Р Е Ш
Е Н И Е №232
гр.В., 06.11.2020 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд, гражданска колегия в открито
заседание на 13 октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: 1. А. П.
2. В. М.
при секретаря В. У. като разгледа
докладваното от съдия А. П. въззивно гражданско дело № 300 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба от ГД «П. б. и з. на н.»- МВР , представлявано от главен комисар Н. С. Н.-
директор чрез процесуалния представител против
решение № 128 от 05.03.20г.
по гр.д.№2408/19г. на ВРС,
с което жалбоподателят е осъден да заплати на М.В.С., с ЕГН **********,***»..
следните суми:
-сумата от 1578,30 лв./главница/, представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 22.08.2016 г. до 22.08.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба – 23.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 204,95 лв.,представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1578,30 лв., считано от падежа на всяко
дължимо за исковия период възнаграждение до 23.08.2019
г..
-сумата
от 640,48лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Иска
се да се отмени решението на съда като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: крайните правни изводи на
първоинстанционния съд не съответствали на материалноправните норми, регламентиращи
процесиите служебни правоотношения, а фактическите твърдения на ищеца не били
подкрепени с доказателствен материал. Поддържа се, че бил неправилен изводът на Съда за субсидиарното приложение в
процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която наредба е нормативен акт издаден по приложението на нормите на КТ, поради
което не може да намири приложение при наличието на служебно правоотношение между
страните по делото. Подържа се, че на 01.01.18г. е влязла в сила нормата на чл.9г от НРВПО,
съгласно която отработените часове на работника или служителя, който в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на роботното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата се отчитат за извънреден
труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на
нощните часове в дневни. Впоследствие по силата на параграф 3 от ПМС
№131/05.07.18г. в чл.9г от Наредбата
думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличени-т.е. Поддържа
се, че страните по делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР
в който закон няма препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови
нормативни актове. Поддържа се, че поради това БРС неправилно е приел, че на
ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд
предвидено в НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай. След
като е приел обратното ВРС е постановил незаконосъобразно решение за което се
иска да бъде отменено изцяло, като се приеме че предявените искове са
неоснователни.
Постъпил
е писмен отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата, в
който се развиват
подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба. Претендират се
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Видинският
окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :
Пред Районен съд –В. са предявени обективно съединени искове по чл.
140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във вр. с чл. 178, ал. 1, т.З, вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР и лихви върху тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че ищецът е служител на ГД «П. б. и з. на н.»- МВР, като през последните 3 години заемал длъжността „Мл.експерт-КЕ“- в РС ПБНЗ В.. Твърди, че работил на сменен режим на работа, като
смените му са с продължителност 12 часа, респективно че е полагал труд повече от 40
часа седмично. Сочи, че предвид сменния режим на работа, е полагал и нощен труд
за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като от страна на ответника не му е
заплатено възнаграждение за този труд, формирано чрез превръщане на нощните
часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Ищецът излага, че не му е изплатен положения от него
извънреден труд за периода 22.08.2016 г. - 22.08.2019 г. Твърди, че основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121 з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2. Твърди се в
исковата молба, че по силата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121 3-407 на МВР от
1 1.08.2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът сочи, че по смисъла на
чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се
определя като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се
раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Претендира се и обезщетение за забава върху главницата, поради това, че
възнаграждението не е заплатено своевременно от ответната страна.
Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 22.08.2016 г. до 22.08.2019 г.получен в резултат на това
преизчисляване, след изменение на иска в размер на 1578,30 лв., както и обезщетение за забава в размер на 204,95 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковете, до окончателното й изплащане. Претендират се
направените по делото разноски.
По искане на процесуалния представител на ищеца по делото е допусната и изслушана съдебно —
счетоводна експертиза, в която вещото лице е изчислило размера на
претендиралото от ищеца възнаграждение, посредством съответните изчисления.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към
останалия събран по делото доказателствен материал.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва обективно предявените
искове и изразяват подробни доводи в
тази насока. Твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като установеното за ищеца работно време било в рамките на смени и представлява редовно
работно време, а за положения от ищеца нощен труд му е заплатено възнаграждение съгласно
специалните закони и заради работата на смени, ищецът е компенсиран с други
материални блага и компенсаторни механизми. Сочи, че не е налице празнота в
нормативната уредба, която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ.
ЗМВР бил приложимият Закон, а НСОРЗ била неприложима, тъй като за
служителите на МВР е установена еднаква продължителност на дневния и за
нощния труд. Твърди,
че бил заплатил
на ищеца полагащите
му се трудови възнаграждения за положения
труд за исковия период. Ответникът счита, че се явяват неоснователни и
акцесорните претенции за заплащане на лихва върху главното вземане, както и
искането за разноски.
При
така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от
правна страна следното :
Обжалваното решение, предмет на
настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в
рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния
срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
неоснователна поради следните
съображения:
Не е спорно
между страните по делото, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника, като заема длъжността „ст.пожарникар“ в РС ПБНЗ Б.
От събраните
по делото доказателства се установява, че през исковия период ищецът е работил на сменен режим със смени от 24
часа или 12 часа, респективно е полагал и нощен труд. Липсват каквито и да било
данни, а и ответника не е направил възражения, да се е противопоставил на
полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил
нормативно установените работни часове. От представените по делото
доказателства и от приобщената по делото съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че на ищеца е изплатена добавка в размер на 0.25 лв. на час за
положения от него труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
- брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са
действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата) и че
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Същата е отменена с приемане
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя
от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Районният съд законосъобразно е приел, че липсата на такава норма не следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Правилен е и изводът ,че в случая при наличие
на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. За
пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че този коефициент е 1,143 и
че се получава като нормалната продължителност на работното време през деня -8
часа (установена
в чл.136 ал.3 КТ ) се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически
начин, който
води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Може да се обобщи ,че в горната наредба
законодателят е възприел подхода, установен
в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими
по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй
като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд
и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният
закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители ,полагащи
труд. Поради
това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период.
С оглед на гореизложеното се явява правилен изводът на
първоинстанционния съд, че исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по своето
основание.
Във въззивната жалба се поддържа, че бил
неправилен изводът на Съда са
субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Горните доводи са неоснователни с оглед на изложените по –горе мотиви, които се възприемат и от
другите равни по степен съдилища-напр.решение №186/10.10.2017 г.на ОС-Т. по в гр.д.№182/2017 г.,решение №64/21.01.2019 г.
на ОС-В. по в .гр.д. 2300/2018 г. ,
решение №464/12.04.2019 г. на ОС-В.
по в .гр.д. 255/2019 г., решение от
16.02.2018 г. на ОС-П. по в .гр.д. 912/2017 г., решение
№400/29.03.2019 г. на ОС-В.
по в .гр.д. 44/2019 г. и мн.др.
По спорния въпрос има формирана
задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 311 /08 януари 2019 г.на ВКС
, Четвърто гражданско отделение по гр.
дело № 1144 по описа за 2018 г . в производство по чл. 290 от ГПК. С определение №
588/27.06.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл.
280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос - намират ли субсидиарно
приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за заплащане на
допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници
на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР от 2006 г.
(отм.). Съдебният
състав е приел, че отговорът на този материалноправен въпрос е положителен със
следните мотиви :“През периода 09.08.2008 г. - 31.12.2010 г. субсидиарното
приложение на ЗДСл (респ. - на разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от
него) по отношение на държавните служители в системата на МВР е изрично уредено
с § 1а (нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. - ДВ, бр. 88/2010 г.) от ДР на ЗМВР от
2006 г. (отм.). Съгласно принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от
тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид които е прието,
че разпоредбата на чл. 126 от ЗДСл за освобождаване от държавни такси
продължава да намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители в системата на МВР и след отмяната на § 1а от ДР на ЗМВР от 2006 г.
(отм.), следва да се приеме, че след тази отмяна и независимо от нея, и
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за заплащане на нощния труд
и на работата през официалните празници, продължават да се прилагат субсидиарно
по отношение на държавните служители в системата на МВР - до отмяната на
01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането в сила на действащия ЗМВР, с
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от който, отново изрично е предвидено да им се
заплащат допълнителните възнаграждения за труд през нощта и на официалните
празници. Възприемането на обратното разрешение на поставения материалноправен
въпрос би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в
течение на един продължителен период от време (01.01.2011 г. - 30.06.2014 г),
като по този начин би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ. Горното тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.“
На въззивната инстанция е известно
наличието на противоречива съдебна практика относно приложението на
горецитираните правни норми, което
обстоятелство е наложило образуването на Тълкувателно дело на ОСГК. Известни са и подробните
мотиви в защита на всяка една от двете тези, като въззивната инстанция в
настоящия състав счита за правилно изложеното по-горе тълкуване на закона. При наличието на неяснота в
правната уредба съдът тълкува закона, като търси целта на закона съобразно Чл.46
ЗНА. Повече
от очевидно е, че
единствената цел на законовите разпоредби относно заплащането на труда на
служителите в МВР е да се спази конституционната повеля на Чл.48 ал.5 от Конституцията на РБ.
заплащането да съответства на извършената работа. Повече от очевидно е, че предвиденото в закона
заплащане от 0,25 лв.на час нощен труд нито има характера на допълнително
трудово възнаграждение, нито
корелира по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да съответства на
положения труд .
Основателна е и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава, както правилно е прието от
РС.
С оглед на горното
обжалваното решение следва да бъде потвърденоНа основание чл.78,ал.2 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото от
страна на ответника е представен договор за правна помощ в размер на 700лв. С
оглед обема на предоставената помощ по делото, неголямата фактическа и правна
сложност на делото и направеното възражение за прекомерност на възражението,
съдът счита, че на основание чл.78,ал.5 от ГПК възнаграждението, което следва
да бъде присъдено следва да бъде в минималния размер на чл.36 от ЗАдв. Съгласно
чл.36,ал.2 от ЗАдв. размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Предвидения минимален размер на адвокатското
възнаграждение в чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес до 1000лв. е 300 лв. и 7 % за горницата над
1000 до 5000 лева или 55 лева. Сумата, която следва да бъде присъдена на
ответника е 355 лева.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА № 128 от 05.03.20г.
по гр.д.№2408/19г. на ВРС.
ОСЪЖДА ГД «П. б. и з. на н.»- МВР ,
представлявано от главен комисар Н. С. Н. директор да заплати на М.В.С., с ЕГН **********,направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 355лв.
На
основание чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: