№ 20685
гр. С, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110152380 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от Н. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М бл...., чрез адв.К., със
съдебен адрес гр.С, ул.“В» № ..., против „С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ж.к.М 4, Б П № 1, сграда 2А, с за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата от 410.45 лв., представляваща главница за доставена
и потребена вода за периода от 22.01.2016 г. до 22.01.2018 г.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на партида № **********, открита
в ответното дружество за предоставяне на ВиК услуги в имот, представляващ апартамент
№.., находящ се в гр.С, ж.к.М бл....
Отбелязва се, че ответникът претендира оти щеца заплащане на сумата от 410.45 лв.
като натрупано задължение по партидата. Според ищеца това вземане на ответника е
погасено по давност, като в исковата молба се излагат подробни съображения в тази насока.
На самостоятелно основание претендираното извънсъдебно от ответника вземане се
оспорва и порад илипсата на облигационни отношение мужде страните по повод
предоставяне на ВиК услуги в процесния имот.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който признава иска
по основание и размер. Иска разноските по делото да се възложат в тежест на ищеца, като
аргументира становище, че той не е дал повод за завеждане на делото. С оглед на това и на
извършеното признаение, от съда се иска да приложи последиците по чл.7, ал.2 от ГПК.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от
1
ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Исковете имат за
предмет установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода и обезщетение за забавеното им плащане.
Предявеният иск се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е
обвързано със срок и ищецът е установил интереса си от водене на делото.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, в
ответното дружество се води партида на името на ищеца, открита за доставка на ВиК услуги
по клиентски № ********** за имот, находящ се в гр.С, ж.к.М бл..... Видно от справката,
изготвена от ответника, за исковия период са начислени задължения за предоставени ВиК
услуги в размер на 410.45 лв. Това обстоятелство не е спорно между страните.
Ищецът основа претенцията си на настъпила погасителна давност. Тук следва да се
посочи, че досежно характера на вземанията за ВиК услуги и периодът от време, с течението
на който те се погасяват при бездействие от страна на ВиК операторът, ВКС прие в свое ТР
на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника
извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.
Ответникът не ангажира доказателства, че е предприел действия, които са в
състояние за прекъснат започналата да тече погасителна давност, респ. че ищецът е признал
процесните задължения. Нещо повече – с отговора на исковата молба той признава исковете.
Признанието на ответника, съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави,
нито пък е свързано с право, с което той не може да се разпорежда.
С оглед събраните по делото доказателства и извършеното от ответника признание,
съдът намира исковете за основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им
предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
това.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че предвид
изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в исковата
молба. Направените в отговора възражения на ответника в тази насока съдът намира за
2
неоснователни. По този въпрос следва да се отбележи, че за да се освободи от отговорност за
разноски ответника, следва да са налице предвидените при условията на кумулативност
предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да признае иска и да не е дал повод за
завеждане на делото. В случая безспорно е установена първата предпоставка. По отношение
на втората следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че длъжникът има интерес
от предявяване на иск за установяване несъществуване на вземането и когато е заплашен и
когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй
като може да поиска решение при признание на иска. В случая, видно от приетото в о.с.з.
писмо от ответника до ищеца, ВиК операторът продължава да претендира извънсъдебно
заплащане на процесната сума от ищеца. Ето защо разноските по делото следва да се
разпределят по общите правила, според изхода му.
Освен заплатената от ищеца такса, претендира се присъждане и адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
приложените на л.7 от настоящето дело пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие, ищецът е упълномощил адвокат Снежана К. К. да го представлява. На
последната следва да се определи възрагарждение в размер на 400.00 лв., съобразно
материалния интерес по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С В” АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б П С" 1, сгр.2А, че Н. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.М бл...., не му дължи следните суми: сумата от 2770.28 лв., представляваща
главница за доставена отведена и пречистена вода за имот, представляващ апартамент № 37,
находящ се в гр.С, ж.к.М 3 бл.343, ет.5, абонатен № ..., начислена за периода от 23.06.2011 г.
до 24.08.2015 г., и сумата от 149.39 лв., представляваща лихва за забава за периода от
23.06.2011 г. до 24.08.2015 г.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б
П С" 1, сгр.2А да заплати на адвокат С. К. К., Софийска адвокатска колегия, с адрес гр.С,
ул.“В“ № ..., на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от
400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца Н. Т. Т., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 52380/2023 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М,
ул."Б П С" 1, сгр.2А, да заплати на Н. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М бл....,
сумата от 50.00 лв., представляваща направени от последната разноски по делото, съобразно
изхода му.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4