№ 463
гр. Варна, 18.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500308 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е частна жалба от ИБР. СЮРМ., чрез адв. Г.А. срещу
определение № 1928/20.05.2022 год по гр. д. № 861/2022 год на Окръжен съд
Варна, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130
от ГПК вр. чл. 62, ал. 1 вр. чл. 73 от СК, поради пропускане на преклузивния
срок за предявяване на иска. Частният жалбоподател излага доводи, че от
обжалваното определение не става ясно в какво се състои недопустимостта на
предявения иск, тъй като съдът е изложил в мотивите си единствено
служебно известни факти, свързани с друго гражданско дело. Счита, че в
случая е предявен нов иск. Намира, че определението за прекратяване по това
друго дело няма силата на пресъдено нещо, каквато имат съдебните решения.
По изложените съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като
незаконосъобразен.
Съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК не е връчван
препис от частната жалба.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Производството пред Окръжен съд Варна е образувано по предявен от
ИБР. СЮРМ. иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК за установяване, че
ищецът не е баща на детето А. ИБР. СЮРМ., родено от 14.01.2014 год от
майка К.А С., с вписан произход по бащина линия от ищеца и бивш съпруг на
майката.
1
С определение № 1928/20.05.2022 год е прекратено производството по
гр. д. № 861/2022 год на ВОС на осн. чл. 130 от ГПК вр. чл. 62, ал. 1 и чл. 73
от СК. Съдът е изложил в мотивите си, че по друго дело с № 645/2022 год по
описа на ВОС е предявен същият иск, със същия предмет и страни. Изложено
е още, че в исковата молба с вх. № 6963/22.03.2022 год ищецът ИБР. СЮРМ.
е заявил, че през м. спетември 2020 год е узнал за раждането на детето А. С.
през 2014 год, след като дошъл в България, за да се разведе с майката К.А С.
/понастоящем А./. С оглед изложеното, производството по гр. д. № 645/2022
год на ВОС е прекратено на основание чл. 62, ал. 1, изр. 2 от СК, поради
изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска.
Предвид горното, окръжният съд е постановил съдебният акт, обжалван
с настоящата жалба, по съображения за недпустимост на осн. чл. 62, ал. 1,
изр. 2 от СК, макар и в исковата молба по гр. д. № 861/2022 год да е посочена
друга дата за узнаване на факта на раждане на детето А. С.. Окръжният съд е
възприел, че е налице поведение, противоречащо на принципа за
добросъвестност съобразно разпоредбата на чл. 3 от ГПК.
Настоящият състав намира, че този извод е неправилен.
От служебно извършена справка в ЕИСС се установява, че
действително производството по гр. д. № 645/2022 год на ВОС е образувано
по предявен от ИБР. СЮРМ. иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК за
установяване, че ищецът не е баща на детето А. ИБР. СЮРМ., родено от
14.01.2014 год от майка К.А С. /понастоящем А./, с вписан произход по
бащина линия от ищеца и бивш съпруг на майката. Твърденията, изложени в
исковата молба по това производство са, че през 2013 год ищецът и
ответницата сключили „фиктивен брак“, но от този момент до 2020 год не
поддържали никакви отношения. През м. септември 2020 год ищецът е дошъл
в България за да се разведе и след среща с ответницата Кезбан С.
/понастоящем А./, разбрал от нея, че през 2014 год тя родила детето А. С..
Детето е било вписано с произход по бащина линия от ищеца, предвид
презумпцията за бащинство по чл. 61, ал. 1 от СК. Наведени са твърдения, че
няма как да е заченато от ищеца, поради пълната липса на контакти с
ответницата от 2013 год до 2020 год, което не било оспорено от майката, а
отделно се потвърждава и от ДНК тест. В началото на 2022 год съпрузите са
се развели по взаимно съгласие, като родителските права били предоставени
на майката. По тези причини моли за оспорване и отричане на презумпцията
за бащинство.
С определение № 1195/24.03.2022 год производството по гр. д. №
645/2022 год на ВОС е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК вр. чл. 62, ал. 1 вр.
73 от СК, като видно от ЕИСС същото е влязло в законна сила на 09.04.2022
год.
Действително гореизложената фактическа обстановка е сходна с тази,
изложена в исковата молба, по която е образувано гр. д. № 861/2022 год на
ВОС, страните са същите, както е предметът по делото. Установява се обаче,
2
че ищецът сочи в двете производства различна година относно узнаването за
раждането на детето, което има значение относно спазването на преклузивния
срок, визиран в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от СК. Сочената в настоящия
случай дата е в предвидения срок и макар на съда да е известен служебно
фактът, че производството по гр. д. № 645/2022 год на ВОС е прекратено на
осн. чл. 130 от ГПК вр. чл. 62, ал. 1 вр. 73 от СК с влязло в сила определение
№ 1195/24.03.2022 год, т.е. поради подаване на иска извън преклузвиния срок,
то следва от една страна да се вземе предвид, че този съдебен акт няма силата
на пресъдено нещо. Съдебната практика приравнява към решенията,
формиращи сила на пресъдено нещо и определенията, които по своята
същност се доближават до решенията, когато с тях се разрешава правен спор,
свързан с предмета на съдебното производство. Такива са определенията по
чл. 409 и чл. 521 от ГПК, както и прекратителните определения по чл. 233 и
чл. 234, ал. 3 от ГПК, тъй като отказът от иска се ползва със сила на
пресъдено нещо и този иск не може да бъде предявен повторно, а съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване. Съгласно константната практика на ВКС съдебните актове, с
които се прекратява производството по делото поради недопустимост на иска
не са от категорията на посочените по-горе определения, тъй като с тях не се
дава отговор по съществото на спорното материално право, а съдът се
произнася по процесуални въпроси свързани със съдържанието на исковата
молба и задълженията на ищеца за конкретизиране на исканията и точно
формулиране на петитума, наличието на абсолютните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и др. Тези определения не
формират сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299 от ГПК, с тях не се
установява съществуването или несъществуването на твърдяното материално
право, поради което нямат качеството на абсолютна процесуална пречка за
повторното предявяване на същите искове. В този смисъл са постановените
определения на ВКС, ТК № 55/13.03.2012 г. по т. дело № 338/2011 г. на II т.
о.; № 19/20.01.2014 г. по т. дело № 4623/2013 г. на I т. о.; № 173/3.07.2013 г.
по т. дело № 2546/2013 г. на II т. о.; № 16/20.01.2014 г. по т. дело № 3257/2013
г.; № 3/12.01.2010 г. по т. дело № 877/2009 г. на II т. о.; № 218/11.07.2012 г. по
т. дело № 568/2012 г. на II т. о. и др.
От друга страна следва да се отбележи, че съгласно чл. 155 от ГПК не
подлежат на доказване служебно известните на съда факти, но за същите
съдът е длъжен да съобщи на страните. Това означава, че съдът е длъжен да
уведоми страните, че третира определен факт като служебно известен, за да
даде възможност на страната, която го оспорва да проведе обратно доказване.
Съобщението следва да се изрази в постановяване на нарочен съдебен акт.
Съобразно основните принципи на гражданския процес - за диспозитивното и
служебното начало, равенство на страните и установяване на истината,
страните не трябва да бъдат изненадвани в решението /в случая
определението/ за това кои факти са приети за установени от съда, но не въз
основа на преценката на сочените от страните и събрани по делото
3
доказателства, а поради това, че съдът ги счита за общоизвестни или, защото
са му служебно известни. Страните, в условията на състезателност, трябва да
имат възможност да възразят и от своя страна да сочат обстоятелства и
доказателства във връзка с приетите от съда за служебно и ноторно известни
им обстоятелства /Решение № 95 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5371/2015 г., IV г. о., ГК/.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение определение № 1928/20.05.2022 год по гр. д. №
861/2022 год на Окръжен съд Варна, с което производството по делото е
прекратено.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и изпълнение на горните указания.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4