РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 07.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2734 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищците М.Н.Н. и Б.М.Й.
твърдят, че на 30.04.2015 г., по разписание от гара Бургас към гара София, в
05.25 ч., потегля локомотив с инв. № 44001.6, с прикачена към него влакова
композиция с инв. № 3602, като около 11.25 ч., влакът преминава транзитно през
г. Казичене и продължава към г. Искър.
Сочат, че на железопътното трасе в
района на гр. София, при ул. „*********влакът блъска и причинява смъртта на Т.М.Н.,
син на ищцата и отглеждан от Б.Й.. Поддържат, че в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилото произшествие, Т.М.Н.получава сериозни травматични
увреждания, част от които несъвместими с живота, а именно: черепно - мозъчна и
лицева травма и закрита гръдна травма. Образуваното досъдебно производство е
прекратено на 22.11.2016 г.
Поддържат, че неимуществените вреди се
изразяват в болки и страдания от смъртта на Т.М.Н., който е бил син на М.Н.Н. и
отглеждан от Б.М.Й., от датата на раждането му – *** г. до смъртта му. Смъртта
поставя край на живота, като най – ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най големи от морална
гледна точка. Загубата на Т.Н., с оглед естествената поредност, в която се
очаква да се оттеглят от живота, а именно първо по-възрастните, съставлява едно от най –
тежките житейски събития, така че дори и интензивността на страданието им да
намалее във времето, мъката им не се преживява до края на живота им. Ищците
търпят изключително тежко загубата на Т.Н., страдат от постравматичен стрес,
изразяващ се в нарушение на съня, главоболие и тревожност.
Ето защо, претендират заплащане обезщетение
за търпени неимуществени вреди в резултат от загубата на Т.М.Н., от страна на
ответника Национална компания „Железопътна инфраструктура“, в размер на по
100 000 лв. за всеки от ищците (частично предявени от по 200 000
лв.), обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 30.04.2015
г. до окончателното плащане.
Ответникът ДП
„Н.К.Ж.И.“ оспорва исковете по основание и размер, като сочи, че вина за
инцидента има пострадалия, като Б.Й. не е легитимиран по иска. Поддържа, че ДП
„НКЖИ“ е търговец – държавно предприятие, регистрирано по чл. 62, ал. 3 от ТЗ,
с основен предмет на дейност извършването на дейности по развитието, ремонта,
поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 55 от
29.01.1004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни
гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура,
същата се прилага при проектиране и строителство на нови железопътни линии,
както и при реконструкция и преустройство на съществуващи. Въпросната жп линия
е била изградена преди влизането в сила на наредбата, като е с дата на
придобиване и въвеждане в експлоатация 01.01.1981 г. и е заведена в баланса на
дружеството., поради което не съществува задължение за изграждане на ограда.
Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г., преминаването
през жп линии се извършва на пешеходни пътеки,
като пресичането на линията от пешеходци на посоченото в исковата молба
място е нерегламентирано.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съдът намира,
че в случая правното основание на иска е нормата на чл. 49 ЗЗД, като съобразно
твърденията в исковата молба вредите произтичат от бездействие на ответника. Ищците
поддържат, че вредите са в резултат от проявено виновно бездействие на
служителите на ответника за обезопасяване на преминаващата жп линия със защитна
ограда или друг обезопасителен способ, непосредствено между ж.к. „Абдовица“ и
ж.к. „Димитър Миленков“ в гр. София, който район е силно урбанизиран. В тази
връзка сочат, че железопътният транспорт по своя характер представлява дейност
с повишена опасност за здравето и живота на хората, ката регламентацията на
правилата за безопасност се съдържа в Закона за Железопътния транспорт и
Наредба № 55/29.01.2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии,
железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната
инфраструктура.
Видно от
представеното удостоверение за раждане, Т.М.Н.е роден на *** г., като от
представеното препис – извлечение от акт за смърт се установява, че е починал
на 30.04.2015 г.
Установява се
от удостоверение за наследници изх. № 94М-261 от 13.07.2015 г. на Столична
община, район „Слатина“, че наследник по закон на Т.М.Н.е неговата майка М.Н.Н..
Образуваното
досъдебно производство във връзка със случая, е прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 26.11.2016 г. по ДП № 11176/2015
г. по описа на СРТ-ОР-СДВР, пр. пр. № 7261/2015 г. по описа на СРП. В мотивната
част е прието, че причините за настъпване на произшествието са: пресичане на жп
линията на нерегламентирани за това места: между растителност, където
машинистите нямат видимост върху хората отдалече, безконтролно допускане на
дете в този район, в близост до жп – линията, практическа невъзможност при тези
теренни условия, при тази скорост на влака да бъде забелязано дете с този ръст
(около двегодишно дете, високо 82 сантиметра) и да бъде предотвратен удара,
поради което че е налице хипотезата по чл. 15 НК „случайно деяние“.
Установява
се от заключението на медицинската експертиза, че причина за смъртта на Т.М.Н.е
тежката съчетана черепно – мозъчна и гръдна травма, с несъвместими за живота
увреждания на главния мозък и аортата. Установените увреждания се дължат на действие на твърди предмети със
значителна кинетична енергия и могат да се получат при процесното
пътнотранспортно произшествие.
Свидетелят Б.П.Й.
(чичо на ищеца), дава сведения, че ищците имат четири деца и едно дете, което е
починало. Всичките деца са на Б., и той се грижи за децата си. Много тежко да
възприели смъртта му.
Съгласно
заключението на приетата по делото техническа експертиза, участъкът, на който е бил
ударен Т.Н., се намира на км 10+408, т.е. на около 300 метра преди гара
Искър, на прав участък, при влизане от Бургас към София, на железен път № 2. Теренът от двете страни на двойната жп линия е със
свободен достъп, неограден, обрасъл със самонастанила се и издънкова
растителност. Пътеката откъм кв. „Абдовица” е добре утъпкана, без затревяване.
Касае се за строителството на двойна железопътна линия, безнаставов тип, със стандартно междурелсие 1435 мм. Процесният
участък от железопътната линия се намира в урбанизирана
територия и попада в регулационните граници на гр. София, респ. Район „Искър”
на СО, между кв. „Авдовица” и кв. „Димитър Миленков” .
Установява се от експертизата, че железопътната линия е
построена през 1977-1978
г.
Налице са нормативно установените предпоставки за
обезопасяване на процесния участък и при бъдещи реконструкции и/или
преустройства на съществуващата двойна жп линия в участъка гара Казичене - гара
Искър би следвало да се изградят трудно преодолими или шумоизолиращи огради. По
данни от експертизата реконструкция или преустройство не са извършвани. Няма
изградена и не е имало пешеходна пътека за преминаване на пешеходци през жп
линиите в участъка, в който е настъпило събитието. От огледа на място е установено, че има изграден насип по дължината на целия участък до
кв. „Абдовица”.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Съгласно чл. 8, ал. 8 от
Закона за закрила на детето, родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с
това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие. В случая дете на около година и пет месеца е оставено без надзор, за
продължително време, в близост да железопътна линия, в резултат на което се е
стигнало до неправомерно пресичане на същата и трагичния инцидент. От събраните
по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, не може да се формира
извод за неправомерни действия от страна на служители на ответното дружество. Ето
защо и при приложение на неблагоприятните последици на правилата за
разпределение на доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК,
следва да се приеме, че исковата претенция е неоснователна, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, ищеца няма
право на разноски, поради които такива не следва да бъдат присъждани. На
ответника следва да бъде заплатено възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100 лв., и сторените разноски, в размер на 200 лв., за възнаграждение на вещо
лице за техническата експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените осъдителни искове по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, от М.Н.Н., ЕГН **********
и Б.М.Й., ЕГН **********, и двамата чрез адв. Н.Н.Д.,***, четвърти полуетаж,
офис № 4, срещу ДП „Н.К.Ж.И.“, ЕИК ********, гр. София, бул. „********, за заплащане на всеки един от ищците на
сумата от по 100 000 лв., частично предявена от по 200 000 лв. на ищец, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, във връзка със смъртта на Т.М.Н., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 30.04.2015 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН ********** и Б.М.Й., ЕГН **********,
и двамата чрез адв. Н.Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис № 4, да заплатят на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, на ДП „Н.К.Ж.И.“,
ЕИК ********, гр. София, бул. „********,
сумата от 100
лв., разноски за възнаграждение за юрисконсулт и 200 лв., разноски за възнаграждение на вещо лице за техническата
експертиза.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: