Р Е Ш Е Н И Е
№ 1752
гр. Бургас, 01. 11. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар Б.Ч. и в присъствието на
прокурор Петя Кралева от Окръжна прокуратура Бургас, като разгледа докладваното
от съдия Луканов административно дело № 2/2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Я.С.П.,
ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище в гр. София. Исковата претенция
е конкретизирана с уточняващи молби от 31.03.2016г. и 20.04.2016г. година, чрез
назначения от съда процесуален представител адвокат С.П. ***.
Предявеният иск е за присъждане обезщетение
в размер на 30 000 лева за неимуществените вреди които е претърпял ищеца от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица на
ответника при или по повод на изпълнение на административна дейност за периода
от 09.09.2013г. до 12.08.2015г., а именно: пренаселеност на килиите в ареста на
ОСлО при ОП Бургас и в затвора гр. Бургас в които е бил задържан ищеца;
недостъпност на медицинската служба в затвора, липса на мерки за поддържане на
физическото здраве на осъдените лица, както и на необходимите лекарства за лекуване
на болестта му; лоши битови условия – липса на достатъчно дневна (естествена) светлина
в килията и чист въздух, на отопление и топла вода, използване на пластмасови
кофи за задоволяване на естествените физиологични нужди в килиите пред очите на
другите осъдени, наличие на дървеници, хлебарки и мишки. Излага, че всичко това
влияе негативно на психическото състояние на ищеца. Ищецът ангажира гласни
доказателства. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се
представлява от служебен назначен защитник - адвокат С.П. ***, като поддържа
иска по основание и размер. В хода по същество пледира за уважаване на иска. Не
претендира присъждане разноски по делото.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.
София, чрез процесуалния си представител по пълномощие - юрисконсулт Т. И. Ч.
(пълномощно по лист 57 от делото), в писмен отговор на исковата молба оспорва
иска, като неоснователен. Излага подробни съображения за недоказаност на
твърденията в исковата молба. Представя писмени доказателства. Иска съдът да
отхвърли изцяло исковата претенция. В открито съдебно заседание поддържа
отговора. В хода по същество на спора развива доводи за неоснователност на иска
и пледира за отхвърлянето му. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение
за неоснователност на иска. Поддържа, че от приложените от делото здравен
картон и медицински справки е видно, че заболяванията на ищеца са отразени и са
взети мерки за неговото лечение. Излага, че наложените ограничения на ищеца са
резултат на наказателната репресия спрямо него поради престъплението, което е
извършил. Моли искът да бъде отхвърлен.
Административен съд Бургас, след като взе предвид твърденията
и възраженията на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
І. По допустимостта на исковата молба:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е процесуално
допустим, тъй като се твърдят претърпени от ищеца неимуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служител на
ответника. Претендира се обезщетение на вреди, претърпени от ищеца поради действия
и бездействия на административни органи или длъжностни лица на ответника при
или по повод административна дейност. Спазването на изискванията, при които
следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез
издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия от органите по Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Фактическите обстоятелства, върху които се основава иска са свързани с режима и
неприемливите условия, при които е бил поставен ищеца в периода на задържането
му в ареста и изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в
затвора в гр. Бургас за периода от 09.09.2013 година до 12.08.2015 година, а
претендираното обезщетение е за неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразните действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица при осъществяване на възложената им от закона (ЗИНЗС) дейност
по изпълнение на наказанията - да осигурят на ищеца приемливи условия за
изтърпяване на това наказание, както и необходимото медицинско и здравно
обслужване. С оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е предявена
от лице с правен интерес. Не е налице специален ред, по който ищеца може да
претендира обезщетяването на твърдените вреди, поради което настоящото
производство е по реда на чл. 203 - 207 от АПК, а квалификацията на иска е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
ІІ. По основателността на иска:
От неоспорените от страните и приети от съда писмени доказателства: справка
от ст. инспектор Красимира Тодорова Стойчева от 17. 05. 2016г. (лист 59 от
делото), становище от инспектор „СДВР“ И.Н.Л. от 17. 05. 2016г. (лист 60 от
делото), рапорт от И.Л. от 28. 02. 2014г. (лист 62 от делото), справка от
инспектор „СДВР“ В.Д.Н. от 17. 05. 2016г. (лист 63 от делото), медицинска
справка от д-р Л. Х. от 25. 05. 2016г. (лист 64 от делото) се установява, че Я.С.П.
*** на 26. 02. 2014г. със статут на обвиняемо лице. Настанен е в приемно
отделение и пребивава в салона на приемно отделение до 25. 09. 2014г. по
разпореждане на ОП Бургас, а след тази дата е разпределен в група за обвиняеми
и подсъдими. Установява се също, че от 07.07.2015г. ищецът е със статут на
лишен от свобода, като е разпределен в трета група, като работник в бригада
„Хамути“ в механичния цех на затвора Бургас. По същото време, като работник е
имал достъп до баня ежедневно, а също е получавал и хранителна надбавка. В
салона на трета група е бил настанен в спално помещение № 205 с обща площ от
29.47 с още петнадесет лишени от свобода и там е прибивавал до 09. 12. 2015г.,
след което е настанен в ЗООТ „Житарово“, след решение на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС.
За периода от 25. 09. 2014г. до 19. 05. 2015г. ищецът Я.П. е обитавал
спални помещения № 406 и 412, които са с идентична площ и битови условия –
приблизително 22 кв.м. жилищна площ. Капацитетът на натовареност е 12 легла в
помещение. Във всяко от тези помещения има по три прозореца и по две
електрически крушки. Достъпът до санитарен възел е съгласно изискванията на охранителната
дейност в местата за лишаване от свобода. П. е бил настанен и в спално
помещение № 313, което е с обща площ 21 кв.м. с още 10 лишени от свобода. Това
помещение е с три прозореца с по две крила, през които преминава пряка слънчева
светлина и свеж въздух. Изкуствената светлина се осигурява от три броя
електрически крушки по 60W. През отоплителния сезон от паровата централа на затвора се
подава пара към корпуса по установен график – сутрин от 7.30 часа до 8.30 часа
(при отрицателни температури до 9.00 часа), на обяд от 11.30 часа до 13.00 часа
и вечер – от 19.00 часа до 20.30 часа. Лишеният от свобода П. е имал възможност
да ползва обща тоалетна и баня от 06.00 часа до 20.00 часа, а в дните за баня
(вторник и четвъртък) и топла вода. Установява се, че хигиената във всяко
помещение се поддържа от определени лица – отговорник на групата, хигиенисти за
салона и дежурни по поддържането на чистотата и хигиената във всяко спално
помещение.
Съдът съобрази, че на официалната
интернет-страница (https://mjs.bg/119/) на Министерството на правосъдието (МП)
са публикувани докладите до българското правителство при визитите в Република
България, извършени от Европейския комитет за превенция на изтезанията и
нехуманното и деградиращо отношения или наказания (КПИ) от 4 до 10 май 2012 г.,
както и през следващи години. В параграфи от 22 до 25 е направено подробно
описание на материалните условия в затвора в гр. Бургас. Констатациите по
доклада са, че затворът е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от
спалните помещения е под един кв. м., а не всеки затворник има легло и някои
затворници трябва да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода.
Заключението на КПИ е, че „само по себе си това възмутително равнище на
пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа
гледна точка“. Затворът е в напреднал стадии на рушене и нехигиеничност,
килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители.
Повечето затворници имат достъп през деня до общи санитарни помещения в
коридорите, които помещения са много разнебитени и мръсни и на някои места има
течове на канализационни тръби към долния етаж. През нощта затворниците трябва
да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да се къпят на душ два пъти
седмично, като помещението с душовете е разнебитено - на места със счупени
прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо
състояние и мръсни. Единственото средство за лична хигиена е малък сапун на
месец. Кухните, както и другите части на затвора, са разнебитени и
нехигиенични, със стени и подове, покрити с плесен, а течащите и преливащи
отходни тръби предизвикват рискове за здравето и излъчват дълго усещани миризми
на канализация. В заключение е прието, че „материалните условия в Бургаския
затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни,
което може да се смята за нехуманно и деградиращо“. Дадени са препоръки към
българските власти за подобряване на тези условия. На официалната страница на
МП е публикуван и общодостъпен доклад за извършено последващо посещение на КПИ
в затвора в гр. Бургас и в още няколко затвора през периода март-април 2014 г.,
приет месец юли 2014 г. Докладът е адресиран до българското правителство и в
него е посочено, че констатациите, направени през месец април 2014 г. в затвора
в гр. Бургас са много по-обезпокоителни от тези през 2012 г. Изтъкнато е, че не
е изпълнена нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални
условия в затвора в гр. Бургас по време на посещението през 2012 г. По
отношение на материалните условия докладът препраща към констатациите,
съдържащи се в параграфи от 22 до 25 от доклада от предходното посещение на КПИ
в България. По мнение на Комитета, цялостното състояние на затворническите
помещения в затвора в гр. Бургас е толкова лошо, че представлява сериозен риск
за здравето, както за затворниците, така и за персонала.
От съда са събрани и сочените от
ищеца гласни доказателства посредством разпити на свидетеля Х.И.С. (лист 92-94
от делото). От показанията му се установява, че с ищеца са били в една килия в
затвора гр. Бургас от 12.10.2014 г. От показанията на свидетеля се установява,
че материалните условия в помещенията, в които е бил настаняван ищецът, заедно
със свидетеля, както и в общата тоалетна и баня на етажа на който е пребивавал,
са били изключително лоши. Според показанията на свидетеля условията в затвора
са нетърпими. От осем часа вечерта до седем часа сутринта удовлетворяването на
естествена нужда се извършва в кофа в килията. Не е имало течаща вода.
Прозорците са били счупени и при дъжд на втората вишка, одеялата се мокрели. Според
свидетеля от 15.10.2014 г. трябвало да пуснат парното отопление, но не го
пуснали, като в килии 410 и 412 нямало отопление. В банята имало три душа, а
два пъти седмично имали право да ги ползват, но душовете били счупени, което
налагало ищецът и останалите лишени от свобода да пълнят вода с кофите и да се поливат
с канчета. В показанията си сочи, че след 17.12.2014 г. свидетелят и ищецът
били заедно в трета група, в 205 килия, където условията били други - имало три
вишки, 28 души, а килията била около 5.30-6 м. От ищеца научил, че не се
чувства добре, тъй като имал главоболие, ходел при доктора на затвора да му
мерят кръвното. Същият излага пред съда, че осветлението е само до десет часа
вечерта, като в килията има една лампа, която свети до десет часа вечерта, а до
шест часа сутринта няма осветление. Според показанията на свидетеля дневната
светлина е малко, тъй като прозорците са много малки. За двадесет и четири часа
има само един час на разположение, в който излизат на открито. В килиите в
целия затвор е тъмно, не само в килията на ищеца. Сочи, че от ищеца знае, че пие
хапчета за нерви, давани му от лекаря на затвора.
Показанията на свидетеля относно здравословните оплаквания на ищеца кореспондират
с отразеното в медицинската справка от 25. 05. 2016г. (лист 64 по делото) и здравния
картон на ищеца П. (лист 65-67 по делото). От последното се установява също, че
ищецът Я.П. е отказал да пие назначената му терапия, за което лично се е
подписал на 16.12.2014г. и на 12.05.2015г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са дадени под
страх от наказателна отговорност и кореспондират със заключението на КПИ
относно битовите условия в затвора гр. Бургас и с неоспорените медицински
документи на ищеца за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна
приема следното:
Основателността на иска с правна
квалификация предполага установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие
на административен орган; вреда от този административен акт, действие или
бездействие, както и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е
от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като
неоснователен. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е
да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, които изрични указания са дадени от съда с определението по
доклада на делото (лист 69-79 от делото).
Съдът приема, че от заявените
основания на исковата претенция следва да се приеме, че са въведени твърдения
за нарушение на забраната по чл. 3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на
Европа (ЕКПЧ) от страна на администрацията на затвора в гр. Бургас през исковия
период.
Конвенцията е международен договор,
ратифициран и влязъл в сила за Република България и по силата на чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България тя съставлява част от
вътрешното право на страната. Нещо повече, ЕКПЧ има предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които й противоречат. Съгласно чл. 1 от
Европейската конвенция страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под
тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията.
Държавата е отговорна за условията,
при които лишените от свобода изтърпяват наказанието, тъй като в качеството й
на договаряща страна по ЕКПЧ има задължението да спазва забраната по чл. 3 по
отношение на тези лица. Съгласно приетото с Конвенцията „Никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание“.
Разпоредбата на чл.
3 от ЕКПЧ задължава държавата да осигури на лишения от свобода условия за
изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага
заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че, по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно
състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на
необходимите медицински грижи. В този смисъл са решение от 27.11.2012 г. по
делото Червенков срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04,
решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България.
За да обоснове правния извод по спора
с който е сезиран, съдът съобрази и постоянната практика, приета с множество
други решения на Съда по правата на човека по дела заведени от български
граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от
ЕКПЧ, произтичащи от битовите условия в местата за лишаване от свобода -
решение от 10.08.2006 г. по делото Йорданов срещу България, решение от
24.05.2007 г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007
г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ
по делото Славчо Костов срещу България, пилотно решението на ЕСПЧ от 27.01.2015
г. по делото „Нешков и други срещу България“. В тези решения се съдържат
критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧ. В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“ е
посочено, че вече постановените решения, както и решението по делото Нешков се
отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ в различни затвори и общежития в
България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно
пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на
дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната.
Решаващият съд е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а
произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение. Съгласно посочената съдебна практика по смисъла на чл. 3 от
ЕКПЧ безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение,
достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена
форма на законно отношение или наказание. При преценката на условията на
задържане, трябва да се вземе предвид кумулативният ефект от тези условия и
продължителността на задържането.
Идентични забрани, като установената
в чл.
3 от ЕКПЧ, се съдържат в чл. 29 от Конституцията на Република България, както и в разпоредбата на чл.
3, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Съгласно нормите на чл.
3, ал.2, т.2 и т.3
от ЗИНЗС за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат умишленото
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и унизителното
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Изрично е посочено какво се има предвид под
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. В чл. 10, т.1 от Международния
пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума
на Народното събрание от 23.07.1970 г., обн. ДВ, бр.60/1970 г., в сила за
Република България от 23.03.1976 г., изрично е предвидено, че всяко лице,
лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. Разпоредбите на чл.
43, ал.2, ал.3
и ал.4
от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Такива гаранции
съдържат и минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации (ООН) по предотвратяване
на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955
г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите.
В същия смисъл е и постоянната съдебна
практика на българските съдилища, приета в множество решения: решение №
10166/11.07.2012 г. по адм. д. № 15508/2011 г. на ВАС, решение №
6667/15.05.2013 г. по адм. д. № 13664/2012 г. на ВАС, решение № 104/20.02.2009
г. по гр. д. № 5895/2007 г. на ВКС, решение № 538/22.10.2009 г. по гр. д. №
1648/2008 г. на ВКС, решение № 15/29.01.2009 г. по гр. д. № 4427/2007 г. на
ВКС. Съдът приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните за съответното
дело периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
Съобразно приложимата по идентични
казуси съдебна практика и събраните по делото неоспорени доказателства, съдът
приема, че по отношение на исковата претенция за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в затвора в гр. Бургас,
искът е доказан по заявените от ищеца основания.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля С. относно лошите битови условия в килиите, в които са били настанени
с ищеца през процесния период, относно пренаселеността на спалните помещения на
затворниците, относно занижената хигиена в килиите и в общата баня и тоалетна.
Свидетелските показания напълно кореспондират с констатациите, съдържащи се в
доклада от посещението на КПИ в затвора в гр. Бургас през 2012 г. Независимо,
че посещението в затвора в гр. Бургас през 2012 г. е извършено преди исковия
период, констатациите съдържащи се в него са относими за случая, тъй като от
страна на ответника не са ангажирани доказателства, че след изготвянето му са
предприети мерки за подобряване на битовите условия в затвора в гр. Бургас. В
този смисъл съдът не кредитира отразеното в справка с рег. № 1505/11.05.2016г.,
изготвена от ВПД началник сектор „Арести“ при ОС „ИН“ – Бургас (лист 68 от
делото), която по същество съдържа твърдения на изгодни за ответника факти,
които не се подкрепят от доказателствения материал по делото. Обратно, от
докладите на КПИ от последващите посещения в затвора през 2014 г. и през 2015
г., т.е. изцяло през процесния период, се установи, че никакви мерки не са
предприети и че не е изпълнена нито една от препоръките, дадени в доклада от
2012 г. Съдът кредитира свидетелските показания относно битовите условия при
които е изтърпявал наказанието си ищеца в затвора в гр. Бургас. В този смисъл
съдът приема за установено по делото, че в периода от 26. 02. 2014г. година,
когато ищецът е постъпил в затвора и до 12. 08. 2015 г. – крайната дата на
исковата претенция, килиите в които е пребивавал ищеца при изтърпяването на
наказанието си в затвора в гр. Бургас са били пренаселени, не е имало как да се
получи ефективно проветрение поради твърде многото легла, дрехи и хора вътре, в
резултат на което цялата влага и миризма е оставала в килията. Приема за
установено, че е имало и паразити/насекоми (дървеници и хлебарки), както и
гризачи (мишки), а в периода след 22.00 часа до 6.00 часа съответната килия е
била заключвана, а лишените от свобода, включително и ищеца, са удовлетворявали
естествените си физиологични нужди в кофи в килията, в същото помещение в което
спят, които не са бил отделени или закрити. Установено е също, че в два дни от
седмицата е пускана топла вода, но в банята е имало три неработещи душа и за да
се изкъпят лишените от свобода е трябвало да пълнят вода в кофи и да се поливат
с канчета.
От показанията на свидетеля С. се установи, че битовите условия в
затвора, се отразявали негативно на психическото състояние на ищеца, изнервяли
го, в резултат на което той се наложило да потърси медицинска помощ (св. С.
заявява в показанията си пред съда „....той пиеше хапчета за нерви. Лекарят на
затвора му ги даваше.“).
Предвид така установените факти, въз
основа на обсъдените доказателства, ценени по отделно и в тяхната съвкупност,
се налага изводът, че са налице незаконосъобразни действия и бездействие от
страна на служителите на ответника, тъй като органи и служители, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание лишаване от свобода, те не са изпълнили
задълженията си в цялост или частично, да осигурят на ищеца такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно - нормална
обитаема площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за
проветряване и вентилация на килията, достатъчно естествена светлина и чист
въздух в помещението, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за
почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията,
хигиенизиране на тоалетната и банята. Такива задължения са установени за
органите и служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС
посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата
за лишаване от свобода. Съгласно чл.
43, ал. 3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не
може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно чл.
20, ал.3, от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Според чл.
20, ал. 2 от ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване. В случая съдът приема,
че поради пренаселеността на килиите не е възможно са се осигури достатъчен
достъп на чист въздух. Този извод се подкрепя и от установения факт, че в същите
килии за времето от 22.00 часа до 6.00 часа се използва кофа, в която лишените
от свобода облекчават своите естествени нужди. Следва, че възможността за
адекватно проветряване и достъп на достатъчно чист въздух в килиите, в които е
бил въдворен ищецът през процесния период, е била силно ограничена.
Съдът приема, че освен установеното
противоправно деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи и настъпила вреда, която да е в пряка причинна връзка с причиненото
деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на
човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност
и психично състояние. Съдът счита, че ищецът е конкретизирал неимуществените
вреди, които е претърпял и е ангажирал безспорни и непротиворечиви доказателства
за реално претърпените вреди. Ищецът твърди, че лошите битови условия на живот
в затвора в гр. Бургас са довели до това, че са се отразявали негативно на
психическото му състояние. В конкретния случай липсата на осъществени
елементарни хигиенни и битови стандарти, свързана с принуждаването на ищеца да
удовлетворява естествените си физиологични нужди в кофи в същото помещение,
където спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията, поради
ограничаване достъпа му до санитарен възел, са от такова естество, че
предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от
ищеца страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него (в
този смисъл са решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото на Йовчев срещу
България; решение от 10.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото на „Шахъмов срещу България“
и др., решение на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“). По същите
причини съдът приема, че ищецът е преживял емоционалните страдания и психически
стрес и поради липсата на дневна светлина, чист въздух, минимална обитаема
площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво
човешко същество, както и предвид факта, че е бил принуден с риск за здравето
му да обитава спално помещение, населено с хлебарки, дървеници и гризачи
(установено от заключенията в докладите на КПИ), без да му бъдат осигурени
необходимите продукти за почистване и дезинфекция на килията, както и нормални
условия за поддържане на лична хигиена - баня и тоалетна в съответствие със
санитарно хигиенните изисквания. С оглед изложеното съдът приема, че
поставянето на ищеца в описаните неблагоприятни битови условия в затвора в гр.
Бургас за релевантния период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо
него по смисъла на чл.
3 от ЕКПЧ, способно да породи у него стрес, емоционално и морално
страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането,
каквито той твърди, че е претърпял, както и риск за здравето му. Същите изводи
относно ефекта на битовите условия в затвора в гр. Бургас върху психическото и
физическото здраве на затворниците се съдържат и в посочените вече доклади от
посещенията на КПИ в България през 2012 - 2015 г.
Нормата на чл. 52 от ЗЗД регламентира, че при неимуществените вреди съдът определя обезщетението
по справедливост. С оглед характера на деянието, естеството на увреждането и
степента на претърпените морални страдания, като се отчете и времето на престой
на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение, което е година, пет
месеца и седемнадесет дни, съдът намира, че справедливото обезщетение за периода
от 26. 02. 2014г. до 12. 08. 2015 г. е в размер на 3 500 лева.
В останалата част на периода от 09.09.2013г. до 25.02.2014г. и до пълния
претендиран размер от 30 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, тъй като е
неоснователен. Ищецът не прояви процесуална активност и не ангажира
доказателства за установяване на твърдението, че при престоя си в ареста на
ОСлО при ОП Бургас е претърпял неимуществени вреди, които претендира да бъдат
обезщетени в периода от 09.09.2013г. до 25.02.2014г.
Не се установи твърдението на ищеца за недостъпност на медицинската
служба в затвора, нито липса на мерки за поддържане на физическото му здраве,
както и непредоставяне на необходимите лекарства за лекуване на болестта му.
Обратно, от неоспорените писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът
е бил лекуван при престоя си в затвора гр. Бургас. Следва, че липсва незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация. Разпоредбите на чл.250 от ЗИНЗС
уреждат реда, условията и компетентният орган – съответният прокурор или съд,
по чието разпореждане обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от
един затвор в друг и от един арест в друг, настанявани в лечебно заведение и
изпращани в лечебно заведение към или извън местата за лишаване от свобода.
Единствено в случаите, когато се налага незабавно настаняване в лечебно
заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или
ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването може да
се извърши със заповед на главния директор на ГД „ИН” по предложение на
началника на затвора или на ареста, а не на съответния прокурор или съд –
чл.250, ал.2 от ЗИНС. Тази разпоредба установява изключение от правилото
относно органа, който може да разпореди преместването на обвиняеми и подсъдими
от мястото, където са настанени, като въвежда и предпоставките, при които
правомощието може да бъде упражнено. Изискването на закона е възникването на
изрично посочените, специални, извънредни обстоятелства, само и единствено при
настъпването на които правото на преместване, респективно настаняване в лечебно
заведение, може да бъде упражнено от главния директор на ГД „ИН”, след
предложение на началника на затвора. Такива обстоятелства в случая не са
установени по делото. Не се твърди от ищеца, а и не са ангажирани доказателства
които да обосноват такъв извод, че същият е страдал от заболяване, което
изисква незабавно настаняване в лечебно заведение по смисъла на чл.250, ал.2 от АПК в посочения в исковата молба период, а необходимост от изпращане в лечебно
заведение към местата за лишаване от свобода за осъществяване на необходимото
лечение. Задължението за изпращане на обвиняемия или подсъдимия в лечебно
заведение е регламентирано в разпоредбите на чл.250, ал.3, 4 и 5 от ЗИНЗС и не
е равнозначно на задължението за незабавно настаняване в лечебно заведение по
чл.250, ал.2 от ЗИНЗС (в същия смисъл и решение № 11205/24.10.2016 г. по адм.
д. № 9761/2015г. по описа на ВАС, Трето отделение). Твърдяното
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в посочения от
ищеца период не се установява от доказателствата по делото, което обосновава
извода за неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди в тази
част, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Същевременно се
установи, че ищецът сам е възпрепятствал лечението си в затвора гр.Бургас, като
двукратно е отказвал назначената му терапия в процесния период.
Недоказаните факти са неосъществени за съда факти. Недоказаните факти не
могат да бъдат субсумирани под приложимата правна норма, респ. от недоказания
факт не могат да настъпят целените, в случая от ищеца, правни последици.
Следва, че не може да се обоснове извод, че неимуществените вреди са настъпили
реално и са претърпени от ищеца в периода от 09.09.2013г. до 25.02.2014г. вкл.,
както и че са в резултат от недостъпност на медицинската служба в затвора, от
липса на мерки за поддържане на физическото му здраве, както и от
непредоставяне на необходимите лекарства за лекуване на болестта му.
Следва да се отрази, че размерът на обезщетението от 3 500 лева е
определен от съда, като е съобразен размера на обезщетенията, които присъжда
Съдът по правата на човека в своите решения по близки казуси (напр. в решение
от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото „Кехайов срещу България“; решение от
05.04.2007 г. на ЕСПЧ по делото „Тодор Т. срещу България“; решение от
12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото „Стайков срещу България“), но също така и с
реалния стандарт на живота в Република България, вкл. и с размерите на
минималните работна заплата и социални пенсии в страната за процесния период,
които са със значително по-ниски стойности от тези в останалите страни-членки
на ЕС.
Съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. по
тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСКГ, на ВКС, когато вредите произтичат от фактически
действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се
иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването. В случая не се претендира присъждане на законна лихва за период
след завеждане на исковата молба и съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски по делото и на
основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът счита, че на ищеца следва да бъде присъдена
сумата общо в размер на 1.17 лева, представляваща съответна част от заплатената
държавната такса (в размер от 10 лева), съразмерно с уважената част от иска.
Въпреки частичното уважаване на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, тъй като съгласно чл.
10, ал.2 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в
три хипотези: ако искът бъде отхвърлен
изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на чл.
10, ал.2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.
78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Административен съд Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
със седалище в гр. София и адрес бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Я.С.П.,
ЕГН **********, с адрес *** обезщетение в размер на 3 500 (три хиляди и
петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправни актове,
действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - гр.София, изразяващи се в неосигуряване на необходимите за
нормално съществуване битови условия в затвора в гр. Бургас, както следва: пренаселеност
на килиите в затвора гр. Бургас, липса на достатъчно дневна (естествена)
светлина и чист въздух, на отопление и топла вода, използване на пластмасови
кофи за задоволяване на естествените физиологични нужди пред очите на другите
осъдени, наличие на дървеници, хлебарки и мишки, в периода на изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Бургас за периода
от 26.02.2014 година до 12.08.2015 година, като
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.С.П., ЕГН **********, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие противоправни актове, действия и
бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
изразяващо се в неосигуряване на необходимите битови условия и недостъпност на
медицинската служба в затвора гр. Бургас, липса на мерки за поддържане на
физическото здраве на ищеца, както и на необходимите лекарства за лекуване на
болестта му, в останалата част за периода от 09.09.2013г. до 25.02.2014г.
включително, както и за размера над 3 500 (три хиляди и петстотин) лева до
пълния предявен размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в
гр. София и адрес бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Я.С.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1.17 (един лев и седемнадесет стотинки) лев,
представляваща разноски по административно дело № 2 по описа за 2016г. на
Административен съд Бургас.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: