№ 1239
гр. Варна, 27.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следН.
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502193 по описа за 2022 година
След заявеното от въззивника И. Н. П. оттегляне на подадените от него
въззивни жалби с вх.№ 29261/3.05.2022 и вх.№ 646449/7.07.2022 срещу
основното решение на ВРС-IXс-в № 1058/ 14.04.2022г по гр.д.№ 9304/2021,
производството по същите е прекратено с определение от о.с.з. на 28.02.2023,
обективирано в протокол № 360/28.02.2023 по в.гр.д.№ 2193/2022, и е
обявено, че производството по делото продължава само по отношение
подадената от С. З. Д. частна жалба вх.№ 43384/ 28.06.2022г срещу
определението на ВРС № 5967/3.06.2022г, постановено по реда на чл.248
ГПК, с което е оставено без уважение искането й за изменение на
решението в частта за разноските.
Счита същото за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна и
за постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата й. Излага
следните доводи:
В трайната съдебна практика се приема, че разноски в производства по
спорна съдебна администрация се дължат по общите правила. Макар и
производството по чл.127 ал.2 СК да има характера на спорна съдебна
администрация, доколкото спорът се разглежда от съда, за него са
приложими общите правила за разглеждане на исковите производства, като
отговорността за разноските между страните следва да бъде понесена
1
съобразно правилото на чл.78 ГПК. Производствата по чл.127 ал.2 СК не били
изрично уредени в ГПК, нито имало специални норми по отношение на
отговорността за разноски при тях. Затова за тях приложение следва да
намерят общите разпоредби на чл.78 ГПК, съгласно които отговорността за
разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни
действия. И, доколкото, между страните не било постигнато споразумение по
въпросите, касаещи упражняването на родителските права, се налагало
отнасянето на този спор до съда, което влечало след себе си разноски за
държ.такса, процесуален представител, експертизи и др.
В същото време насрещната страна по искането също извършва
разноски с оглед своята защита. Тези разноски следва да бъдат разпределени
между страните съобразно крайН. изход на делото.
В настоящия случай насрещната страна дължи разноски на осн. чл.78
ал.1 ГПК, като може да се освободи от това задължение само в случаите по
чл.78 ал.2 ГПК. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се
произнася по искането за разноски. В този смисъл са и Опр.№ 168/11.05.2021г
по ч.гр.д.№ 3469/2020г на ВКС IV ГО ; Опр.№ 306/4.09.2017г по ч.гр.д.№
2722/2017г на ВКС-III ГО ; Опр.№ 252/25.09.2015г по ч.гр.д.№ 3895/2015г на
ВКС II-ГО. Посочените решеН. уеднаквяват съществувалата до
постановяването им протИ.речива практика по този въпрос.
В тази връзка моли за отмяна на постановеното от ВРС определение,
като решението бъде изменено в частта за разноските и на въззиваемата С. Д.
бъдат присъдени всички сторени разноски съобразно представеН. списък по
чл.80 ГПК.
В писмеН. си отговор И. Н. П. изразява становище за неоснователност
на същата, като поддържа изложеното в мотивите на ВРС, че общото правило
за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не важи, доколкото
настоящото производство съставлява спорна съдебна администрация.
В подкрепа на това се е позовал на съдебна практика на ВКС,
обективирана в определение № 385/25.08.2015г по гр.д.№ 3423/2015г на ВКС-
I ГО : за разлика от исковото производство в настоящото производство на
спорна съдебна администрация не се решава със сила на присъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а се
2
оказва съдействие относно начина на определяне на режим на лични
отношеН. с дете, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на детето, ползва всички страни и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Поради двустранН. спорен характер на производството разноски биха
могли да се присъдят само ако молбата по чл.127 ал.2 СК бъде изцяло
отхвърлена по причина отсъствие на родителско качество на страна или
пълнолетие на детето, т.е. когато изобщо липсва субективно право да се иска
постановяване на мярка за уреждане на гражданските отношеН., какъвто не е
случаят по делото.
Разноски могат да се претендират и във въззивното и касационното
производство, ако бъде подадена неоснователна въззивна и касационна жалба
/Опр.№ 45/17.01.2020г по ч.гр.д.№ 2857/2019г на ВКС-III ГО ; Опр.№
475/20.12.2018г по ч.гр.д.№ 4327/2018г на ВКС-III ГО и др./.
В първата инстанция, обаче, когато съдът сам преценява кой режим е в
интерес на детето, разноски не се дължат на нито една страна /Реш.№
140/10.07.2015г по гр.д.№ 3356/2014г на ВКС-IV ГО; Реш.№ 139/16.04.2014г
по гр.д.№ 6998/2013г на ВКС-IV ГО - и двете решеН. са постановени от ВКС
по реда на чл.293 ал.2 ГПК, т.е. са решеН. по същество, а не контролно -
отменителни такива.
В настоящия случай съдът правилно е приел, че страните нямат право
на разноски. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора
не може да намери приложение в делата по чл.127 ал.2 СК пред първата
инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация, приложима при спор за родителските права.
Неотносима към твърдеН.та е и нормата на чл.78 ал.2 ГПК, тъй като не
ответникът, а ищцата е завела делото и пак тя с поведението си е дала повод
за завеждането на насрещН. иск от И.П., тъй като е възнамерявала
едностранно да се разпорежда с начина на жИ.та на детето.
По делото няма наведени никакви твърдеН., че ответникът е виновен за
завеждане на ИМ. Напротив, и в насрещН. си иск той предлага най-
разумното, предвидимо и благоприятно за детето решение, което, за
3
съжаление, било отминато, без да бъде коментирано от майката.
В решението няма отсъждане на издръжка за минало, както и за
настояще; отредена е само издръжка за бъдеше време.
Поради изложеното моли за отхвърляне на искането за
допълване/изменение съдебното решението в частта за разноските.
С подадената пред ВРС молба вх.№ 30306/5.05.2022г по реда на чл.248
ГПК, С. З. Д., действаща чрез адв.Ир.А., отправя искане за изменение
решението на ВРС № 1058/14.04.2022г в частта му за разноските, като се
излагат доводи, сходни с тези, изложени и в подадената частна жалба, а
именно:
Макар производството по чл.127 ал.2 СК да има характер на спорна
съдебна администрация, отговорността за разноските, сторени от двете
страни, следвало да се понесе от страните с оглед крайН. изход на делото,
съобразно общото правило на чл.78 ГПК вр.чл.81 ГПК.
В срок по чл.248 ал.2 ГПК И. Н. П., чрез адв.Ал.К., е подал писмен
отговор със становище за нейната неоснователност и затова моли за
оставянето й без уважение.
ВЪЗЗИВН.Т СЪД, за да се произнесе, съобрази следното:
Отговорността за разноските по делото по чл.78 ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материално-правен характер,
обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна
по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги
от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес.
Производството по чл.127 ал. 2 СК има характера на спорна съдебна
администрация на гражданските правоотношеН.. Със съдебното решение не
се разрешава материално правен спор със сила на пресъдено нещо, възникнал
между страните, а се определя редът и начинът за упражняване на
родителската отговорност / при липсата на общо съгласие/ по отношение
общото за двамата родители дете, което е носителят на материалните права,
визирани в чл.124 ал.1 и ал.2 СК
Съдът, веднъж сезиран, постановява това, което приема за
законосъобразно и целесъобразно за регулирането на личните отношеН.
между конкретните родители и дете, изхождайки от установените в закона
4
критерии и възложените му функции по силата на националните и
наднационалните нормативни разпоредби да следи и да се погрижи за най-
добрия интерес на детето. В тази връзка, изследвайки въпросите относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, упражняването на
преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
режима на личен контакт между него и неотглеждащия родител, издръжката
му, съдът дори не е обвързан от конкретните параметри на искаН.та на двете
страни. Това важи дори и за постигнати пред съда споразумеН., в случай на
преценка, че същите са във вреда на детето. В този смисъл е и практиката на
ВКС. Като допълнителен аргумент може да се посочи и следното: за разлика
от решеН.та в исковото производство, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, с които се слага край на възникнал материално-правен спор, решеН.та,
постановени в производствата по спорна съдебна администрация не се
ползват с такава СПН. Това от своя страна означава, че съдът може да бъде
сезиран с нов спор при твърдение за настъпила трайна и/или съществена
промяна в обстоятелствата. Доколкото това подлежи на преценка от съда в
новообразуваното производство, воденето на такива дела може да бъде както
оправдано при доказаност на настъпила промяна, така би могло да бъде и
тенденциозно с цел генериране единствено на допълнителни разходи,
особено, ако едната страна е материално по-затруднена.
Предвид изложеното по-горе въззивН.т съд споделя изводите на ВРС за
неоснователност на подадената молбата, като също се придържа към
практиката на ВКС, приемаща, че в тези производства разноски не следва да
бъдат присъждани и същите да останат в тежест на всеки от двамата
родители, както са били направени.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-IXс-в № 5967/ 3.06.2022г,
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение
искането на С. З. Д. за изменение на решението в частта за разноските.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред
5
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на
страните по арг.от чл.280 ал.3 т.2 СК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6