
нарушена нормата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, за което нарушение се следва санкцията по чл. 257
ЗМВР. Допуснатото несъответствие при описанието на изпълнителното деяние на
нарушението и посочената като нарушена законна разпоредба обаче не може да бъде
преодоляна във въззивното производство, тъй като и самото описание на нарушението в
АУАН и в НП е различно. Липсата на необходимата информация не може да се замести с
доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие. Недопустимо е
релевантните за състава на нарушението факти да се установяват едва в съдебното
производство.
Съдебната практика последователно приема, че липсата на относимите факти в НП и
в АУАН, ограничава правото на защита на санкционираното лице и не позволява нито на
въззивника, нито на съда, да очертае фактическите рамки на нарушението. Не е достатъчно
относимите към състава на нарушението факти да стават ясни от доказателствата, дължи се
описването им в АУАН и НП, за да се гарантира защитата на санкционираното лице. Тези
факти именно определят предмета на доказване при въззивната проверка, като съдът има
задължение да прецени дали е извършено именно описаното в НП.
Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието факти и
обстоятелства, при които нарушението е извършено, трайно се третира от съдилищата като
съществено процесуално нарушение, тъй като безспорно накърнява процесуалните права на
санкционираното лице и най – вече правото му да разбере извършването на какво нарушение
му е вменено. Посочените нарушения са от кръга на съществените, тъй като безспорно са
ограничили правото на защита на въззивника да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен с неговите обективните признаци, а след това и да организира
адекватно защитата си. В този смисъл наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно на формално основание.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция не е заявена, поради което съдът не
дължи произнасяне по нея.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 375а-90 от 20.08.2024 година на Началника
на РУ Чирпан Ю.М.П., с което на Р. Д. Д., ЕГН ***, с адрес: ***, му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв. по чл. 264, ал. 1 ЗМВР за
това, че на 12.07.2024 година, около 20:00 часа в с. Могилово пред входа на винарна,
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, изразяващо се в отказ
6
да предостави документ за установяване на самоличност, като извършеното не представлява
престъпление, с което виновно е нарушил чл. 64, ал. 4 ЗМВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара
Загора на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7