Решение по дело №2637/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 януари 2024 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20237180702637
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 638

 

Гр. Пловдив, 19.01.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:   

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЗДРАВКА ДИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:       ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА  

      АДРИАН ЯНЕВ          

 

при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 2637 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от А.И.К., ЕГН ********** ***, против решение № 79 от 13.09.2023 г. по а.н.дело № 258 по описа за 2023 г.на Районен съд Карлово, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 22-0281-001403 от 06.02.2023 г. на началник РУ - Карлово при ОД на МВР - Пловдив, с което на касатора на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. с чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането КЗ/, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лв.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, не са отчетени допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и признаците на малозначителност на деянието. Претендира отмяна на решението на РС и отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началник РУ - Карлово при ОД на МВР - Пловдив не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура гр. Пловдив, чрез участвалият по делото представител, дава заключение правилност и законосъобразност на решението, което следва да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима.

За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел от фактическа страна, че на 29.12.2022 г., полицейските служители при РУ- Карлово като дежурен автопатрул при РУ- Карлово осъществявали служебните си задължения по охрана на обществения ред. Около 02,45 часа в гр. Карлово, на ул.„Тодор Каблешков“ полицейските служители спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ с рег. № ***. Повод за проверката станало „пищене на гуми“ от автомобила през нощта. Било установено, че водач бил касаторът К., като в автомобила се возили и две момичета. При извършената проверка и след справка в РСОД било установено, че автомобилът е без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Водачът представил стара полица, но същата не била валидна към датата на проверката. При проверката били установени и нарушения по ЗДвП, за които бил съставен и друг акт на жалбоподателя.

След събиране на доказателствата и тяхното обсъждане поотделно и в съвкупност, съдът е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено.  Посочил е, че съгласно приложената по делото справка от ЦБКАТ, К. е посочен като собственик, на когото е регистрирано процесното МПС, а от извършената служебна справка в ИС на Гаранционен фонд било установено, че за посочения лек автомобил към датата на проверка 29.12.2022 г. не е имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като предишния е бил изтекъл към 25.12.2022 г., а следващият е сключен на 29.12.2022 г. в 14,12 часа. Приел е, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, доколкото в качеството му на собственик на управляваното от него МПС е бил длъжен да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, но не го е направил.

Съдът е приел още, че процесното деяние не осъществява признаците на малозначителност, като в тази връзка се е позовал на представен стар, но изтекъл договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, от където нарушителят е могъл да се информира за крайната дата на плащане на поредната си вноска по договора. Съдът се е позовал и на данните от приетата по делото справка за нарушител/водач, в периода от 2016 г. до настоящия момент - 9 наказателни постановления за нарушения на правилата за движение, както и 11 фиша, като го е определил като лице, което често не спазва задълженията си като водач на МПС. Позовал се е и на обстоятелството, че при процесната проверка спрямо жалбоподателя са констатирани и нарушения на правилата на ЗДвП, за което е издадено и друго наказателно постановление. Поради това съдът е намерил, че извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Настоящата касационна инстанция на Административен съд – Пловдив намира решението за правилно.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно извършеното нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като описанието на нарушението е ясно и недвусмислено.

Не се споделят изложените в касационната жалба съображения в тази връзка за неяснота и в постановеното решение. Видно е от всички данни по делото, че към момента на проверката, която и в АУАН и в НП е ясно посочена - в 2,45 ч на 29.12.2022 г. водачът и собственик на управлявания автомобил не е имал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът намира за несъществено липсата на посочване в АУАН и НП до кога лицето е имало валидна застраховка, щом към момента на проверката не е притежавало такава. Повече от очевидно е, че като е разполагало със старата полица, лицето е било наясно с този факт. Поради това и твърденията за накърнено право на защита на наказаното лице не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Още повече, че този въпрос е изяснен във връзка с претендираното от жалбоподателя приложение на чл.28 от ЗАНН.

Установява се от събраните по делото доказателства, че още към 25.12.2022 г. лицето не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а проверката е извършена в ранните часове на 29.12.2022 г. От своя страна новата застраховка е сключена в 14,12ч на 29.12.2022 г., поради което не може да се приеме като смекчаващо вината обстоятелството, че новата застраховка е сключена само 9 часа след проверката. Практиката показва, че във всички случаи на констатиране на нарушения от този тип, нарушителите сключват веднага – на същия или следващия ден новата застраховка, поради което тези действия не могат да се възприемат като смекчаващи вината обстоятелства и наличие на маловажност на такива деяния, още повече когато това е законово задължение за водачите на МПС. В случая повече от очевидно е, че застраховката ГО е била сключена след съставянето на АУАН, с който е установено въпросното нарушение, т.е. не е била сключена по инициатива на лицето, а вероятно и с оглед избягване налагане на  санкция за констатираното нарушение.

С оглед на изложеното до тук и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и несъмнена установеност на нарушението, решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора на касатора не се дължат претендираните разноски.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХХІV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 13.09.2023 г. по а.н.дело № 258 по описа за 2023 г.на Районен съд Карлово.

            Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:        1.                                                                  

 

 

                                                                                            2.