МОТИВИ
ПО НОХД № 139/2017 г. ПО ОПИСА НА ИРС, І
СЪСТАВ
Районна прокуратура – Пирдоп е повдигнала обвинение
срещу Й.И.Й., роден на *** г. в гр. Елин Пелин, жител и живущ ***,
българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, ЕГН ********** , за това, че на 15.01.2012г около 12,00 часа в с. Макоцево,
община Горна Малина, обл. Софийска като е съборил на
земята и започнал да рита с крака в областта на лицето П.М.П. ***, вследствие
на което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
челюст, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок
по-голям от тридесет дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 НК
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представител на Районна
прокуратура – Ихтиман, който твърди, че са събрани достатъчно доказателства за
това, че именно Й.Й. е осъществил престъплението. Наведа
доводи за това, че в не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства поради
което предлага на съда да се произнесе с осъдителна присъда, при която да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” в за срок от една година, чието
изпълнение бъде отложено за срок от три години.
Пострадалият
от престъплението П.П. се конституира като частен
обвинител, като поддържа предявеното обвинение от прокурора. Предоставя на съда
да прецени размера на наказанието
Подсъдимият
Й. не се признава за виновен. Отрича, че е нанесъл телесното увреждане на
пострадалия, като моли за оправдателна присъда.
Защитникът
на подсъдимия адв. А. изцяло оспорва фактическата и правната страна на
обвинението. Счита, че реалният извършител на престъплението е св. М.М., поради което и моли съда да признае подзащитния
й за невинен по повдигнатото обвинение
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствата, намиращи се по сл. дело № 5/2016 г. на ОСлО при ОП-София поотделно и в тяхната съвкупност по реда
на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Пострадалият П.П. притежавал
къща във вилна зона „Овче бърдо“ край с. Макоцево, общ. Горна малина. П. бил
конфликтна личност, като подавал множество жалби до различни институции както срещу
длъжностни лица от местната власт, така и против съселяните си. Неговото
поведение провокирало съселяните му през 2011 г. подписка за неговото
„изселване“ от вилната зона.
Майката на подс. Й.Й. притежавала питейно заведение в с. Макоцево. Св. М.М. бил съпруг на кметския наместник на селото – св. М.Г..
На 15.01.2012 г. П.П. се
намирал в с. Макоцево и минал през хранителния магазин на селото, където
магазинер била св. С.Д.. П. споделил с Д., че има притеснения, че го следят. Там
била и св. Й.В., която също чула за притесненията на П...
П. си тръгнал от магазина и поел по пътя покрай реката
в с. Макоцево. Срещу него се задал джип, управляван от св. М.М.. П. тръгнал да се връща към центъра на селото, но бил
пресрещнат от подс. Й.. Й. блъснал П. на земята, като
междувременно джипът спрял и от него слязъл св. М., който започнал да рита
поваления П..
Пострадалият успял да се отскубне, след което притичал
до къщата на св. С.Н.. На двора бил пресрещнат от снаха й И.Я. – Н., на която
споделил, че иска да разговаря със свекърва й, тъй като е бил бит от М.. С.Н.
излязла и видяла, че П. е целият в кръв и започнала да му оказва първа помощ. Пострадалият
сам звъннал на телефон 112 и съобщил, че са го пребили на кметицата мъжа й и на
кръчмарката сина й. Докато чакали полиция споделил със св. Н., че го е бил М.М. и подс. Й.. П. се обадил и на
св. В., на която също споделил за побоя и кой му го е причинил,
На мястото пристигнали полицаи от РУ на МВР-Елин Пелин
– св. А.Г. и Г.М., на които пострадалият П. споделил, че е бил бит от М.М. и Й.Й.. П. бил откаран с
линейката в УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София. Полицаите намерили Й. и М. *** и им бил
съставен протокол за полицейско предупреждение.
След като дежурният офицер в РУ-Елин Пелин – кв. А.С. проверил в
болницата състоянието на П. и установил, че същото е тежко, били издадени
заповеди за полицейско задържане на М. и Й..
По образуваната преписка работел друг полицейски
служител на ПУ Горна Малина към РУ Елин Пелин – св. Г.Д., който посетил П. в
болницата и на когото той споделил, че са го били М. и Й..
От заключението на изготвената съдебно медицинска
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и безпристрастна, се
установява, че вследствие на нанесения му побой П.П.
е получил счупване на горната челюст, наложило оперативно лечение, което
увреждане има за своя медикобиологична характеристика
счупване на челюст, и е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето
за срок по-голям от 30 дни. Вещото лице от медицинската документация е
установено и кръвонасядане под дясното око и значителен
травматичен оток, водещ до лицева асиметрия, които обаче са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото лице
констатираните увреждания са получени в резултат на силен удар с или върху тъп
предмет с гладка контактна повърхност, което се установява от лисата на
охлузвания на кожата и които могат да бъдат причинени при нанасянето на побой.
Изложената фактическа обстановка се установява от част
от събраните гласни доказателства, които и кореспондират с останалите по делото
доказателства. Доказателственият материал, включващ частично
показанията на пострадалия П. и на св. М., съчетани с показанията на св. Д., В.,
С.Н., Г. и М., съдебно медицинската експертиза и съдебно-техническата
експертиза на записания сигнал до система „Телефон 112“, доказват важни факти
относно хронологията на събитията, предшестващи инцидента и относно
обстоятелствата, релевантни за
престъпното деяние и способстват за установяване на фактическите обстоятелства
относно време, място на извършване на
престъплението, изпълнително деяние и механизъм на осъществяване.
В случая липсват преки очевидци на случилото се извън
пострадалия, св. М. и подс. Й. . В този смисъл съдът
изключва като напълно недостоверни показанията на св. М.Г. /съпруга на св. М. и
кметски наместник на с. Макоцево/ и св. Р.А. /служител на читалището в с.
Макоцево/, доколкото не съществуват други доказателства, чрез които биха могли
да се проверят твърденията им за това, че са били в джипа на М.,и са възприели
случилото се. Житейски недостоверно звучат твърденията им, че не са слезли от колата и впоследствие не са
споделили за видяното с полицията. Освен това от изисканата справка от
Националния институт по метеорология и хидрология се установи, че на 15.01.2012
г. не е имало образувана нова снежна покривка, т.е. е недостоверна тезата, че
пътуването в джипа е било продиктувано от необходимостта да бъде проверена
почистването на улиците на с. Макоцево от снега.
Въпреки оскъдните преки доказателства в случая са
събрани значителен брой косвени данни в подкрепа на описаната от съда
фактическа обстановка – така показанията на св. С.Н., В., а и на полицейските
служители, които са се отзовали на подадения сигнал, макар и производни, в
своята съвкупност изясняват фактите, които са относими
към предмета на доказване. Техните твърдения възпроизвеждат
знанието им за факти, разказани им от самия пострадал и са изцяло в подкрепа на
установената от съда фактическа обстановка. В случая тези свидетели са
първите лица, с които П. е споделил обстоятелството кой му е нанесъл побоя,
като последващите изменения във версията му очевидно
се дължат на извънпроцесуални взаимоотношения със св.
М., които съдът не намира за уместно да обсъжда. Дори и след като е излязъл от
шока от нападението П., е заявил на св. Д., че Й. заедно с М. са го били. Такива
са неговите твърдения и в разпита му пред съдия от Елинпелинския
съд. За две нападнали го лица е говорил и пред началника на РУ на МВР Елин
Пелин – св. П.Ц..
Нещо
повече – самият пострадал в сигнала си до «Телефон 112» недвусмислено
идентифицира своите нападатели : «на кметицата мъжа й и на кръчмарката сина й».
Впоследствие непосредствено след случилото се, пострадалият е дал две интервюта
във вестник «България Днес» на 26.01.2012 г. и 27.01.2012 г. , в които твърди,
че именно М. и Й. са го били по поръчение на кмета на Горна Малина – св. Н..
От заключението на допуснатата в хода на досъдебното
производство съдебно психиатрична и психологична експертиза, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна,
се установява, че пострадалият П. е акцентирана личност, като при
разпита си вещите лица заявяват, че състоянието му не представлява психично
разстройство, а е особеност на личността, характерова
особеност.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия Й.Й., които
освен средство за защита, са и важно доказателствено
средство. В случая твърденията му за това, че се е опитал да помогне на
пострадалия П., след като св. М. го е биел не са подкрепени от каквито и да е
други доказателства. Нещо повече – поведението на подсъдимия след инцидента, а
именно че не е оказал или потърсил помощ за пострадалия и не е споделил с
никого за случилото опровергава изнесената от него защитна теза.
Съдът
не кредитира и показанията на св. К.Й., тъй като тя е майка на подсъдимия и
нейните твърдения целят да подкрепят защитната му версия..
Съдът не осъжда показанията на
посочените от страна на частния обвинител свидетели С.С.,
И.П., Ц.Г., С.П., С.В., Ц.Ц., М.Г., Г.Г. и Т.Г., доколкото те не отразяват факти и
обстоятелства, свързани непосредствено със случилото се с П.. Единственото
обстоятелство, което се установява от събраните гласни доказателства, е, че
пострадалият П. е нежелан в с. Макоцево, като не се ползва с добро име сред
съселяните си.
Подсъдимият Й.И.Й., роден на ***
г. в гр. Елин Пелин, жител и живущ ***, българин, български гражданин,
неосъждан, разведен, с висше образование,
ЕГН **********
От справката за съдимост се установява,
че Й.Й. не е осъждан, а от справката за криминална проявеност – че не е криминално проявен и не е регистриран
в масивите на МВР за извършването на каквито и да е криминални прояви.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Й.Й. с действията си е осъществил състава на престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В
случая макар и от фактическа страна в хода на съдебното следствие несъмнено да
бе установено, че в нанасянето на телесното увреждане са участвали две лица – подс. Й.
и св. М.М., в случая предвид дискреционната
власт на прокуратурата по отношение на обстоятелството спрямо кое лице следва
да бъде повдигано обвинение за извършване на дадено престъпление, съдът следва
да се ограничи единствено до участието на подс. Й. в
изпълнителното деяние.
От
обективна страна, бе установено по несъмнен начин, че в резултат на нанесения
му побой на П. е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на челюст, което е довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-голям от тридесет дни
Според настоящия състав Й. е действал в съучастие като
съизвършител със св. М., двамата са причинили
телесното увреждане на пострадалия П.. Й. го е пресрещнал и го е повалил на
земята, което е спомогнало на св. М. да нанесе удара в областта на лицето на
пострадалия, вследствие на който е била счупена челюстта му. Това означава, че Й.
се е намирал на местопрестъплението и е вършел нещо съществено от гледна точна на общия замисъл с М., като
бутането на П. на земята съставлява елемент от изпълнителното деяние на
престъплението, доколкото пряко е допринесло до причиняването на съставомерния резултат
Съдебната практика приема (решение № 268/18.05.1995 г.
по н.д. № 131/1995 г., ІІ н.о. на ВС), че има съизвършителство
по смисъла на чл. 20 НК и когато всеки един от съучастниците
осъществява отделни елементи от престъпния състав, като съзнава, че другите му съучастници извършват другите елементи на престъплението,
без да е необходимо пряко и непосредствено да е причинил вредоносния резултат.
Затова и съдът прие, че Й., събаряйки П. на земята, е
допринесъл за причиняване на констатираното телесно увреждане. В случая не се
установи, че именно Й. го е изритал в областта на лицето, поради което и
оправда подсъдимия в тази част от повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
е осъществил и от субективна страна състава на престъплението по чл. 122, ал.
2, вр. ал. 1
НК, което може да бъде осъществено както с пряк, така и с евентуален
умисъл. В случая подсъдимият Й. е съзнавал общественоопасния
характер на действията си, предвиждал е вероятното настъпване на общественоопасните последици и се е съгласявал с
настъпването им, като пряката му цел е била да спомогне св. М. да нанесе някакво телесно увреждане на
пострадалия, без конкретно да е целял счупването на челюстта на пострадалия. Очевидно
е за съда, че Й. е бил мотивиран за извършване на деянието от поведението на самия
пострадал, който предвид характеровите си особености
е нагнетил отрицателно отношение към личността си от страна на съселяните си.
По изложените
съображения съдът прие, че подсъдимият Й. е изпълнил състава на престъплението,
за което му е било повдигнато обвинение от обективна и субективна страна и са
налице предпоставки за реализиране на неговата наказателна отговорност. Не е допустимо при бездействието от страна на
прокуратурата по отношение на св. М., поведението на Й. да бъде поощрено, като
същият бъде оправдан по повдиганото му обвинение.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При определянето на вида и размера на наказанието
спрямо подсъдимия Й. съдът съобрази степента на обществената опасност на
извършеното деяние и обществената опасност на самия извършител. Подсъдимият не е
с висока степен на обществена опасност – той не е осъждан и не е криминално проявен.
Установи се, че не той непосредствено е нанесъл удара, с който е счупена челюстта
на пострадалия, като очевидно е бил подпомогнат във вземането на решението за
участие в нападението от доминантната личност на св. М.. Според настоящия
състав самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство е и продължителният
период от време, който е изминал от момента на извършване на деянието до
момента на повдигане на обвинение спрямо Й. и респ. до постановяване на
присъдата.
Посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни, поради което и съдът
прие, че следва да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2“ б. „б“ НК, като
замени предвиденото в чл. 129, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода с пробация
Предвид
определените в чл. 36 НК цели на наказанието, а именно генералната,
индивидуалната превенция, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
осъдения, съдът прие, че следва да се наложи определеното наказание пробация, следва да включва задължителните пробационни мерки
за минималния, предвиден от закона срок, а именно: 1. задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от шест месеца; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед постановеното признаване на подсъдимия Й.Й. за
виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи
разноските по делото, включващи сумата от 652,34 лева /шестстотин петдесет и
два лева и тридесет и четири стотинки/ сторени в хода на досъдебното
производство в полза на ОДМВР –София и 975,00 лева /деветстотин седемдесет и
пет лева/, сторени в хода на съдебното производство в полза на Районен съд –
Ихтиман.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: