№ 509
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110111113 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от С.
И. Н.,ЕГН **********, град ****, Варненска, област, ул.“****“ № 8, против
Г. И. Г., ЕГН:**********, Варна, ЖК “****“ бл.41, ет.1, ап.7 с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, с искане съдът да
приеме за установено, че ищцата е придобила в резултат на несмущавано
давностно владение повече от десет години през периода от края на 2003 г до
ноември 2020 год следния недвижим имот: Една шеста идеална част от
дворно място, цялото от 669 /шестстотин шейсет и девет/ кв м, находящо се в
гр ****, на ул“**** „№ 8, представляващо поземлен имот с идентификатор №
**** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ****, Община
****, Варненска област, с граници :поземлени имоти №№ : ****, заедно с 1/6
/една шеста/ идеална част от построената в същото дворно място
самостоятелна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ
120 /сто и двадесет/ кв м представлаща имот с идентификатор № ****.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, Община ****,
Варненска област.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдяни факти и
обстоятелства:
1
Твърди се, че старните по делото са сестри. Баща им - **** е починал на
20.11.1991 г., а майка им - **** Г. почина на 15.12.2003 г. Твърди се, че по
време на брака си, родителите им придобили в семейна имуществена общност
един имот в гр ****, находящ се на ул“****“ № 8, представляващ: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 669 /шестстотин шейсет и девет/ кв м, представляващо ПИ
№ **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр ****,
граничещ с ПИ №№ ****, ведно с изградената в същото дворно място
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СТРАДА, представляваща самостоятелен
обект с идентификатор № ****.1 със застроена площ от 120 / сто и двадесет/
кв. м. видно от нот акт № **** том пети дело № 1063 от 10.12.1952 г.
Твърди се, че след смърта на баща им, тяхната майка **** Г. с нот акт
№ ****, дело № 6291 от 08.05.1997 г по описа на нотариуса при ВРС, дарила
на ищцата собствените си 4/6 /четири шести/ ид. части от гореописания си
имот. Твърди се, че преди внезапната си смърт, баща им казвал, че имотът
вече е на ищцата.Бил оскърбен,че ответницата не се интересува от тях, от
здравето и нуждите им. Твърди се, че след омъжването си през 1977 г., тя
заживяла в гр.Варна и много рядко идвала на гости, а след смъртта на майка
им изобщо не била идвала, освен на погребението и отбелязването на 40-ия
ден, и то като гостенка.Твърди се, че от смъртта на майка им, ищцата
установила владение върху целия имот, а не само върху своите идеални части,
ръководеки се от изявлението на ответницата,че имоти и конкретно този в
****, не я интересуват. Твърди, че със съпруга си направили основен ремонт
на къщата и я преобзавели. Твърди, че още от смъртта на баща им,тя
заплащала всяка година данъците за имота изцяло, независимо на кого се
водело задължението.
Твърди се, че през есента на 2020 година след консултация с нотариус
ищцата решила да се снабди с нотариален акт за давностно владение върху
едната шеста идеална част, която сестра й наследила от баща им и от коята на
практика не се интересувала. Твърди, че сестра й –отв.Г. е завела искова
молба за делба на имота, по която било образувано гр дело № 3392/2021 г на
35 състав на ВРС. След получаване на исковата молба, настоящата ищца с
отговора на ИМ възразила срещу правото й на делба, като се позовала на
осъщественото от нея давностно владение в продължение на повече от
10/десет/ години. Твърди, че в хода открито съдебно заседание по гр.дело №
2
3392/2021 г на 35 състав на ВРС, поради забавяне и неявяване на
процесуалният си, е пропуснала своевременно да представи относимите
според нея гласни доказателства, поради което съдът дал ход по същество на
спора. В законоустановения срок съдът изготвил съдебно решение по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. И. Г.,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Ответникът оспорва
исковата претенция като недопустима, в условие на евентуалност, като
неоснователна. Не оспорва твърдението на ищеца, че страните са наследници
на родителите, както и заведното от настоящия ответник на гр.дело
№3392/2021г. по описа на ВРС. Изтъква, че обстоятелствата изложени в
настоящата искова молба са идентични с обстоятелствата изложени в
отговора на С. Н. в производството по гр.д. №3392/2021 г. по описа на ВРС. В
това производство, в качеството си на ответник по иска за делба на поземлен
имот с идентификатор ****, настоящия ищец релевира възражение за
придобиване на имота въз основа на давностно владение, в периода от 2003г.
до настоящия момент. Излага, че направеното от С. Н. възражение е прието за
разглеждане от съда и на Н. са уважени всичките и искания за установяване
на твърденията й по възражението и.Поради процесуален пропуск на
ответницата свързан с допуснатите и гласни доказателства, съдът е взел
предвид само своевременно ангажираните и се е произнесъл в мотивите си по
отношение на възражението за изтекла придобивна давност. Съдът е приел, че
между страните е налице съсобственост по отношение на поземлен имот с
идентификатор **** и построената в него сграда с идентификатор ****.1,
доколкото възражението на Н. е останало недоказано и е уважил предявеният
от настоящия ответник иск за делба и е допуснал извършване на делба при
квоти 1/ 6 ид. ч. за Г. Г. и 5/ 6 ид. ч. - за С. Н., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр.
с чл. 69, ал. 1 ЗН. Твърди, че към настоящия момент производството по гр.д.
№ 3392 /2021 г. по описа на ВРС е висящо с подадена въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение от съделителката С. Н., като във въззивната си
жалба Н. е изложила оплаквания за неправилност на съдебния акт, като е
поискала от въззивния съд да бъдат допуснати гласни доказателства за
установяване на твърденията и за придобиване на имота на основание
давностно владение.
Приема, че предявеният с настоящата искова молба установителен иск е
процесуално недопустим поради липса на правен интерес за съделителя С. Н.
3
да предяви претенцията си отново под формата на самостоятелен
установителен иск, доколкото предвид предмета на спора по гр.д. №3392/2021
г. по описа на ВРС, делбеният съд, след като е разгледал възражението на Н.,
но не го е уважил е установил , че носителите на правото на собственост
върху процесиите делбени имоти - земя и сграда са Г. Г. и С. Н., а не само С.
Н.. Изтъква, че този правен спор със сила на присъдено нещо следва да бъде
разрешен във висящото делбено производство. Според изричната
процесуална норма на чл.342 от ГПК в първото заседание по образуван и
висящ делбен процес се разглеждат възраженията, предявени от съделителите
против правото на някой съделител да участва в делбата, против размера на
неговия дял както и против включването в наследствената маса на някои
имоти и доколкото в решението по допускане на делбата съгласно чл.344 ал.1
от ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще
се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник, тоест в
делбения процес е предвидено приоритетно разглеждане и решаване със сила
на присъдено нещо на споровете, възраженията и претенциите между
съделителите касаещи правото на собственост на делбения имот, дали същият
има съсобствен характер или е изключителна собственост само на някой от
съделителите като в последния случай делбата му не се допуска. Изтъква, че в
случай на предявена искова претенция относно правото на собственост на
един недвижими имот или движима вещ и в последствие бъдеобразувано
самостоятелно делбено производство, последното следва да бъде спряно до
решаване в образувания преди делбата исков процес дали имотът има
съсобствен характер между страните, бъдещи съделители или няма такъв
характер. В случаите обаче, когато е иницииран исков процес за делба на
съсобствен имот или вещ, и при предявени съгласно нормата на чл.342 от
ГПК до приключване на първото по делото заседание възражения от страна
на някой съделителите относно съсобствеността на делбения имот,
заявявайки самостоятелни собственически права делбеният съд е длъжен да
обсъди тези възражения и да се произнесе по тях с постановеното решение по
допускането на делбата, като в случай, че приеме, че имотът не е съсобствен и
че е еднолична собственост на един от съделителите, той следва да отхвърли
иска за делба. В тази хипотеза предявяването на нов установителен иск
отделно от делбата е безпредметно, доколкото съделителят, претендиращ
самостоятелни права върху делбения имот ще получи ефективна защита чрез
4
надлежно заявеното от него възражение в делбения процес относно правото
на собственост. Установителният иск за собственост по отношение на
делбения имот би бил допустим, ако е предявен преди инициирането на
делбения процес, както и по време на висящ делбен процес, в който страната
е пропуснала да предяви възраженията си относно правото си на собственост
в срока по чл.342 от ГПК. В случая, такива собственически права са заявени и
то още с отговора на исковата молба, в резултат на което по тези възражения
съдът дължи произнасяне и по тези възражения се формира сила на
присъдено нещо с постановяване и влизане в сила на решението по допускане
на делбата. Само когато съделителят е пропуснал срока по чл.342 от ГПК или
е пропуснал да заяви претенциите си под формата на възражения относно
съсобствеността на делбения имот, той може в отделен процес да предяви
собственическите си права под формата на предявен примерно установителен
иск за собственост по чл. 124 от ГПК или ревандикационен иск по чл.108 от
Закона за собствеността.
Оспорва се твърдението, че ищцата е владелец на целия имот, а владее
собствената си идеална част, но държи вещта като обща и е държател за 1/6
идеална част от имота. Твърди се, че никога до януари 2021 г. ищцата не е
извършвала действия, с които да е обективирала спрямо ответницата
намерението си да владее нейната 1/6 ид. част за себе си. Твърди се, че едва в
края на месец януари 2021г. ответницата е узнала за намерението на ищцата
да превърне държането във владение при получаване на писмо от община
**** изх. № ОП-1-1 от 12.01.2021г. с което й е съобщено, че С. Н. е подала
молба-декларация за признаване право на собственост върху целия процесен
имот. В отговор на това, ответницата е направила възражение, което е подала
на 21.01.2021 г.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема
следното:
В хода на съдебното производство като доказателства бяха представени
и приети: в заверен вид: молба-декларация от С. И. Н.,удостоверение от
05.03.2021 г. от служба Общинска собственост, нотариаленакт ****, том
ХХІІІ, дело 6291/97 г., нотариален акт № **** том V, дело №1063/1952 г.,
5
скица на поземлен имот № 15-182767-22.02.2021г., скица на сграда №15-
182773-22.02.2021г., удостоверение за наследници изх.№ УН439 от
17.11.2020 г., препис – извлечение от акт за смърт №1-1388 от15.12.2003 г.,
удостоверение за наследници № АУ111633ОД от 17.11.2020 г.,препис –
извлечение от акт за смърт № 2790/20.11.1991 г., удостоверение отобщина
**** изх.№ ИУИ-12/1/ от 15.12.2020 г., удостоверение № ОП -20.9400-573/1/
от 22.12.2020г., удостоверение за данъчна оценка изх.№**********/
23.07.2021г., отговор на искова молба от 09.04.2021 г., вписана искова молба;
писмени доказателства в заверен вид: искова молба за делба с вх.№ 1586
от08.03.2021 г., решение № 876 от 15.07.2021 г., въззивна жалба против
решениепо гр.д. № 3392/21 по описа на ВРС, 35 състав, възражение до
община**** от 21.01.2021 г.; представените отпроц. представител на ищцата
писмени документи: 16 листа приходниквитанции за заплатени местни
данъци и такси за процесния имот иизпратена от община **** с писмо изх.№
МДТ-В-73-/1/ от 16.02.2022 г.декларация по чл.14 ал.7 от ЗМДТ; представено
от проц. представител на ищцата съобщение по дело № 1898/2022 г. на ВКС и
определение № 50432 от 25.10.2022 г. по гр.д. № 1898/2022 г. по описа на
ВКС.
В случая, видно от приобщените по делото удостоверения, страните по
делото са дъщери на ****, б. ж. на гр. ****, починал на 20.11.1991г. и на ****
Г., б.ж. на гр. ****, починала на 15.12.2003г.
По силата на правна сделка, обективирана в НА № ****, том V, дело №
1063 от 10.12.1952 г., **** придобива собствеността по отношение на къща с
дворно място, в с. ****, с площ от 1102 кв. м., при съседи: ****, път и ****.
От приложения по делото НА ****, том ХХІІІ, дело № 6291/ 1997 г., на
08.05.1997 г. майката на страните **** Г. дарява на С. И. Н. 4/ 6 ид. ч. от
процесния имот.
От прилрожена по делото молба-декларация от С. И. Н. се установява,
че на 05.03.2021г. същата е предприела действия по признаването й за
собственик на процесните 1/6 ид.части от поземления имот и сградата.
От представеното удостоверение от община **** изх.№ ИУИ-12/1/ от
15.12.2020г. и удостоверение № ОП -20.9400-573/1/ от 22.12.2020г. от
Областна управа Варна се установява, че по отношение на 1/6 ид.части от
процесните поземлен имот и сграда не са налице реституционни претенции,
6
не е извършвано отчуждаване на имота и няма съставени актове за държавна
собственост,
От представеното удостоверение за данъчна оценка изх.
№**********/23.07.2021 г. се установява, че ищцата фигурира като
собственик на 5/6 ид. части от процесните поземлен имот и сграда.
От приложено възражение до община **** от 21.01.2021 г. се
установява, че ответницата Г. Г. е възразила против желанието на сестра си –
ищцата С. Н. да бъде призната за собственик на целия имот и сграда, като
заявява, че е собственик на по 1/6 ид.части от тях.
От представено писмо от Община ****, в отговор на запитване на
ищцата С. Н. се установява, че отв.Г. Г. не е подавала декларация за
придобити по наследство имоти. Уточнява се, че по отношение на тези имоти
е подадена декларация от самата ищца, в която като собственици на имотите
са вписани двете сестри – С. и Г.
От представена Декларация по чл.14 ал.7 от ЗМДТ се установява, че
същата е подадена от ищцата С. И. Н. на 11.06.2004г.
На първа страница на декларацията изрично е отбелязано, чрез
маркиране на верен отговор, че декларацията касае земя и сграда, че
декларатора/ищцата Н./ не е единствен собственик на имотите, че не е
единствен ползвател на имотите и, че не е подадено приложение от
съсобственика.
В декларацията е отразено, че ищцата, отбелязана като собственик С_1
и отв.Г. Г., отбелязана като собственик С_2 са съсобственици в процесните
земя и сграда.
В декларацията на л.4 е отразено, че собственик С_1/ищцата/ притежава
с 5/6 ид.части,а отв.Г. Г. С_2 притежава 1/6 ид.части от парцела и сградата, са
съсобственици впроцесните земя и сграда.
Подобно отразяване на идеалните части, притежавани от двете
съсобственици фигурира и на л.6 в таблица 4, като изрично е отбелязано, че за
собственик С_2 жилището не е основно, а е такова за собственик
С_1/ищцата/.
В подкрепа на твърденията на страните са ангажирани гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите **** /съпруг на
7
ищцата/, **** /без дела и родство със страните по спора/, **** /без дела и
родство със страните по спора/ на ищцовата страна, **** /без дела и родство
със страните по спора/ и **** /зет на ответницата – съпруг на нейна дъщеря/
на ответната страна.
В показанията си св. Недев заявява, майката на страните по делото е
починала 2003 г., ноември месец, а след това правили помен за 40 дни от
смъртта й. Присъствали само близки, сред които и ответницанта с двете си
дъщери. Ответницата не участвала в подготовката, била като гостенин с ръце
в джобовете. Разноските били поети от семейството на ищцата. Твърди, че
ищцата и ответницата си говорили и ответницата заявила, че няма претенции
за никакъв дял, не я интересувал имота и не искала нищо от ищцата. Твърди,
че имота принадлежал изцяло на ищцата, т.к. баща им приживе бил казал, че
къщата остава за С., а е дал каквото трябва на голямата дъщеря, някаква сума
платил за апартамента и не й дължи нищо на Г.. Заявява, че след като
починала майка им, през 2004г. ищцата ходила при нотариус на консултация
и той и казал, че има право на 1/6 от на Гина дела и може да го вземе по
давност. Той придружил ищцата до Община **** и тя подала декларация.
Свидетелят останал в коридор, а ищцата влязла в канцеларията, за да й
попълни декларацията. Забавила се и след това казала, че служителката нещо
объркала като пише. Служителката излязла и забелила името на Г. и казала и
казала на С. да си напише името, че корекцията е от нея. Не знае кой и кога
след това е писал името на Г.. Заявява, че ищцата предприела действия по
снабдяване с документи за придобиване на имота по давност, то ги
размотавали. Твърди, че ответницата не е помагала с нищо за грижите на
родителите им. Преди да почине майка им е идвала при нея, но след като
починала, не е идвала изобщо. Заявява, че малката й дъщеря идвала един път
с детенцето си и мъжа си, а голямата е идвала два - три пъти на гости за малко
половин, един час. Твърди, че след смъртта на тъщата му, къщата била за
основен ремонт. Първо започнали да правят ограда 35 метра на 2,20 метра,
масивна бетонна ограда. По къщата сменили керемиди, ВиК, ел. инсталация,
прозорци, щори, вътре, вънка, врати, козирка над терасата направили с
поликарбон, към гаража порта, голяма масивна, 3 други железни врати.
Заявява, че семейството на ответницата може би един път са идвали и са
видели, че правят ремонтите, но не е имало никакви реакции, че се прави
някакво подобрение. Твърди, че и до момента постоянно правят ремонти.
8
Твърди, че тези ремонти са били изцяла за негова и на ищцата сметка.
В показанията си св.И. заявява, че е съседка на ищцата и са работили
заедно, а ответницата е виждала 2 или 3 пъти и знае, че е сестра на ищцата.
Заявява, че първия път, когато видялаответницата, майка им била жива, а
ответницата дошла на гости при майка си. Ищцата била на работа и
свидетелката стояла при майка й през това време, защото била болна. Когато
ответницата пристигнала, свидетелката си тръгнала, защото ответницата
поела грижата за майка си. Следващия път когато я видяла, библо на
погребението на мйка им и на помена за 40 дни от смъртта. На помена
ответницата не помагала, дори тъй като било студено, не отишла до
гробището. Твърди, че след това ищцата казала на ответницата, че къщата е в
окаяно състояние и предстоял ремонт, на което ответницата отговорила „не
ме интересува нищо, не искам нищо, нито децата ми искат“. Твърди, че в
момента къщата е изцяло ремонтирана и променена. Самия ремонт
продължил доста време. Тдърди, че преди много години – преди 1979 година
бащата на страните й бил казал, че има две дъщери, че на едната е помогнал
да си купи жилище в града, а къщата щяла да остане на С.. Казал й, че е дал
пари на едната си дъщеря да си купи жилище.
Свидетелят Стоянова заявява, че познава и двете сестри от 1980 г., като
със С. били колежки на фериботния комплекс 1980 г. и после станахме
семейни приятели и до ден днешен. Твърди, че живее във Варна, но редовно
си ходили на гости. Майката на сестрите починала през 2003 г. декември
месец, а през януари правили помен - 40 дни, а баща им починал през 1991
година. Твърди, че е присъствала на помените на майка им, на 40-то. и на
годината, и на погребението също била. Помена за 40 дни от смъртта бил през
януари месец, било студено и отишли пеша до гробищата, защото нямало
превоз, но Г. отказала да дойде на гробищата. Твърди, че на помена
присъствала на разговор за имотите под нейно давление. Помолила С. да каже
на сестра си, че къщата им подлежи на ремонт, т.к.била под всякаква критика.
С. живеела там и свидетелката й казала да пита Г., ще участва ли в ремонта,
защото има 1/6. Тогава Г. казала, че не я интересуват ниви, наследства нищо и
**** не я интересува, каквото иска това да прави.
В показанията си св. Петровазаявява, че ответницата й е приятелка, а
9
познава и сестра й С.. Заявява, че в **** сестрите имат имот - бащината им
къща. Твърди, че Г. ходела да помага на родителите си за лозето, за пране на
килими, това било когато били живи родителите й. Първо починал баща й,
преди 30 години, а майка й преди 15 - 16 години. Твърди, че през това време,
докато били живи, ответницата ходела да помага редовно. Ходили и
дъщерите й ****. Знае, че обичали леля си и леля им ги обичала. Твърди, че
Г. имала своя стая в къщата. В тази стая имало нейни вещи. Това знаела от
самата ответница и от дъщеря и ****. **** е по-голямата дъщеря, която е в
Испания. Продала си тука имота и нейни вещи - посуда, завивки били
оставени в къщата в ****. Зявява, че не е ходила в къщата, но е ходила в ****
до къщата с кола. Ходила с Г. 2-3 пъти да си вземе разни вещи от стаята с
техен автомобил и ответницата е вземала вещи от там. Това се случило, след
като родителите й вече били починали. Твърди, че сестра й не я е спирала да
влиза в къщата. Свидетелката и съпруга й стоели в колата. Ответницата си
влизала спокойно и не е била спирана. Твърди, че е присъствала на разговор
може би преди една година, по време на водено дело. Ответницата била
разсроена, вдигнала кръвно и свидетелката я завела в дома на дъщеря й.
Заявява, че вечерта звъннал телефона и сестра й С. се обадила. Казала „колко
искаш да ти дам да ти платя, колко ти струва дела?“ нещо такова. Г. била
стъписана. Нищо не отговорила, т.к. не е очаквала. Разбрала, че С. се обажда,
защото телефона бил на високоговорител и Г. като и звънна телефона казала
„а С.“ и се обадила. С. и казала по телефона „кажи колко искаш, колко ти
струва дела“.
В показанията си св.Петров заявява, че Г. има имот в **** - къща.
Твърди, че е посещавал имота, ходил е на гости, ходили са да вземат разни
неща, карал е там съпругата си – ****, т.к. тя имала лични неща, картини, тя е
художничка и там ги съхранявала. Преди няколко години, когато сестрата на
**** продала апартамента си във Варна, занесли покъщнината си в тази къща
в ****. Преди около година, една вечер били в дома си и звъннал телефона на
Г.. Тя се изненадала доста, защото било малко късно. Св.Свилена Петроваим
била тогава на гости. Г. вдигнала телефона и била изненадана и казала „а
Стефче ти ли си, какво искаш?“. Тогава сестра й я попитала колко пари иска
за нейната част. Направо я попитала, без да я поздрави. Г. не й казала нищо,
имало паника от нейна страна, никаква реакция, вдигнала кръвно. Отказала на
сестра си. Твърди, че с **** и с дъщеря им Йоана са ходили на гости на С.,
10
след като родителите й вече били починали. Били ги поканили да отидат на
гости. Като ходили не видял да се прави ремонт. Заявява, че съпругата му има
ключ от къщата в **** и сестра й също имала. Заявява, че когато са ходили
входната врата е била отключена и просто са влизали.
От заключението по назначената и приета от съда съдебно-почеркова
експертиза се установява, че ръкописният текст „Г. И. Г., **********,
гр.Варна, кв. **** бл.41, ет.1, ап.7”, с който е изпълнена Таблица 1, колона
„№ по ред”, ред № С5 в Приложение 2 на Декларация по чл.14, 27, и & 2 от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ, не е изпълнен от С. И.
Н..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже при
условията на пълно и главно доказване както по предявения положителен
установителен иск: индивидуализацията на недвижимия имот; да установи и
докаже твърденията си затова, че е носител на вещното право на собственост
върху процесните идеални части на релевираните в исковата молба
придобивни основания – давностно владение по отношение на поземления
имот и сградата.
В тежест на ответната страна е да установи и докаже, че притежава
противопоставимо на ищеца право, въз основа на което оспорва твърденията
му за необезпокоявано владение през процесния период от края на 2003г. до
м.ноември 2020г. В тежест на ответната страна е да наведе възражения
относно принадлежността на правото на собственост върху 1/6 ид.части от
поземления имот и жилищната сграда към патримониума на ищеца.
Съдът приема за безспорно между страните, че ищцата, в качеството си
на наследник на баща си Иван Илиев и чрез дарение от майка си Койка Г., е
придобила собствеността върху 5/6 ид. части от процесните недвижими
имоти, вкл. поземления имот и изградената постройка, доколкото е безспорно
и че постройката е била изградена към този момент.
Придобиването на собственост по давност е уреден от закона способ за
придобиване на права, при който в следствие на реализиране на елементите
от обективна страна – осъществявано трайно, явно и необезпокоявано
владение в определен период от време и от субективна страна – намерение за
11
своене на имота, владеещото лице може да придобие собствеността
независимо от това кой друг субект се е легитимирал като собственик до този
момент. Съгласно чл.79 от ЗС, упражняваното непрекъснато владение с
намерение за своене следва да е продължило не по-малко от 10 години, за да
е в състояние същото да доведе до придобиване на собственост по отношение
на владеният имот. В поредица свои решение, постановени по реда на чл. 290
ГПК, ВКС приема, че съсобственикът, в т. ч. сънаследник, който упражнява
фактическа власт върху имота, владее своята част и се явява държател на
частите на останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е
променил държането на частите на останалите във владение за себе си.
Съобразно разясненията в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че
презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвпадение. В този
случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите
идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той
носи доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението.
При наследяването като общо правоприемство владението преминава по
право към наследниците независимо от това, че е възможно само един от тях
да остане в наследствения имот. При възникналия спор между страните, на
изследване подлежи въпросът за основанието за упражняването на
фактическата власт, което в случая е наследяване и дарение, и с оглед на това
следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника,
позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите
сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин
да показва отричане владението на останалите, в който смисъл са
разясненията в цитираното тълкувателно решение.
Съобразно приетото в тълкувателно решение № 4/2012 г. от 17
декември 2012 г., обективният елемент на владението - упражняването на
фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта.
12
Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието
на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната
давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства -
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79, ал.1 ЗС и по чл. 79, ал.2 ЗС.
В настоящия случай ищцата се позовава на давностно владение
осъществявано в периода от края на 2003г. до м.наември 2020г. Началото на
владението си свързва със смъртта на майката на страните – Койка Г.,
починала на 15.12.2003г. Твърди, че от този момент необезпокоявана е
упражнявала владение върху целия поземлен имот и цялата къща, вкл. и
идеалните части – 1/6 ид.части на ответницата. В същото време от
приложената по делото Декларация по чл.14 ал.7 от ЗМДТ се установява, че
същата е подадена от ищцата С. И. Н. на 11.06.2004г. В тази декларация тя
недвусмислено заявява пред Община ****, че собственик на 1/6 ид.части от
имотите е нейната сестра-Г., а самата ищца притежава 5/6 ид.части от тях.
Макар и да бе установено от заключението по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, че ищцата не е изписала имената на ответницата в Декларацията,
то на няколко други место в самата декларация, тя недвусмислено декларира
съсобственост, с конкретно определени идеални част, притежавани от сестра
й. Ищцата не оспорва, че лично тя е подала и положила подписи под всяка
страница от декларацията. Съдът установи, че на първа страница на
декларацията изрично е отбелязано, чрез маркиране на верен отговор, че
декларацията касае земя и сграда, че декларатора/ищцата Н./ не е единствен
собственик на имотите, че не е единствен ползвател на имотите и, че не е
13
подадено приложение от съсобственика. В декларацията е отразено, че
ищцата /отбелязана като собственик С_1/ и отв.Г. Г. /отбелязана като
собственик С_2/ са съсобственици в процесните земя и сграда. В
декларацията на л.4 е отразено, че собственик С_1/ищцата/ притежава с 5/6
ид.части, а отв.Г. Г. /С_2/ притежава 1/6 ид.части от парцела и сградата и са
съсобственици в процесните земя и сграда. Подобно отразяване на идеалните
части, притежавани от двете съсобственици фигурира и на л.6 в таблица 4,
като изрично е отбелязано, че за собственик С_2 жилището не е основно, а е
такова за собственик С_1/ищцата/.
Съдът приема, че към датата на подаване на декларацията – 11.06.2004г.
ищцата категорично приема и признава, че съсобственик в процесните имоти
с 1/6 ид.части е сестра й-Г., т.е. не е упражнявала владение, с намерение за
своене на имота.
Приложените писмени доказателства – молба на ищцата за снабдяване с
документи за собственост на 1/6 ид.части от имотите установяват, че на
17.11.2020г. ищцата явно и недвустимеслено заявява, че желае да бъде
призната за собственик на идеалните части на сестра си.
Съдът приема, че от събраните в хода на производството гласни
доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че през
процесния период ищцата е демонстрирала явно, че владее идеалните части
на ответницата, като свои. В показанията си св.Недев – съпруг на ищцата
заявяв, че през 2004г. ищцата ходила при нотариус, за да се снабди с
нотариален акт за собственост на идеалните части на сестра си. В същото
време както от приложените писмени доказателства, касаещи снабдяване с
документи във връзка с провеждане на обстоятелствена проверка, така и от
изявлението на самата ищца в исковата молба се установява, че тези действия
тя е предприела не през 2004г., а през 2020г. Съдът не кредитира показанията
на св.Недев в тази им част, като приема, че с тях той се опитва да обоснове
позицията на ищцата – своя съпруга.
В показанията си св.Николинка И. заявява, че рядко 2-3 пъти е виждала
ответницата. Сами по себе си тези показания – че не е виждала в имота
ответницата не обосновават позиция, че ответницата не е посещавала имота
през процесните 17 години – от 2003г. до 2020г. самата свидетелка заявява, че
не е живяла в къщата, заедно с ищците, дори не е било непосредствен съсед
14
на техния имот, а след това и към настоящия момент живее на друго място и
няма постоянни и непосредствени наблюдения върху процесния имот, нговия
пропускателен режим и посетители.
Св.Тинка Стоянова заявява, че познава сестрите много добре, но не е
съсед на процесния имот и не живее в гр.****, а в гр.Варна. Твърди, че в
нейно присъствие, през м.януари 2004г. ответницата е заявила, че не я
интересува никакво наследство и наследствените имоти в ****. Показания
относно становището на ответницата, че не желае наследствените имоти от
родителите си заявяват и св.Недев и св.И..
В показанията си св.Свилена Петрова заявява, че и след смъртта на
родителите си, ответницата Г. е имала своя стая в къщата в гр.**** и там е
държала свои и на дъщерите си вещи. Твърди, че през години, след смъртта
на майката на страните, заедно със съпруга си са водили с автомобил
ответницата до къщата в ****, където тя е влизала свободно и е изнасяла от
там вещи, които са й нужни. Заявява, че преди около година, във връзка с
друго съдебно произцводство водено между страните по настоящото
производство, е станала свидетел в дома на дъщерята на ответницата-**** на
телефонен разговор, при който ищцата е звъннала на по телефон на
ответницата и я е попитала колко пари иска за дела си в имота.
В показанията си св.Петров заявява, че като зет на ответницата е
посещавал заедно с нея, както и със съпругата си имота им в гр.****. Заявява,
че никой никога не им е пречел да влизат в имота и къщата. Твърди, че
ответницата има своя стая в къщата, в които държи свои вещи, като там има
вещи и на двете й дъщери. Твърди, че и двете дъщери на ответницата
притежават ключове от къщата и влизат там свободно. Заявява, че лично с
автомобил е водил съпругата си, както и нейната сестра, която преди няколко
години продала свои имот, и в стаята на майка си в гр.**** пренесли нейни
останали вещи. Твърди, че в неговия дом е проведен разговора между ищцата
и ответницата, като ищцата е звъннала по телефон и е попитала ответницата
колко иска за дела си.
Съдът приема, че ищцата не успя да проведе доказване, че е
упражнявала фактическа власт по отношение на процесните имоти с
намерение за своенето им в продължение на поне 10 години. От гласните
доказателства на ответната страна се установява, че дори и към 2022г., когато
15
е проведен телефонния разговор между ищцата и ответницата/който ищцата
не оспорва да се е случил/, явно ищцата е била със съзнание, че 1/6 ид.части
от имотите продължава да е собственост на ответницата. Обстоятелството, че
свидетелите на ищцата не са виждали често в имота ответницата не означава,
че тя не го е посещавала. Липсват твърдения, че свидетелите на ищцата
ежедневно са посещавали имота и са проверявали кой е там, а и самите те
заявяват, че не са непосредствени съседи на имота.
Съдът намира, че не са налице доказателства и за трайно и
непрекъснато владение единствено за себе си от страна на ищцата, доколкото
от показанията на свидетелите на ответницата се установява, че тя и нейните
дъщери безпепятствено са посещавали имота след смъртта на майката на
страните, разполагали са с ключове от него и дори съхраняват в една от
стаите свои вещи.
От анализът на всички ангажирани по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че С. Н. е започнала да упражнява
фактическа власт по отношение на поземления имот и сградата в гр.**** за
себе си едва от м.ноември 2020г., когато е предприела действия по снабдяване
с констативен нотариален акт. Но дори и след този момент, тя е била с ясното
съзнание, че тази 1/6 ид.части и притежание на сестра Този факт се
установява от проведения между тъх разговор, в който ищцата е попитала
ответницата за цената, на която е съгласна да продаде дела си.
Съгласно Тълкувателно Решение № 4 по т.гр. д. № 4 от 2012 г. на ОСГК
на ВКС позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните с последици, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. Владелецът става собственик на имота от момента на
изтичане на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост
това негово вещно право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на
давността. Позоването на давността може да стане или чрез снабдяването на
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, или чрез
предявяване на иск за собственост на основание давностно владение, или чрез
възражение за придобиване по давност по предявен срещу владелеца
собственически иск. Позоваването на давността на практика представлява
част от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, тъй като
16
не само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е
придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато
това не е станало своевременно към момента на изтичане на давностния срок,
може да настъпи същият резултат. Приема се, че дори и когато срокът е
изтекъл, но възражението за придобивна давност е направено след прекъсване
на владението поради изгубването му за повече от 6 месеца (чл. 81 ЗС), в
резултат на което е заличен периодът на изтеклия давностен срок,
собствеността на имота не може да се придобие по оригинерен способ –
Решение №404 от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904 от 1994 г. на ВС, Четвърто
г.о.
Ищцата релевира доводи за изтекла в нейна полза придобивна давност в
периода от декември 2003г. до м.ноември 2020г., установена със знанието и
непротивопоставянето на другия съсобственик – нейната сестра. В същото
време от представените по делото доказателства – Декларация по чл.14 ал.7
от ЗМДТ, подадена от ищцата С. И. Н. на 11.06.2004г. се установява, че
ищцата признава, че е собственик единствено на 5/6 ид.части от поземления
имот и постройката в него, а останалите ид.части са собственост на сестра й.
Обстоятелството, че ищцата е основния ползвател на имота в гр.**** не
променя факта, че имота фактически и юридически е бил съсобствен между
нея и сестра й. Извън липсата на доказано осъществяване трайно, явно и
непрекъснато на фактическа власт на ищцата по отношение на процесния
имот, съдът намира за недоказан и другият елемент от давностното владение,
а именно субективният му елемент – намерението за своене на имота.
Последното предполага владелецът, считайки вещта за своя, да демонстрира
качеството си на собственик пред трети лица и най-вече пред собствениците
й. Доказателства за подобно поведение от страна на С. Н. в периода от 2003г.
до м.ноември 2020г., когато е предприела действия по провеждане на
обстоятелствена проверка не са ангажирани.
В този смисъл са и показанията на свидетелите на самата ищца, които
заявяват, че ищцата и съпруга й са извършили голям ремонт на къщата и на
двора, но ответницата не им заплатила нищо и не се включила в ремонта. Т.е.
през целия този период те са считали, че ответницата следва да участва в
извършвавенто на строително-ремонтните дейности, защото е съсобственик
на имота.
17
При това положение и поради недоказаност на елементите от
фактическия състав на давността по чл.79 от ЗС съдът приема, че ищцата не
се легитимира като самостоятелен собственик на целия процесен поземлен
имот и построената в него сграда в периода от 2003г. до м.ноември 2020г.,
поради което предявения от нея против ответницата Георгиева иск за
собственост се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответницата отправя искане за присъждане на разноски и представят
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Предвид изхода на спора, съдът приема, че тези разноски се дължат на
ответницата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. И. Н., ЕГН:**********, град ****,
Варненска, област, ул.“****“ № 8, против Г. И. Г., ЕГН:**********, Варна,
ЖК “****“ бл.41, ет.1, ап.7 за приемане за установено в отношенията между
страните, по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по силата на
ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, упражнявано в периода от м.декември 2003г. до
м.ноември 2020г. на следния недвижим имот: Една шеста идеална част от
дворно място, цялото от 669 /шестстотин шейсет и девет/ кв м, находящо се в
гр ****, на ул“**** „№ 8, представляващо поземлен имот с идентификатор №
**** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ****, Община
****, Варненска област, с граници :поземлени имоти №№ : ****, заедно с 1/6
/една шеста/ идеална част от построената в същото дворно място
самостоятелна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ
120 /сто и двадесет/ кв м представлаща имот с идентификатор № ****.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, Община ****,
Варненска област, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА С. И. Н.,ЕГН **********, град ****, Варненска, област,
ул.“****“ № 8 да заплати на Г. И. Г., ЕГН:**********, Варна, ЖК “****“
бл.41, ет.1, ап.7 сумата от 600лв/шестстотин лева/, представляваща сторени
по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
18
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19