Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на девети март, през две хиляди и осемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13299 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 108 ЗС от Р.К.М., ЕГН **********
*** срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
*** (партер-вътрешен двор) за осъждане на
ответника да предаде владението на 67 % (шейсет и седем) идеални
части от
трафопост 10/0.4/кV,целият с площ от 29,07/двадесет
и девет цяло и седем стотни/ кв.м.,
находящ се на сутеренен етаж
на жилищна сграда изградена на етап „груб
строеж с покрив", в
УПИ IX-1/девети-едно/,
кв.178/сто седемдесет и осем/ по плана
на 11 /единадесети/ м.р. на гр.Варна, с адрес: ***, при граници на трафопоста:
ул.Г.В.", подход към избени помещения
и автомобилна платформа.
В исковата молба се излагат твърдения,
че ищеца е придобил собствеността върху процесните идеални части от
имота въз основа на договор
за покупко – продажба, оформен в нотариален акт №70, том 5, рег. № 10902, дело
№ 747/2015г. Твърди, че
собствеността на останалите 33% ид.части от имота принадлежи
на ответника, който с действията си възпрепятства възможността на ищеца да ползва
имота си съобразно притежаваните от него материални
права. При тези твърдения
жела да бъде
установено, че е собственик на процесните
67% от имота и да бъде осъден
ответника да му предаде владението
върху тях.
В срока по чл.
131 ГПК не е депозиран
писмен отговор.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
договор от 28.06.2010г. за учредяване право на стоеж върху недвижим имот,
оформен в НА № 108, том 2, рег. № 6229, дело № 294/2010г. по описа на нотариус
Орлин Стефанов с район на действие ВРС, с който в полза на ответното дружество
е учредено правото на стоеж досежно обекти в сграда находяща
се в недвижим имот в ***, целия с площ от 368 кв.м., сред които и обект
представляващ трафопост 10/0.4/кV,целият с площ от 29,07/двадесет и девет цяло и седем
стотни/ кв.м., находящ се
на сутеренен етаж на жилищна
сграда.
Представена
по делото е данъчна оценка № **********/07.10.2015г. от Община Варна, на осн. чл. 264, ал.1 ДОПК на незавършено строителство, по
отношение на обект трафопост, сутерен с площ от 29,07 кв.м., в която се сочи,
че степента на завършеност на обекта е 100% - след груб строеж, при определена
данъчна оценка на обекта в размер на 30182,20 лева.
С договор за покупко – продажба от 12.11.2015г., оформен в НА № 70, том
5, рег. № 10902, дело № 747/2015г. по описа на нотариус В.Г.с район на действие
ВРС, ответното дружество продава на ищцата 67 % (шейсет и
седем) идеални части от трафопост 10/0.4/кV,целият с площ от 29,07/двадесет
и девет цяло и седем стотни/ кв.м.,
находящ се
на сутеренен етаж на жилищна
сграда изградена на етап „груб
строеж с покрив", в
УПИ IX-1/девети-едно/,
кв.178/сто седемдесет и осем/ по плана
на 11 /единадесети/ м.р. на гр.Варна, с адрес: ***, при граници на трафопоста:
ул.Г.В.", подход към избени помещения
и автомобилна платформа.
От правна страна
съдът намира следното:
За
да се уважи
предявеният реивандикационен
иск с правно основание чл. 108
В настоящия случай ищеца основава
своето придобивно основание по отношение на процесните ид.части
от имота въз основа на договор за покупко – продажба от 12.11.2015г., оформен в НА № 70, том 5, рег. №
10902, дело № 747/2015г. по описа на нотариус Ваня Георгиева, по силата на
който е придобил 67 % ид.части от собствеността от
този обект. Не се спори, че трафопоста захранва едни потребител, както и че
същия се намира в степен на завършеност след груб строеж, която съобразно
данъчна оценка на обекта към 2015г. възлиза на 100 %, при което съдът приема,
че този обект не е изваден от гражданския оборот, съответно същия може да бъде
предмет на разпоредителна сделка, към момента на осъществяване на последната
през 2015г. При тези мотиви съдът приема, че ищеца доказа първата от него
положителна предпоставка, а именно, че е собственик на 67 % (шейсет и седем) идеални части от
трафопост 10/0.4/кV,целият с площ от 29,07/двадесет
и девет цяло и седем стотни/ кв.м.,
находящ се
на сутеренен етаж на жилищна
сграда изградена на етап „груб
строеж с покрив", в
УПИ IX-1/девети-едно/,
кв.178/сто седемдесет и осем/ по плана
на 11 /единадесети/ м.р. на гр.Варна, с адрес: ***, при граници на трафопоста:
ул.Г.В.", подход към избени помещения
и автомобилна платформа.
По отношение на втората предпоставка, а именно че собствените на ищеца идеални части се владеят от ответника,
което по своята същност също съставлява доказване на положителен за ищеца факт,
съдът намира следното:
Съдът приема изложеното в исковата молба твърдение, което е съобразено и
със съдебната практика, че предмет на искова защита по ревандикационен иск може
да бъде съответна идеална част от съсобствен имот, която защита може да бъде насочена,
както към трето на съсобствеността лице, така и към съсобственик, който
упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ, надхвърляща притежаваните
от него материални права. Именно тази фактическа власт, която упражнява било то
третото лице, било то съсобственикът, какъвто е и настоящия случай следва да
бъде установена по безспорен начин в производството по делото. Това е и втората
кумулативна предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. Не е достатъчно
пасивно процесуално поведение на насрещната
страна за да бъде прието, че този факт е настъпил. Фактическата власт следва да
бъде установена (доказана) от ищеца, в чиято тежест е да докаже това
обстоятелство, съответно този факт може да бъде приет за безспорно установен
или ненуждаещ се от доказване, само в случая, че насрещната страна го признае.
С Тълкувателно решение №4/2014г.
на ОСГК на ВКС се прие разбирането, че яко в хода на
делото се установи, че ищецът
по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не
владее този имот или го
владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи
първото искане за правна защита
като признае с
установителен диспозитив, че
ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна
защита- за предаване на владението
на имота.
Още с проекта си за доклад съдът указа на ищеца, че в негова тежест е да
установи, че е собственик на процесните ид.части,
като и че същите се владеят от ответника. Дадена бе възможност на ищеца в
първото по делото съдебно заседание да посочи доказателствени искания, като
такива непоследваха.Този положителен за ищеца факт би могло да бъде установен с
гласни доказателства.При тези съображения следва извода, че макар и ищеца да
установи правото си на собственост досежно процесните ид.части
от трафопоста, то той не установи те да се владеят от ответника, при което
единствено следва да бъдат установени материалните права върху вещата, а
искането за осъждане на ответника да предаде процесните ид.части
следва да бъде отхвърлено.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в
размер на 202,22 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено по отношение на „С.“
ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление *** (партер-вътрешен двор), че Р.К.М., ЕГН ********** *** е собственик на 67 % (шейсет и седем) идеални части от
трафопост 10/0.4/кV,целият с площ от 29,07/двадесет
и девет цяло и седем стотни/ кв.м.,
находящ се на сутеренен етаж
на жилищна сграда изградена на етап „груб
строеж с покрив", в
УПИ IX-1/девети-едно/,
кв.178/сто седемдесет и осем/ по плана
на 11 /единадесети/ м.р. на гр.Варна, с адрес: ***, при граници на трафопоста:
ул.Г.В.", подход към избени помещения
и автомобилна платформа, въз
основа на договор за покупко – продажба
от 12.11.2015г., оформен в НА № 70, том 5, рег. № 10902, дело № 747/2015г. по
описа на нотариус В.Г.с район на действие ВРС.
Отхвърля искането
на Р.К.М., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника „С.“ ЕООД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление *** (партер-вътрешен двор) да предаде владението на 67 % (шейсет и седем) идеални
части от трафопост 10/0.4/кV,целият с площ от 29,07/двадесет
и девет цяло и седем стотни/ кв.м.,
находящ се на сутеренен етаж
на жилищна сграда изградена на етап „груб
строеж с покрив", в
УПИ IX-1/девети-едно/,
кв.178/сто седемдесет и осем/ по плана
на 11 /единадесети/ м.р. на гр.Варна, с адрес: ***, при граници на трафопоста:
ул.Г.В.", подход към избени помещения
и автомобилна платформа, въз
основа на договор за покупко – продажба
от 12.11.2015г., на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА „С.“
ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление *** (партер-вътрешен двор) да заплати на Р.К.М., ЕГН ********** *** сумата от 202,22
(двеста и два лева и 22 ст.) лева, съставляващи съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му с връчване
на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: