№ 260071 / 21.10.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 535 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал.3, вр. чл. 558, ал.7 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Предявен е от ,,Г. Ф.‘‘, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. у. И. 2, представлявано заедно от изпълнителните директори: Б. М. и С. С. срещу ответника С.Г.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Ч. Б.‘‘№ 46 осъдителен иск със следния петитум: С.Г.В., ЕГН xxxxxxxxxx да бъде осъден да заплати на ,,Г. Ф.‘‘ЕИК: xxxx сумата от 9 201,26 лв., която сума представлява възстановеното от дружеството-ищец обезщетение по щета № 120121/13.02.2015г.-за имуществени вреди в посочения размер, причинени от ПТП, настъпило на 15.03.2014 г. в Италия, при което по вина на С.Г.В., ЕГН xxxxxxxxxx е увреден лек автомобил ,,В.‘‘, рег.№ XXXX , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/ 25.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
Посочена е банкова сметка, xxx: IBAN: xxx, BIC/xxx: UNCRBGSF
Претендират се разноски.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
,,Г. Ф.‘‘, на осн. чл. 288а, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ сега чл. 559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г./ на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/ 26/ЕЕС/, възстановил изплатеното от НББАЗ на ,,НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА ИТАЛИЯ‘‘ обезщетение по щета № 120121/13.02.2015г.-за имуществени вреди в посочения размер, причинени от ПТП, настъпило на 15.03.2014 г. в Италия, при което по вина на С.Г.В., ЕГН xxxxxxxxxx е увреден лек автомобил ,,В.‘‘, рег.№ XXXX .
Виновен за катастрофата е ответникът В., който на 15.03.2014 г. в гр. Теверола, Италия, при управление на л.а.,,С. И.‘‘ ДКН XXXX губи контрол над управлението на автомобила и удря правомерно паркирания лек автомобил ,,В.‘‘, рег.№ XXXX , като по този начин причинява процесното ПТП.
В Нарушение на чл.249, във вр. с чл. 259 от КЗ/отм./, сега чл. 461, във вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът управлявал автомобила, описан по-горе без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ към датата на процесното ПТП.
,,Г. Ф.‘‘ поканил ответника да възстанови платената сума от него, но и до днес това задължение не е погасено от г-н В..
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответнетната страна, чрез назначеният особен представител адв. Й. е подаден в законния срок писмен отговор на исковата молба. В него се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
В отговора се твърди, че от събрания доказателствен материал не можело да се установи: че е настъпило описаното ПТП; размерът на причинените щети от катастрофата; пряка причинна връзка между поведението на ответника В. и настъпилия вредоносен резултат за увреденото МПС; че към датата на ПТП за л.а. С. И.‘‘ ДКН XXXX не е имало сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘.
В проведеното публично съдебно заседание, страните, редовно призовани:ищецът не се представлява, ответникът В. не се явява, като се представлява от назначеният му от съда особен процесуален представител по делото, който оспорва иска.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2 ГПК, вр. с чл.12 от ГПК, по вътрешно убеждение, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледан по същество, съдът намира предявеният иск за неоснователен като недоказан.
Съображенията на Районния съд са следните:
На осн. чл. 154, ал.1 от ГПК при условията на пълно и главно доказване, в доказателствена тежест на дружеството-ищец бе да докаже по един несъмнен начин изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
С определение № 260022/28.08.2020г. съдът, на осн.чл. чл. 146, ал.2 от ГПК указа на ,,Г. Ф.‘‘ЕИК: xxxx , че не сочи и не представя доказателства относно: твърдените в исковата молба факти и обстоятелства за ПТП, нито по отношение на пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата вреда, нито по отношение на размера на причинените материални щети по л.а. ,,В.‘‘, рег.№ XXXX , нито по отношение на твърдението, че към датата на ПТП за л.а.,,С. И.‘‘ ДКН XXXX не е имало валидно сключена застраховка ,,ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ‘‘. Въпреки така дадените указания, ищцовото дружество не предприе никакви действия по събиране на доказателства относно установяване на тези обстоятелства.
Водим от горното, МРС намира, че искът остана изцяло недоказан-както по основание, така и по размер. Не е установено настъпило ПТП, от което да е възникнал твърденият в исковата молба вредоносен резултат с причинени имуществени вреди; не е установен размерът на щета, за да се преценява основателност или неоснователност на иска; не се установи авторството на вредата, нито пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпило на 15.03.2014 г. ПТП и причинени щети в посочения в иск.молба размер.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал.3, вр. с чл. 558, ал.7 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, като недоказан по основание и размер, следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ,,Г. Ф.‘‘, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. у. И. 2, представлявано заедно от изпълнителните директори: Б. М. и С. С. срещу С.Г.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Ч. Б.‘‘№ 46 осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал.3, вр. с чл. 558, ал.7 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, със следния петитум: С.Г.В., ЕГН xxxxxxxxxx да бъде осъден да заплати на ,,Г. Ф.‘‘,ЕИК: xxxx сумата от 9 201,26 лв., която сума представлява възстановеното от дружеството обезщетение по щета № 120121/13.02.2015г.-за имуществени вреди в посочения размер, причинени от ПТП, настъпило на 15.03.2014 г. в Италия, при което по вина на С.Г.В., ЕГН xxxxxxxxxx е увреден лек автомобил ,,В.‘‘, рег.№ XXXX , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/ 25.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: