МОТИВИ по НОХД № 5487
по описа за 2018 год. на Варненски районен съд,
тридесет и седми състав.
Подсъдимият С.Р.Ч., ЕГН **********,*** е предаден на съд по обвинение - За това, че на
неустановена точна дата през м. юли на 2015 г. в с. Тополи, обл.
Варна, при условията на посредствено извършителство
чрез лицето С.Х.К. от гр. Варна и чрез използване на МПС л.а. марка „Алфа Ромео
155“ с рег. № В 7639 РС, собственост на С.Х.К., отнел чужда движима вещ – л.а.
марка „Фиат Купе“ с рег. № В 8311 РХ на стойност 2800 лв., от владението на
собственика Р.Й.Р. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои.
Престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.
194, ал.1 от НК.
До започване на съдебното следствие от
пострадалия Р.Й.Р. не се явява в с.з. Процесуалният му представител, адв.Й.,
ВАК устно предявява граждански иск против подсъдимия за заплащане на сумата
2800.00 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане на задължението. Съдът прие, че гр.иск е своевременно предявен и няма
да затрудни разглеждането на делото, поради което и на основание чл.76- чл. 84 и
сл. от НПК го прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и
конституира пострадалия като граждански ищец и частен обвинител. В хода на
съдебните прения се претендира за доказаност на
обвинението и осъждане на подсъдимия да заплати причинените имуществени вреди
от престъплението.
Подсъдимият С.Р.Ч. се явява в с.з., признава
се за виновен, дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ-ма от НПК – "съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция". Предвид това, съдът на основание чл.
372, ал.4, вр. с чл.
371, т.2 НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
признание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички
останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на
подсъдимия адвокат А.Д., ВАК също намира, че са налице всички обективни
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие,
като пледира за налагане на наказание лишаване от свобода във възможния
специален минимум, което бъде определено съгласно чл.
58а, ал.1 НК и отложено по реда на условното осъждане, както и уважаване на
гражданския иск.
Представителят на Районна прокуратура - Варна
поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на
проведеното съдебно производство пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода определено по реда на чл.
58а, ал.1 НК, което бъде отложено по реда на чл. 66 НК,
както и уважаване на предявения граждански иск.
След преценка на събраните доказателства, при
отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.
373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят Р.Й.Р. притежавал и управлявал
л.а. марка „Фиат Купе“, с рег. № В 83-11 РХ, с номер на рама - № ZFA175000Р0065237. В хода на експлоатацията на МПС се
установило, че автомобила има технически проблеми с охладителната система. С
оглед на това Р. оставил на съхранение автомобила в двора на ползваната от него
работилница, находяща се в промишлената зона на с.Тополи, област Варна. Документите за собственост на л.а. – СРМПС
част І и СРМПС част ІІ, както и 3 бр. контактни ключове за него се намирали у
собственика – св.Р.Р.. Същият в нито един момент не
възнамерявал да продава автомобила си. Поради финансови проблеми св.Р. изоставил
бизнеса си в страната и заминал със семейството си на работа в Република
Франция. Към него се присъединил и подсъдимия Ч.. Там Р. бил работодател на
подсъдимия, като във връзка с положения в чужбина труд не регистрирали трудови
договори, като парите били давани „на ръка“ от Р. на Ч..
В началото на 2015 г. подсъдимият се прибрал
в Р. България, като започнал да работи в с.Тополи, област Варна във фирма „Васани“. В двора на фирмата се намирала работилницата на
св.Р., както и притежавания от него автомобил марка „Фиат Купе“ с рег. № В
83-11 РХ, оставен по-рано на съхранение там. Въпреки липсата на договорка между
Ч. и Р., както и пълномощно за възлагане на разпоредителни действия с МПС, Ч.
решил да продаде автомобила собственост на Р., а парите задържи за себе си. В
изпълнение на намисленото, подсъдимия пуснал обява за продажба на автомобила, обявил продажна
цена – 2 000 лв. На неустановена дата през месец юли 2015 год. на обявата се
отзовал св.С.Х.К. от гр.Варна. Първоначално възнамерявал да закупи само части
от обявения за продажба автомобил, а именно: компютър и ел.инсталация, но тъй
като Ч. не се съгласил, К. закупил целия автомобил. Постигнал договорка относно
продажна цена с Ч. – 1 800 лв. за МПС. Парите, К. „броил на ръка“ на подсъдимия
Ч.. Договорката между двамата била подсъдимия да свали и вземе в последствие 4
бр. гуми с джанти, монтирани на същото МПС, както и 2 бр. рег. табели на автомобила
– „Фиат Купе“ с рег. № В 83-11 РХ. Тъй като процесното МПС не било в движение,
единствената възможност за транспортиране от с.Тополи до гр.Варна било с друго
МПС, чийто факт подсъдимия безспорно съзнавал. У св.К. в нито един момент не е
възниквало съмнение, че купува автомобил от несобственик, „закачил“ на буксир
л.а. „Фиат Купе“ с рег. № В 83-11 РХ към собствения си л.а „Алфа Ромео 155“ с
рег. № В 76-39 РС и транспортирал МПС собственост на св.Р. ***. От закупения
автомобил демонтирал компютъра и ел.инсталация, демонтирал и 4 бр. гуми с
джанти и продал същите на неустановено по делото лице, като 2 бр.
регистрационни табели на л.а задържал у себе си. Понеже св.К. не възнамерявал
да използва купето и двигателя на закупеното МПС, пуснал от своя страна обява
за продажбата им в „Мобиле БГ“, продал същите на
неустановено по делото лице за сумата от 1 100.00 / хиляда и сто / лв.
За това деяние било образувано и водено ДП №
1476/2015 год., по описа на Трето РУ при ОД МВР - Варна.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства,
посредством приложените по ДП № 1476/2015 год. по описа на Трето РУ - Варна
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на свидетелите и
заключението на вещото лице по извършените съдебно-оценъчни експертизи,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283
от НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства
се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда
по реда на чл.
372, ал.4, във вр. с чл.371,
т.2 НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното
в чл.
373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението "кражба" по смисъла на НК, което води до ангажиране на
наказателната му отговорност по обвинението, за които е предаден на съд.
Съдът
прие, че в хода на съкратеното съдебно следствие по категоричен начин се доказа
квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.1, т.4 от НК - използване на моторно
превозно средство. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
съдът прие, тази квалификация се обуславя от начина на извършване на деянието –
посредствено извършителство, чрез използване на
моторно превозно средство - л.а „Алфа Ромео 155“ с рег. № В 76-39 РС,
собственост на св.К., с което на буксир транспортирал л.а „Фиат Купе“ с рег.
№ В 83-11 РХ до домът си в гр.Варна.
Съгласно §6,
т.11 от ДР на ЗДвП, ползваното от подсъдимите транспортно средство
безспорно представлява "моторно превозно средство", чието
предназначение е уточнено също §6,
т.12, б."а" от ДР на ЗДвП. Според задължителните указания, давани
на съдилищата от ВС, кражбата е извършена чрез използване на МПС, "когато
деецът е използвал МПС за отнемане на вещите или за превоз на имущество и
отдалечаване от местопрестъплението, за да установи трайна фактическа власт
върху него" (изрично т.11 ППВС № 6/26.04.1971 г. по н.д.№ 3/71 г.,изм. с
ППВС № 7/1987 г.,Сб.,стр.198). Съобразявайки посоченото и начина на действие на
подсъдимите съдът прие за доказано, че при отнемането на вещите е било
използвано именно описаното МПС.
При индивидуализацията на наказанието, при
спазване на императивните изисквания на чл.
373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подс.Ч. следва да бъде
определено съгласно правилата на чл. 58а. НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности
при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 –
вариант, който в случая би бил по-благоприятен с оглед възможността за
определяне на наказанието под специалния минимум, за което обаче е необходимо
съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо
вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да
се определи в хипотезата на чл.
58а., ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни,
нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да го
мотивира да приложи чл.
55, ал.1, т.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат
отчетени, сравнително ниският размер на причинените имуществени вреди и
направените от него пълни самопризнания /които в случая няма пречка да бъдат
отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че
"...съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител" – т.7 от ТР № 1/2009 год. по т.д.№ 1/2008 год. на ОСНК на
ВКС/. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено наличието на
предходна съдимост, невъзстановяването
на причинените вреди.
Наказанието, предвидено от законодателя в
санкционната част на нормата по чл.
195, ал.1 НК е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което и отчитайки наличието на
специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид
наказание, съдът на осн.чл. 54 НК
го определи в тази рамка, в размер на специалния минимум, а именно 1 г.
ЛОС,след което и на осн. чл.
58, ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в
размер от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн.чл.
66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 /три/ год., считано от
влизане на присъдата в сила. Действително за съда не съществува задължение
директно да прилага разпоредбата на чл. 66 НК
само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно
съществуват, тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е
възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При
извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието
не е необходимо подс.Ч. да търпи реално наложеното наказание от 8 /осем/ м. ЛОС,
като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното
наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по предявеният
граждански иск, като прие, че са налице всички елементи за уважаването му в
пълен размер от 2800.00 лв. /две хиляди
и осемстотин/ лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението. В наказателния процес се доказа по
несъмнен начин, че събитието, от което произтичат имуществените вреди е
настъпило; това събитие има характер на престъпление по смисъла на НК;
престъплението е извършено именно от подсъдимия, срещу когото е насочена
гражданската претенция; настъпилите вреди се намират в непосредствена причинна
връзка с деянието му.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските
като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати общо сумата 95.00 лв.
за в.л. от ДП – в полза на ОД МВР – Варна
и 112.00 лв. д.т. върху размера
на уважения граждански иск – по сметка на
ВРС.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: