№ 24
гр. София , 29.04.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН
Членове:полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ
полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН Въззивно
частно наказателно дело № 20216000600019 по описа за 2021 година
образувано по протест от прокурор от Военно-окръжна прокуратура С., срещу
протоколно определение от 09.03.2021 г. по НОХД № 21/2021 г. по описа на
Военен съд – С..
Производството е по реда на глава ХХII, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Настоящият състав, след като обсъди доводите, изложени в протеста,
мотивите на атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Протестът е подаден в срок и е допустим.
На 14.01.2021 г. във Военен съд – С. е образувано НОХД № 21/2021 г.
по описа на съда по внесен от Военно-окръжна прокуратура - С. обвинителен
акт срещу ..... Е. В. И. от военно формирование ..... – Б. за извършено от нея
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК -
за това, че на 20.05.2020 г. около 07.20 часа, в гр. С., ул. „.....“, срещу № ....,
при управление на лек автомобил марка „......“, с рег. № ....., управляван и
собственост на ..... И., нарушила правилата за движение, регламентирани в
чл. 20, ал. 2, изр. 2 на ЗДвП и чл. 21, ал. 1 на ЗДвП и е реализирала ПТП с
пресичащия платното от дясно на ляво спрямо пътя за движение на лекия
автомобил пешеходец В.Г.А., в резултат на което последният е починал.
С протестираното определение в разпоредително заседание състав на
1
съда е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2, вр. с чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК и е върнал делото на прокуратурата поради допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимата ..... Е. В. И..
Съдът е констатирал, че в обвинителния акт прокурорът е описал, че
подсъдимата е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 на
ЗДвП и чл. 21, ал. 1 на ЗДвП. Съобразявайки ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС
на НРБ, съдът е изложил доводи, че когато едновременно са нарушени
общите правила за безопасност на движението, визирани в хипотезите на чл.
20 от ЗДвП и специалните правила по чл. 21 от ЗДвП, наказателната
отговорност следва да се носи за нарушението на специалната норма, като в
текста на обвинението следва да се въведе именно онова нарушение на
правилата, което е елемент на казуалния комплекс, предизвикал престъпния
резултат. Съдът е констатирал също така, че при изготвянето на
обвинителния акт прокурорът е допуснал и противоречие между неговата
обстоятелствена и диспозитивна част, като в последната едновремено е приел,
че подсъдимата е допускала причиняване на телесна повреда или смърт на
другиго и че е извършила деянието по непредпазливост, а в обстоятелствената
част е изписал, че деянието е извършено непредпазливо по смисъла на чл. 11,
ал. 3 НК.
В резултат на гореизложеното съдът е стигнал до извода, че е било
ограничено правото на защита на подсъдимата, тъй като същата е била
лишена от възможността конкретно да научи каква е била скоростта й на
движение преди инцидента, респективно каква е трябвало да бъде скоростта
й, за да предотврати настъпилото ПТП и последвалата смърт, както и да
разбере конкретната форма на вината си.
В протеста се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде
проверено от въззивната инстанция. Излагат се доводи, че посочените в
диспозитива на обвинителния акт нарушения по чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП са
различни по вид и прокурорът е счел, че е следвало да посочи всички
допуснати от подсъдимата нарушения на правилата за движение, довели до
вредоносния резултат, което не било и съществено процесуално нарушение.
2
На второ място прокурорът счита, че и в диспозитива и в
обстоятелствената част на обвинителния акт е изписано, че деянието е
извършено по непредпазливост. Иска се определението да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и делото върнато на СВС за разглеждането
му по същество.
Срещу протеста няма постъпили възражения от подсъдимата.
Въззивният съд намира направените с протеста възражения за
неоснователни и споделя становището на първоинстанционния съд, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимата.
Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано,
че подсъдимата едновременно е нарушила както общите правила за
безопасност на движението, визирани в хипотезите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
така и специалните правила по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в такива случаи наказателната
отговорност следва да се носи за нарушението на специалната норма, като в
текста на обвинението следва да се въведе именно онова нарушение на
правилата, което е елемент на казуалния комплекс, предизвикал престъпния
резултат. В резултат на този извод първоинстанционният съд е приел, че е
нарушено правото на защита на подсъдимита, тъй като същата е била лишена
от възможността конкретно да научи каква е била скоростта й на движение
преди инцидента, респективно каква е трябвало да бъде скоростта й, за да
предотврати настъпилото ПТП и последвалата смърт, което се споделя и от
настоящата инстанция.
Идентично е положението и с другото констатирано нарушение при
изготвяне на обвинителния акт, изразяващо се в допуснато противоречие
между неговата обстоятелствена и диспозитивна част, както и вътрешно
противоречие в самата диспозитивна част досежно формата на вината. При
внимателен прочит на обвинителния акт е видно, че в диспозитивната му част
прокурорът е допуснал вътрешно противоречие досежно конкретната форма
на вина, като от една страна е приел, че подсъдимата е допускала
причиняване на телесна повреда или смърт на другиго, а малко след това е
описал, че деянието е извършено непредпазливо. По този начин на изписване
3
на обвинението в диспозитивната му част е довело до противоречие и с
неговата обстоятелствена част, където прокурорът изрично е приел, че
деянието е извършено по непредпазливост.
В заключение следва да се посочи, че винаги когато се преценява
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се установи дали
установените нарушения се отнасят до съставомерните признаци на деянието
и участието на обвиняемия в него и при преценка дали на досъдебното
производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК следва да се
съблюдава актуалната редакция на чл. 249, ал. 4, т.т. 1 и 2 НПК.
Всичко това е достатъчно да се приеме, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможността
подсъдимата да узнае какво точно е обвинението срещу нея и съответно да
упражни ефективно процесуалното си право на защита.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че съдържанието на
внесения обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и с
неговото изготвяне са били нарушени процесуалните права на подсъдимата,
поради което определението на съда следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от разпоредително заседание от
09.03.2021 г. по НОХД № 21/2021 г. по описа на Военен съд – С., с което
съдебното производство е прекратено на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248,
ал. 1, т. 3 НПК и делото е върнато на Софийската военно-окръжна
прокуратура.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5