Решение по дело №1731/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1674

гр. Пловдив,16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,  XХХI КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 28.09.2023 г. в следния състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА   

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и при участието на прокурора Борис Михов като разгледа дело номер 1731 по описа за 2023 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Община Пловдив против решение № 1097/16.06.2023 по АНД № 6182/202 г. на ПРС ,7 н.с.

Касационният жалбоподател оспорва решението на първоинстанционния съд, като счита, че АНО е приложил правилно материалния закон. Моли да бъде отменено решението на РС Пловдив и вместо него да се постанови ново, с което да бъде потвърдено НП.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Г.И.А. *** не се явява.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.

Районен съд Пловдив е приел от фактическа страна, че на 03.09.2022 г., около 11,50 ч. в гр. Пловдив било установено, че Г.А. е паркирал лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № ***, лична собственост в зоната на кръстовище. За извършеното нарушение му бил издаден фиш за налагане на глоба в размер на 50 лв.

Нарушителят изразил несъгласието си от наложената глоба, като депозирал възражение. Поради това, на последния му бил съставен АУАН за нарушение на чл. 4 ал.1 т.5 от НОДПТОП, а впоследствие било издадено и оспореното наказателно постановление, с което на нарушителя на основание 43 ал.5 от НОДПТОП било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Районният съд е приел, че изложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а спорът е по правото. За да отмени НП, районният съд е приел, че неправилно на нарушителя е наложено административно наказание по чл. 43 ал.5 от НОДПТОП,  тъй като нарушението е уредено по идентичен начин  в нормативен акт от по- висока степен- ЗДвП, но в разпоредбата на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП е предвидено по- ниско наказание- глоба в размер на 20 лв. по този начин РС е приел, че е нарушена § 7 от НОДПТОП.

Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо и правилно, но като правен резултат.

По делото не се констатира в чл. 43 ал.5 от НОДПТОП да е предвидена по- висока санкция от предвидената за същото нарушение в ЗДвП, тъй като санкционната  норма, относима към процесня казус е по чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП, а не чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП, както е посочил районния съд. Цитираната от РС разпоредба на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП касае общия случай на санкциониране на неправилно паркиране или престояване, а в чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП е предвидена санкция от 50 лв., когато неправилното престояване или паркиране е извършено в зоната на кръстовище. В разпоредбите на чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП и в на чл. 4 ал.1 т.5 от НОДПТОП са предвидени идентични санкции и в този смисъл не е налице противоречие между тях.

Съдът констатира че нарушената разпоредба на чл. 4 ал.1 т.5 от НОДПТОП съдържа идентични правила на поведение с материалноправната разпоредба на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП, а санкционната норма на чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП съдържа идентична санкция с тази на чл. 4 ал.1 т.5 от НОДПТОП. Или анализът на посочените разпоредби сочи на извод, че те имат за предмет регулация на едни и същи обществени отношения. В противоречие с чл. 8 от ЗНА, оспорените разпоредби от НОДПТОП преуреждат отношения, които са вече уредени с нормативен акт от по- висока степен, поради което общинският съвет не разполага с компетентност да приеме разпоредби с такъв предмет. Съгласно чл. 8 от ЗНА, нормотворческата компетентност на общинските съвет се простира само до случаите, които не са уредени с нормативен акт от по- висока степен. В случая е налице такава изчерпателна и детайлизирана уредба в чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП и чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП.

Ето защо, като е отменил атакуваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода от спора, на ответника се дължат разноски за процесуално представителство в настоящата инстанция, които се констатират в размер на 400 лева

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХХ1 – състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1097/16.06.2023 по АНД № 6182/202 г. на ПРС ,7 н.с.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати НА Г.И.А. *** сумата от 400/четиристотин/ лева разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                        2.