Определение по дело №3047/2019 на Софийски градски съд

   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е    №……

   

 

Софийски градски съд, ВО, ІV Д с - в в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                                   ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска            

                                                                       Мл. Съдия : Мария Малоселска                          

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. дело № 3047/2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2306/28.01.2019 г., по описа на ЧСИ С.П., подадена от ЕТ „Д. - Д.В.“ с ЕИК********, представлявано от Д.Й.В., чрез адв. Р.А.Х., срещу Постановление за налагане на възбрана върху имот с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52, по изп.д. № 20189210400978 по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921 на КЧСИ, вписана в Служба по вписванията с вх. peг. № 45494, акт № 206, том № 13 от 12.07.2018 г.

Постъпила е молба вх. № 54030/16.06.2020 г. от жалбоподателя, с която заявява, че оттегля жалбата си, тъй като процесната възбрана е заличена на 20.06.2019 г. от ЧСИ С.П. по искане на взискателя „У.Б.“ АД. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски, с доводи, че жалбата е депозирана и настоящото производство е образувано преди заличаване на възбраната, поради което ответникът по жалбата е дал повод за нейното депозиране.

Взискателят по изпълнителното дело „У.Б.“ АД изразява становище за прекратяване на делото, но възразява срещу искането за присъждане на разноски. Счита, че не е налице фактическия състав на чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като жалбата не е уважена, поради нейното оттегляне от ЕТ „Д. - Д.В.“. В хипотеза като настоящата приложима би била единствено нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК и поначало разноски се дължат на ответната страна по жалбата. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Взискателят „О.б.“ АД поддържа, че не са налице предпоставки за уважаване искането за оттегляне на жалбата, поради липса на изрично пълномощно за такова изявление от страна на адвоката на жалбоподателя. Оспорва и дължимостта на претендираните разноски, тъй като банката не е станала повод за образуване на настоящото производство. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното :

 Не е спорно между страните и от приложеното към молбата искане за заличаване на възбрана се установява, че възбраната върху имота, предмет на спора, е заличена в Сл. вп. - гр. София на 20.06.2019 г., т. е. след образуване на настоящото производство.

Със заличаване на възбраната е преустановено принудителното изпълнение към процесния недвижим имот, поради което правният интерес на третото за изпълнението лице от обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК е отпаднал и производството по делото следва да се прекрати. В този смисъл е направено и изявлението на ЕТ „Д. - Д.В.“ за оттегляне на жалбата. Неоснователно са доводите на взискателя „О.б.“ АД, че процесуалният представител на жалбоподателя не притежава право за оттегляне на жалбата, доколкото в приложеното на л. 18 от делото пълномощно жалбоподателят е упълномощил адв. Р.Х. с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК.

По въпроса са дължимостта на разноски в настоящото производство, съдът намира следното :

Отговорността за разноските в съдебното производството представлява санкция за съответната страна, станала причина за предизвикания процес. В този смисъл отговорността за разноските не следва винаги да се разпределя формално по правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, предвиждащо право на разноски за ответника при прекратяване на делото, а да се изследва поведението на ответната страна - дали тя е дала повод за завеждане на делото и новонастъпилите обстоятелства след подаване на жалбата (в този смисъл - определение № 388/11.07.2017 г., по гр. д. № 831/2017 г., на ВКС, II ТО).

В случая, въпросът за допустимостта на жалбата към момента на нейното депозиране е разрешен с определение № 402/19.12.2019 г., по в. ч. гр. д. № 5952/2019 г., на САС, 10 състав, с което делото е върнато на настоящия състав със задължителни указания за разглеждане на жалбата по същество. С оглед конкретиката на настоящото производство и двамата ответници по жалбата - взискателите „У.Б.“ АД и „О.б.“ АД са оспорвали жалбата, както относно нейната допустимост, така относно основателността й по същество, включително са оспорвали исканията на третото лице във връзка с доказателствата.

Обстоятелството, че в хода на настоящото дело процесната възбрана е заличена по искане на взискател индицира, че той е станал повод за завеждане на делото, тъй като въпреки твърденията му за неоснователност на жалбата, е предприел действия в хода на процеса по нейното заличаване и така е осуетил възможността спорът между страните да бъде решен по същество.

Съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК не намира приложение, както неоснователно поддържат и двамата взискатели. Понеже и двамата се ползват от наложената възбраната (арг. от чл. 457, ал. 2 ГПК), като са оспорвали жалбата, то тежестта за сторените от жалбоподателя разноски следва да бъде възложена на „У.Б.“ АД и на „О.б.“ АД - по арг. за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК.

Претендирани са разноски по списък (на л. 83 от делото) в общ размер на 411 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение, 15 лв. - държавна такса за подаване на жалбата и 96 лв. такси към ЧСИ С.П.. Извършването на същите се доказва от приложените договор за правна помощ от 28.01.2019 г. и платежни нареждания, поради което следва да бъдат присъдени изцяло.

Предвид изложеното до момента, съдът намира, че производството следва да бъде прекратено, а ответните страни по жалбата - взискатели да бъдат осъдени да заплатят сторените от жалбоподателя разноски в размер на общо 411 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 3047/2019 г., по описа на СГС, IV - Д с - в.

 

ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Я. Д. и „О.б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р - н „Оборище“, ул. „********, чрез юрк. В. С., да заплатят на ЕТ „Д. - Д.В.“ с ЕИК********, представлявано от Д.Й.В., със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.А.Х., сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 411 лв.

           

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                          

 

 

 

 

 

  2.