№ 2594
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110131502 по описа за 2022 година
Предявени са от “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу С. И. Д. с
ЕГН ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 108А, вх.В, ет.6, ап.51, иск с
правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ -
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 6 839,91 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 617,71 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.08.2019 г. до 07.03.2022 г., 52,53 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 8,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до
07.03.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ,
Ж.К. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 108А, вх.В, ет.6, ап.51, но не е изпълнил задължението си да заплати
доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че е ползвала доставена от ищцовото дружество
топлинна енергия в обем, който се претендира, като сочи, че не живее в имота, че в същия
1
има само едно лице, а не три, както е било претендирано и начислявано от ищцовото
дружество за трима души потребители. Счита, че ищецът се обогатява неоснователно за
нейна сметка, както и че е злоупотребил с личните й данни. Моли съда да отхвърли исковата
претенция като неоснователна.
Третото лице-помагач „Бруната“ ООД не оспорва иска, представя писмени
доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 13178/2022 г. по описа на СРС, 120 състав, ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.01.2021
г., като искането му е било уважено и е издадена заповед по чл.410 от ГПК. В законовия
срок длъжникът е подал възражение, че не дължи вземането, твърдейки, че не е ползвал
услугите на ищцовото дружество, тъй като от 2010 г. живее в провинцията. Съдът е дал
указания на ищеца по реда на чл.415 от ГПК, което обуславя правния интерес от водене на
настоящото производство.
От депозираните по делото писмени доказателства се установява, че с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 12, том II, рег. № 9808, дело № 185 от 02.10.2009 г. С.
И. Д. и Кирил Делчев Димчев са дарили на Савина Валентинова Анестиева процесния
недвижим имот, представляващ Апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. Гоце Делчев
(стар Емил Марков), ул. Деян Белишки, бл.108А вход В, на 6 етаж. Дарителката С. Д. си е
запазила вещно право на ползване върху дарения недвижим имот, пожизнено и
безвъзмездно.
От третото лице-помагач и от ответника са представени писмени документи,
удостоверяващи, че в процесния топлоснабдяем имот живее един потребител. В същото
време, в изравнителните сметки, изготвени от фирма „БРУНАТА“ ООД е посочено, че
липсва водомер за топла вода, поради което се начислява служебен разход на база за три
лица.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува договор за
услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма „Бруната“
ООД /ТЛП/. През процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в
имота и са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител. Отчетите са
коректно отразени в изравнителните сметки. В процесния имот е имало монтирани 4 броя
отоплителни тела и толкова топлоразпределители с дистанционен отчет. Налична била и
щранг-лира за отопление на банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия,
отдадена отщранга, съгласно НТ. Разходът за ползваната в имота топла вода е изчисляван на
2
база три броя потребители, съгласно НТ. Вещото лице е установило, че нямало подадена
молба от ответницата за промяна на броя потребители в имота през процесния период.
Дължимата сума за отопление възлиза на 4132.37 лв., а за топла вода – 2231.69 лв., или общо
6364.06 лв. за целия процесен период. Своевременно са извършвани и метрологични
проверки на топломера в абонатната станция. Изводите на вещото лице кореспондират и с
документите, предоставени от третото лице-помагач. В съдебно заседание вещото лице
обяснява, че е изискало документ относно промяната на потребителите в имота с оглед
възраженията на ответницата, но такъв документ, който да се отнася за процесния период и
да е подписан от предваляващ Етажните собственици в процесната сграда, не е ангажиран.
Ищецът е представил протоколи за подмяна, въвеждане и метрологична проверка на
топломер, находящ се в абонатната станция в сградата, където се намира процесният
топлоснабдяем имот, от 07.03.2019 г. и от 26.05.2021 г., Свидетелства за проверка №№
77512/2019 г., С1-974-2 и С1-974-2 от 19.05.2021 г. на топломер, електронен блок и
разходомер на топломер и двойка термопреобразуватели на температура, Удостоверение за
качество № 1266/25.04.2003 г. за блокова абонатна станция; Акт за установяване годност за
приемане на строеж от 08.08.2003 г., Протокол за проведена 72-часова проба при
експлоатационни условия за процесната сграда, Отчетни картони за процесната сграда,
Сервизен картон за обслужване на абонатната станция в процесната сграда и досие на
абонатната станция.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена. Дължимата главница възлиза на 6837.80 лв., такса за дялово разпределение в
размер на 54.69 лв., а лихвите – общо 625.82 лв.
При така установените факти, съдът счита, че исковите претенции се явяват доказани
до размера, установен от вещите лица, а именно – до размера за главница за доставена
топлинна енергия в имота за процесния период, установен от вещото лице по СТЕ, а именно
6364.06 лв., а за главница за дялово разпределение и за лихви – съгласно СЧЕ, а именно
54.69 лв. и лихви в размер на 582.81 лв., предвид размера на главницата за топлинна
енергия. Неоснователни са доводите на ответника, че няма облигационни правоотношения с
ищеца. Съгласно публично известните Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от
ДКЕВР и Закона за енергетиката, всички собственици, титуляри на вещно право на ползване
в сграда в режим на етажна собственост, се явяват потребители на топлинна енергия. В този
смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика, в това число и на ВКС. Що се касае за
доводите, че в имота на ответника има един обитател, а не повече, това твърдение
подлежеше на доказване от ответника чрез представяне на надлежни доказателства за
отправяне на искане до топлофикационното дружество за промяна броя на потребителите,
както и представяне на документ, удостоверяващ този факт, подписан от управителните
органи на Етажната собственост. Такива документи по делото не са ангажирани и вещото
лице по СТЕ заявява изрично в съдебно заседание, че такива доказателства не са му
представяни.
3
Предвид изложеното, следва исковата молба да се уважи до посочените размери, а в
останалата част да се отхвърли, като недоказана и неоснователна.
По разноските: При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски.
Ищецът е направил такива в заповедното производство в общ размер на 200.37 лв., в това
число за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в исковото – 800.37 лв., в това
число за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 150 лв. (съдът не е обвързан от сумата, посочена за юрисконсултско възнаграждение в
списъка по чл. 80 от ГПК, а определя такъв по своя преценка), както и за депозити за вещи
лица. Общо ищецът е направил разноски в двете производства 1000.74 лв. Съразмерно на
уважената част от исковете на ищеца му се следва сумата от 931.96 лв. Ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски и не е ангажирал доказателства за извършени
такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от .
– Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б и С. И. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 108А, вх.В, ет.6,
ап.5, по предявените искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че ответникът С. И. Д. с ЕГН: **********, дължи на ищеца
“.” ЕАД, ЕИК ., за главница за потребена топлинна енергия, доставяна и ползвана в
процесния топлоснабдяем имот в размер на 6364.06 лв. (шест хиляди триста шестдесет и
четири лева и шест стотинки) за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, такса за дялово разпределение
в размер на 54.69 лв. (петдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки), ведно със
законна лихва върху главниците за периода от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането,
лихви върху главницата за топлинна енергия в размер на 574.70 лв. (петстотин седемдесет и
четири лева и седемдесет стотинки) и лихва върху таксата за дялово разпределение от
8.11 лв. (осем лева и единадесет стотинки), като отхвърля до пълните предявени размери за
главница за доставена топлинна енергия от 6839.91 лв. и лихви върху тази главница до
размера от 617.71 лв., за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13178/2022
г. по описа на СРС, 120 състав, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
108А, вх.В, ет.6, ап.5, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от
931.96 лв. (деветстотин тридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) за разноски в
исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5