Определение по дело №1782/2021 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 874               06.06.2022 година             град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                              

                                                      Съдия: Димитър Гальов

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1782 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП), с което на основание чл.189 от НПК и чл.81, вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с  чл.27а от Закона за правната помощ (ЗПП), на НБПП да бъдат присъдени разноски за предоставена правна помощ съобразно приложено решение № БС-349-7864/2022 от 18.04.2022г. на председателя на НБПП. Иска, след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските, да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на НБПП.

По така отправеното искане съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

НБПП не е било страна в съдебното производство. Разпоредбите на чл.77 и чл.78, ал.7 от ГПК не установяват срок за предявяване на искане за присъждане на разноски за предоставена правна помощ. Такъв срок не е установен и с разпоредбите на чл.38, ал.3, т.2 и чл.39 от ЗПП, които уреждат реда и начина за определяне и заплащане на възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ. По тези съображения искането е допустимо, но по същество – неоснователно.

С решение № 1780 от 12.11.2021г. по адм.д. № 1782 от 2021г. на Административен съд – Бургас е отхвърлена, като неоснователна исковата молба на ищеца И.С., лишен от свобода с адрес към момента на подаване на исковата молба – ЗО„Дебелт“-Затвора- гр.Бургас за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца на 02.03.2021г.

С решение № 397 от 18.03.2022г. по касационно адм.д. № 2905/2021 г. на Административен съд – Бургас е оставен в сила първоинстанционният акт. Ищецът е осъден да заплати на ГДИН разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева.

Разпоредбата на  чл.27а от ЗПП (ДВ, бр.28 от 19.03.2013 г.) предвижда, че лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи. В разглеждания случай, който се отнася до претенция по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Правната помощ е предоставена на основание чл.23, ал.3 от ЗПП по преценка на административния съд, а не в хипотезата на ал.1 поради задължително изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство.

Съгласно правилото на чл.94 от ГПК, приложимо в съдебното производство по административни дела по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на чл.97, ал.1 от ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти, каквато хипотеза в случая не е налице.

Друга разпоредба на Гражданския процесуален кодекс, която има отношение към възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл.78, ал.7. Разпоредбата съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв – исковата претенция на лицето, което е получило правна помощ, е отхвърлена изцяло. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице, доколкото липсва хипотезата на „осъдително решение“. Предвид горното, не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия правна помощ да заплаща възнаграждение на процесуалния си представител. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита – чл.56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия.

        Неотносима към настоящото дело е и сочената от Председателя на НБПП разпоредба на чл.189 от НПК, тъй като същата не намира субсидиарно приложение в съдебното производство по административни дела.

        Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, първи състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане в полза на НБПП на разноските за възнаграждение на адвокат Н.А. ***, осъществила процесуално представителство на ищеца И.С., по административно дело № 1782 от 2021г. по описа на АдмС-гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба от страните и от Председателя на НБПП, в 7-дневен срок от съобщението, пред тричленен състав на настоящия административен съд- АС-гр.Бургас.

 

СЪДИЯ: