№ 22086
гр. София, 29.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110170996 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29.05.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 70996 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. С. С., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „Цар Асен“ № 2, вх. Б, ет. 3, против А. И. И., с ЕГН **********, от гр. София,
ж.к. „Обеля-2“, бл. 215, вх. В, ет. 4, ап. 65, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 14 093 лв., представляваща 1/3 част от платена от ищеца сума по договор за
потребителски кредит № 1807112381745192 от 19.07.2018 г., сключен между Т. С. С. и А. И.
И., от една страна и от друга страна – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ведно със законната
1
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 29.12.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че сключеният на 14.01.2017 г. брак с ответницата
бил прекратен на 12.02.2020 г. Също така твърди, че на 19.07.2018 г., между страните и
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №
1807112381745192 за сумата от 41 800 лв., по който ответницата се задължила солидарно с
ищеца. С кредита се рефинансирали стари задължения на съпрузите, които за ищеца
възлизали на 25 000 лв., а за ответницата – на 14 000 лв. Ищецът твърди, че след
фактическата раздяла на страните, настъпила на 01.01.2019 г., той плащал изцяло
задълженията към банката. С нотариална покана, получена от ответницата на 26.06.2020 г.,
ищецът поканил ответницата да се разберат за начина на връщане на платените от ищеца
суми, на която покана ответницата не се отзовала. Сочи, че на 19.06.2020 г. предявил иск
срещу ответницата, по който било образувано гр.д. № 25729/2020 г. по описа на СРС, 29
състав, по което било постановено решение. Излага твърдения, че на 28.11.2022 г. ищецът
погасил изцяло дължимите суми по кредита в размер на 42 279,85 лв., като дължимата от
ответницата част възлизала на 14 093 лв., включваща главница и лихви, която сума
ответницата отказала да плати. Към исковата молба са приложени писмени доказателства,
направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на
чл. 131 от ГПК от ответницата А. И. И..
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявена е искова претенция от Т. С. С. против А. И. И. за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 14 093 лв., представляваща 1/3 част от платена от ищеца сума
по договор за потребителски кредит № 1807112381745192 от 19.07.2018 г., сключен между
Т. С. С. и А. И. И., от една страна и от друга страна – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба –
29.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения, като ищецът следва да докаже
валидно възникнало договорно правоотношение между страните и „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, възникване на солидарност между страните по повод сключения договор
за кредит; размера на платеното над дължимата от ищеца част от дълга, а ответникът –
направените възражения, а именно: извършено плащане.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
2
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че
могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва
да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение,
а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9
от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира, че
приложените към исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като
допустими, необходими и относими. Направените от ищеца доказателствени искания за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за събиране на гласни доказателства, съдът
намира за основателни, но по същите ще се произнесе при необходимост.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 70996/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 27.06.2024 г., 10,00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Т. С. С. против А. И. И. за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 14 093 лв., представляваща 1/3 част от платена от ищеца сума
по договор за потребителски кредит № 1807112381745192 от 19.07.2018 г., сключен между
Т. С. С. и А. И. И., от една страна и от друга страна – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба –
29.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на
чл. 131 от ГПК от ответницата А. И. И..
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен договор за потребителски кредит № 1807112381745192 от 19.07.2018 г. между Т.
С. С. и А. И. И., от една страна и от друга страна – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД;
постановено Решение № 20031902 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 25729/2020 г. по описа на
СРС, 29 състав.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже валидно
възникнало договорно правоотношение между страните и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
възникване на солидарност между страните по повод сключения договор за кредит; размера
3
на платеното над дължимата от ищеца част от дълга, а ответникът – направените
възражения.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът може да
постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4