ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48547
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110155233 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 292911/17.09.2024 г.,
подадена от С. Н. А. срещу „Макс Рисайклинг“ ООД. Предявени за
осъдителен иск за заплащане на сумата 100000,00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от трудовата злополука от 26.06.2024 г. и 3182,56 лева
– мораторна лихва за забава за периода от датата на настъпване на трудовата
злополука – 26.06.2024 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът С. Н. А. поддържа, че изтърпява наказания „лишаване от
свобода“ в ЗО „Казичане“ при Затвор София. Навежда твърдения, че по
сключен между Териториално поделение на Държавно предприятие „Фонд
затворно дело“ – гр. София и ответника „Макс Рисайклинг“ ООД е сключен
Договор за отдаване на труд е назначен на длъжност „общ работник“ при
ответника считано от 15.05.2024 г. Поддържа, че при изпълнение на 26.06.2024
г. от 09:25 часа при изпълнение на служебните му задължения претърпял
трудова злополука при извършване работа на машина като показалецът на
дясната му ръка бил захванат от машината и впоследствие премазан, като след
откарване в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ се наложила оперативна намеса и му е
ампутиран 2-ри пръст на дясната ръка до ниво проксимална фаланга. Сочи, че
със Заповед №1/26.06.2024 г. на управителя на ответното дружество и с доклад
от 11.07.2024 г. на ДП „Фонд Затворно дело“ е установена трудова злополука.
Съдът, с оглед направеното искане и предвид събраните доказателства и
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Предявен е иск за обезщетение за вреди, претърпени при и/или по повод
на извършване на работа, възложена на лишен от свобода. Съгласно чл. 172,
ал. 1 ЗИНЗС, съответно чл. 163, ал. 1 ППЗИНЗС, участието на лишените от
свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и
повишаване на професионална квалификация и ресоциализацията им, като
същите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено
1
изявено желание от тях, заявено с молба до началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие. Работата, възложена на
лишените от свобода, не води до възникване на трудово правоотношение
между възложителя на работата и осъдения /подсъдимия/ обвиняемия, но
условията на труд се приравняват на тези, които важат за заетите по трудов
договор лица вън от местата за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, поради което и нормите, уреждащи здравословните и безопасни
условия на труд, заложени в трудовото законодателство, са относими и за
лишените от свобода – чл. 169, ал. 1 от ППЗИНЗС и чл. 175, ал. 2 ЗИНЗС.
Ето защо, съдът намира, че претенцията не следва да се квалифицира като
такава по чл. 200 КТ, тъй като спорът не е трудов. Той не произтича от трудов
договор по смисъла на чл. 357 КТ. Лишените от свобода не са включени в
системата за обществено осигуряване. Възможностите за работа са: 1./ В
обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения и
заемането на тези работни места е със заповед на началника на съответното
заведение, в случая на Началника на Затвора – София – чл. 177, ал. 1
ППЗИНЗС; 2./ В разкритите за това места в Държавно предприятие „Фонд
затворно дело“ и в предприятия на юридически и физически лица, сключили
договор с ДП „Фонд затворно дело“ за отдаване на работна сила по реда на чл.
179 и сл. от ППЗИНЗС. При описаните твърдения, че ищецът е извършвал
работа по договор за отдаване на работна сила по реда на чл. 77, ал. 1 и чл. 78,
ал. 1 ЗИНЗС, при изпълнение на която работа е претърпяна злополука,
отговорността на привлечения от ищеца ответник е по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, а
не по реда на чл. 200 и сл. КТ.
По предявени искове, касаещи трудови спорове между страните, на осн.
чл. 104, т. 4 ГПК компетентен е винаги районния съд, независимо от цената на
иска и дори да надвишава установения по ГПК праг за материален интерес по
граждански дела от 25 000 лв. Доколкото обаче, с исковата молба по
настоящото дело е предявен иск, които не касае труд спор, доколкото между
страните няма трудово правоотношение, а спор относно имуществена
отговорност на ответника-възложител на работа, която се обезщетява по
гражданския закон (ЗЗД и специалните закони) се касае за граждански спор,
който предвид цената на главния иск от 100 000 лв. и на осн. чл. 104, т. 4 ГПК,
е подсъден на местно компетентния окръжен съд, който в случая се явява
Софийски градски съд.
Доколкото за родовата подсъдност съдът следи служебно (чл. 119, ал. 1
ГПК), при неспазване на която съдебното решение би било недопустимо (по
аргумент от обратното от чл. 270, ал. 4 ГПК), съдът намира, че делото не му е
родово подсъдно.
Ето защо производството следва да се прекрати като делото се изпрати на
родово компетентния съд.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 55233/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 77 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3