РЕШЕНИЕ
Номер 1497 от 03.11.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: К. Л.
и прокурора: Дарин
Христов
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 1829 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Зора
2003“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър,
ул. „Еделвайс“ № 8, чрез адв. И. от БАК, против Решение № 203/16.07.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 458/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което
е изменено Наказателно постановление (НП) № 02-002484 от 08.08.2019 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, като наложената на
касатора имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.403а,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1
от КТ е намалена на 1 500 лв., и НП е потвърдено в останалата му част.
В касационната жалба се излага, че
оспореното съдебно решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон. Иска се неговата отмяна и отмяна на НП. Не се представят
доказателства и не се претендират разноски.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“ – Стара Загора, редовно уведомен, не изпраща в с.з. представител. В
писмено становище оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на
първоинстанционното решение. Не представя доказателства и не претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна по следните съображения:
С процесното наказателно
постановление отговорността на дружеството-касатор е ангажирана за това, че след
извършена на 16.07.2019 г. проверка за спазване на трудовото законодателство на
обект „Ресторант Атол“ в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, кв. „Камелия“,
стопанисван от касатора, е установено, че същият, в качеството си на
работодател не държи на разположение на контролния орган Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище гр. Стара Загора поименни графици за работа за м.юли 2019
г. /за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време –
1 месец/, с което е нарушил разпоредбата на чл. 403а, ал.1 КТ и на осн.чл.416,
ал.5 КТ вр.чл.414, ал.1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лв.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че в хода на административнонаказателното производство, с оглед
мотивите на отменителното решение на Административен съд Бургас при предходно
разглеждане на делото от касационната инстанция, не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да нарушава правото на защита на
касатора. По съществото на спора, РС е приел, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП. Прието е, че правилно е ангажирана отговорността
на „Зора 2003“ ЕООД и че същият има качеството на работодател, който е нарушил
разпоредбата на чл. 403а, ал.1, тъй като не е представил при проверката на
проверяващите графика за работа за м.юли 2019 г. Що се отнася до размера на
санкцията, районният съд е приел, че с оглед липсата на посочени от
административнонаказващия орган мотиви, обосноваващи санкция в размер над
минимума, то същата следва да бъде намалена до предвидения в закона минимум от
1 500 лв. Съдът е изложил също и мотиви относно неприложимостта на
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ в процесния случай.
Така постановеното съдебно
решение е валидно и допустимо, но неправилно, като аргументите за това са
следните:
Дружеството-касатор безспорно има
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Съгласно
разпоредбата на чл. 403а, ал.1 Т, която е намерена в случая за нарушена, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни
площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от
предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд,
за дежурство, за времето на разположение, за
установяване на непълно работно време и поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Тълкуването на разпоредбата
налага извод, че работодателят има съгласно чл. 403а, ал.1 КТ задължение да
държи на разположение на контролните органи в обекта поименни графици за работа
само в случаите, когато е установено
сумирано изчисляване на работното време. Сумираното изчисляване на
работното време винаги става с нарочен акт на работодателя /заповед/, предвид
разпоредбата на чл. 142, ал.1 КТ, съгласно която работното време се
изчислява в работни дни – подневно, а според ал.2, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или
за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
В настоящия случай от
доказателствата по делото не се установява работодателят „Зора 2003“ ЕООД да е
установил сумирано изчисляване на работното време за м.юли 2019 г., за да може
да носи отговорност по чл. 403а, ал.1 КТ при евентуално неспазване на
задължението му да съхранява в обекта поименния график за работа за този период,
за който е установил сумирано изчисляване на работното време. По делото липсват
представени доказателства относно това, че работодателят е установил сумирано
изчисляване на работното време, като свидетелските показания на актосъставителя
Ш. също не доказват този факт. Св. Ш.е заявила пред РС, че при проверката не са
били представени графиците за работа, но не е заявила, че проверяващите органи
са установили сумирано изчисляване на работното време. Освен това, разпоредбата
на чл. 403а, ал.1 КТ има предвид хипотезата, при която по принцип са налице
съставени графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, но
същите не се съхраняват в обекта и при проверка не е възможно се представят.
Очевидно в случая работодателят е наказан обаче не за това, че не съхранява в
обекта и че не е показал при проверката графиците за работа за периода на
сумирано изчисляване на работното време, а за това, че изобщо не е съставил
такива. Аргумент в подкрепа на този извод е приложения от административнонаказващия
орган Протокол за извършена проверка № ПР 1923442 /л.31-32 от анд № 1352/2019
г. на РС Несебър/, видно от който при проверката е било установено, че
касаторът не е утвърдил поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване на работното време, едновременно с неговото
установяване. Подобно задължение, обаче, работодателят има съгласно чл.9а, ал.1
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според който „Едновременно с установяването на сумирано изчисляване
на работното време
по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на
периода“. Ето защо, дори да се приеме, че в обекта е имало
установено сумирано изчисляване на работното време за м.юли 2019 г. от
работодателя, то извършеното от него нарушение, което в случая му е вменено,
следва да бъде подведено под правната норма на чл. 9а от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, а не под правната норма на чл. 403а, ал.1 КТ. В
случая вмененото нарушение нито е правилно квалифицирано, нито е доказано.
Нарушен е материалният закон, което е основание за отмяна на процесното НП.
Като е стигнал до различни изводи, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови
друго, с което процесното НП бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед
крайния изход на делото и липса на претенция от страните за присъждане на
разноски, такива не им се следват.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 203/16.07.2020 г., постановено по а.н.д. №
458/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) № 02-002484 от 08.08.2019 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което за нарушение на чл.403а,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414,
ал.1 от КТ, на „Зора 2003“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 8, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.