Решение по адм. дело №1691/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Б. О. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], подадена чрез адв. М., с посочен служебен адрес гр. Варна, [улица], против Решение № 149/15.07.2025г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ Ж-03-174/02.07.2025г., подадена от Б. О. П. и е потвърдено като законосъобразно Разпореждане изх.№ С250003-137-0003817/26.06.2025г. на публичен изпълнител при дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при издаването му процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.М. поддържа жалбата на изложените в същата основания. Моли да се отмени решението и разпореждането като се дадат задължителни указания на административния орган.

Ответната страна, чрез юрисконсулт Т. оспорва жалбата. По съществото на спора поддържа доводите, изложени в Решение № 149/15.07.2025г., издадено от директора на ТД на НАП-Варна. Моли да бъде потвърдено като законосъобразен акт, респективно разпореждането от 26.06.2025г., издадено от публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, т.к. счита, че не е налице сложен фактически състав на казуса.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване в това съдебно производство е Решение № 149/15.07.2025г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.261 ал.1 т.5 ДОПК е оставена без уважение жалба вх.№ Ж-03-174/02.07.2025г., подадена от Б. О. П. и е потвърдено като законосъобразно Разпореждане изх.№ С250003-137-0003817/26.06.2025г. на публичен изпълнител при дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна.

Между страните не е спорно, а и това се установява по несъмнен начин от приложените по делото доказателства, че в ТД на НАП Варна, дирекция „Събиране" е подадено от жалбоподателя възражение за погасяване по давност на задължения с вх. №54-03-4982/12.06.2025г. След извършена проверка се установило, че е образувано изпълнително дело № **********/2015 г., като е издадено Съобщение за доброволно изпълнение Изх.№ 169/2015/000001/14.04.2015 г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С190003-022-0062935/26.07.2019 г. е наложен запор върху 1 бр. МПС, собственост на задълженото лице. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С250003-022-0050061/13.05.2025 г. е наложен запор върху банковите сметки на лицето в Юробанк, ОББ и ТИ БИ АЙ.

Публичен изпълнител при ТД на НАП Варна разгледал вида на задълженията, като с разпореждането на основание чл.225 ал.1 т.7 вр. чл.168 т.3, чл.82 ЗАНН прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изпълнително дело № **********/2015 г., за задължения произтичащи от глоби и отписал тези задължения на основание чл.173 ДОПК.

По ИД № **********/2015г. не прекратил, поради изтекла погасителна давност събирането на следните вземания по отношение на следните публични задължения на ФЛ по титули : 1/Национална агенция за приходите-Варна Здравно осигуряване Декларация - образец 6 №030021804158575/26.04.2018 за периода 01.01.2017/31.12.2017 с дата на доброволно плащане - 30.04.2018г.; 2/Национална агенция за приходите-Варна ДОО Декларация - образец 6 №030021804158575/26.04.2018 за периода 01.01.2017/31.12.2017г. с дата на доброволно плащане 30.04.2018г.; 3/Национална агенция за приходите-Варна Универсален пенсионен фонд Декларация -образец 6 №030021804158575/26.04.2018 за периода 01.01.2017/31.12.2017 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2018г.; 4/Национална агенция за приходите-Варна Универсален пенсионен фонд Декларация -образец 6 №030021904141902/25.04.2019 за периода 01.01.2018/31.12.18 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2019г.; 5/Национална агенция за приходите-Варна Здравно осигуряване Декларация - образец 6 .№030021904141902/25.04.2019 за периода 01.01.2018/31.12.2018 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2019г.; 6/Национална агенция за приходите-Варна ДОО Декларация - образец 6 № 030021904141902/25.04.2019 за периода 01.01.2018/31.12.2018 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2019г.; 7/Национална агенция за приходите-Варна Универсален пенсионен фонд Декларация -образец 6 №030021504695367/21.05.2015 за периода 01.01.2014/31.12.14 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2015г.; 8/Национална агенция за приходите-Варна Здравно осигуряване Декларация - образец 6 №030021504695367/21.05.2015 за периода 01.01.2014/31.12.2014 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2015г.; 9/Национална агенция за приходите-Варна Здравно осигуряване Декларация - образец 6 №030021605298063/09.06.2016 за периода 01.01.2015/31.12.2015 г. с дата на Доброволно плащане 03.05.2016г.; 10/Национална агенция за приходите-Варна ДОО Декларация - образец 6 №030022004151711/29.04.2020 за периода 01.01.2019/31.12.2019 г. с дата на Доброволно плащане 30.04.2020г.; 11/Национална агенция за приходите-Варна Универсален пенсионен фонд Декларация -образец 6 №030022004151711/29.04.2020 за периода 01.01.2019/31.12.2019г. с дата на доброволно плащане 30.04.2020г.; 12/Национална агенция за приходите-Варна Здравно осигуряване Декларация - образец 6 №030022004151711/29.04.2020г. за периода 01.01.2019/31.12.2019 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2020г.; 13/Национална агенция за приходите-Варна ДОО Декларация - образец 6 №030021705637577/16.06.2017г. за периода 01.01.2016/31.12.2016 г. с дата на доброволно плащане 02.05.2017г.; 14/Национална агенция за приходите-Варна Универсален пенсионен фонд Декларация - образец 6 №030021705637577/16.06.2017 за периода 01.01.2016/31.12.2016 г. с дата на доброволно плащане 02.05.2017г.; 15/Национална агенция за приходите-Варна Здравно осигуряване Декларация - образец 6 №030021705637577/16.06.2017 за периода 01.01.2016/31.12.2016 г. с дата на доброволно плащане 02.05.2017г. Задълженията са присъединени към изпълнителното дело на 10.10.2016r., 01.08.2017г., 30.05.2019 г. и 18.05.2020 г. С налагането на запорите от 26.07.2019г. и на 13.05.2025г. давността на горепосочените титули спира да тече на основание чл.172 ал.1 т.5 ДОПК до изтичане на абсолютната 10 годишна давност по чл.171 ал.2 ДОПК.

Към административната преписка са приложени Съобщение за доброволно изпълнение 169/2015/000001 /14.04.2015 г., изпратено с пощенски оператор на декларирания адрес за кореспонденция гр. Варна, адрес: [улица]. Обратната разписка била върната със статут „непотърсен". С Постановление Изх.№ С 190003-022-0062935/26.07.2019 г. бил наложен запор върху 1 бр. МПС, собственост на задълженото лице. Запорът е вписан в КАТ на 08.08.2019 г. Прието било, че съгласно чл. 172, ал.1, т.5, давността спира с налагането на обезпечителните мерки. Постановлението е изпратено с пощенски оператор на декларирания адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. ***** . Приобщено е и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ с250003-022- 0050061/13.05.2025 г. -запор на банкови сметки. Разпореждане изх.№С250003-137-0003817,'26.06.2025г., в частта в която не са отписани поради неизтекла погасителна давност било оспорено пред Директора на ТД на НАП-Варна, който с решение № 149/15.07.2025г. оставил без уважение жалба вх.№ Ж-03-174/02.07.2025г., подадена от Б. О. П. и потвърдил като законосъобразно Разпореждане изх.№ С250003-137-0003817/26.06.2025г. на публичен изпълнител при дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в законоустановения срок. По изложените съображения жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Иначе казано, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. -168от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; изискването за писмена форма; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им и съобразяване с целта на закона.

Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган, в пределите на неговата компетентност - от директор на ТД на НАП – Варна съгласно приложена по делото заповед №ЗЦУ-ОПР-60817.08.2023г.

Оспореното Решение е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали издателя на акта да издаде акт с това съдържание и да потвърди обжалваното пред него разпореждане на публичния изпълнител. Потвърденото от директора на ТД на НАП – Варна Разпореждане е издадено от оправомощен за това орган, в рамките на неговата компетентност, като са изпълнени изискванията за форма на акта.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила.

Спорът по делото е правен и се отнася до правилното приложение на материалния закон и се концентрира най-общо в отговора на въпроса - налице ли е погасяване по давност на публичните задължения на жалбоподателя.

Погасителната давност (по вид обща и абсолютна, като срок, съответно 5 и 10 годишна и последици-погасяване на правото на принудително изпълнение) е материално-правен институт. Поради това, следва да се приложи тази материално-правна разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение, т. к. липсва изрична правна норма в противна насока. Според приложимия по време закон – ДОПК, материално правната норма, която определя срока на погасителната давност е тази на чл. 171 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Нормите предвиждащи спирането и прекъсване на давността са процесуалноправни и също се намират в ДОПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Нормата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК регламентира, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната, а съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В нормата на чл. 168 от ДОПК лимитативно са изброени способите за погасяване на публичните задължения, един от които е и давността. Следва да се има предвид, че давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява. Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно погасеното по давност задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите по чл. 188 и чл. 189 от ДОПК. Давността спира при определени условия, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 172 от ДОПК, и се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия за принудително изпълнение - чл. 172, ал. 2 от същия кодекс.

Основните доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност са, че задълженията на жалбоподателя са погасени по давност. Настоящият съдебен състав, анализирайки събраните в хода на съдебното производство доказателства, счита тези доводи за неоснователни.

Приложимата в случая норма на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК предвижда, че давността спира с налагането на обезпечителни мерки, поради което съдът приема, че погасителната давност не е изтекла и че няма основание за отписване на тези задължения и прекратяване на действията на публичния изпълнител за събиране на тези публични вземания.

Във всяко едно от ПНОМ са описани ясно и пълно основанията, от които произтичат процесните публични вземания, като са посочени като главница и лихва към определен период. Ето защо съдът приема, че става ясно, какъв е размерът на установените публични вземания, които са обезпечени с наложените обезпечителни мерки, какъв е размерът на всяко отделно вземане, какво е неговото основание и какъв е размерът на начислените лихви по лихвоносните задължения на жалбоподателя. В този смисъл е налице яснота по отношение на всяко отделно изпълнително основание така както същите са регламентирани в чл. 209 от ДОПК - какво е изпълнителното основание, кога е възникнало, кога е образувано изпълнително дело за събирането му, какви и кога са предприети действия по събирането му.

От страна на ответника по делото са представени доказателства за връчване на запорно съобщение до компетентната ОД МВР-Варна, поради което са произвели предвидения в закона ефект на спиране на давността. Доколкото по делото липсват доказателства, че към настоящия момент обезпечителните мерки са отменени, то давността по отношение на задълженията по процесните декларации не е изтекла. До момента на издаване на разпореждането, по изложените съображения следва да се приеме, че не е изтекла абсолютната 10-годишна давност на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Правилни за изводите на административния орган относно приложението на § 29 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, съгласно който до отмяна на извънредното положение, срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага. Извършен е пълен и детайлен анализ, като правилно е установено от цитираните норми, че срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК следва да бъде удължен с времето от 24.03.2020 г. /датата на влизане в сила на § 29 от ЗМДВИППП/ до 21.05.2020 г.

Като е оставил жалбата без уважение и е потвърдено като законосъобразно Разпореждане изх.№ С250003-137-0003817/26.06.2025г. на публичен изпълнител при дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, с което по ИД не са прекратени, поради изтекла погасителна давност публични задължения установени с декларации Образец 6 административният орган е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи, като в полза на ТД на НАП Варна следва да се присъди възнаграждение в размер 100. 00 /сто/ лева, минимално предвиден по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 268 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Б. О. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], подадена чрез адв. М., с посочен служебен адрес гр. Варна, [улица], против Решение № 149/15.07.2025г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ Ж-03-174/02.07.2025г., подадена от Б. О. П. и е потвърдено като законосъобразно Разпореждане изх.№ С250003-137-0003817/26.06.2025г. на публичен изпълнител при дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна.

ОСЪЖДА Б. О. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], да заплати на ТД на НАП – Варна, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.