Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 26.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” въззивен състав, в публично
съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Румяна Аврамова, като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2066 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 495689/26.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 61679/2016 г. по описа на СРС – III ГО, 138 състав, е признато за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД,
че М.Б.В. - Т., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Е.М.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, следните
суми: сумата от 2 000 лв.,
представляваща част от непогасена главница в общ размер от 4 951.29 лв.,
дължима по Договор за потребителски кредит с номер PLUS-10468444 от
20.12.2013 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, сумата от 3 000 лв., представляваща част от непогасена главница в
общ размер от 9 465.46 лв., дължима по Договор за потребителски кредит с
номер PLUS-10611707 от 28.02.2014 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, сумата от 1 110.11 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит с номер PLUS-11041661
от 03.12.2014 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ведно със законна лихва върху
главниците за периода от 24.6.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 34352/2016 г. по описа на Софийския
районен съд, 138 състав, като е отхвърлил
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 99, ал.1 ЗЗД за установяване на вземане за непогасена главница по договор
за потребителски кредит с номер PLUS-11041661 от 03.12.2014 г. за разликата над
сумата от 1 110.11 лв. до пълния предявен размер от 1 520.56 лв. Със същото
решение М.Б.В. - Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 431.81 лв., представляваща разноски за
депозит за експертиза и държавна такса в исковото и заповедното производство по
ч.гр.д. № 34352/2016 г. на СРС, 138 с-в.
Решението се обжалва от ответницата М.Б.В.
- Т., чрез процесуалния й представител, в частите, в които са уважени
предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, при твърденията, че в обжалваната
част решението е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По-конкретно се
поддържа, че ответницата не е уведомена за извършеното прехвърляне, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ГПК, както и че клаузите на
договорите за кредит са недействителни. Моли да се отмени решението на СРС и да
се отхвърлят изцяло исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - „Е.М.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е
депозирала отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Според него
решението на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния и процесуален закон.
Поддържа, че делото е попълнено с необходимите доказателства за дължимост на
вземането от страна на ответницата. Моли да се остави без уважение жалбата,
като се потвърди първоинстанционното решение. Не претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението в отхвърлителната част, като
не обжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, приема следното от фактическа страна :
СРС е сезиран с искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото вземанията, чиято дължимост се иска за бъде установена
произтичат от договор за цесия, по които е прехвърлено вземане по договор за
заем. По тези съображения, съдът намира, че посочването на чл. 240 ЗЗД в
квалификацията на исковете не води до незаконосъобразност на решението на това
основание.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното
решение е валидно и допустимо постановено.
Въззивният съд намира, че делото е
решено при изяснена фактическа обстановка, съобразно представените от страните
доказателства.
Във връзка с доводите по въззивната
жалба за неправилност на съдебното решение, въззивният съд намира следното :
Неоснователни са
възраженията, изложени във въззивната жалба, за допуснати от първостепенния съд
процесуални нарушения, свързани с допускането на поправка на очевидна
фактическа грешка в издадената по ч.гр.д.№34352/2016г. по описа на СРС, 138
състав заповед за изпълнение досежно номерата на съответните договори за кредит
и датите на тяхното подписване, като в конкретния случай е видно, че се касае
до техническа грешка в изписването им, а не се касае до изменение на
основанието, на което се ретендират процесните суми, съответно не се заявява
нещо различно от това, което е постановено в заповедното производство. С оглед
изложеното правилно с определението на съда от съдебното заседание, проведено
на 11.01.2018 г., е допусната поправка на допусната техническа грешка в
издадената заповед за изпълнение.
Както е приел и СРС с доклада по делото
при разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца по
общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да установи възникването и
съществуването на вземането си към ответника по основание и размер.
Видно от представените по делото писмени
доказателства е, че:
- Между ответницата М.Б.В. - Т., в
качеството й на кредитополучател, и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, в качеството на кредитор,
е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-10468444 от
20.12.2013 г., по силата на който последното дружество й е предоставило
потребителски кредит в размер на 4 000 лв., като съобразно условията по
договора за кредит с подписването му кредитополучателят е удостоверил, че е
получил посочената в група „Параметри и условия“ заемна сума. Ответницата се е
задължила да върне получения заем, при фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора, в срок до 05.01.2017 г. на 36 равни месечни погасителни вноски в
размер на 202.83 лв. всяка /последната 36-та вноска - в размер на 202.95 лв./,
платими на пето число всеки месец, съобразно представения по делото погасителен
план, като е договорен общ размер на плащанията от 7302 лв.
- Между ответницата М.Б.В. - Т. и
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД е сключен и Договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-10611707 от 28.02.2014 г., по силата на който последното
дружество, в качеството на кредитор, е предоставило на ответницата
потребителски кредит в размер на 7 000 лв., като, съобразно условията по
договора за кредит, с подписването на договора кредитополучателят е
удостоверил, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ заемна сума.
Ответникът се е задължил да върне получения кредит, при фиксиран лихвен процент
за целия срок на договора, в срок до 05.03.2018 г. на 48 равни месечни
погасителни вноски в размер на 257.42 лв. всяка /последната 48-та вноска - в
размер на 257.66 лв./, като първата вноска е платима на 04.04.2014 г., а
последната - платима на 05.03.2018г., при договорен общ размер на всички
плащания по договора в размер на 12 356.40 лв.
- Между ответницата М.Б.В. - Т. и
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-11041661 от 03.12.2014 г., по силата на който дружеството,
като кредитор, е предоставило на ответницата, в качеството на кредитополучател,
потребителски паричен кредит в размер на 1000 лв., като, съобразно условията по
договора за кредит, с подписването на договора кредитополучателят е
удостоверил, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ заемна сума,
при договорен общ размер на всички плащания по договора в размер на 1593.94 лв.
Ответницата се е задължила да върне получения кредит, при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора, на 24 равни месечни вноски погасителни
вноски в размер на 66.41 лв. всяка / последната вноска - в размер на 66.51 лв./
съобразно представения погасителен план, като първата вноска е платима на
20.01.2015 г., а последната 24-та вноска - платима на 20.12.2016 г.
Горните обстоятелства не се оспорват от
ответницата М.Б.В.
- Т., поради което настоящата съдебна инстанция споделя извода на
първостепенния съд, че по делото е установено, че между нея и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
са възникнали валидни правоотношения по договори за потребителски паричен
кредит с номера PLUS-10468444, PLUS-10611707, PLUS-11041661, по силата на които
кредиторът е предоставил на ответницата М.Б.В. - Т. потребителски
кредити при задължение за ответницата да върне предоставените й суми съобразно
договорените погасителни планове към договорите. Безспорно е,
че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесните договори, респективно за
ответницата е възникнало задължение да върне получените кредити и договорената
надбавка съобразно уговореното в съответните погасителни планове.
От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, се установява, че: Извършените от ответницата плащания по
договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-10468444 от 20.12.2013 г.
са в общ размер от 2 231.13 лв., като вещото лице е отговорило, че от вноска №
19 с падежна дата 05.08.2015 г. до края на срока на кредита начислените месечни
застраховки са анулирани, поради което не е дължима сумата от 288 лв. Съобразно
заключението неплатеният остатък по месечните вноски е в размер на 4 782.87
лв., в това число главница в размер на 3206.13 лв., договорна лихва в размер на
1 464.74 лв. и застраховка - 112 лв.; По договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-10611707 от 28.02.2014 г. извършените от ответницата плащания
са в общ размер от 2316.78 лв., като от вноска 17 с падежна дата 05.08.2015 г.
до края на срока на кредита начислените месечни застраховки са анулирани, т.е.
недължима е сумата от 896 лв., съответно неплатеният остатък по месечните
вноски по договора е в размер на 9143.62 лв., в това число главница в размер на
6144.61 лв., договорна лихва в размер на 2803.01 лв. и застраховка - 196 лв.; Извършените
от ответницата плащания по договор за потребителски паричен кредит с номер
PLUS-11041661 от 03.12.2014 г. възлизат в общ размер на 116.41 лв., съответно
вещото лице установява, че неплатеният остатък по месечните вноски по договора
е в размер на 1477.53 лв., в това число главница в размер на 1110.11 лв. и
договорна лихва - 367.42 лв.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящият състав намира за основателен изводът направен от СРС, че ищецът е доказал, че са съществували вземания за главница и лихви по трите договора за потребителски заеми с номера - PLUS-10468444 от 20.12.2013 г., PLUS-10611707 от 28.02.2014 г., PLUS-11041661 от 03.12.2014 г., сключени между ответницата и цедента „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, прехвърлени посредством Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г., протокол № 3 от 11.08.2015 г. към Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г. и анекс 1А към същия. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя доводите на първостепенния съд, че е неоснователно възражението на ответницата, поддържано и във въззивната жалба, че клаузите на договорите за потребителски кредит са неравноправни и в този смисъл нищожни.
Процесните договори попадат в приложното поле на Закона за защита
на потребителите, тъй като ответницата има качеството на потребител съгласно §
13, т.1 от ЗЗП, а кредитодателят е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Съгласно чл. 146 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, като според ал. 2 на чл. 146 от ЗЗП, не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В тежест
на ищеца е да докаже, че те са били индивидуално уговорени.
Съгласно дадената в
чл. 143 от ЗЗП дефиниция, неравноправни са тези клаузи от договор, сключен
с потребител, които са във вреда на
потребителя, не отговораят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя,
като в последващото изчерпателно изброяване са посочени някои от типичните
случаи на неравноправни клаузи. По силата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП,
неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца да променя едностранно
условията по договора въз основа на непредвидено в него основание, а съгласно
чл. 143, т. 12, пр. 2 от ЗЗП неравноправна е и клаузата, която дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора. В случая договорената в процесните
договори лихва е фиксирана за целия им период на действие. Настояшият състав
намира, че оспорените клаузи не са неравноправни такива, не са сключени във
вреда на потребителя, отговораят на
изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие в правата
и задълженията на търговеца и потребителя.
По отношение на възражението на ответницата, направено извън срока по
чл.131 от ГПК, че изчисленият в погасителните планове размер на лихвата не
отговаря на размера на лихвения процент и ГПР, заложен в договорите, не следва
да се обсъжда като преклудирано. Въпреки това за пълнота следва да се отбележи,
че това възражение е недоказано, тъй като ответницата не е ангажирала
доказателства за това чрез поставянето на допълнителна задача към вещото лице
по допуснатата ССче, а от своя страна за съда не възниква никакво съмнение в
правилността и обоснваността на приетото такова в първоинстанционното
производство.
От
представените с исковата молба писмени доказателства, в частност договорите за
потребителски заеми е видно, че: по договор за потребителски паричен кредит
с номер PLUS-10468444 от 20.12.2013 г. е предоставен на ответницата потребителски кредит в размер на 4 000 лв., като
ответницата се е задължила да върне получения заем, при фиксиран лихвен процент
за целия срок на договора /37,58 %/, в срок до 05.01.2017 г. на 36 равни
месечни погасителни вноски в размер на 202.83 лв. всяка /последната 36-та
вноска - в размер на 202.95 лв./, платими на пето число всеки месец съобразно
представения по делото погасителен план, като е договорен общ размер на
плащанията от 7302 лв.; по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-10611707
от 28.02.2014 г., на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на
7000 лв., като същата се е задължила да върне получения кредит, при фиксиран
лихвен процент за целия срок на договора /24,31%/, в срок до 05.03.2018 г. на
48 равни месечни погасителни вноски в размер на 257.42 лв. всяка /последната
48-та вноска - в размер на 257.66 лв./, като първата вноска е платима на
04.04.2014 г., а последната - платима на 05.03.2018 г., при договорен общ
размер на всички плащания по договора в размер на 12 356.40 лв.; по договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-11041661 от 03.12.2014 г., на ответницата
е предоставен потребителски паричен кредит в размер на 1000 лв., при договорен
общ размер на всички плащания по договора в размер на 1593.94 лв. като ответницата
се е задължила да върне получения кредит, при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора /34,12%/, на 24 равни месечни вноски погасителни вноски в
размер на 66.41 лв. всяка /последната вноска в размер на 66.51 лв./, съобразно
представения погасителен план, като първата вноска е платима на 20.01.2015 г.,
а последната 24-та вноска - платима на 20.12.2016 г. Така договорените между
страните клаузи на договорите за потребителски кредит са ясни и недвусмислени,
същите не са неравноправни, респективно не са нищожни.
От представените по делото Рамков договор за цедиране на задължения
от 02.06.2015 г., протокол № 3 от 11.08.2015 г. към Рамков договор за цедиране
на задължения от 02.06.2015 г. и анекс 1А към същия е видно, че „БНП П.П.Ф.“
ЕАД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на „Е.М.“ ЕООД описаните в анекс
1А към протокол № 3 от 11.08.2015 г. задължения, включително и вземанията си
срещу ответницата по договори с номера PLUS-10468444, PLUS-10611707, PLUS-11041661,
които вземания са описани съответно под номер 14, 15 и 16 в приложението. Тези
обстоятелства също са безспорни между страните. Ответницата възразява
единствено, че не е надлежно уведомена за така извършената цесия. По спорния
въпрос, касаещ прехвърлянето на вземането по договора за кредит с ответницата,
с договора за прехвърляне на вземане (цесия) от 02.06.2015 г. - от цедента - „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на ищеца – цесионер „Е.М.“
ЕООД, настоящият състав приема следното:
Договорът за цесия се дефинира като
такъв, при който се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на едно
трето, чуждо на връзката, от която произтича вземането, лице. Предмет на
договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към
момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключване на договора,
т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера.
Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения
с цесионера.
За да породи действие спрямо длъжника
обаче, цесията следва да му се съобщи от
цедента - според изискването на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Този извод произтича
от факта, че длъжникът не участвува в цесионния договор и съответно не е
обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на
цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на
длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера – чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Едно от основните възражения на длъжника в отговора на исковата
молба касае липсата на валидно уведомяване за цесията от предишния кредитор. В
тази връзка следва да се отбележи, че по делото е прието уведомление
/Приложение № 6 към исковата молба/, изпратено от ,,Е.М.“ ЕООД, чрез Адвокатско
дружество „В. и партньори“ – адв. П.В., до М.Б.В. - Т., с което цесионерът
известява адресата, че задълженията по процесните договори за потребителски
паричен кредит са прехвърлени от кредитора, поради което, считано от датата на
получаване на уведомлението, същите са изпълними към цесионера „Е.М.“ ЕООД.
Видно от приложената разписка, няма данни за връчването на адресата, но с оглед
заявеното в т. II, стр.2 от отговора на исковата молба – „Не отричам, че съм получила
препоръчано писмо с обратна разписка, представляващо приложение № 6 към ИМ.“,
следва да се приеме, че представеното с исковата молба уведомление за
извършената цесия е достигнало до ответницата. Дори и да се приеме обаче, че
уведомлението не е достигнало до ответницата въз основа единствено на
направеното от нея признание, то уведомлението за цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД е
приложено към исковата молба и са надлежно връчени на ответницата, когато
същата е получила разпореждането по чл.131 ГПК с препис от исковата молба и
приложенията към нея, поради което съдът приема, че на тази дата ответницата е
получила уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е формираната
съдебна практика на ВКС– Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о., съгласно
която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него
на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. С посочените решения на ВКС е прието също така,
че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като
приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право,
настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 ГПК. В съответствие с посочената съдебна практика и предвид
обстоятелството, че ответницата е получила с преписа на исковата молба и
уведомлението за извършената цесия на вземането, то, на основание чл.235, ал.3 ГПК, така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право
следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.
Така или иначе, възраженията на ответницата са сведени единствено до това, че
същото не изхожда от нейния кредитор, нито от негов пълномощник. От
представеното по делото пълномощно /л.72 от делото/ обаче, е видно, че цедентът
е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
задълженията. На лист 23 от делото на СРС е представено пълномощно от
03.06.2013 г., с което Р.И.М.-Т.в качеството й на управител на „ЕОС М.“ ООД, е
упълномощила адвокатско дружество „В. и Партньори“ да уведомяват всички
длъжници съгласно съответните образци към съответния договор за цесия, сключен
между съответния цедент и „ЕОС М.“, като след като упълномощителят не е
ограничил правата, дадени на адвокатското дружество, в рамките на конкретен
договор за цесия, настоящият състав намира, че адвокатското дружество е
разполагало с правомощия да уведомява длъжницицте за извършената цесия с Рамков
договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г., протокол № 3 от 11.08.2015
г. към Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г. и анекс 1А към
същия, тъй като няма данни пълномощното
от 03.06.2013 г. да е оттеглено, а действието на същото не е ограничено по
отношение на конкретен договор за цесия. С пълномощно /без дата/, находящо се
на лист 25 от папката на СРС, адвокатско дружество „В. и Партньори“ е
преупълномощило адв. П.В. да уведомява всички длъжници съгласно съответните
образци към съответния договор за цесия, сключен между съответния цедент и „ЕОС
М.“. От своя страна, на лист 74 от папката на СРС, е представено и пълномощно
/без дата/ от Р.И.М.-Т.в качеството й на управител на „ЕОС М.“ ООД, с което
адв. П.В. е преупълномощен да уведомява длъжниците за съответните договори за
цесия. Предвид изложеното, цесионерът е преупълномощил посоченото в
уведомлението адвокатско дружество, а също така и конкретно адв. П.В.,
да извърши уведомлението за извършената цесия до длъжниците, поради което възраженията
на ответницата в тази насока са неоснователни. От представеното по делото пълномощно
/л.72 от делото/, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на задълженията, е видно, че същото е с
нотариална заверка на подписите рег. № 10095 от 09.06.2015 г. на нотариус
Валентина Благоева. В случая не е необходимо представените адвокатски
пълномощни, с които цесионерът от своя страна преупълномощава адвокатското
дружество и адв. П.В. да уведомява длъжнците да са с нотариална заверка на
подписите, а е достатъчно същите да са в писмена форма. Ето защо, възраженията
на въззивницата са неоснователни.
Като се
съобрази посочената последователна практика на ВКС по въпроса за уведомяването
на длъжника за цесията следва, че възражението на ответницата – длъжник за
липса на надлежно уведомяване за цесията е неоснователно. Дори да не е получила
уведомлението за прехвърляне на вземането с писмото обратна разписка, прието
пред СРС, тя следва да се приеме за уведомена за цесията от цедента, чрез
уведомлението, приложено към доказателствата, получени с исковата молба.
Наведеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност не следва да бъде
обсъждано, тъй като също е направено след изтичане на срока за отговор на
исковата молба, в който смисъл изводите на първостепенния съд съвпадат с тези
на настоящия съдебен състав.
При горните
мотиви и доколкото ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е
ангажирала по делото доказателства за плащане, същата не е изпълнила
задълженията си по процесните договори за потребителски паричен кредит, както
по отношение на първоначалния кредитор, така и по отношение на ищеца, който е
придобил вземанията чрез цесия, поради което предявените искове са основателни
и като такива правилно съдът ги е уважил до посочените размери.
Доколкото мотивите на настоящия състав
съвпадат като цяло с тези на СРС, оспореното решение, с което исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК са уважени, следва да се потвърди изцяло, както е постановено.
По
разноските пред СГС:
С оглед изхода на спора право на
разноски има въззиваемата страна, но с оглед изрично заявеното от процесуалния
й представител, че не претендира такива, то не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
решение № 495689/26.09.2018 г., постановено по гр. д. № 61679/2016 г. по описа
на СРС – III ГО, 138 състав.
Решението
не подлежи
на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.