№ 327
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20221100500878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.08.2021г. по гр.д. № 11473/2020 г. на СРС, II ГО, 57
състав е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на П. А. М. по иск с правно основание чл. 357 вр. чл.344 ал.1 т.1
от КТ, предявен срещу „БДЖ-П.П.“ ЕООД, извършено на основание чл.328
ал.2 от КТ със заповед № 8/05.02.2020г. на управителя и прокуриста на „БДЖ-
П.П.“ ЕООД, като ищецът е възстановен на заеманата до уволнението
длъжност „ръководител, направление контрол на ремонтите, ТПС“,
направление „Контрол на ремонтите“, отдел „Системи за управление на
качеството“ в Централно управление на „БДЖ- П.П."ЕООД и е осъден
ответника да заплати на ищеца на основание чл.344 ал. т. 3 вр. чл.225 ал.1 от
КТ, сумата 13 267. 50 лв., представляваща брутен размер на обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периодa от
05.02.2022г. до 05.08.2022г., ведно със законната лихва считано от
28.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „БДЖ- П.П.“
ЕООД, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че са
налице договор за управление и бизнес – план, съществували преди
прекратяване на трудовото правоотношение, но същите не са представени в
първоинстанционното производство поради неизпълнено задължение на съда
по чл. 146, ал. 2 от ГПК. Излагат се доводи, че публичните предприятия,
както и търговски дружества, изпълняващи публични функции, каквото е и
1
ответното дружество, имат особен статут, очакваните резултати от тях са
специфични, поради което не е необходимо в договора за управление изрично
да са посочени очакваните стопански резултати. Жалбоподателят поддържа,
че правото на прекратяване на трудовото правоотношение е упражнено
законосъобразно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът в депозиран от него отговор
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че в хода на
първоинстанционното производство е била настъпила преклузия за приемане
на представения с въззивната жалба бизнес план, поради правилно
разпределена от СРС доказателствена тежест. В хода на устните прения
поддържа изложените в първоинстанционното производство доводи, че
заеманата от него длъжност не е ръководна. Моли съда да потвърди
решението, с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбите.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по предявени от П. А. М. срещу „БДЖ-
П.П.“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на
основание чл. 328 ал. 2 от КТ със заповед № 8/05.02.2020г. на управителя и
прокуриста на „БДЖ- П.П.“ ЕООД, за възстановяването на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност „ръководител, направление контрол на
ремонтите, ТПС“, направление „Контрол на ремонтите, ТПС“, отдел
„Системи за управление на качеството“ в Централно управление на „БДЖ-
П.П.“ ЕООД, както и за присъждане на обезщетение за оставане без работа за
период от 6 месеца, поради незаконното уволнение, в размер на сумата 13
267. 50 лв., ведно със законната лихва считано от 28.02.2020г. до
окончателното изплащане. В исковата молба са наведени доводи, че
заповедта за уволнение не е подписана от управителя на дружеството.
Поддържа се, че заеманата от ищеца до уволнението длъжност не е ръководна
и не попада в кръга на лицата по § 1, т. 3 от ДР на КТ. Изложени са доводи, че
процесната длъжност е била оперативно и функционално подчинена на
ръководителя на отдел „Системи за управление на качеството“. Сочи се в
исковата молба, че ищецът не е изпълнявал ръководни функции, като мястото
на длъжността му не е сред ръководните такива в системата за управление на
предприятието и от работата му не зависят финансовите резултати на
2
дружеството.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че заповедта за
уволнение е подписана от упълномощено от управителя на дружеството лице,
на което е предоставена дисциплинарна власт с пълномощно от 30.01.2020г.
Изложени са доводи, че заеманата от ищеца длъжност „ръководител,
направление контрол на ремонтите, ТПС“, направление „Контрол на
ремонтите, ТПС“, отдел „Системи за управление на качеството“ в Централно
управление на „БДЖ- П.П."ЕООД, е ръководна, тъй като му е възложено да
ръководи, организира и контролира дейността по контрол на извършваните
ремонти на ТПС на дружеството, като следи за правилното осъществяване на
дейността на инспекторите в отдели и упражнява методическо и техническо
ръководство над тях. Сочи се, че на ищеца са били пряко подчинени 12
инспектори по качество на ремонтите, приемчици, които са получавали
задачи и са се отчитали на него. Изложено е, че ищецът е ръководил
цялостния трудов процес в отдела, като задълженията му включват ръководни
функции по управление на стопанската дейност на предприятието в частта,
отнасяща се до цялостната дейност по контрола на ремонти на ТПС.
Поддържа се, че съгласно длъжностната характеристика на длъжността
„Инспектор, качество на ремонтите, приемчик“, заемащите я лица получават
задачи и се отчитат пред „ръководител, направление, контрол на ремонтите,
ТПС“. Ищецът е осъществявал пряко и непосредствено ръководство на
трудовия процес както в отдела, така и в поделенията на предприятието. Сочи
се, че ръководният характер на длъжността следва и от изискванията за
заемането – от ищеца се изисква висока степен на отговорност, възможност
за вземане на решения, организаторски и управленски умения.
В случая по делото е безспорно установено, че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „ръководител, направление контрол на ремонтите, ТПС“ в
направление „Контрол на ремонтите, ТПС“, отдел „Системи за управление на
качеството“ в Централно управление на „БДЖ- П.П.“ ЕООД, съгласно трудов
договор № 16/19.03.2019г.
Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността –
„характеристика на организационното звено“, лицето ръководи и координира
цялостната дейност по упражняване на контрол относно извършвания ремонт
на ТПС, собственост на „БДЖ – П.П.“ ЕООД, като се гарантира качеството на
ремонта и в последствие съответното ниво на безопасност и експлоатационна
надеждност. Сред основните трудови функции на длъжността е посочено, че
ръководи, организира и контролира дейността на направлението, като следи
за правилното осъществяване на дейността на инспекторите, качество на
ремонтите, приемчик /ИКРП/; осъществява методическо и техническо
ръководство на инспекторите, отговарящи за ТПС и осъществява контрол над
тях за спазването на изискванията на правилниците, инструкциите, наредбите,
заповедите и предписанията на Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщения и на „БДЖ – П.П.“ ЕООД
относно ремонта на ТПС; контролира качеството на извършваните ремонти на
ТПС, както и спазването на техническите предписания и утвърдените
3
технологии при ремонта на ТПС, гарантиращо качеството на ремонта;
извършва периодични проверки в звената, извършващи планов и текущ
ремонт на ТПС; изготвя отчети и анализи за дейността на инспекторите и
прави предложения за подобряване на работата им. Като изисквания за
заемане на длъжността в длъжностната характеристика е посочено, че
заемащото я лице следва да притежава висока степен на отговорност и
прецизност, да може да взема решения и да носи отговорност, умения за
организиране на хора, процеси и дейности, умения за управляване на екип,
способност да планира своята и на подчинените си служители работа.
Със заповед № 8/05.02.2020 г. трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, като е отбелязано, че заповедта
се подписва от пълномощник на управителя на дружеството, както и от
неговия прокурист. Представено е пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 30.01.2020г., с което управителят на ответника Любен Нанов е
упълномощил В.С.Т. – директор ПЖПС да го замества в периода 03.02.2020 г.
до 07.02.2020 г., като извършва всички необходими действия и сделки,
свързани с управлението на търговското предприятие, както и да ръководи
отговаря и контролира човешките ресурси на дружеството, както и да
подписва анекси, споразумения и други документи за изменение и
прекратяване на договори, по които дружеството е страна, вкл. на трудови
такива.
По делото е представена и длъжностна характеристика на длъжност
„Инспектор, качество на ремонтите, приемчик“, в която е посочено, че е
оперативно и функционално е подчинена на „ръководител, направление
контрол на ремонтите, ТПС“, от който получава задачи и пред който се
отчита.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят З.М. Й.,
който е заемал длъжността ръководител отдел „Системи за управление на
качеството“. Свидетелят дава показания, че в организационната-структура на
ответника лицата с управленски функции са управителят, подуправителят,
директорите на дирекции и ръководителите на самостоятелни отдели. Излага,
че в отделите се създават направления, като единственият, който може да
взема ръководни решения в отдела, е той, в качеството му на ръководител
отдел – той отговаря пряко пред управителя и разполага с дисциплинарна
власт. Излага, че ръководителят направление е част от структурата на отдела
и се отчита пред неговия ръководител. Посочва, че ръководителят
направление има методически и разпоредителни функции, тоест, че предава
поставените от ръководител отдел задачи. Задачите се възлагали единствено
от свидетеля. Твърди, че ищецът не може самостоятелно да взема решения, а
само е следял на възложените от свидетеля задачи. В отдела имало още един
ръководител направление „Контрол по ремонт - вагони“ с идентични с тези на
ищеца задължения. Тези длъжности обаче не участвали при изготвяне на
решения или бъдещи планове.
Във въззивното производство са приети по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК
договор за възлагане на управлението на „БДЖ-П.П.“ ЕООД от 29.10.2019 г.,
бизнес план на дружеството за 2020 г., протокол от заседание на съвета на
4
директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, проведено на 29.01.2020г. и писмо до
МИТС. Установява се, че с договора за управление от 29.10.2019 г. Л.Л.Н. се
е съгласил да поеме управлението на ответника „БДЖ-П.П.“ ЕООД, като
организира изпълнението на задачите, поставени в Плана за оздравяване и
развитие на „БДЖ-П.П.“ ЕООД за периода 2015г. – 2022г., включително като
реализира основните финансови показатели, заложени в частта на
разработения за дружеството бизнес план за периода от 2019 г. и за
следващите години. В представения бизнес план на дружеството за 2020г. са
изложени конкретни икономически показатели и цели, които следва да бъдат
достигнати.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че с
оглед упълномощаването на В.С.Т. с работодателски правомощия, заповедта
е подписана от представляващите дружеството лица. Направил е извод, че
заеманата от ищеца длъжност е ръководна. Изложил е съображения, че за да е
законосъобразно уволнението по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ, следва да е
сключен договор за управление, с включена бизнес задача с конкретни
икономически показатели, въз основа на която управляващият следва да
разработи бизнес програма, която да предложи и изпълни по време на
действието на договора. Посочил е, че по делото не са ангажирани
доказателства за изготвена от управляващия бизнес програма или за
съществуваща такава от предходен мандат, поета от новия управител, поради
което не е осъществен фактическият състав на правото на уволнение.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед приетите по реда на чл.
266, ал. 3 от ГПК писмени доказателства – договор за управление от
29.10.2019г. и бизнес програма на ответното дружество за 2020г., се
установява наличието на приетата за недоказана от СРС предпоставка за
възникването на правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ, а именно -
поставянето на бизнес задача и приемането въз основа на нея на бизнес
програма. С договора за управление управителят се е задължил да изпълнява
задачите и реализира финансовите цели, заложени в програмни за дейността
на дружеството документи - План за оздравяване и развитие на „БДЖ-П.П.“
ЕООД за периода 2015г. – 2022г. и приетите бизнес планове по години. В
конкретния случай е представен и приет на 29.01.2020г. (преди уволнението
на ищеца) бизнес план за 2020г., в който са изложени конкретни финансови и
стопански показатели и цели, които следва да бъдат постигнати. Следва да се
отбележи, че бизнес задачата може да бъде поставена и с други актове и
документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице
връзка между тях – така Решение № 249/04.07.2013г. по гр. д. № 1358/2012 г.,
Г., ІV ГО на ВКС и др. Отделно следва да се отбележи и наличие на съдебна
практика, на която се позовава въззиваемото дружество, съгласно която
нормата на чл. 328, ал. 2 КТ не изисква винаги започналото изпълнение по
сключен нов договор за управление да се свързва с изпълнението на
конкретна бизнес програма или бизнес план – така Решение № 4/07.04.2022г.
по гр.д. № 2285/2021г. на ВКС, ІV ГО. С оглед изложеното, са неоснователни
поддържаните от въззиваемия – ищец доводи за липса на конкретна бизнес
задача и бизнес програма, в изпълнение на които е предприето уволнението.
5
Неоснователни са поддържаните в хода на въззивното производство
доводи на въззиваемия – ищец за настъпила преклузия за приемане на
горецитираните писмени доказателства. Въззивният съд е изложил
съображения за преодоляване на преклузията в хипотезата на чл. 266, ал. 3
ГПК, с оглед обстоятелството, че наличието на посочената предпоставка
въобще не е било оспорено в исковата молба. С оглед диспозитивното начало
в процеса, търсената съдебна защита е ограничена от твърденията за
незаконност на уволнението в исковата молба, очертаващи основанието на
предявения иск. При липса на оспорване на уволнението от ищеца на
основание наличието на бизнес план, не може това обстоятелство да бъде
определено за спорно едва с крайния съдебен акт, още повече при
неизпълнено задължение на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК да укаже на страната,
че не сочи доказателства за това обстоятелство. С оглед изложеното, не са
налице предпоставките за прилагане на неблагоприятни процесуални
последици за въззивното дружество и приетите във въззивното производство
доказателства са допустими, с оглед преодоляване на процесуалната
преклузия за приемането им.
С оглед изложеното, следва да бъдат разгледани останалите изложени в
исковата молба доводи за незаконосъобразност на процесното уволнение. На
първо място, следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че
заповедта за уволнение е подписана от лица, притежаващи работодателска
правоспособност. По делото не се спори, че наред с прокуриста на
дружеството заповедта е била подписана от В.С.Т., който е бил надлежно
упълномощен от управителя на дружеството с правомощия да подписва
документи във връзка с изменение и прекратяване на договори, по които
страна е дружеството, вкл. трудови такива.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КТ, респ. счита за неоснователни поддържаните в хода на цялото
производство доводи на ищеца в обратния смисъл. Съгласно цитираната
легална дефиниция, ръководството на предприятието включва -
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които
е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение
на предприятието, както и колективните изборни органи за управление
/стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и
други подобни/. Ето защо за определянето на длъжността като ръководна
следва съответното лице да има ръководни, организаторски и контролни
функции по отношение на определени лица или по отношение на дейността.
Трайната съдебна практика приема, че в ръководството на предприятието са
включени и лицата, които ръководят звена от трудовия процес, от работата на
която зависят стопанските резултати на предприятието. Правилни са изводите
на първоинстанционния съд, че за този извод е без значение йерархическата
подчиненост на посоченото звено, респ. вземането на стопански решения по
отношение на цялото дружество. В случая ищецът е упражнявал ръководни
функции – координация и контрол на всички дейности в направление контрол
на ремонтите, тягово –подвижен състав в отдел „Системи за управление на
6
качеството“ относно контрола на ремонтите. Съгласно съдържащата се към
бизнес –плана организационно – управленска структура на ЦУ на „БДЖ,
отдел „Системи за управление на качеството“ е пряко подчинен на
управителя на дружеството. Съгласно длъжностната характеристика,
ръководителят на посоченото направление е административно подчинен на
управителя на дружеството, а оперативно и функционално – на ръководителя
на отдел „Системи за управление на качеството“, но това не променя крайния
извод. Основната функция на процесната длъжност е ръководство,
организация и контрол на дейността по контрол на извършваните ремонти на
ТПС на „БДЖ – П.П.“, съгласно длъжностната характеристика, поради което
не може да се приеме, че длъжността не е ръководна, а само изпълнителска.
Поради изложеното цитираната от ищеца съдебна практика е неотносима за
настоящия казус, тъй като касае различна фактическа обстановка. Съгласно
представените в първоинстанционното производство доказателства, на ищеца
са подчинени 12 инспектори, качество на ремонтите, приемчик,
разпределени на територията на дружеството в цялата страна, като същите
оперативно и функционално са подчинени на длъжността, заемана от ищеца.
В този смисъл са налице ръководни функции на ищеца по отношение на
специфично звено от цялостната стопанска дейност на въззивното дружество
- дейност по контрол на ремонта на тягов подвижен състав, собственост на
последното. Предвид изложеното, заеманата от ищеца длъжност е ръководна,
респ. е приложима нормата на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните.
Други оспорвания не са релевирани, поради което следва да се приеме,
че искът по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е неоснователен и недоказан. Предвид
изложеното, са неоснователни и обусловените от него искове по чл. 344, ал.1,
т. 2 и т. 3 КТ.
Поради несъвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него
постановено ново за отхвърляне на исковете.
С оглед изхода на спора, на въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на общо сумата 200 лв. – по 100 лв. за всяка инстанция, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.08.2021 г. по гр.д. № 11473/2020 г. на СРС, II
ГО, 57 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. А. М., ЕГН ******* срещу „БДЖ –
П.П.“ ЕООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1, т. 2 и
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ: за отмяна на уволнението, извършено на
основание чл.328, ал.2 от КТ със заповед № 8/05.02.2020г. на управителя и
прокуриста на „БДЖ- П.П.“ ЕООД; за възстановяване на заеманата до
7
уволнението длъжност „ръководител, направление контрол на ремонтите,
ТПС“, направление „Контрол на ремонтите“, отдел „Системи за управление
на качеството“ в Централно управление на „БДЖ- П.П."ЕООД и за заплащане
на сумата 13 267. 50 лв., представляваща брутен размер на обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периодa
05.02.2022г. - 05.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2020г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН ******* да заплати на „БДЖ- П.П.“ ЕООД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, сумата 100 лв. -
разноски за СРС и сумата 100 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8