Решение по дело №2054/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ......              10.12.2019г.   Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 28 октомври                       2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                          

                               Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 2054 по описа за 2019 година.

 

            

 Предявен е иск с правно основание 422 от ГПК, вр.чл. 31, ал.2 от ЗС.

Ищецът  И.П. Иванова, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 760 лв., представляваща задължение на ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на идеалните части на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” № 75, ет. 4, ап. 10, за периода от 20.07.2018 г до 19.11.2018 г., в размер на 190 лв. месечно, определено по гр.д № 5949/2015 г на PC - Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 325 лв. разноски, от които сумата 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за  адвокатско възнаграждение. Въз основа на заявлението била издадена Заповед № 3562 от 10.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д № 6174/2018 г., по описа на Районен съд. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата подала възражение срещу тази заповед, като твърди, че не дължи изпълнение, тъй като съгласно Решение № 168 от 21.02.2018 г (без да е конкретизирано по кое дело е това решение), влязло в законна сила на 27.06.2018 г. тя се явява единствен собственик на имота, за който се претендира наем.

Ищецът счита възражението на ответницата за изцяло неоснователно. Твърди, че Решението, на което се позовавала ответницата, вероятно е това по гр.д № 5949/2015 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, отменено частично относно размера на уравняване на делът на ищеца, и влязло в сила на 27.06.2018 г. С това решение ответницата била осъдена да заплати обезщетение на ищеца за лишаването му от ползването на неговата идеална част от допуснатия до делба апартамент за периода от 26.02.2015г. до 19.09.2017г. в размер, определен в мотивите на решението по 190 лв. месечно. Твърди, че за периода от 20.07.2018 г до 19.11.2018 г. ответницата е ползвала изцяло имота, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” №75, ет. 4, ап. 10,като 1/2 идеална част от този апартамент е собствена на ищеца. Това породило задължение за ответницата да заплаща обезщетение за лишаване от ползване на идеалните части на имота за процесния период, което обезщетение е в размер на 190 лв. месечно, определено съгласно цитираното по-горе решение по гр.д № 5949/2018 г по описа на Районен съд - Стара Загора. От влизане в сила на решението, и до настоящият момент ответницата не е предявявала претенции относно определеният в решението размер на обезщетението, като не осигурила на ищеца възможност да ползва имота, без да му плаща обезщетение за това. За дължимото от ответницата обезщетение за лишаване от право на ползване за предходните месеци имало издадени и влезли в сила Заповеди за изпълнение.

С постановеното съдебно решение подробно описаният процесен имот бил оставен в дял на ответницата, като последната е осъдена да заплати на ищеца, за уравнение на дела му, сумата от 36850 лв. при условията на чл. 349, ал. 5 от ГПК - в 6- месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане, заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане на настоящото решение в законна сила. Срокът за заплащане на уравнението изтекъл на 28.12.2018 г., тъй като решението е влязло в законна сила на 27.06.2018 г. Нито до изтичане на този срок, нито до настоящият момент ответницата е заплатила дължимата за уравнение на този дял сума. Съгласно изричната разпоредба на чл. 349, ал. 6 от ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имота става негов собственик след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение ведно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право.

Ищецът заявява, че до момента на завеждане на исковата молба уравнението за имота не било изплатено, поради което и решението за възлагане на имота на ответницата е обезсилено по право. Ето защо твърдението на ответницата, че същата е единствен собственик на имота било изцяло неоснователно.

Твърди се също, че предвид това, че за периода от 20.07.2018 г. до 19.11.2018 г. ответницата е ползвала изцяло имота, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” № 75, ет. 4, aп. 10, от който ½ ид.ч. е собственост на ищеца, същата има задължение за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на идеалните части на имота за процесния период, което обезщетение е в размер на 190 лв. месечно, определено съгласно цитираното по-горе решение по гр.д № 5949/2018 г по описа на Районен съд - Стара Загора. Общо за периода от 4 месеца обезщетението било в размер на 760 лв., Считано от датата на подаване на заявлението, ответницата дължи и  законната лихва върху посочената по-горе сума, както и заплащането на направените по ч.гр.д № 6174/2018 г., по описа на РС - Стара Загора, разноски.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на Ж.С.Б. с ЕГН **********,***, че същата му дължи обезщетение в общ размер на 760 лв. за лишаването от ползване на собствените му 1/2 идеални части от имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев" № 75, ет. 4, ап. 10, за периода от 20.07.2018 г до 19.11.2018 г, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2018 г до изплащане на вземането. Моли съдът да осъди ответницата да му заплати  направените в производството по издаване на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д № 6174/2018 г по описа на Районен съд - Стара Загора разноски от 325 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Претендира и за заплащане на разноските по настоящето дело.

Ответницата Ж.С. Бойчева - Рачева в законоопределения срок е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска. Твърди, че с решение по гр.д. № 5949/2015г., по описа на СтРС, апартаментът, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” 75, ет. 4, ап.10 е възложен в нейн дял, като била осъдена да заплати на ищеца уравнение за дела му, при условията на чл.349, ал.5 ГПК. Решението влязло в законна сила на 27.06.2018г. Счита, че от тази дата тя е единствен собственик на този недвижим имот. През периода, за който се претендира обезщетението от 20.07.2018г. до 19.11.2018г., ищецът вече не е бил собственик на 1/2 идеална част от имота. С цел получаване на присъденото му уравнение, ищецът е образувал изпълнително дело № 20197650400450 на ЧСИ Гергана Илчева, като върху дължимото му уравнение на дела се начисляват лихви, и вземането се събира чрез посочени от ищеца способи за принудително изпълнение.Поради това счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с пълномощника си, като поддържа изцяло предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.  Ответницата се явява лично, заедно с упълномощения си представител, който пледира за отхвърляне на иска. Претендира за разноски.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:  

 

Видно от приложеното ч.гр.дело № 6174/2018г., по описа на СтРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 3562/10.12.2018 г., с която е разпоредено длъжникът – ответницата по настоящото дело, да заплати на кредитора – ищецът по делото, сумата 760 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му идеални части от имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Ангел Кънчев № 75, ет.4, ап.10, за периода 20.07.2018г. – 19.11.2018г., в размер на 190 лв. месечно,определено по гр.д. № 5949/2015г. по описа на СтРС,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2018г.

По издадената заповед за изпълнение е депозирано от длъжника възражение, с оглед на което на заявителя е указано че може в едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви иск за установяване на вземането си. При спазване на законовия срок, заявителят предявява настоящия установителен иск.

Не е спорно по делото /и след извършена служебно от съда справка/, по силата на решение, постановено по гр.д. № 5949/2015г., по описа на СтРС, по отношение на имот находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” № 75, ет. 4, ап. 10, е допусната /при равни квоти за всяка от страните по делото/  и извършена съдебна делба, като е имотът е възложен в дял на ответницата Ж. Бойчева – Рачева. Последната е осъдена, при условията на чл.349, ал.5 ГПК, да заплати на ищеца в 6 месечен срок, от влизане в сила на решението,  уравнение за дела му. Със същото решение съдът е осъдил Ж.С.Б. да заплати на И.П.И. обезщетение за лишаването му от ползването на неговата идеална част от допуснатия до делба апартамент за периода  от 26.02.2015г. до 19.09.2017г. Решението е влязло в законна сила на 27.06.2018г. За присъденото уравнение на 17.09.2018г. по гр.д. № 5949/2015г. по описа на СтРС,  в полза на ищеца И.И. е издаден изпълнителен лист/представен по делото/. По силата на същия е образувано изп.д.№ 20197650400450 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 и с район на действие СтОС, видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № 6308/07.02.2019г.

Претенцията на ищеца по настоящото дело е за обезщетение за лишаване от право на ползване на собствената му ид.част от процесния недвижим имот за период, следващ този, за който има присъдено обезщетение с посоченото по-горе решение по гр.д. № 5949/2015г., по описа на СтРС -  20.07.2018г. – 19.11.2018г.

 

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

 

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

В конкретния казус претендираното вземане се основава на дължимо обезщетение за лишаване от право на ползване на собствена идеална част от недвижим имот. За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на съсобственост между страните по делото върху процесния имот, наличието на писмена покана отправена до ответника, след получаване на която ответникът е продължил да си служи с целия имот самостоятелно или чрез другиго или по друг начин да пречи на ползването, без да събира добиви и граждански плодове, размера на дължимото обезщетение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че след получаване на поканата е предоставил възможност на ищеца да ползва вещта съобразно правата си.

По делото е служебно известно обстоятелството, че по отношение на процесния имот, с решение, постановено по  гр. д. № 5949/2015 г., по описа на СтРС, между страните е допусната делба, при равни квоти. С решението по извършване на делбата, влязло в сила на 27.06.2018 г., процесният недвижим имот е поставен в дял на ответницата при условие, че заплати парично уравнение на дела на ищеца по настоящото дело в 6 месечен срок, считано от влизане в сила на решението – т.е. от 27.06.2018г. Ищецът твърди, че поради неплащане на определеното парично уравнение в срок, решението по извършването на делбата е обезсилено по право. Твърдението е несъстоятелно. Съобразно разп. на чл. 349, ал.6 от ГПК, съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал.1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал.5 определеното парично уравнение, заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Производството по обезсилване на възлагането е исково, самостоятелно, като с нарочен съдебен акт съдът, преценявайки предпоставките на цитираната разпоредба, обезсилва решението за възлагане. В случая, липсва производство по обезсилване на възлагането. Това обстоятелство, обаче се явява ирелевантно по настоящия спор. В действителност, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство, но това става след исковия период. Видно от покана за доброволно изпълнение, към 07.02.2019г. ответницата все още не е платила уравнението на дела. Следователно, за периода, за който ищецът претендира с настоящата искова молба обезщетение, не се установява плащане на определеното уравнение на дела, поради което ответницата все още не е придобила правото на собственост върху имота. Ето защо, страните се явяват през процесния период съсобственици на процесния имот при равни квоти.

 С присъденото по гр.д. № 5949/2015г., по описа на СтРС, обезщетение за лишаване от ползване на ищеца за собствената му ид.част от имота, за период, преди исковия, съдът приема, че има отправено от ищеца до ответницата писмено поискване за заплащане  по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт - например искова молба с искане за заплащане на обезщетение, което произтича от личното ползване на имота от ответника. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика, поради което няма основание да се изисква нова писмена покана за всеки следващ период на ползване (така Решение № 466 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 351 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 573/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 51 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2014 г., II г. о., ГК и други).

Ответницата не твърди, нито доказва, през процесния период да е предоставила на ищеца възможност да ползва имота съобразно правото му на собственост. Напротив, твърди, че с основание е ползвала имота сама, поради придобитото й право на собственост по силата на възлагателното решение. При това положение съобразно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 119 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2008 г., II г. о., ГК е налице основание за присъждане на обезщетение в полза на неползващия съсобственик, без да е необходимо наличието изрично искане за ползване от страна на неползващия или на противоправно поведение от страна на ползващия.

С оглед на горното, съдът приема за установено, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за лишаване от ползването му на ½ ид.ч. от процесния имот за периода 20.07.2018г. – 19.11.2018г.

Относно размера на дължимото обезщетение, съдът следва да изходи от определения такъв за присъденото обезщетение за по-ранния период – 190 лв., месечно, или за периода 20.07.2018г. – 19.11.2018г. обезщетението възлиза на 760 лв. Ето защо, искът се явява изцяло доказан в своя размер.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното и в настоящото производство разноски, както следва: по ч.гр.д. № 6174/2018г., по описа на СтРС – сумата от 325 лв., и по настоящото дело – сумата от 325 лв., от които 300 лв. за платен адв. хонорар и 25 лв. за внесена държавна такса.

 Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.С. БОЙЧЕВА – РАЧЕВА, ЕГН **********,***, че дължи на И.П.И., ЕГН **********,***, сумата 760 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му идеални части от имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Ангел Кънчев № 75, ет.4, ап.10, за периода 20.07.2018г. – 19.11.2018г., в размер на 190 лв. месечно,определено по гр.д. № 5949/2015г. по описа на СтРС,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2018г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 3562/10.12.2018г. по ч.гр.д. № 6174/2018г., по описа на СтРС.

ОСЪЖДА Ж.С. БОЙЧЕВА – РАЧЕВА, ЕГН **********,***, да заплати на И.П.И., ЕГН **********,***, сумата 325  лв., представляваща направени по по ч.гр.д. № 6174/2018г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата от 325 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.

 

            

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: