Решение по дело №38/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260012
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20203500900038
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      09.10.2020 г.                                   гр.Търговище

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                       ІІІ състав

На десети септември                                                                                    2020 година

В публично заседание в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

секретар Станка Желева

разгледа докладваното от Председателя

т.д. № 38 по описа на съда за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т.И., в качеството му на синдик на „Зенон БГ“ ООД (в несъстоятелност), с  ЕИК *********, седалище ***, с която срещу ответниците „Зенон БГ“ ООД (н) и В.П.Н. *** са предявени искове по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите по несъстоятелността на ответното дружество на:  1.договор за продажба от 01.03.2019 г. на лек автомобил марка  „Ланд Роувър,“ модел - „Дискавъри Спорт“, с ДРН ....., рама SALCA2BE6FH517255, двигател № CDZ884041950224DT, и  2.договор за продажба от 25.03.2019г. на лек автомобил марка марка „Ленд Роувър“, модел „Рейнч Ровър Спорт“, с peг. №....., рама № SALWA2KF6FA512801, двигател № 306DT1149546, сключени с купувача В.П.Н., служител в ответното дружество – „мениджър проучване на пазара“, за сумата от по 24 000 лв. за всеки един от автомобилите, увреждащи кредиторите и извършени със свързано лице в 2 годишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ; в условията на евентуалност – иск за прогласяване недействителността на договорите на осн.чл. 647 ал. 1 т. 3 от ТЗ – тъй като даденото от дружеството-продавач значително надхвърля по стойност полученото, като на осн. чл. 34 от ЗЗД купувачът да бъде осъден да върне автомобилите, а ако същите не се намират в негово владение – да заплати пазарната им стойност; евентуално, на осн. чл. 79 от ЗЗД – купувачът да заплати дължимата продажна цена от по 24 000 лв. за всеки един от двата автомобила, ведно с лихви за забава, считано от датата на продажбата – съответно 01.03.2019 г./ 25.03.2019 г. до датата на предявяване на иска 16.03.2020 г.,  в размер съответно на  2546,67лв./ 2386,67 лв. и законната лихва до окончателното погасяване на задълженията.

Изпълнена е процедурата по  размяна на книжа съгласно чл.367 и сл.  ГПК.

Първият ответник не е подал писмен отговор по исковата молба.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от втория ответник В.П.Н., която оспорва предявените искове, с възражения, че не са налице предпоставките на закона за прогласяване недействителност на извършените действия; изложеното в ИМ не отговаря на обективната истина, на фактите и на водената счетоводна документация. Изтъкнати са само отделни факти, без те да бъдат преценени цялостно  и свързано с останалите счетоводни операции и действителното финансово състояние на дружеството.

Допълнителна искова молба не е депозирана.

В с.з. процесуалният представител на ищеца адв. Х. поддържа предявените искове.

По молба на ищеца на осн.чл. 214 от ГПК е допуснато увеличение на предявения главен иск с правно основание чл.647 ал. 1 т. 6 във вр. с чл. 649 от ТЗ и чл. 34 от ЗЗД по договора за покупко-продажба на МПС от 25.03.2019 г. от 79 690.72 лв. на 84 200 лв. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

 Ответниците не се явяват в о.с.з., не изпращат представители, не вземат становище по предявените искове.

За да се произнесе по същество, след извършената служебна проверка в ТР по партидата на несъстоятелното дружество, както и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С решение № 56/16.07.2019 г., постановено по т.д. № 39/2019 г. по описа на ОС-Търговище, по молба с правно осн.чл. 625 и сл. от ТЗ, депозирана на 30.04.2019 г. от кредитор, е обявена неплатежоспособността на ответника „ЗЕНОН БГ" ООД, с ЕИК *********, гр. Търговище, представлявано от К.Б.А. – управител, с начална дата 01.03.2019 г.; открито е производство по несъстоятелност на длъжника; за временен синдик е назначен Т.Д.И., ката с определение  № 260/27.08.2019 г. съдът по несъстоятелността е постановил продължаване ПРАВОМОЩИЯТА на временния синдик Т.И. до избиране на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 от съда.

С определение № 375/21.11.2019 г. по т.д. № 39/2019 г. ОСТ е назначил Т.Д.И. от гр. София за постоянен синдик на „ЗЕНОН БГ“ ООД.

С решение № 3/13.1.2020 г. по горецитираното дело съдът по несъстоятелността е обявил в несъстоятелност ответното дружество на осн.  чл. 710 вр. чл.711 от ТЗ, с произтичащите от това последици.

Настоящата искова молба е депозирана пред съда по несъстоятелността (чл. 649 ал.5 от ТЗ) на 18.03.2020 г. (пощ.кл.16.03.2020 г.), производството по несъстоятелност е открито на 16.07.2020 г. (чл. 634а от ТЗ).  Отменителният иск е предявен при наличието на надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните, в преклузивния 1-годишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ.

Установява се от събраните доказателства,  че между ответника „Зенон БГ“ ООД-в качеството на продавач, и ответницата В.Н.-купувач са сключени договори за продажба на автомобили, както следва:

-на 01.03.2019 г. - договор за продажба на лек автомобил марка  „Ланд Роувър,“ модел - „Дискавъри Спорт“, с ДРН ....., рама SALCA2BE6FH517255, двигател № CDZ884041950224DT (л.78), собственост на ответното дружество, за сумата 24 000 лв., с ДДС (л. 32–33);

-на 25.03.2019 г. – договор за продажба на лек автомобил марка  „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Ровер Спорт“, с peг. №....., рама № SALWA2KF6FA512801, двигател № 306DT1149546 (л.77), собственост на ответното дружество, за сумата от 24 000лв., с ДДС (л.32-33).

Продавачът е представляван от Б.Б.Б.– към датата на сключване на сделките, един от управителите на дружеството, представляващи го поотделно. Купувачът В.Н. по време на сключване на договора е служител в ответното дружество на длъжност „мениджър проучване на пазара“ , считано от 23.08.2017 г., видно от справка от НАП за действащите трудови договори към дата 07.10.2019 г.(л. 34), а и това обстоятелство не се оспорва.

Видно от представените писмени доказателства автомобилите са били заприходени в инвентарната книга на дружеството през м.март 2015 г., на стойност, съответно 93 015,07 лв./ 137 528.65 лв. От приложената оборотна ведомост се установява, че крайното дебитно салдо за всеки от двата автомобила, към 31.12.2018г. , по сметка 205/09 е съответно 93 015.65 лв. / 137 528.65 лв.    

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните, приета от съда като компетентна и обоснована, средната пазарна стойност на л.а. „Ланд Роувър,“ модел - „Дискавъри Спорт“, с ДРН ....., към датата на сключване на атакуваната сделка (01.03.2019 г.) е била 39 900лв., към датата на предявяване на иска (18.03.2020 г.)- 35 910 лв.; а на л.а. „Ленд Роувър“, модел „Рейнч Роувър Спорт“, с peг. №....., към датата на продажбата (25.03.2019 г.) – 84 200лв., към датата на предявяване на иска – 75 780 лв. Вещото лице подробно е пояснило какви източници и сравнителни данни е използвало, за да стигне до посочените средни пазарни стойности към двата различни периода.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявен е главен иск с правно осн.чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, съгласно очертаното в исковата молба.

Един от начините за попълване масата на несъстоятелността е предявяването на отменителните искове по чл. 647 ТЗ. Легитимиран да предявени тези искове е синдикът в качеството му на орган на производството по несъстоятелност, в срока по чл. 649 ал.1 ТЗ – 1-годишен от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632 ал.2 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ основателността на този отменителен иск предполага наличието на три кумулативно свързани предпоставки: 1.Наличие на сделка, която уврежда кредиторите, 2.Сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и 3.Страна по сделката да е свързано с длъжника лице по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби.

Възможността за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на определени сделки и действия не може да бъде използвана без ограничение във времето. Законодателят отчита, че отменителните искове като инструмент за попълване на масата на несъстоятелността могат да бъдат използвани единствено по отношение на сделки и действия, намиращи се в тясна връзка с контекста на търговската несъстоятелност. Темпоралната отдалеченост на сделката назад във времето разкъсва тази връзка. Поради тези причини законът лимитира възможността за обявяване на относителна недействителност на сделки и действия, извършени в стриктно определен времеви обсег, и именно в този времеви обхват се намират и двете атакувани сделки.

В случая процесните две сделки са сключени в двугодишния период преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ - 16.03.2020 г., между дружеството-длъжник и купувачката, които са свързани лица по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на ТЗ. Няма съмнение относно увреждащия им характер по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като разпореждането с посочените автомобили е част от цялостното проведено ликвидиране на активите на дружеството, в случая посредством продажба на свързано лице. Освен това видно от заключението на неоспорената и приета от съда САТЕ средната пазарна стойност на л.а. по първата сделка от 01.03.2019 г. към датата на продажбата е била 39 900 лв., при посочена в договора цена от 24 000лв., за която липсват категорични данни да е била заплатена от купувача. Средната пазарна стойност на л.а. по втората сделка – от 25.03.2019г. към датата на продажбата е била 84 200 лв., при посочена в договора цена от 24 000лв., за която също липсват категорични данни да е била заплатена от купувача на продавача.

Липсата на еквивалентност на престациите по договора, е достатъчно доказателство, за да се приеме, че е налице увреждащ характер на сделката за кредиторите на масата на несъстоятелността, поради намаление на имуществото на длъжника, което служи за обезпечение. В същото време по делото не се събраха безспорни доказателства относно заплащането и на посочената в договорите цена от по 24 000лв. от купувача на продавача, независимо от заявеното в договора от продавача, че е получил напълно сумата от 24000лв. по банков път от купувача. В отговора си ответницата В.Н. твърде обобщено възразява, че изложеното в ИМ не отговаряло на обективната истина и фактите и на водената счетоводна документация, без повече уточнения, нито пък представя доказателства за извършено плащане.

При отменителните искове по чл. 647 ТЗ, включително и за този, предявен в хипотезата на чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността (МН), изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество е обща характеристика на атакуемите с този вид искове и се явява предпоставка за тяхната основателност, като от значение е само дали съответните увреждащи правни действия са извършени в рамките на съответните срокове преди предявяване на молбата по чл. 625 от ТЗ (решение № 224/18.12.2017г. на ВКС по т.д. № 503/2017 г., ІІ т.о., ТК).

В решение № 56/01.08.2018г. на ВКС по т.д. 1538/2017г., І т.о., ТК, на поставения правен въпрос, по който е допуснато до касационно обжалване въззивното решение: „Кога при предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността ?“, ВКС е приел, че след като с изменението на чл.649, ал.1 / ред. ДВ бр.20/2013г. / законодателят е отчел сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, вследствие на което е уеднаквил процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност, то за да се отговори на въпроса коя сделка се явява «увреждаща» по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, следва да се съобразят решенията по приложението на чл. 135 ЗЗД, дадени със задължителната, според чл. 280 ал. 1 т. 1 (редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г.) съдебна практика (В този смисъл решение № 639/06.10.2010г. по Г.д. № 754/09г. на ВКС, ІV г.о., решение № 407/29.12.14г. по Г.д. № 2301/14г. ВКС, ІVг.о., решение № 18/04.02.15г. по Г.д. № 3396/14г. на ВКС, ІV г.о., решение № 261/25.06.15г. по Г.д. № 5981/14г. на ВКС, ІV г.о., решение № 50/12.05.17г. по т.д. № 638/16г. на ВКС, ІІ т.о), съгласно която в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

В обобщение, съдът намира, че доколкото се установяват всички предпоставки от разпоредбата на релевираната от синдика недействителност, главният иск с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Относно иска по чл. 649, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 34 от ЗЗД – касае е се за иск, обусловен от уважаването на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, поради уважаването на главния иск, следва да се уважи и този обусловен иск.

Поради уважаването на главния иск и този по чл. 649 ал. 2 ТЗ, не следва да се разглеждат евентуално съединените искове по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, респ. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

На осн.чл. 649 ал. 6 ТЗ държавните такси по предявените искове  в размер на 1920 лв. (чл. 69 ал.1 т.4 ГПК) следва да се понесат от осъдената страна – В.П.Н..

В полза на масата на несъстоятелността на „Зенон“ ООД /н/ следва да се присъдят сторените от синдика разноски в размер общо 262.44 лв. ( 200лв.-депозит за вещо лице; пътни разходи в размер на 55.37 лв. и за куриерски услуги по делото в размер на  7.07 лв.) - на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК.

По отношение на претендираните разноски за заплатено адв. възнаграждение: ищецът не е представил доказателства за заплащането им – представената фактура не удостоверява плащане по смисъла на т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г., ОСГТК, поради което и искането в тази му част е неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК *********  (н) гр. Търговище, по иска с правно осн.чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, предявен от  Т.Д.И., в качеството му на синдик на  „ЗЕНОН БГ“ ООД  (н), ДОГОВОР за покупко-продажба на МПС от 01.03.2019г., с нотариална заверка рег. № 958/01.03.2019 г. на нотариус Г.З., с рег. № 396 на НК, с район на действие РС-Бургас, с който „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК *********  гр. Търговище, представлявано от управителя Б.Б.Б., е продало на В.П.Н., ЕГН **********,***,  лек автомобил марка  „Ланд Ровер,“ модел - „Дискавъри Спорт“, рег. № Т 2969 ТН, рама SALCA2BE6FH517255, двигател № CDZ884041950224DT, за сумата от 24 000 лв., с ДДС – на осн.чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ.

ОСЪЖДА  В.П.Н., ЕГН **********,***,  да върне посочения автомобил марка  „Ланд Ровер,“ модел - „Дискавъри Спорт“, рег. № Т 2969 ТН, рама SALCA2BE6FH517255, двигател № CDZ884041950224DT, с пазарна цена към датата на продажбата (01.03.2019г.)-39 900 лв., към датата на предявяване на иска (18.03.2020 г.)- 35 910 лв.; в масата на несъстоятелността на  „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК *********(н), като го предаде на синдика на „Зенон БГ“ ООД - на осн.чл. 649 ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 34 от ЗЗД.

 ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК *********  (н) гр. Търговище, по иска с правно осн.чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, предявен от  Т.Д.И., в качеството му на синдик на  „ЗЕНОН БГ“ ООД  (н), ДОГОВОР за покупко-продажба на МПС от 25.03.2019г., с нотариална заверка рег. № 1358/25.03.2019 г. на нотариус Г.З., с рег. № 396 на НК, с район на действие РС-Бургас, с който „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК *********  гр. Търговище, представлявано от управителя Б.Б.Б., е продало на В.П.Н., ЕГН **********,***,  лек автомобил марка  „Ленд Ровер,“ модел - „Рейндж Ровер Спорт“, с peг. № Т  5236 АК, рама № SALWA2KF6FA512801, двигател № 306DT1149546, за сумата от 24 000лв., с ДДС – на осн.чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ.

ОСЪЖДА  В.П.Н., ЕГН **********,***,  да върне посочения автомобил марка„Ленд Ровер,“ модел - „Рейндж Ровер Спорт“, с peг. № Т  5236 АК, рама № SALWA2KF6FA512801, двигател № 306DT1149546, с пазарна цена към датата на продажбата (25.03.2019г.)–84 200лв., към датата на  предявяване на иска (18.03.2020г.)–75 780 лв., в масата на несъстоятелността на  „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК *********  (н), като го предаде на синдика на „Зенон БГ“ ООД – на осн.чл. 649 ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 34 от ЗЗД.

 ОСЪЖДА  В.П.Н., ЕГН **********,***,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Търговище, сумата от 1 920 лв.(хиляда деветстотин и двадесет лева), представляваща дължима за производството държавна такса - на осн.чл. 694 ал. 6 ТЗ.

ОСЪЖДА  В.П.Н., ЕГН **********,***,  да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „ЗЕНОН БГ“ ООД, ЕИК *********  (н) гр. Търговище, представлявано от постоянния синдик Т.Д.И., сумата от 262.44 лв., представляваща заплатени от синдика съдебно-деловодни разноски в настоящото производството, като оставя без уважение искането за разноски в останалата му част –за адв.възнаграждение - на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК,

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: