Решение по дело №571/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр.чл.4 ЗМДТ.

С решение № 2314/06.03.23г., постановено по адм.д.№ 6554/22г. Върховният административен съд е отменил решение №722/20.05.2022г., постановено по адм.д.№ 2073/21г. по описа на Административен съд-Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на делото е жалбата, подадена от Р.М.П., чрез адв.Б. против акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-1632-1/12.11.2020г., издаден от ст. инспектор „КРД“ в дирекция „МД“ при община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна в частта, с която са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 20**г. и 2020г. за имоти, както следва: имот с идентификатор *.**, находящ се в ***; имот с идентификатор *.**, находящ се в гр.Варна, адрес; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в гр. адрес и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в *** и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**4, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**4; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1 в общ размер на 3813.21 лева – главница и лихви.

Жалбоподателката твърди, че не е субект на задълженията за ДНИ и ТБО, тъй като не е собственик или ползвател и няма документ за собственост или вещно право на ползване на имотите, за които са установени задълженията. Твърди, че през 20**г. е предприела действия за снабдяване с констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка относно имоти, находящи се в гр.Варна, район „Аспарухово“, местност „**“, като е упълномощила внука си А.С.да извърши необходимите действия за това. Твърди, че имотите, които е обработвала и стопанисвала през годините не са идентични с тези, които са били декларирани с декларациите по чл.14 ЗМДТ от 21.12.20**г., поради което е подала молба да бъдат закрити откритите въз основа на декларациите партиди и съответните задължения по тях. Твърди, че при липса на титул за собственост липсва основание за облагане с ДНИ и ТБО и издаденият без основание АУЗД е незаконосъобразен, а при условията на евентуалност- нищожен в частта му относно тези имоти. Твърди, че е подала декларациите по чл.14 ЗМДТ единствено с цел започване на процедура за снабдяване с нотариални актове след извършване на обстоятелствена проверка, но такава не е била извършена и не са били издадени констативни нотариални актове за имотите. Моли АУЗ да бъде отменен като незаконосъобразен, съответно да бъде обявена неговата нищожност в обжалваната част.

Ответникът по жалбата – директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалван е Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-1632-1/12.11.2020г., издаден от ст. инспектор „КРД“ в дирекция „МД“ при община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна в частта, с която са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 20**г. и 2020г. в общ размер на 3813.21 лева – главница и съответните лихви за следните имоти: имот с идентификатор *.**, находящ се в ***; имот с идентификатор *.**, находящ се в гр.Варна, адрес; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в гр. адрес и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в *** и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**4, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**4; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1.

С решение № 2314/06.03.23г., постановено по адм.д.№ 6554/22г. Върховният административен съд е отменил решение №722/20.05.2022г., постановено по адм.д.№ 2073/21г. по описа на Административен съд-Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като е дал указания относно новото разглеждане на делото да се укаже конкретно доказателствената тежест в процеса на всяка една от страните, да бъде извършена преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да бъдат обсъдени всички възражения и осъществен съдебен контрол на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е приел за неправилен изводът на съда, че ненадлежното връчване на акта е основание същия да бъде отменен като незаконосъобразен. Съобщаването на административния акт има значение относно влизането на същия в сила и възможността той да породи правни последици и за упражняване правото на оспорване от неговия носител. След като първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима е следвало да изпълни задължението си по чл. 168 АПК като извърши съдебен контрол на оспорения административен акт по всички критерии посочени в нормата на чл. 146 АПК.

С оспореният акт органът по приходите, като е взел предвид, че декларираните с декларации по чл.14 ЗМДТ недвижими имоти, подробно описани в тях, както следва: с декларация вх.№**********/21.12.20**г. – недвижим имот с идентификатор *.**, находящ се в *** с партиден номер 5305Н266934; с декларация № **********/21.12.20**г. - имот с идентификатор *.**, находящ се в гр.Варна, адрес с партиден номер №5305Н266938; с декларация № **********/21.12.20**г.- имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1 с партиден № 5305Н266942; с декларация № **********/21.12.20**г. - имот с идентификатор *.**, находящ се в гр. адрес и жилищна сграда с идентификатор *.**.1 с партиден № 5305Н266946; декларация с вх.№ **********/21.12.20**г.- имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1 с партиден № 5305Н266953; декларация с вх.№ 53050342**/21.12.20**г.-имот с идентификатор *.**, находящ се в *** и жилищна сграда с идентификатор *.**.1 с партиден № 5305Н266956; декларация вх.№ **********/21.12.20**г.- имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1 с партиден № 5305Н266975; декларация с вх.№ **********/21.12.20**г.- имот с идентификатор *.**4, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**4 с партиден № 5305Н266978; декларация с вх.№**********/21.12.20**г. -имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1 с партиден номер 5305Н266981 и че не са внесени дължимите суми е установил задължения на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 20**г. и 2020г. за тези имоти в общ размер на 3813.21лв.-главници и лихви. Съгласно заповеди №4643/03.12.20**г. и № 2888/15.07.20**г. АУЗ е издаден от компетентен орган. АУЗ е обжалван пред директора на дирекция „МД“ при община Варна, който мълчаливо го е потвърдил.

От представените по делото декларации по чл.14 ЗМДТ, описани по-горе, се установява, че жалбоподателката е декларирала, чрез упълномощено лице /съгласно приложено пълномощно към всяка декларация/ недвижимите имоти, находящи се в м.“**“, гр.Варна, собственост- 1/1 ид.ч. В декларациите е деклариран начин на придобиване- давност от 2008г.

Представена е от ответната страна справка за начина на изчисляване на ДНИ и ТБО по оспорения акт.

От Заповеди №3989/29.10.**г. и № **00/24.10.**г. на кмета на община Варна се установява, че са определени границите на районите, в които през 20**г., съответно 2020г. община Варна организира услуги по събиране и извозване на битови отпадъци; обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като е посочена честотата на сметоизвозване. Съгласно представените актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, протоколи и фактури се установява, че за процесните периоди общината е извършвала услугите, за които е начислена ТБО. Съгласно действащите Наредби на ОбС-Варна за определяне размера на местните данъци на територията на община Варна за процесните периоди размерът на данъка върху недвижимите имоти е 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

С молба рег.№ МД-Т2000**92ВН/16.07.2020г. до директора на дирекция „МД“ жалбоподателката е посочила, че с подадените декларации по чл.14 ЗМДТ погрешно е декларирала посочените в тях имоти, вместо стопанисваните от нея, поради което е направила искане партидите, открити във връзка с тях и установените задължения за данъци и такси да бъдат премахнати. Приложила и е удостоверение от Агенция по вписванията за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата й до 28.02.2020г.

С писмо рег.№ МД-Т2000**92ВН_001/13.08.2020г. е уведомена, че имотите са декларирани с декларации по чл.14 ЗМДТ, като давността е способ за придобиване на право на собственост /чл.77 ЗС/ и предвид това, че липсват надлежни доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че не владее имотите не може да бъде удовлетворена молбата за закриване на партидите.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.4 ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, както и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на ДОПК. По същия ред се извършва и установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон, както и обжалването на свързаните с тях актове- чл.9б ал.2 вр.чл.4 ал.1-5 ЗМДТ.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че издаденият АУЗ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

С издадения АУЗ на жалбоподателката са установени задължения за ДНИ и ТБО за декларираните от нея с декларации по чл.14 ЗМДТ имоти, находящи се в м.“**“, гр.Варна, за които като начин на придобиване е декларирано- давност от 2008г.

Жалбоподателката твърди, че не дължи ДНИ и ТБО за тези имоти, тъй като не е субект на задължението. Твърди, че е подала декларациите по чл.14 ЗМДТ единствено с цел започване на процедура за снабдяване с нотариални актове след извършване на обстоятелствена проверка, но такава не е била извършена и не са били издадени констативни нотариални актове за тези имоти. Твърди и че имотите, които е обработвала и стопанисвала през годините не са идентични с тези, които са били декларирани с декларации по чл.14 ЗМДТ от 21.12.20**г., поради което е подала молба да бъдат закрити откритите въз основа на декларациите партиди и съответните задължения по тях.

Съгласно чл.11 данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл.64 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11. Задължени лица за ДНИ и ТБО са собствениците или ползвателите на недвижими имоти. В случая от събраните по делото доказателства не се установи, че жалбоподателката за периодите, за които с АУЗ са й установени задължения за ДНИ и ТБО, е собственик на имотите.

Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Правото на собственост се удостоверява със съответния документ.

При липса на документ за собственост върху недвижим имот собственикът и/или владелецът, съгласно чл.587 ал.1 ГПК може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.

Съгласно ал.2 на чл.587 ГПК ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Съгласно ал.3 въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

Предвид горното, правото на собственост може да бъде придобито по давност, но следва да бъде проверено, признато и удостоверено по съответния ред в производство пред нотариус.

В случая е декларирано придобиване право на собственост по давност, но такова не е удостоверено по съответния ред и от компетентното длъжностно лице.

Не са налице доказателства, че жалбоподателката е собственик на процесните имоти. Твърденията, че даден субект е собственик на недвижим имот не са достатъчни да бъде определен като такъв. Българското законодателство изисква правото на собственост да бъде удостоверено чрез документ. При извършването на обстоятелствената проверка нотариусът се произнася по съществуването на едно право като проверява дали е осъществен фактическия състав на придобивната давност. При извършване на обстоятелствената проверка нотариусът следва да съобрази дали молителят е упражнявал давностно владение в предвидения от закона срок. Доколкото според чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, то простото изтичане на давностния срок не е необходимо условие за придобиване на правото на собственост.

Предвид горното незаконосъобразно са установени задължения за ДНИ и ТБО за 20** и 2020г. с АУЗ в частта относно имотите, находящи се в м.“**“, гр.Варна. В тази част актът е незаконосъобразен и неправилен и следва да бъде отменен.

Неоснователни са твърденията, че актът е издаден без основание. Същият е издаден в производство по чл.107 ДОПК- установяване на данни от декларация. Актът е издаден след подаване на молбата с вх.№ МД-Т2000**92ВН/16.07.2020г., но посочените в нея факти не са взети предвид.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 и ал.2 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-1632-1/12.11.2020г., издаден от ст. инспектор „КРД“ в дирекция „МД“ при община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна в частта, с която на Р.М.П. са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 20**г. и 2020г. за имоти, както следва: имот с идентификатор *.**, находящ се в ***; имот с идентификатор *.**, находящ се в гр.Варна, адрес; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в гр. адрес и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в *** и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1; имот с идентификатор *.**4, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**4; имот с идентификатор *.**, находящ се в ***и жилищна сграда с идентификатор *.**.1 в общ размер на 3813.21 лева – главници и лихви.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

	Председател: