№ 1871
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110148537 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 262355/15.08.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 17337/09.06.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 30995/2024г. на СРС.
Ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. Г.И. е предявил срещу П. Г. Н. и С. Ц. Н.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на
„*************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град София, ж.к. „*******“ 2, бл. 254, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № *********, всеки от тях по 1/2
част от следните суми:
3173,27 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.05.2024г.) до окончателното
им изплащане;
460,69 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-23.04.2024г.;
41,12 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.-
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (22.05.2024г.) до окончателното им изплащане;
8,59 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-23.04.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Ния Соларова, която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Ц. Н. чрез адв. С. К. – АК-София, е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 316207/08.10.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Заявява, че не оспорва доставката на топлинна
енергия и нейното количество. Оспорва само наличието на основанието за дължимост на
процесните суми. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, като изтъква, че нямало
данни на какъв точно дял от имота е собственик. Представените от ищеца доказателства не
установявали наличието на вещно право на ползване. Оспорва се да е изпаднал в забава,
съответно да дължи лихви за такава. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ответникът Н. не се явява, като се представлява от адв. К., която оспорва предявените
искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата П. Г. Н. чрез адв. И. Н. – АК-София, е
подала Отговор на исковата молба, вх. № 316213/08.10.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Заявява, че не оспорва доставката на топлинна
енергия и нейното количество. Оспорва само наличието на основание за дължимост на
процесните суми. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия, като такъв бил другият
ответник, който признал този факт, подавайки молба-декларация за откриване на партида.
При наличие на вещен ползвател той трябвало да отговаря за начислените суми. Оспорва се
наличието на право у ищеца да претендира суми за дялово разпределение, както и че
ответницата е поставена в забава. Затова тя не дължала и лихви. За насроченото по делото
публично съдебно заседание ответницата Н. не се явява и не изпраща представител.
Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.
Третото лице – помагач „************“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
26033/24.01.2025г. на СРС, в която изразява становище, че предявените искове са
основателни и доказани. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
2
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от Нотариален акт № 62/18.05.2006г., т. 2, рег. № 3976, дело № 199/2006г. на
Нотариус № 264 – Д.Т., С. Ц. Н. и П. Г. Н. са закупили недвижим имот – апартамент в град
София, ж.к. „*******“ 2, бл. 254, вх. А, ет. 1, ап. 2, с припадащите му се площи права и
помещения, идентичен с топлоснабдения имот. При това положение, доколкото не са
ангажирани доказателства за последващо отчуждаване на имота, съдът приема, че той е бил
собственост на ответниците през процесния период. В нотариалния акт не е посочено какъв
дял от имота придобива всеки от купувачите. При това положение и на основание чл. 30, ал.
2 ЗС съдът приема, че всеки от тях е станал собственик на 1/2 идеална част от апартамента.
Доказателства, обосноваващи извод за различен режим на притежание или размер на
дяловете на съсобствениците не са представени. Оттук и ответниците следва да отговарят
поравно за дължимите във връзка с доставката до имота на топлинна енергия суми.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия. Според
чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат на топлоснабдителното предприятие
сумите по издадените фактури в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който те са
начислени. С изтичането на този срок потребителят следва да се счита за изпаднал в забава,
съответно дължи и лихва за забава.
Дължимостта на сумите за дялово разпределение пряко следва от чл. 39, ал. 1 ОУ,
според която клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“. Факт е, че
3
представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово разпределение се
заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица
ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред обаче не е доказано. При това
положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на
задълженията за дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се
отнасят. С изтичането на този срок потребителят следва да се счита за изпаднал в забава,
съответно дължи и лихва за забава.
Страните не спорят относно количествата доставена топлинна енергия и размера на
начислените за главници и лихви суми.
Формулираните възражения в насока на недължимост на посочените суми,
съдържащи се в отговорите на исковата молба, са неоснователни и не разколебават
изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се произнесе
и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство, в които е включено юрисконсултско възнаграждение от 50,00
лева. Общо дължимите разноски са 123,67 лева, от които всеки ответник следва да заплати
половината.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство, в които е включено юрисконсултско възнаграждение в
пълен размер от 100,00 лева. Общо дължимите разноски са 453,27 лева, от които всеки
ответник следва да заплати половината.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Г. Н., ЕГН **********, от град София, и С.
Ц. Н., ЕГН **********, от град София, дължат на „*************“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище в град София, във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в град София, ж.к. „*******“ 2, бл. 254, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. №
*********, всеки от тях по 1/2 част от следните суми:
3173,27 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.05.2024г.) до окончателното
им изплащане;
460,69 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-23.04.2024г.;
41,12 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.-
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (22.05.2024г.) до окончателното им изплащане;
8,59 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-23.04.2024г.
4
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН **********, от град София, и С. Ц. Н., ЕГН **********, от
град София, да заплатят на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град
София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 123,67 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 30995/2024г. на СРС), както и сумата от 453,27 лева за
разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.№ 48537/2024г. на СРС), като
всеки от тях заплати половината от посочените суми.
Решението е постановено при участието на „************“ ЕООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5