ОПРЕДЕЛЕНИЕ 744
гр. Варна, 03.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд – търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян
в. ч. т. дело № 662/2018 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 613 a от ТЗ.
Подадена е частна
жалба от „Аксис“ ООД /в несъстоятелност/, чрез управителя Р.М. против определение № 274 от 16.08.2018 г. на Търговищкия
окръжен съд, постановено по т. д. № 51/2018 г., в частта, с която е прекратено производството по делото за установяване
недължимостта на сумата в размер на 39 018.19 лева, установено с
Ревизионен акт № ********* от 06.07.2009 г..
В частната жалба се
инвокират доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Намира, че съдът не е съобразил образуваното висящо производство
по предявения от Национална агенция по приходите /НАП/ иск за установяване
съществуването на вземането по по Ревизионен акт № ********* от 06.07.2009 г.. Сочи, че не е постановен
окончателен акт за изключването на вземането, от където извежда доводи за
наличие на правен интерес за предявяване на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Моли
за отмяна на определението в обжалваната част.
В законоустановения
срок не са постъпили отговори на частната жалба от насрещните страни.
Варненският апелативен
съд, търговско отделение, намира, че частната
жалба е редовна, подадена в срок, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Длъжникът „Аксис“ ООД /в
несъстоятелност/ подава възражение вх. № 4418 от 27.11.2017 г. срещу вземанията
на НАП - гр. София, представляващи публични вземания от 218 994.91 лева –
главница за осигурителни вноски, такси, глоби и лихви.
С определение № 113 от 22.03.2018 г.,
постановено по т. д. № 34/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, съдът по
несъстоятелността е изключил от приетите от синдика публични вземания на
кредитора НАП – гр. София, в частта им за сумата в общ размер на 39 018.19
лева, установена с Ревизионен акт № ********* от 06.07.2009 г. и погасена
поради изтекла 10 – годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
представляващи вземания за корпоративен данък за 2016 г., вноски по ДОО за
периода от м. февруари - м. ноември 2007 г., вноски за здравно осигуряване за
периода от м. февруари - м. ноември 2007 г., вноски по ДЗПО и вноски по ГВРС м.
февруари - м. ноември 2007 г.. Със същото определение възражението на длъжника
е прието за основателно в горепосочената част.
От НАП са предявени обективно,
кумулативно съединени искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване
съществуването на вземането по горепосочения Ревизионен акт, което е изключено
от списъка на приетите от синдика публични вземания. С решение от 20.08.2018
г., поставено по т. д. № 48/2018 г., Търговищкият окръжен съд е уважил частично
исковете. Срещу същото решение е депозирана въззивна жалба, по която към
настоящия момент няма произнасяне по същество на спора от страна на въззивния
съд.
Настоящият съдебен състав, съобрази, че
за процесуалните предпоставки на иска, съдът следи служебно, доколко наличието
на отрицателна предпоставка или отсъствието на положителна такава води до
недопустимост на производството.
На следващо място, следва да се посочи,
че съобразно законоустановената възможност длъжникът може да предяви отрицателен
установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване несъществуване
на прието вземане в производството по несъстоятелност, възражението срещу което
не е било уважено от съда по несъстоятелността. Доколкото обаче в настоящия
случай, възражението на жалбоподателя е уважено частично от съда по
несъстоятелността, като публичното вземане на НАП по разглеждания Ревизионен
акт е изключено от списъка на приетите от синдика вземания, следва да се
приеме, че длъжникът няма правен интерес да предявява отрицателния
установителен иск в съответната разглеждана част.
За пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че възражението на жалбоподателя за несъобразяване с висящото
производство по положителния установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ,
предявен от НАП, не може да обуслови правен интерес от предявяване на настоящия
отрицателен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
С оглед на горното, обжалваното
определение в разглежданата част е правилно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 274 от 16.08.2018 г. на
Търговищкия окръжен съд, постановено по т. д. № 51/2018 г., в частта, с която е
прекратено производството.
Определението е окончателно, по
аргумент от чл. 613, ал. 3 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.