№ 6421
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100511239 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. И. К. и В. Х. М. срещу
решение № 9658/07.06.2023г., постановено по гр. д. № 39559/2021г. на СРС,
159 с-в, в неизгодната за тях част, в която В. Х. М. и Г. И. К., са осъдени да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца И. С. К.,
да упражнява правото си на собственост върху мазе № 2, находящо се в сграда
с идентификатор №68134.304.135.1, находяща се в гр. София, ул. ****, както и
в общите части в сутерена на сградата /коридора на мазето/, като премахнат за
своя сметка изградената в Мазе № 2 тоалетна – вляво от входа на Мазе № 2, с
площ от около 1,88 кв. м., да възстановят прозореца на Мазе № 2 в
първоначалното му състояние, като премахнат изградения пред него
„английски двор“, да възстановят входа на Мазе № 2 в първоначалното му
състояние, като премахнат новият вход на Мазе № 1, навлизащ с 2 метра в
коридора на сутерена на сградата и да възстановят входа на Мазе № 1 в
първоначалното му състояние, като премахнат новоизградената между Мазе
№1 и Мазе №2 стена и са осъдени да заплатят направените по делото разноски
в размер на 675 лв.
1
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че следва естеството на извършеното нарушение да е такова, че
да е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен
обем. Излагат доводи, че в настоящия случай не са доказани такива пречки,
напротив – съсобственият имот е бил подобрен от въззивниците. Неправилно
СРС приел, че състоянието на имота, предхождащо извършения ремонт, е
онова, което е обективирано в скица – приложение към експертизата по друго
дело, която своевременно била оспорена от въззивниците. Молят решението
да бъде отменено в обжалваната част. Претендират разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият И. С. К., е депозирал
отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд в
обжалваната част да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
И. С. К., в установения от закона срок, също депозира въззивна жалба
срещу решение № 9658/07.06.2023г., постановено по гр. д. № 39559/2021г. на
СРС, 159 с-в, в неизгодната за него част, в която е отхвърлен искът за
осъждане на ответниците да премахнат изградената тоалетна със застроена
площ от 1,78 кв. м. под стълбището към коридора към сутерена на сградата, да
премахнат новия вход на Мазе № 3, навлизащ с 1,5 м в коридора на сутерена
на сградата и да възстановят входа на Мазе №3 в първоначалното му
състояние, да премахнат новия прозорец на Мазе № 1 и изградения
„английски двор“, като приведат външната стена на сградата в
първоначалното й състояние.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че изградената под стълбището
тоалетна е съществувала и не е изградена от ответниците. Излага доводи, че не
са взети предвид показанията на св. Л.. Не е обсъдено заключението на
вещото лице. Поддържа, че негативното въздействие върху общите части
представлява въздействие върху правото на собственост. Моли решението да
бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски.
В установения от закона срок, въззиваемите Г. И. К. и В. Х. М., са
депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на същата. Молят решението на районния съд в обжалваната
2
част да бъде потвърдено, като им бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение и наведените с
въззивната жалба доводи, въззивният съд намира следното.
Осъдителният негаторен иск по чл. 109 от ЗС, предоставя на
собственика на имота защита на правото на собственост срещу всяко пряко
или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото предназначение. Чрез предявяването на
негаторния иск собственикът може да иска прекратяването на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на
собственост в пълен обем, като получи съдебна защита срещу
неоснователните действия на трети лица, които му пречат за това.
Ответник може да е съсобственик или трето лице, което поддържа това
състояние. С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено
вещно право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни
/противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се
пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото
предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия
противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия
3
поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца.
Следва да се има и предвид и, че по реда на чл. 109 ЗС е допустимо да се
предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи
части на сграда, която е съсобствена. Целта на иска е да се преустановят
действията, чрез които един от съсобствениците пречи на останалите да
ползват общите части според тяхното предназначение./Решение № 283 от
07.03.2013 г., по гр.д.№ 387/2012 г., ІІ г.о. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята върху която е построена сградата,както дворът, с
основните външни стени, включително и покривите и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Общите части
не може да се делят/чл. 38, ал.2 ЗС/.Общите части нямат самостоятелно
юридическо съществуване, поради което не могат да бъдат предмет на
прехвърлителни сделки и придобивна давност. Не могат да се вземат части от
помещения предназначени за общо ползване, освен ако за това е дадено
съгласие от всички собственици. Общата част по предназначение може да
изгуби предназначението си само по общо съгласие на всички етажни
собственици и тогава тя престава да бъде обща част.
С ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г., по гр.дело № 10/1984 г. на ОСГК е
прието, че иск по чл. 109, ал.1 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или
собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване
на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо
строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите
строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби е допустим.
Дори и при наличието на надлежно издадени от компетентните власти
административни актове за преустройство на общи части на съсобствена
между страните постройка, съдилищата следва да се съобразят дали по
същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и
в какво отношение са възпрепятствани да ги ползват по предназначението им/
Решение № 2 от 29.09.1973 г., по гр.д. № 1598/73 г., І г.о./.
Предназначението на обща част може да бъде променено само със
съгласието на всички етажни собственици. Следователно, ако етажен
собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното
предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, той
накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението й и
същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на
фактическото положение чрез иск по чл. 109 ЗС/Решение № 345 от 25.06.2010
г., по гр.д.№ 1497/2009 г., гК, ВКС, ІІ г.о./.
Действително, самият факт на осъществено незаконно строителство не
води автоматично до извод за основателност на иска. Съдебната практика
4
приема, че има определени хипотези, при които самото незаконно
строителство нарушава правото на собственика на засегнатия имот да го
ползва по предназначение - например, когато създаденото вследствие
изграждане на незаконна постройка състояние нарушава чужди права
/решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I-во г. о./, или
когато при изграждането на незаконен строеж са нарушени такива строителни
правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряване
възможността за ползване на съседния имот по предназначение /решение №
46 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС, II-ро г. о./.
За успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е
достатъчно изграденото да е незаконно построено, а е необходимо ищецът да
докаже, че му се пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик,
тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно
действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или
увреждане на притежаваното абсолютно вещно право. Фактът, че
осъществяваното от ответниците пречи за нормалното ползване имота на
ищците, на упражняването на правото им на собственоств пълен обем, не
може да се предполага и приема за доказан с оглед съществуващи в
благоустройствени или други закони ограничения - Решение № 421 от
14.01.2011 г. по гр. д. № 928/2009 г. на ВКС, II г. о., Решение № 46 от
26.05.2011 г. по гр. д. № 438/2010 г. на ВКС, I г. о. и др. Ето защо в тежест на
ищеца по настоящото делото е в съответствие със заявените от него
нарушения с исковата молба по делото, да установи и докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е налице въздействие върху имота му, което
неоснователно и неоправдано му пречи да упражнява спокойно и в пълен обем
собственическите си правомощия, с оглед на ползването на имота по
предназначение. С негаторния иск, ищецът може да се противопостави и да
иска по съдебен ред преустановяването на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява правото си в пълен обем, като собственикът
следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото
на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои
нарушението.
В исковата молба ищците твърдят, че нарушаването на упражняването
на правото им на собственост се изразява в това, че състоянието на имотите на
ищците било променено, чрез извършване на преустройство по следния
начин: изграждане на баня в мазе № 2 – вляво от входа; изместване на входа на
мазе № 2 вдясно с около 1,5 м.; разширяване на прозореца на мазе № 2 и
изграждане на „английски двор“ пред него с дължина – 70 см., ширина - 40 см.
и дълбочина – 80 см; изграждане на тоалетна с площ 1,5 кв. м. под стълбището
към сутерена в коридора; изместване на входа на мазе № 3 към коридора с 2
м.; изместване на входа на мазе № 1 към коридора с 1,5 м.; отваряне на
прозорец към мазе № 1 откъм вътрешния двор на сградата и изграждане на
„английски двор“ пред него с дължина – 70 см., ширина – 40 см. и дълбочина
– 80 см.
5
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
23/14.06.2019 г., ответниците са закупили недвижим имот- жилище в сградата
на ул. ****, заедно с мазе №1 и мазе №3, с обща декларирана площ от 70 кв.м.,
заедно с идеални чати от общите части на сградата, както и идеални части от
общите части на мястото, където е построена сградата.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №
40/21.06.2000 г. И. К. и В. М., заедно с още две други лица, са закупили
бекярско жилище-гарсониера в сградата на ул. ****, заедно с мазе № 2, при
съседи на мазето: коридор, ул. „Княз Борис I“, двор и мазе на П. А.,
разположено в северозападната част на сградата, заедно с идеални чати от
общите части на сградата, както и идеални части от общите части на мястото,
където е построена сградата.
С оглед посочените по – горе предпоставки, ищецът следва да
докаже, че са извършени преустройства, следствие на които са засегнати общи
части, на които той е съсобственик, както и че тези преустройства са
извършени в общите части. На първо място, трябва да се установи твърдяното
състоянието на имота към момента на закупуването му от ищеца. За
установяване на това обстоятелство са ангажирани гласни доказателства,
съдебно-техническа експертиза и съдебни актове, ведно с приложени скица по
друго дело – делбено производство, във връзка с процесния имот. Решението е
постановено по гр. д. № 2402/1975г. Видно от заключението, съдържащо и
скица на имота, то е изготвено по същото това дело.
В решение № 48/23.07.2020г. по т. д. № 199/2019г. е прието, че
посредством експертните заключения се установява значението на определени
факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичане на
тези процеси и други, което дава възможност на съда да разреши конкретния
правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област.
В решение №356 от 30.03.1955г. по гр.д.№1208/1955г. на ВС, І г.о., решение
№1072 от 06.07.1956г. по гр.д.№4267/1956г. на ВС, ІІ г.о., решение №174 от
13.01.2016г. по т.д.№3122/2014г. на ВКС, ТК, І т.о се приема, че вещото лице
трябва да изготви заключението си само на база на собствените си знания и
опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на
предоставените му от страните писмени доказателства, но не и на база на
странични данни или предположения. При изпълнение на своята задача
вещите лица работят, както с приети по делото писмени и веществени
доказателства, така и с документи и вещи, които се съхраняват в държавни
учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в
6
счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви
или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и
др./. Когато към материалите за експертизата са включени документи,
чертежи или други вещи, които не са представени като доказателства по
делото, съдът задължава страната или третото лице, в държане на които са
тези материали да предоставят достъп на вещото лице до тях. Ето защо, съдът
намира, че няма пречка вещото лице по изготвената експертиза да ползва и
приложените документи по друга експертиза. Не са ангажирани доказателства
след тази дата да са правени други преустройства по предвидения за това ред.
Както и СРС посочва индиция за това, че представената от 1976г. скица
отговаря на фактическото положение преди ремонта е и това, че съгласно
заключението на вещото лице е налице симетрия на основните стени на
сградата на горните етажи, с този на сутерена, от където може да се направи
извод, че заснетите от вещото лице и посочени с червена линия съществуващи
стени и врати, които се различават от основните стени на сградата, са
новоизградени. Ето защо, неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба на ответниците, че неправилно СРС е приел, че първоначалното
състояние на имота е отразено в скицата.
От показанията на св. Д. Л. се установява, че първоначално е имало
само мазе № 1, № 2 и № 3. През 2020г. започнали преустройства. Започнали
изграждания на баня и тоалетна. Преместени били вратите от мазе № 1 и 3 за
сметка на мазе 2.
Свидетелят М.Д. твърди, че не са правени преустройства. Стените били
същите. Сега видял, че има баня и тоалетна, но не знае в кой номер мазе е.
Баните и тоалетните в коридора са си били там и преди.
От приетата по делото СТЕ се установява, че са извършени следните
преустройства: изграждане на нови тоалетни /мазе и коридор под стълба/,
нова стена в коридор и мазе № 2, изграждане на нова стена мазе 3,
преместване на врати на мазета на ново място.
- Относно премахването на изградената тоалетна със застроена площ
от 1,78 кв. м. под стълбището към коридора към сутерена на сградата –
въззивният съд не споделя изводите на СРС, че тази тоалетна е съществувала и
преди. За да достигне до този извод, СРС е възприел изцяло показанията на св.
7
Д., който сочи, че същата е съществувала и преди. На първо място св. Л. сочи,
че в имота е имало изградени само мазета - № 1, № 2 и № 3. Експертизата на
вещото лице, изготвена въз основа на скица на съществуващото предишно
положение, също посочва, че същата е новоизградена. Ето защо, показанията
на този свидетел са в противоречие, както с показанията на св. Л., така и с
приетата по делото експертиза и събраните писмени доказателства. Нещо
повече, този свидетел сочи, че не са правени преустройства, а по делото е
категорично установено, че са правени такива. С оглед изложеното по – горе и
доколкото мястото, на което е изградена тоалетната под стълбището
представлява обща част, а строителството – незаконно, то са налице всички
предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС.
- Относно премахване на новия вход на мазе 3, навлизащ с 2 кв. м. в
коридора на сутерена на сградата, възстановяване входа на мазе 3 и
премахване усвояването на коридора на 4 кв. м., съдът намира следното. СТЕ
посочва, че е преместена вратата на мазето на ново място в стената към
коридора и частично е дозидана стена. От събраните по делото доказателства
се установява, че мазе № 3 не е собственост на въззивника – ищец. Установява
се и, че е налице преустройство без съответните строителни книжа. Не се
установява обаче това преустройство да е било извършено по такъв начин, че
са завзети общи части или че новата врата пречи на ползването на имота по
предназначение. Не се установяват оплакванията във въззивната жалба, че
вратата е изместена така, че да бъдат усвоени 4 кв. м. Вещото лице е
посочило, че в банята до мазе № 3 е правен ремонт, а не преусторйство,
поради което неоснователни са оплакванията, че съдът е следвало да приеме,
че вратата е изместена с цел да бъдат усвоени тези 4 кв. м. от коридора за
новоизградена тоалетна. Същата не е новоизградена, а ремонтирана.
- Относно премахване на новия прозорец на мазе 1 и изградения
английски двор, привеждане на външната страна на сградата в
първоначалното й състояние, съдът намира следното. Ищецът не е собственик
на мазе№ 2. Изграденият нов прозорец и английски двор се намират от
външната страна на сградата, не към коридора, която е обща част. Поради това
по никакъв начин не е доказано, че тези преустройства пречат на ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост и правилно искът е бил
отхвърлен като неоснователен. Напълно неотносими към предмета на
доказване по настоящето дело са оплакванията във въззивната жалба,
8
свързани с това, че промяната във фасадата на сградата променя и стойността
на обектите в нея. Това оплакване не е релевантно по предявен иск по чл. 109
ЗС.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
в Мазе 2 е зазидан единият от прозорците към улицата, който попада зад
уличната ел. касета, сменена е дограмата на втория прозорец и е оформен
английски двор пред него, преместена е вратата на мазето на ново място в
стената към коридора и е дозидана стената, изградена е тоалетна с площ около
1,88 кв.м. Установява се и, че е преместена вратата на Мазе 1 на ново място в
коридора в новоизградена стена. Ищецът е съсобственик на мазе № 2.
Несъмнено изграждането на банята в съсобствен недвижим имот, в който
ищецът притежава съответните идеални части, смущава и пречи на правото
му на ползване. Изграждането на нова стена между мазе № 1 и № 2 също
накърнява правото на ищеца да ползва съответните общи части. Съответно
това налага и възстановяването на входа на мазе 1 и 2 в първоначалното им
състояние. Същите изводи могат да бъдат направени и по отношение на
новия прозорец на мазе № 2 и изградения пред него двор.
Именно извършените действия по преустройство, с които
ответниците пречат на ищеца да ползва общите части, представляват
смущаване правото на ползване на имота според предназначението му, поради
което неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания в тази
връзка.
С оглед частичното разминаване в изводите на двете инстанции,
решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът по чл.
109 ЗС за премахването на изградената тоалетна със застроена площ от 1,78
кв. м. под стълбището към коридора към сутерена на сградата и постановено
ново, с което предявеният иск бъде уважен. В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
По направените разноски:
С оглед изхода на спора, на въззивника ищец следва да бъде
присъдена сумата от още 41.66 лв. в производството пред СРС, а решението на
СРС в частта, в която в полза на ответниците са присъдени разноски, следва да
бъде отменено за разликата над 525 лв. до пълния присъден размер от 700 лв.
9
Въззивниците – ответници са направили възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на ответната страна в настоящето производство, което съдът намира за
основателно с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия и като взе предвид размера на
платеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ето защо, съдът
намира, че следва да намали същото до размера на 700 лв.
С оглед на изложеното, на въззивника ищец, на основание чл. 273
ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във
въззивното производство разноски в размер на 244.57 лв., съразмерно на
уважената част на исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9658/07.06.2023г., постановено по гр. д. №
39559/2021г. по описа на СРС, 159 с-в в частта, в която е отхвърлен искът по
чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената тоалетна със
застроена площ от 1,78 кв. м. под стълбището към коридора към сутерена на
сградата, както и в частта, в която в полза на ответниците са присъдени
разноски за разликата над 525 лв. до присъдените 700 лв., като вместо това
постановява
ОСЪЖДА В. Х. М., адрес: гр. София, бул. **** и Г. И. К., адрес: гр.
София, ул. ****, ет. 2, на основание чл. 109 ЗС да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищеца И. С. К., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ж. к. ****, да упражнява правото си на
собственост върху общите части в сутерена на сградата /коридора на мазето/,
като премахнат за своя сметка изградената тоалетна със застроена площ от
1,78 кв. м. под стълбището към коридора към сутерена на сградата.
ОСЪЖДА В. Х. М., адрес: гр. София, бул. **** и Г. И. К., адрес: гр.
София, ул. ****, ет. 2, да заплатят на И. С. К., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ж. к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 41.66 лв.,
представляваща направените пред СРС разноски.
10
ОСЪЖДА В. Х. М., адрес: гр. София, бул. **** и Г. И. К., адрес: гр.
София, ул. ****, ет. 2, да заплатят на И. С. К., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ж. к. ****, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 244.57
лв., представляваща направените във въззивното производство разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11