Р Е Ш Е Н И Е №
260212
гр.Пловдив, 15.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна
Андреева гр.дело № 2626/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр.
Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди” № 7 против по решение № 260333/11.09.2020 г. постановено по гр.д.
№ 4729/2020 г. на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Н.И.Т. с ЕГН ********** сумата
от 2029,40 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 2 239 часа нощен
труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода
01.01.2017 г. - 27.04.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
28.04.2020 г. в размер от общо 282,45 лв., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на предявяване на исковата молба - 28.04.2020 г.,
до окончателното й изплащане. С въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението
е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по
същество, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски .
Въззиваемият Н.И.Т. чрез адв. А. П. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок,
от лице, имащо право на жалба, поради което съдът я намира за процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка в рамките на своите
правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно
и допустимо.
Ищецът
Н.И.Т. претендира за заплащането от страна на ответника Областна дирекция на МВР – гр.
Пловдив на сумата от 2029,40 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за 2 239 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен
през периода 01.01.2017 г. - 27.04.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на
месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният
труд, до 28.04.2020 г. в размер от общо 282,45 лв., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от деня на предявяване на исковата молба - 28.04.2020
г., до окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът Областна дирекция на МВР – гр.
Пловдив е оспорил исковете по основание и размер,
като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се
извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент 1,143.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй
като ищецът Н.И.Т. е държавен служител в МВР, като през
процесния период е заемал длъжността „*** “ в група „***“ на сектор „***“ към отдел „Охранителна
полиция“ в ОДМВР – Пловдив. Не се спори, че поради естеството на
работата си ищецът е полага 24 часови дежурства, отчитани сумирани на
тримесечие.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи. През исковия период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г). В чл. 3, ал. 3 същата гласи, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Израз на тази специална закрила е и отчитане тежестта на
нощния труд при полагането му като част от отработеното време при сменния режим
на работа. Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от
една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Налице е
празнота, поради което следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест
1,143.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост на тази наредба
към процесното правоотношение.
По силата на разпоредбата
на чл.188, ал.2 от ЗМВР, тези норми на КТ,
с които се въвежда специална закрила на нощния труд,
следва да намерят приложение и по
отношение на държавните служители от МВР. Такива
са нормите на чл.140 от КТ, чл.140 а от КТ.
При това положение, при
сумирано изчисляване на работното време за работещите
на смени служители на МВР, следва да се прилага и
изрично уредения в общото трудово
законодателство принцип за превръщане на
нощните часове в дневни. Приложение намира Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата,
която конкретно в чл.9, ал.2 предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Обратното разрешение би поставило в
неравностойно положение държавните служители в системата на МВР спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание и размер.
От приетото пред ПРС заключение по ССЕ на вещото лице С. К. се
установява, че ищецът е положил 1959 часа нощен труд, който след приравняването
му на дневен труд с коефициент 1,143 става 2239 часа. Разликата от 280 часа се
явява извънреден труд, чиято стойност възлиза на 2029,40 лв. и която
не е бил заплатена от ответника.
Размерът на мораторната лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на
всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от
тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 28.04.2020 г. възлиза на
282,45 лв.
При така установената фактическа
обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените
от вещото лице по ССЕ, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват
доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.
Като е достигнал до същите правни изводи и
е уважил исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да
се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба,
жалбоподателят ще бъде осъдаен да заплати на въззиваемия направените от него
разноски за въззивното производство, които се констатираха на 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260333/11.09.2020 г. постановено по гр.д. №
4729/2020 г. на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.
Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди” № 7 да заплати на Н.И.Т.,
ЕГН **********,*** – Делови център „Пловдив“, ет.2, офис 201, адв. А. П., сумата от 400 /четиристотин / лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: