РЕШЕНИЕ
№398
гр.Бургас, 18.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
27 март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1935 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни
актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с
чл. 215 от Закона за устройство на територията.
Жалбоподател е Рунали ЕООД, ЕИК:******, с адрес гр. Бургас, ул. Морска 15.
В производството жалбоподателят участва чрез управителя М. М. и чрез пълномощник-
адв. М.К. ***.
Ответник по жалбата е зам.кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас. Същият взема участие в
производството чрез пълномощник – юрисконсулт С.Д..
Предмет на оспорване е заповед № 3105/14.09.2022г. на зам.кмет
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която
на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено
Рунали ЕООД да премахне незаконен строеж – пристройка към сграда с
идентификатор 07079.618.46.1 по КК на гр. Бургас. Прието е за установено, че
строежът е пета категория, извършен е без строителни книжа и без разрешение за
строеж, както и че не отговаря на условията за търпимост.
В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена
фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства. В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Органът, издал оспорения акт, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е издадена при спазване на
процесуалните правила и материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата. Представил
е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не сочи
допълнителни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Административното производство е започнало по повод постъпил
сигнал с вх. № 06-00-51/18.02.2022г. от Областен управител на област Бургас за
съмнения за извършено незаконно строителство в имот с идентификатор
07079.618.46 по КК на гр. Бургас, представляващ УПИ ІХ-2316, кв.16 по плана
ЦГЧ, гр. Бургас. По повод на този сигнал е извършена проверка от служители на
община Бургас в посочения имот. За резултатите от проверката на място и по
документи е изготвен констативен протокол № П-9/09.03.2022 г. (л.72 от делото).
Проверяващите са констатирали, че в имота, с административен адрес гр. Бургас,
ул. Булаир № 7, на границата със съседен имот с идентификатор 07079.618.45
(частна държавна собственост) е изградена сграда с приблизителни размери 4.80м/12.20м,
която е функционално свързана с със сграда с идентификатор 07079.618.46.1, в
същия имот, чрез входно преддверие (топла връзка) с размери 1.90м/2.50м. За
установената на място сграда и топла връзка в техническия архив на община
Бургас не са установени издадени строителни книжа и документи.
По преписката е приложено копие от писмо от 11.03.2022 г.
(л.49 от делото), с което от Рунали ЕООД
е изискано да представи строителни книжа относно установения строеж. Представени
са доказателства за провеждане на процедура по връчване на писмото по реда на §4,
ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ – върнат пощенски плик с отбелязване, че
пратката не е потърсена, съобщение за поставяне на известие за издаденото писмо
на таблото за съобщения на общината, протокол от 13.04.2022 г. за поставяне на
съобщение на обекта и на таблото за съобщения, и протокол от 21.04.2022 г. за
сваляне на съобщение от таблото за съобщения на община Бургас. В предоставения
срок не са постъпили доказателства от Рунали ЕООД.
Приложено е копие от писмо с рег.индекс №
06-00-51/4/17.05.2022 г. (л.45 от делото), с което жалбоподателят е уведомен,
че по отношение на констатирания строеж – „Пристройка към сграда с идентификатор
07079.616.46.1 по КК на гр. Бургас“, започва производство по премахване на незаконно
строителство, като отново е предоставена възможност за представяне на
строителни книжа, но такива не са постъпили.
Приложено е и копие от констативен акт № П-3/27.05.2022г.
(л.20 от делото), съставен от специалист в отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ на община Бургас и при свидетел на изготвянето - специалист в отдел
„Устройствено планиране и архитектура“ на община Бургас, във връзка с извършена
проверка на обект „Пристройка към сграда с идентификатор 07079.616.46.1 по КК
на гр. Бургас“. Изложена е констатация, че строежът е V категория съгласно чл.137
от ЗУТ и Наредба № 1/2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Прието
е за установено, че собственик на имот с идентификатор 07079.618.46 и на сграда
с идентификатор 07079.618.46.1 е Рунали ЕООД, като същото дружество е прието и
за възложител и извършител на строежа. Описано е, че сградата е с приблизителни
размери 4.80м/12.20м и същата е функционално свързана със сграда с
идентификатор 07079.618.46.1, в същия имот, чрез входно преддверие (топла
връзка) с размери 1.90м/2.50м. Сградата и преддверието представляват масивна
конструкция, с плосък покрив, като сградата е изградена на границата с имот с
идентификатор 07079.618.45 (частна държавна собственост). На строежа е
поставена табела „Ресторант Булаир“. Констатирано е, че липсват строителни книжа
за изграждането на строежа. Прието е, че строежът е извършен без одобрен проект
и без издадено разрешение за строеж. Констативният акт е връчен на представител
на Рунали ЕООД на 27.06.2022 г., видно от известие за доставяне PS 8000 02PQ017 (л.24 от делото), ведно с придружително писмо от 07.06.2022
г. (л.23 от делото).
В предоставения срок е постъпило възражение от Рунали
ЕООД, с което е изразено несъгласие с констатациите, изложени в акта (л.25 от
делото). Наведени са доводи, че при изготвяне на акта не са обследвани всички
документи, съдържащи се и в архива на общината относно хотел „Булаир“.
Приложени са доказателства, а именно (л.28-43 от делото): технически проект за
обект „Проект на преустройство в хотел на сграда в УПИ ІХ-2316, кв.16, ЦГЧ, гр.
Бургас“ – за екзекутиви, представляващ част „архитектурно заснемане за
узаконяване, инвестиционен проект за преустройство на сграда в хотел и БХТПБ,
изготвен 2002 г., ведно с чертежи – „разпределение на приземен етаж, заведение
за обществено хранене за гости на хотела“,
„разпределение на първи етаж“, „разпределение на втори етаж“,
„разпределение на трети етаж“, „покривни линии“, вертикален разрез А-А“, „вертикален
разрез Б-Б“, легенда за проектни фасади, „частичен вертикален разрез Б-Б“,
„фасада изток“ „фасада юг“, фасада запад“ и „фасада север“; становище за
годността и възможността за въвеждане в експлоатация на строежа; писмо с №
5840/01.07.2002 г., изготвено от НИНКН (НИПК) за съгласуване на архитектурно
заснемане за узаконяване и инвестиционен проект за преустройство в хотел със
заведение за хранене в приземния етаж. На представените чертежи „разпределение
на приземен етаж, заведение за обществено хранене за гости на хотела“ (л.32 от
делото) и „фасада север“ е отразена с червени линии сграда, която е свързана с
основната сграда (хотела) с входно преддверие. Самата сграда се състои от две
части като първата част (по-голяма) се свързва с хотела с входното преддверие,
на което са изчертани входни врати от двете посоки, и втора част (по-малка) към
вътрешността на имота с обособен самостоятелен вход откъм двора. Върху
представените чертежи са поставени печат от община Бургас за съгласуване и
одобряване от 20.11.2002 г. и печат за условно съгласуване от
Хигиенно-епидемиологична инспекция от 03.07.2002 г. Отбелязано е също, с червен
цвят, че чертежът важи за екзекутиви с поставен подпис на главния проектант –
арх. Василев.
Производството е приключило с издаване на оспорената
заповед № 3105/14.09.2022 г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ,
във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено Рунали ЕООД да премахне
незаконен строеж – пристройка към сграда с идентификатор 07079.618.46.1 по КК
на гр. Бургас. В заповедта строежът е описан с приблизителни размери
4.80м/12.20м, функционално свързан с основната сграда в имота с топла връзка с
размери 1.90м/2.50м., като двете му части представляват масивна конструкция с
плосък покрив. Същият е изграден в западната част на имот 07079.618.46 на
границата със съседен имот 07079.618.45 (частна държавна собственост). На
северната фасада на строежа е установена поставена табела „Ресторант Булаир“.
Прието, че в този вид строежът представлява пристройка към хотел Булаир. За
същия не са установени строителни книжа. Прието е още, че строежът не е търпим.
В тази връзка са изложени съображения, че същият не съответства на ПУП за имота
– основен кадастрален, застроителен и регулационен план на ЦГЧ, одобрен със
заповед № РД-02-14-142/19.04.1989 г., изменен със заповед № 1016/28.06.1994 г.
на кмета на община Бургас, с който било предвидено единствено надстрояване на
съществуващата основна сграда в имота, представляваща паметник на културата и
не са предвидени пристройки към тази сгради. Прието е още, че строежът е
изграден след 2002 г. За да достигне до този извод, административният орган е посочил,
че строежът не е отразен в действащите планове и документи за собственост (акт
за държавна собственост № 458 от 24.06.1950 г.), не е бил предмет на
съгласуване с писмо с изх.№ 5840/01.07.2002 г. на НИНКН (НИПК) и одобрения
проект на 20.11.2002 г., не е бил предмет и на съгласуване с писмо изх.№
8589/23.04.2003 г. на НИНКН (НИПК) и одобрени на 17.04.2003 г. екзекутивни
чертежи. Административният орган е посочил, че за пръв път данни за строежа са
установени в приложените към възражението от 04.07.2002 г. екзекутивни чертежи.
При тези данни е прието, че строежът не е търпим на основание §16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ или §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като същият не е бил допустим
по разпоредбите, действали по време на извършването му и по сега действащите
разпоредби. Относно възраженията на жалбоподателя, административният орган е
приел, че са неоснователни. Посочил е, че приложените към възражението книжа
действително са налични в архива на община Бургас, но в установените одобрени
на 17.04.2003 г. екзекутивни чертежи, пристройката не е отразена.
По делото, с административната преписка, са представени
заверени копия на описаните в заповедта книжа, касаещи строителството в имот с
идентификатор 07079.618.46, от които се установява следното:
Представен е акт за завземане на недвижим имот за
държавен № 1475/28.04.1951 г., в който е описано, че се одържавяват сграда
пристройка и барака, находящи се на ул. Антим І № 6,
със застроена площ от 21.60 кв.м. и 24.40кв.м. На гърба на акта на 30.10. 1951
г. е отразено под т.2, че пристройката и бараката са съборени, а в т. 3 е
отразено, че актът се анулира с акт № 458.
Представен е акт за завземане на недвижим имот за
държавен № 1474/28.04.1951 г., в който е описано, че се одържавява къща и изба,
масивна на два етажа, с електр.водна и
канал.инсталации, покрив м.керемиди, със застроена площ от 150 кв.м., ведно със
застроено и незастроено място от 392кв.м., находящи
се на ул. Антим І № 6, гр. Бургас. На гърба на акта т. 2 е отразено, че същият
се анулира с акт № 458.
Представен е акт за завземане на недвижим имот за
държавен № 458/24.06.1950 г., в който е описано, че се одържавяват следните
имоти: масивна къща с две пристройки на един етаж и изба, с водна, канална и
електрическа инсталации, покрив м.керемиди, със застроена площ от 175 кв.м. На
гърба на акта на 20.02.1953 г. е отразено под т.2, че едната пристройка не
съществува, поради което вписаното две в акта се заличава и се изменя на едно,
а съгласно т. 4 имотът е предоставен на отчет на Общински имоти от 1995 г.
Представени са писма, изготвени от НИНКН (НИПК), с които
е съгласуван проект за узаконяване на преустройство в хотел на сграда – писмо с
изх. № 5840/01.07.2002 г., и писмо с изх. № 8589/23.04.2003 г., с което е
дадено съгласие за издаване на разрешение за ползване за обект „Хотел с механа
в приземен етаж – преустройство и надстройка на сграда в УПИ ІХ-2316, кв.16, ЦГЧ,
гр. Бургас“.
Представен е акт за узаконяване № 109/25.07.2002 г.,
издаден от гл.архитект на община Бургас, с който е узаконен строеж: „Основен
ремонт на съществуваща двуетажна сграда на ул. „Булаир“ № 7 в УПИ ІХ-2316, кв.
16, ЦГЧ, гр. Бургас“, собственост на Областна управа- гр. Бургас.
Представено е разрешение за строеж № 179/11.12.2002 г.,
издадено от гл.архитект на община Бургас, с което въз основа на одобрен проект
на 20.11.2002 г. на Областна управа – Бургас е разрешено строителството на
обект: „Хотел с механа в приземния етаж – 32 места - преустройство и надстройка
на съществуваща сграда “ в парцел УПИ ІХ-2316, кв. 16, ЦГЧ, гр. Бургас.
Представено е разрешение за ползване № 300/02.06.2003 г.,
издадено от началник на РД за НСК- Бургас, за разрешаване ползването на строеж:
„Хотел с механа в приземния етаж“ (с 14 бр. хотелски стаи в етажите;
преустройство и надстройка на съществуваща сграда), в парцел УПИ ІХ-2316, кв.
16, ЦГЧ, гр. Бургас. Разрешението е издадено на името на Областна управа-
Бургас. Прието е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и
заснемане за узаконяване и разрешение за строеж № 179/11.12.2002 г. и акт за
узаконяване № 109/25.07.2002 г.
Представен е и съдържащият се в архивите на общината
технически проект, одобрен на 20.11.2002 г., въз основа на който е издадено
разрешение за строеж № 179/11.12.2002 г. Проектът съдържа част „архитектурно
заснемане за инвестиционен архитектурен проект за преустройството на сградата в
хотел и БХТПБ“. Приложеният проект съдържа 11 чертежа, които са с идентични
наименования като тези приложени от Рунали ЕООД към подаденото от дружеството
възражение по изготвения констативен акт. Чертежите представени от община
Бургас съдържат печат от 20.11.2002 г. за одобрение и съгласуване на проект от общината,
печат за условно съгласуване от Хигиенно-епидемиологична инспекция от
03.07.2002 г., както и надпис „важи за екзекутив“ и положен подпис на
гл.проектант, каквито печати са положени и върху чертежите представени от
жалбоподателя. В допълнение обаче върху представените от ответника чертежи се
съдържа допълнителен печат от 17.04.2003 г., с който е отразено съгласуване и
одобрение на екзекутиви от страна на община Бургас, както и печат за проведен
независим надзор. Чертежите се различават и по това, че тези представени от
ответника не съдържат данни за процесния строеж, каквито данни се съдържат в
два от чертежите приложени от жалбоподателя - „разпределение на приземен етаж,
заведение за обществено хранене за гости на хотела“ и „фасада север“. Към приложения
от ответника проект е представена и скица-виза за проектиране от 12.11.2002 г.,
върху която е указан начина на застрояване съгласно заповед № 1016 на
надстройка на съществуваща сграда, като е допуснато и вътрешно преустройство.
Представени са също и копия на заповед №
РД-02-14-142/19.04.1989 г., изменен със заповед № 1016/28.06.1994 г. на кмета
на община Бургас, с която е одобрен кадастралния, застроителния и регулационния
планове на ЦГЧ на гр. Бургас. Приложени са и извадки от двата плана (основния и
плана за изменение), от които се установява, че първоначално в западната част
на засегнатия имот е предвидено озеленяване, което в последствие е отменено. Не
е предвидено допълващо застрояване.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят
Димитър Г. Г.. В показанията си свидетелят твърди, че в периода 1993-1994 г. е
работил в община Бургас в отдел „Строителство и архитектура“, като отговарял за
ЦГЧ. Свидетелят заявява, че в периода 1998 г. – 2000 г. на място на процесния
строеж е имало кафе с навес, която постройка била изградена от дъсчена и
метална конструкция, но не била масивна сграда. Според свидетеля на този строеж
е направен основен ремонт и навесът е остъклен. Същият сочи, че сградата
представлява отделна постройка от основната сграда в имота. Изразява мнение, че
е изградена топла връзка между двете сгради, която представлява навес.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, извършена
от вещото лице инж.С.И.. В приетото от съда заключение е констатирано, че процесния
строеж представлява постройка – метална конструкция с размери 12.00м/4.80м или
площ 57.60кв.м. и височина 2.50м и 2.80м., с едноскатен покрив ориентиран
изток/запад с водоотвеждане в двора на жалбоподателя, изградена в западната
част на имота. Установява се от заключението, че конструкцията на постройката е
от метални колонки от профил студено огънат 100х60мм, захванати за основата –
ст.бетонов ивичен фундамент с h=60см. чрез електродъгова заварка за метални планки,
свързани чрез метални греди/столици с размери 60/40мм; покривът е от покривни
термопанели с d= 40мм върху метална рамка; стените от четирите страни –
север, юг, изток и запад, са изградени от зидария и ПВЦ дограма; извършени са
довършителни работи – окачен таван с гипсокартон, под – теракот, шпакловка и
латексово боядисване. Установява се още,
че от изток строежът е свързан с вход/топла връзка с основната сграда. Топлата
връзка е с размери 1.80м/2.70м, или площ от 4.86км.м, и представлява метална конструкция
с ПВЦ дограма. Има инсталирани ел.инсталация и климатик.
Вещото лице дава заключение, че процесната постройка е свободно стояща
допълваща сграда с предназначение „търговска зала“, свързана с основната сграда
с топла връзка. В съдебно заседание, вещото лице, поддържа становище, че разглеждания
строеж представлява „постройка , а не „пристройка“, доколкото същият не
увеличава обема на основното застрояване и не е долепен до основната сграда.
От заключението се установява, че съгласно действащия ОУП
на община Бургас имотът на жалбоподателя се намира в устройствена зона 1/Цкин с показатели: Пзастр. до
100%, Кинт до 5.0 и Озел.
Мин. 30%. Вещото лице е изчислило, че общото застрояване на имота (основната
сграда и процесния строеж) е 222.46кв.м., което при площ на имота от 303 кв.м.,
определя застрояването в границите на допустимото.
Вещото лице, при изследване на действащите и
недействащите планове за гр.Бургас, е установило следното:
-
в първия регулационен план на града от запад на основната жилищна сграда в
засегнатия имот са нанесени две постройки, описани в акт за завземане на
недвижим имот за държавен № 1475/28.04.1951 г. и № 1474/28.04.1951 г. като
пристройка - полумасивна и барака, със застроена площ от 21.60 кв.м. и
съответно 24.40 кв.м.;
-
на кадастралния план на гр. Бургас от 1956-1958 г. от запад на жилищната
сграда в засегнатия имот е нанесена една постройка – полумасивна, липсва
втората постройка от предходния план;
-
от кадастралния, застроителен и регулационен план на ЦГЧ на гр. Бургас,
одобрен със заповед № РД-02-14-142/19.04.1989 г., е установено, че на
застроителния план на мястото на процесната постройка е предвидено озеленяване,
а в регулационния план – сградата не е нанесена;
-
с изменението на ЗРП на ЦГЧ на гр. Бургас, одобрено със заповед №
1016/28.05.1994 г. е отпаднало предвиденото с плана от 1989 г. озеленяване на
мястото на процесната постройка;
-
на одобрената КККР със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителни
директор на АГКК, на мястото на постройката е отпаднало означението за
озеленяване.
В хода на съдебното производство, от жалбоподателя са
представени снимкови материали на Хотел Булаир, които съдът не кредитира,
доколкото не са събрани по надлежния ред, не е ясно в кой момент са извършени,
от кого и с каква цел.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Във връзка с компетентността на издателя на процесния
административен акт, неоспорена от жалбоподателя, съдът взе предвид, че процесният
обект е правилно определен като такъв от V-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.5
от ЗУТ. Съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ компетентен орган да издава заповеди за премахване
на незаконни строежи от посочената категория е кметът на съответната община или
упълномощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от зам.кмет
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, надлежно
упълномощен със заповед № 2894/06.10.2021 г. да издава заповеди от вида на
оспорената от кмета на община Бургас. С
оглед тези обстоятелства съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а ал.1 ЗУТ. Не е налице основание за
оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма
с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Същата съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване - конкретно е посочен обектът, който подлежи на
премахване, основанията същият да бъде приет за незаконен, лицето в чиято
тежест е възложено това премахване и основанията за това, както и основанията,
въз основа на които е прието, че строежът не е търпим. Не е налице основание за
оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на настоящата заповед. Констативният акт е съставен от съответните
служители в община Бургас - специалист в отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ на община Бургас и подписан в присъствието на един свидетел,
отново специалист в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ на община Бургас,
които служители са извършили и проверката на място, съобразно данните от
изготвения констативен протокол от 09.03.2022 г. Проверката, както и
изготвянето на констативния акт, е извършена в отсъствието на жалбоподателя, но
констативният акт му е надлежно връчен по пощата, видно от представеното
известие за доставяне PS 8000
02PQ017 (л.24 от делото). В
същия е посочено, че представлява основание за започване на производство по
премахване на незаконно строителство и е предоставен срок за подаване на
възражения, от което жалбоподателят се е възползвал. С това съдът приема за изпълнени
особените процесуални изисквания по издаване на обжалваната заповед, визирани в
чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и общите процесуални изисквания по издаването на
акта
Следва да се отбележи, че по делото не е спорно, че
именно Рунали ЕООД е извършител на установения строеж, респективно правилно на
основание чл.225а ал.5 от ЗУТ същият е посочен като адресат на заповед и
производството се е развило между него и административния орган, и респективно не
са налице основания да се приеме, че по отношение на проведеното производство
има други заинтересовани лица освен жалбоподателя. С оглед на изложеното, съдът
намира, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила
визирано в чл. 168, ал. 4 от АПК (в този смисъл Решение № 2543 от 18.02.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 7830/2019 г., II о.), доколкото в производството е
осигурено участието на всички заинтересовани лица, а именно жалбоподателя.
От заключението по извършената в хода на съдебното
производство съдебно-техническа експертиза, се установяват характеристиките и
начинът на изграждане на процесния обект, а именно: метална конструкция с
размери 12.00м/4.80м или площ 57.60кв.м. и височина 2.50м и 2.80м., с
едноскатен покрив ориентиран изток/запад, като конструкцията е захваната за
основата чрез ст.бетонов ивичен фундамент с h=60см. чрез
електродъгова заварка за метални планки, свързани чрез метални греди/столици с
размери 60/40мм, а стените са изградени от зидария и ПВЦ дограма от четирите
страни – север, юг, изток и запад, който обект е свързан от изток с основната
сграда в имота (Хотел Булаир) чрез вход/топла връзка с размери 1.80м/2.70м, или площ от 4.86км.м, и
представлява метална конструкция с ПВЦ дограма, които по същество съответстват
на даденото в оспорената заповед описание на обекта, а именно „масивна
конструкция с плосък покрив“. Установените характеристики и начин на изграждане
определят обекта като строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно ЗУТ, а съгласно ал. 4 разрешението за
строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен
проект, когато такъв се изисква. В нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
предвидено, че строеж е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж.
Първия спорен въпрос по делото се свежда до
обстоятелството дали административният орган правилно е квалифицирал
установената сграда, ведно с топла връзка, като „пристройка“. За да е налице
пристрояване към дадена сграда, то следва пристройката да обособява нов обем
застрояване, който да е включен в обема на вече съществуващата сграда. Двата обема
– съществуващият и новоизграденият, следва да са конструктивно и функционално
свързани - да не е налице самостоятелност на някой от тях, т.е. пристройката се
присъединява неделимо към главната сграда. В случая, не е налице конструктивна
обвързаност на процесния строеж с изградената в имота сграда на основното
застрояване. Наличието на топла връзка между сградата на основното застрояване
и процесния строеж не може да определи последния като пристройка, доколкото
тази топла връзка единствено обвързва двете сгради с общ проход, но не и
конструктивно. Установената самостоятелност на строежа води до извод, че същият
не може да бъде определен като пристройка.
Установеният като незаконен строеж не е и постройка от
допълващото застрояване. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗУТ допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни
постройки към сградите на основното застрояване. Строежът не е предвиден за
стопанска или второстепенна постройка. Не може да се приеме и, че същият
осъществява спомагателна или обслужваща функция спрямо основната сграда. Според
заключението по извършената съдебно-техническа експертиза строежът е с
предназначение „търговска зала“. Това предназначение обуславя извод, че
строежът се ползва за осъществяване дейността на хотела, като чрез него се
добавя допълнителна площ (допълнителна зала) за извършване на тази дейност.
Същият има самостоятелно предназначение, а не обслужва или спомага основното
застрояване. Такова спомагателно или обслужващо значение има само изградената
топла връзка, която служи за обособяване на вход/изход между хотела и процесния
строеж. При тези съображения, съдът приема, че строежът не може да бъде
определен и като такъв от допълващото застрояване.
Изложеното води до извод, че строежът представлява
самостоятелна сграда, която следва да се разглежда като част от основното
застрояване. Въпреки това, определянето на строежа като пристройка от
административния орган не може да доведе до незаконосъобразност на оспорената
заповед. От една страна, и в двата случая строежът придобива характеристики на
основно застрояване, съответно приложимите законово разпоредби по отношение на
неговата законност са едни и същи, а от друга - същият е индивидуализиран в
достатъчна степен, която дава възможност да се установи действителното му обективно
състояние и кой е обектът, подлежащ на премахване поради липсата на строителни
книжа и разрешение за изграждането му.
Данни за процесния строеж се съдържат единствено в
техническия проект, приложен от жалбоподателя с възражението му по изготвения
констативен акт. Така приложеният проект съдържа изчертаване на изменения по
време на строителството (екзекутиви), в това число и отразяване на процесния
строеж и връзката му с основната сграда в имота. Приложените от жалбоподателя
чертежи, върху които е отразено „важи за екзекутив“ не са одобрени по
съответния ред – от страна на община Бургас липсва печат „одобрявам“ за
нанесените изменения. От чертежите се установява, че представляват копие от
одобрения проект на 20.11.2002 г., въз основа на които е издадено разрешение за
строеж с предмет обект „Хотел с механа в приземен етаж – преустройство и
надстройка на сграда в УПИ ІХ-2316, кв.16, ЦГЧ, гр. Бургас“, доколкото съдържат
печат за одобрение от 20.11.2002 г., въз основа на което е издадено и
разрешение за строеж № 179/11.12.2002 г. От друга страна, приложените с
административната преписка чертежи, също съдържат данни за изменения по време
на строителството (екзекутиви), но същите съдържат и положен от община Бургас
печат одобрява от 17.04.2003 г., който важи за тези екзекутиви. В чертежите,
приложени от ответника с преписката по делото, които са били първоначално
одобрени за издаване на разрешение за строеж на 20.11.2002 г. и одобрени за
нанесените изменения на 17.04.2003 г., не се съдържат данни за процесния
строеж.
Противно на твърденията на жалбоподателя строежът не е
бил предмет и на одобрение и съгласуване от страна на НИНКН (НИПК). С писмо с
изх. № 5840/01.07.2002 г. от НИНКН (НИПК) е съгласуван проект за основен ремонт
и преустройство в ресторант на сграда, паметник на културата. Това писмо е
послужило за узаконяване на извършен ремонт и преустройство на сградата на
Хотел Булаир. С писмо с изх.№
8589/23.04.2003 г. от НИНКН (НИПК) е дадено положително становище за издаване
на разрешение за ползване за обект „Хотел с механа в приземен етаж –
преустройство и надстройка на сграда в УПИ ІХ-2316, кв.16, ЦГЧ, гр. Бургас“. Тези
писмо касаят единствено сградата паметник на културата, която е основната сграда
в имота, а именно Хотел Булаир.
С административната преписка, приложена от ответната
страна, е представена и скица-виза за проектиране, издадена на 12.11.2002 г.,
въз основа на която е изготвен инвестиционния проект, одобрен на 20.11.2002 г.
и съответно разрешение за строеж № 179/11.12.2002 г. Върху визата за
проектиране не е отразен установеният като незаконен строеж. Същата съдържа
фасада на основната сграда – Хотел Булаир, с посочени височина и отстояния.
Наред с това е отразено и застроителното петно в имота, обхващащо
съществуващата сграда, паметник на културата – Хотел Булаир, съобразно
действащия ПРЗ на ЦГЧ, гр. Бургас, одобрен със заповед № 1016/28.06.1994 г. на
кмета на община Бургас. Според заключението по извършената съдебно-техническа
експертиза одобреният със заповед № 1016/28.06.1994 г. ПУП не предвижда в имот
УПИ ІХ-2316 друга постройка различна от отразения паметник на културата, а
именно сградата на Хотел Булаир. В скицата-виза, както и в извадките от
последното изменение на ПУП за имота, не се установява от западната страна на
основната сграда да е нанесен допълнителен обект – било то на основното
застрояване или на допълващото застрояване, или допълнителен обем на вече
съществуващата сграда.
Анализът на посочените доказателства сочи, че процесният
строеж не е бил включен в процедурата по узаконяване на извършено преустройство
в сграда паметник на културата, приключило с акт за узаконяване №
109/25.07.2002 г., не е бил предмет на одобрените проекти за издаване на
разрешение за строеж № 179/11.12.2002 г. и не е бил одобрен като изменение по
време на строителството при издаване на разрешение за ползване № 300/02.06.2003
г. Строежът не е нанесен и в издадената скица-виза за проектиране. Дори да са
изготвени екзекутивни документи (проекти) за неговото извършване, за което
свидетелстват приложените от жалбоподателя чертежи, то същите не са минали
процедура по одобрение.
Установеният строеж не попада в хипотезите на чл. 147,
ал. 1 от ЗУТ, в която са предвидени изключенията, при които за издаване на
разрешение за строеж не се изисква одобряване на проект, както и не попада в
хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, в която са предвидени изключенията, при
които не се изисква разрешение за строеж. Ето защо, съдът приема, че за
строежът предмет на оспорената заповед няма одобрени проекти и не е издадено
разрешение за строеж, поради което същият се явява незаконен на основание чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Само за яснота, съдът намира за необходимо да посочи, че
дори да се приеме, че строежът представлява такъв от допълващото застрояване, какъвто
настоящия случай не е, то отново за строителството е необходимо разрешение за
строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
съответно при липса на издадено разрешение за строеж приложима се явява и
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Съдът намира, че процесния строеж не е и търпим строеж по
смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. И
двете разпоредби, в условията на алтернативност, въвеждат като основание
строежът да се приеме за търпим, ако е допустим по сега действащите разпоредби
или по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен. Наред с
това разпоредбите са приложими в различни интервали от време.
Строежът е недопустим по сега действащия план за имота.
От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че
за имот УПИ ІХ-2316 по плана ЦГЧ, гр. Бургас към момента е действащ
кадастралният, застроителен и регулационен план, одобрен със заповед № РД-02-14-142/19.04.1989
г. на кмета на община Бургас, и неговото изменение, одобрено със заповед №
1016/28.06.1994 г. на кмета на община Бургас. Съгласно одобрения план през 1989
г. в имота на жалбоподателя е отредено запазване на съществуваща сграда – паметник
на културата (запазена и с предходните изготвени планове), като е допуснато единствено
нейното надстрояване (видно от начина на изчертаване – с вътрешни пунктирани
линии, представляващи ограничителни линии на застрояване съгласно Наредба № 8 от
14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове), а в частта
от имота, където е позициониран процесния строеж първоначално е отредено
„озеленяване“, което в последствие е отпаднало с изменението. Следователно сега
действащият план за имота не предвижда в неговите граници застрояване различно
от основното, а именно сградата на Хотел Булаир, обявена за паметник на
културата. Застрояване, отговарящо на параметрите на установения незаконен
строеж не е допуснато и с издадената скица-виза за проектиране през 2002 г.
Действително от изготвеното по делото заключение по
съдебно-техническа експертиза се установява, че с извършването на строежа, не
се нарушават въведените с ОУП на гр. Бургас устройствени зони. Независимо от
това, строежът се явява недопустим по действащите към момента разпоредби,
доколкото същият не съответства на действащия ПУП, както и е извършен в
нарушение на предвидените в ЗУТ отстояния. Съгласно нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗУТ разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен
имот при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м, а между тези сгради
в урегулиран поземлен имот - съобразно подробния устройствен план и при спазване
на санитарно-хигиенните, противопожарните и технологическите изисквания. В
случая незаконният строеж, установен като сграда на основното застрояване, е
извършен на границата със съседния недвижим имот, т.е. в противоречие с
цитираната норма, без това отклонение да е допуснато по установения ред – с ПУП
или виза. Дори да се приеме, че строежът представлява допълващо застрояване, то
същият отново не отговаря на установените параметри за отстояния, тъй като
съгласно нормата на чл. 42 от ЗУТ свободно разположени в имота постройки на
допълващото застрояване следва да са на определено разстояние от границите на
имота, като се допуска извършването им на границата, само ако са долепени до
съществуваща постройка от допълващото застрояване в съседния имот, които
условия не са изпълнени в случая.
Относно действащите нормативи по време на извършване на
строителството е нужно да се установи момента на извършване на строителството.
В настоящия случай, съдът споделя мотивите на административния орган, че
процесния строеж е извършен след 2002 г., което прави неприложими нормите за
търпимост на строежите. Действително от данните по делото се установява, че в
имота на мястото на незаконния строеж е имало изградена постройка. Същата е
описана в приложените актове за собственост, както и в действащия кадастрален
план от 1956-1958 г., изменен през 1989 г., когато постройката вече не е
отразена, а на нейно място е отредено петно за „озеленяване“. Съгласно актовете
за собственост постройката е описана като полумасивна със застроена площ от
21.60кв.м. В случая, установеният строеж представлява метална конструкция с
изпълнени стени от зидария и ПВЦ с площ от 57.60 кв.м. и площ на топлата връзка
4.86 кв.м. също представляваща метална конструкция. Следователно е налице пълно
несъответствие между съществуващия по акт за собственост строеж и установения с
оспорената заповед. Не се установява съответствие между установения строеж и
строежът, който описва свидетеля, че е съществувал преди 2000 г. – кафе с
навес. Както правилно е приел и административния орган, за първи път данни за
процесния обект в установения вид са предоставени от жалбоподателя с
възражението срещу изготвения констативен акт в настоящото производство, чрез
приложените чертежи. Върху чертежите, част „разпределение на приземен етаж,
заведение за обществено хранене за гости на хотела“ и „фасада север“, изготвени
за одобрение на екзекутив, в това число и процесния строеж, съдържат поставен
печат на община Бургас за съгласуване и одобрение на инвестиционен проект от
20.11.2002 г., но не съдържат печат за одобрение относно екзекутивите,
съответно и относно процесния строеж. Както бе посочено по-горе в изложението,
печат за одобрение на екзекутиви се съдържа в чертежите с идентично
наименование, представени от административния орган, но същите не съдържат
данни за строеж извън сградата на Хотел Булаир. При тези съображения, съдът
приема, че строежът е извършен след 2002 г., т.е. след издаване на разрешение
за строеж от 11.12.2002 г., т.е. след периода, в който е нужно да е извършен
строежа, за да са приложими нормите за търпимост.
Сумирайки изложеното съдът приема, че строежът предмет на
оспорената заповед не е търпим, същият е извършен без одобрени инвестиционни
проекти и без издадено разрешение за строеж, поради което същият се явява
незаконен и подлежи на премахване. Ето защо, оспорената заповед се явява
законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане
от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза
на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева, определена на основание
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При горните мотиви оспорената заповед се явява
законосъобразна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва
да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Рунали ЕООД, ЕИК:*******, с адрес гр. Бургас, ул. Морска 15, против заповед № 3105/14.09.2022г.
на зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община
Бургас.
ОСЪЖДА Рунали ЕООД, ЕИК:********* да заплати на община Бургас
сумата от 100 лева (сто), представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване
на преписа.
СЪДИЯ :