Решение по дело №63/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на Д. А. Д. против Главан дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300лв, причинени от незаконосъобразна Заповед №12327зз-15/24.03.2023г за задържане на ищеца на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, издадена от инспектор при ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023г, когато е влязло в законна сила Решение № 200/21.07.2023г постановено по АНД №375/23г по описа на РС Казанлък за отмяна на Заповед № 12327зз-15/24.03.2023г, издадена от инспектор при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с Решение №200/21.07.2023г, постановено по АНД №375/23г по описа на РС Казанлък е отменена издадената от инспектор при ГД „БОП“ Заповед №12327зз-15/24.03.2023г за задържане на ищеца на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, което е влязло в сила на 18.08.2023г. За доказване на този факт представя препис от Решението на РС Казанлък с отбелязване за датата на влизане му в сила. Заповедта от 24.03.2023г е изпълнена, с което са му причинени унижение, поради публичността, огорчение и обида, защото не е знаел причините за задържането. По-късно узнал, че е задържан в хода на провеждана полицейска операция във връзка с воденото досъдебно производство, което е породило у него страх да не бъде задържан отново. Не знаел какво да обясни на близките си и за един не малък период от време избягвал да общува с хора. Чувството за срам и унижение са продължили и след отмяната на заповедта за задържане. В течение на месеци основния му страх е бил да не бъде задържан отново. Все още се чувства обиден и огорчен от начина, по който е бил третиран от органите на полицията. В съдебно заседание дава обяснения, че при изпълнение на заповедта, както и при действията по претърсване и обиск, извършени на адреси, на които живее той, майка му и приятелката, както и в залата за тренировки служителите са били внимателни и учтиви. Факта, от който твърди да е изпитвал срам и унижение пред близки и познати е, че е бил отведен с белезници в залата за тренировки в рамките на работното й време, с което ареста е станал публично известен, както и че майка му го е видял с белезници, когато е извършено претърсване на нейното жилище. За посочените в исковата молба емоционално негативни преживявания се позовава и на показанията на поискан и допуснат до разпит един свидетел.

Ответника Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ оспорва процесуално правната си легитимация и алтернативно материално правната с твърдения, че заповедта за задържане не е административна дейност, защото задържането е действие по разследването в хода но образувано досъдебно производство. Следователно процесуално легитимирания ответник, на основание предвидената в чл.2 от ЗОДОВ отговорност е Прокуратурата на Република България, не и ГД „БОП“, която е изпълнила възложените й действия по обиск, претърсване и изземване срещу ищеца. Материално правната си легитимация отрича с твърдение, че неимуществените вреди следва да се докажат само посредством специалните знания на вещи лица, не и въз основа на показанията на свидетели. Позовава се на липса на причинно следствена връзка между описаните в исковата молба преживявания и изпълнението на отменената заповед за арест. В заключение счита за недоказан фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, което обуславя искането до съда да постанови решение за отхвърляне на предявения иск като неоснователен . Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за неоснователност на претенцията за присъждане на възнаграждение за един адвокат, заявена от ищеца, защото няма доказателства уговореното да е заплатено. В случай, че такива се представят, се иска намаляване на размера до минимално установения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора заема позицията на ответника като поддържа изложените в отговора против исковата молба правни доводи и се позовава на отсъствието на доказателства за причинно следствена връзка между промяната в поведението на ищеца, съобщена от посочения свидетел и изпълнението на заповедта за арест. Свидетелят е посочил, че ищецът не му е съобщил за ареста, нито за причината, поради която е променил поведението си в залата за тренировки. Ето защо Прокурора при Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не е доказан от ищеца.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Исковата молба е допустима, а предявеният с нея иск е доказан по основание и размер.

На първо място процесуално правната легитимация на ответниците по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обвързана с материално правната по аргумент от чл. 205 ал.1 от АПК. Ответник по иска може да бъде, като процесуално условие за допустимост, само юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вреди тоест ответник е онова юридическо лице, което е представлявано от издателя на незаконосъобразния административен акт, съответно извършилия незаконосъобразните действия или бездействия административен орган. В настоящия случай процесуалната легитимация на ответника е предопределена от принадлежността на органа, който е издал отменената заповед за задържане към Главна дирекция „БОП“ при МВР. Извършените действия по обиск, претърсване и изземване срещу ищеца са без съмнение действия по образуваното досъдебно производство – регламентирани са от НПК, но заповедта за задържане на лицето, срещу което тези действия се извършват е административен акт. Тя е волеизявление за налагане на принудителна мярка по аргумент от нейното същностно съдържание и цел, установени в нормата на чл.72 от ЗМВР – ограничава основно човешко право на свободно придвижване в обществен интерес, на изчерпателно посочени в закона основания, сочещи на цел за осигуряване на индивидуалната превенция срещу извършване на престъпления и за налагане и/или изтърпяване на наложено наказание за извършено престъпление / чл.72 т.1, т.5 и т.6 ЗМВР/, за пресичане на административни нарушение – чл.72 т.2, за охрана живота и здравето на другите – чл.72 т.3, както и на други основания, посочени само в закон. Дейността на полицейските органи по разследване на престъпления по аргумент от нейното съдържание, определено в Раздел ІV от ЗМВР се урежда от НПК, но както за нейното осъществяване, така и за посочените в чл.72 от ЗМВР цели, полицейските органи разполагат с правомощието да прилагат принудителна административна мярка „Задържане на лице за срок от 24 часа“, която е административен акт, защото е изява на изпълнително разпоредителната държавна власт.

Следователно ответника има всички признаци по чл.204 ал.1 от АПК, определящи процесуално правната му легитимация в съответствие с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, който възлага отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна дейност, но нейни процесуални субституенти са юридическите лица, чиито органи са я осъществили. Техните бюджети се задължават с материалната имуществената отговорност да се обезщетят вредите от обективната отговорност за риска от вреди, поради незаконосъобразност на административната дейност.

Решението по АНД №375/23г по описа на РС Казанлък за отмяна на Заповедта за задържане доказва първия елемент от състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразност на административната дейност, а с влизането му в сила на 18.08.2023г този състав се счита за завършен, поради което и ответникът изпада в забава. Отмяната на административния акт със съдебно решение или по решение на горестоящ административен орган оборва презумпцията за законност на разпоредените правни последици – актът се счита незаконосъобразен от момента на неговото издаване, поради което и настъпилата правна или фактическа неблагоприятна промяна за неговия адресат може да бъде определена като накърняване на негативния интерес без законово основание тоест налице е вреда. Причинно следствената връзка между незаконосъобразната административна дейност и засягането на негативния интерес е налице, когато административния акт е условието, без което не биха настъпили неблагоприятните последици за засегнатите правни субекти. Незаконосъобразната административна дейност е доказан факт, без който вторият – лишаването на ищеца от право на свободно движение не би настъпил. Следователно и причинно следствената връзка е установена по делото от обективния факт на изпълнение на издадената заповед за задържане на 24.03.2024г. Само по себе си лишаване от право на свободно движение представлява неимуществена вреда, защото засяга без основание негативния интерес на носителя на правото на свобода, като води и до стоящи вън от съмнение чувства на страх и срам, чието обезщетение се дължи, ако бъде поискано – когато са посочени в исковата молба. В случая наведените твърдения за вреди, представляващи срам, унижение и страх са от вида на стоящите вън от съмнение, които обикновено се изпитват от лица, задържани за първи път. Страхът от неизвестността при задържането е доказан от липсата на данните по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, който порок на съдържанието е послужил и като основание за отмяна на заповедта. В съчетание и с извършените процесуално следствени действия по НПК във връзка с досъдебно производство, за предмета на което ищецът не е имал знание, изпълнението на незаконосъобразния административен акт може да се определи като условие, без което опасенията на ищеца, че може да бъде отново субект на принудителна мярка от същия вид или дори да бъде наказателно преследван не биха се породили. Причинно следствената връзка не може да се търси вън от начина, условията и обстоятелствата по извършване на незаконосъобразната административна дейност или по-ясно казано изпълнението на административния акт следва да е условието, което има за закономерна и безсъмнена последица посочените неимуществени вреди, чието обезщетяване се търси. Обезщетение се дължи както за самото ограничаване на правото на свободно придвижване, защото представлява лишено от основание засягане на основно лично човешко право, но и за свързаните с него чувства на страх, срам и унижение.

Ищецът е променил поведението си, за което съобщава разпитания по делото свидетел и не е необходимо, предвид казаното до тук, да споделя с познатите си за своите страхове. Съобщената от свидетеля промяна в поведението на ищеца и това, че е изглеждал притеснен може да се определи като факт, който доказва посоченото в исковата молба избягване на контактите с хора и изпитвани тревоги, свързани със страха от наказателно преследване.

Посочените в исковата молба вреди са създадени най-вече по причина на порока на административния акт – не посочване на фактическите данни по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, което обективира не изпълнение на задължението за гарантиране правото на информация на всяко лице, дори и заподозряно, каквото се явява ищецът, поради правното основание на заповедта за задържане. Продължителността на преживявания страх определя тежестта на засягането и оттук размера на обезщетението. От приложеното АНД №375/23г по описа на РС Казанлък се установява, че ищецът със сигурност е узнал не по-рано от 06.06.2023г / стр.45 по делото/, че задържането му представлява провеждане на полицейска операция, планирана въз основа на класифицирана информация, поради което и в хода на съдебното производство по отмяна на заповедта за задържане не са му станали известни данните, поради които е бил субект на принудителната мярка. За това, че претърсването и обиска са извършени във връзка с досъдебно производство №15-Сл/2-22г по описа на ВОП София ищецът е бил информиран, чрез предоставяне на съдебните актове на Военния съд за разрешаване на тези процесуално следствени действия, съгласно писмените му изявление в съответните протоколи – приобщени са по АНД №375/23г по описа на РС Казанлък и по настоящото дело. Данните обаче, които сочат на връзка между престъплението, предмет на досъдебното производство и субекта на принудата не са съобщени на ищеца и за тях той не е узнал. Следователно поне до 06.06.2023г, когато са представени доказателства за повода за задържането – специално планирана полицейска операция, ищецът е бил в неизвестност относно причината да бъде заподозрян, а без съмнение субект на мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е именно лице, което е заподозряно в извършване на престъпление. Не съобщаването на причините – данните, поради които едно лице е заподозряно и поради това задържано води до страхове от наказателно преследване без възможност за защита. Ето това е главната причина, поради която изпитването на страх е доказано и следва да бъде обезщетено. Що се отнася до срама, той също е доказан поради начина на изпълнение – първо е извършено претърсване в жилището, където е намерен и задържан, а след задържането му същите процесуални действия са извършени в дома на майка му и в залата за тренировки, което поставя задържания в ситуация да бъде заподозрян и от близките и от познатите, както и на мястото, на което извършва допълнителна дейност като треньор.

Исканото обезщетение в размер на 300лв е напълно доказано с оглед на обективните обстоятелства при които е извършено задържането на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Претендирания размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен като уговорен в размер на 500лв, които са заплатени в брой, съгласно разписка към договора за адвокатска защита и съдействие, представен с жалба и подреден на стр. 4-гръб по делото. Минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 вр. с чл.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равен на 400лв, но следва да се има предвид, че съгласно чл.9 от Наредбата за изготвяне на искова молба възнаграждението е не по-малко от 400лв, а настоящото производство е исково с тежест на доказване върху ищеца. Упълномощен адвокат се е явил в открито съдебно заседание, поради което размера от 500лв, не следва да бъде намаляван до този, който е определен само за изготвяне на искова молба.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР София на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Д. А. Д. [ЕГН] сумата от 300лв /триста/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за задържане №12327зз-15/24.03.2023г, издадена от инспектор при ГД „БОП“, ведно със законната лихва от 18.08.2023г до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при МВР София да заплати на Д. А. Д. [ЕГН] сумата от 510 /петстотин и десет/, представляваща държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.