РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Бургас, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело №
20242100900280 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК и е образувано по искова
молба на НАП с адрес гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана
от изпълнителния директор Р. С., против ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ с ЕИК
********* – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, ул. „Демокрация“ № 54, при участието на синдика Д. З. М.-И., с която
се претендира постановяване на решение, с което бъде прието за установено,
че съществува вземане на НАП срещу длъжника ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ – в
несъстоятелност в общ размер на 1 931,66 лв., представляващо публично
вземане за задължителни осигурителни вноски, дължими по посочени в
исковата молба декларации обр. № 6, подадени от длъжника за периода
м.12.2023 г. – м.04.2024 г. вкл.
Ищецът твърди, че с Решение № 383/08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г.
на БОС е обявена неплатежоспособността на ответника ЕТ „ОРИОН – В. Н.“,
с начална дата 05.01.2019 г., и е открито производство по несъстоятелност на
търговеца. С молба от 03.06.2024 г. НАП предявила публични вземания в общ
размер на 2 263,29 лв., представляващи задължения за осигурителни вноски,
държавни такси и глоби, ведно с лихви за просрочие. В обявения в ТРРЮЛНЦ
1
списък № 2 били включени неприетите от синдика вземания, сред които
публични вземания в размер на 1 982,11 лв., от които 1 931,66 лв. за
задължителни осигурителни вноски, дължими съгласно подадени от длъжника
Декларации Обр.6 за м.12.2023 г. – м.април 2024 г., и лихви в размер на 50,45
лв. В срока по чл. 690, ал.1 ТЗ кредиторът НАП депозирал възражение против
списъка с неприети вземания в тази му част, като възражението било частично
уважено от съда с Определение № 260329/26.08.2024 г. по т.д. № 123/2019 г. на
БОС, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 240826152626, като със същото била
включена в списъка с приетите вземания сумата от 50,47 лв. – публично
вземане за лихви за просрочие върху процесните главници, и било отхвърлено
възражението на НАП досежно същите главници, като съдът по
несъстоятелността приел, че същите са били погасени чрез плащане на дати
15.04.2024 г. и 17.05.2024 г., т.е. преди датата на предявяването им от
кредитора по реда на чл. 688, ал.3 ТЗ, като именно поради извършеното
просрочие в плащанията било прието като дължимо вземането за лихви.
Ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 169, ал.4 и ал.5 ДОПК, като сочи,
че е упражнил правото си да прихване извършените на двете горепосочени
дати плащания към по-стари задължения на длъжника, поради което
процесните суми не са погасени и се дължат. В хода на производството не
уточнява към кои по-стари задължения е съотнесъл плащанията на длъжника.
С оглед на това, иска да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че процесните вземания в общ размер на 1 931,66 лв. - главници
по декларации обр.№6 за периода м.12.2023 г.-м.04.2024 г. вкл., се дължат от
длъжника, с оглед включването им в списъка с приетите вземания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт, който
поддържа иска, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски,
вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Правното основание на предявения установителен иск е чл.694, ал.2, т.1
ТЗ.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 ГПК са постъпили писмени
отговори от ответниците ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ с ЕИК ********* – в
несъстоятелност, и синдика Д. З. М.-И.. Същите оспорват иска, като сочат, че
правилно съдът по несъстоятелността е приел, че вземанията са погасени, тъй
като в случая не намират приложение разпоредбите на чл. 169, ал.4 и ал.5
ДОПК, а на чл. 639 ТЗ и чл. 722, ал.1 ТЗ. Не оспорват, че на дати 15.04.2024 г.
2
и 17.05.2024 г. е извършено плащане от синдика, което е в размер, достатъчен
да покрие исковата сума от 1 931,66 лв.
В с.з. ответникът ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ с ЕИК ********* – в
несъстоятелност се представлява от адв. Златев, който претендира отхвърляне
на иска, ангажира доказателства и претендира присъждане на възнаграждение
по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и
изложените в нея доводи, становището на ответните страни по нея,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че с Решение № 383/08.10.2019 г. по т.д. №
123/2019 г. на БОС е обявена неплатежоспособността на ответника ЕТ
„ОРИОН – В. Н.“, с начална дата 05.01.2019 г., и е открито производство по
несъстоятелност на този търговец. Не се спори също, че с молба от 03.06.2024
г. кредиторът НАП е предявил пред съда по несъстоятелността публични
вземания в общ размер на 2 263,29 лв., представляващи задължения за
осигурителни вноски за периода м.12.2023 г. – м.04.2024 г. вкл. съгласно
подадени по реда на КСО декларации обр.№ 6 с вх.№ 030022403534319, вх.№
030022403534593, вх.№ 030022403534222, вх.№ 030022403564708, вх.№
030022403564822 и вх.№ 030022404663594 /представени на л.90-л.95/,
държавни такси и глоби, ведно с лихви за просрочие. В обявения в ТРРЮЛНЦ
списък № 2 са включени неприетите от синдика вземания, сред които
публични вземания в размер на 1 982,11 лв., от които 1 931,66 лв. за
задължителни осигурителни вноски, дължими съгласно подадените от
длъжника Декларации Обр.6 за м.12.2023 г. – м.април 2024 г., и лихви в размер
на 50,45 лв. В срока по чл. 690, ал.1 ТЗ кредиторът НАП депозирал
възражение против списъка с неприети вземания в тази му част, като
възражението е частично уважено от съда с Определение №
260329/26.08.2024 г. по т.д. № 123/2019 г. на БОС, вписано в ТРРЮЛНЦ под №
240826152626, като със същото е включена в списъка с приетите вземания
сумата от 50,47 лв. – публично вземане за лихви за просрочие върху
процесните главници, и е отхвърлено възражението на НАП досежно същите
главници, като съдът по несъстоятелността е приел, че същите са били
погасени чрез плащане на дати 15.04.2024 г. и 17.05.2024 г., т.е. преди датата
3
на предявяването им от кредитора по реда на чл. 688, ал.3 ТЗ, като именно
поради извършеното просрочие в плащанията е прието като дължимо
вземането за лихви.
Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ, кредитор с неприето
вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето
вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал.1, но съдът е оставил
възражението му без уважение. Според ал.6, искът се предявява пред съда по
несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския
регистър на определението на съда по чл. 692, ал.4 ТЗ и се разглежда от друг
състав на съда.
В процесния случай определението на съда по чл. 692, ал.4 ТЗ, с което
съдът е разгледал възражението на кредитора НАП и го е уважил частично, е
обявено по партида на търговеца в ТРРЮЛНЦ на 26.08.2024 г., а
установителният иск е заведен в съда на 09.09.2024 г. по пощата, в рамките на
14-дневния преклузивен срок по чл. 694, ал.6 ТЗ, от кредитор с правен
интерес, поради което същият е допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен, като съображенията
за това са следните:
С Определение № 6/03.01.2025 г., постановено по настоящото дело, с
което е изготвен и проектът на доклад, съдът е обявил на страните като
безспорни следните факти: че вземанията на НАП в размер на 1 931,66 лв. са
възникнали след откриването на производството по несъстоятелност, както и
че на 15.04.2024 г. и 17.05.2024 г. е извършено плащане от страна на длъжника,
което е в размер, достатъчен да покрие исковата сума от 1 931,66 лв. Като
спорни обстоятелства са обявени редът за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите в производството по несъстоятелност и дали в това производство
е приложима разпоредбата на чл. 169, ал.4 и ал.5 ДОПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че синдикът на ЕТ
„ОРИОН – В. Н.“ – в несъстоятелност е извършил в хода на производството по
несъстоятелност плащания на публични задължения на длъжника на две дати
– на 15.04.2024 г. и на 17.05.2024 г. Синдикът е бил задължен да представи по
делото процесните платежни нареждания, с които са извършени тези
плащания, и същите са приложени на л.64-л.69 от делото. От платежните
нареждания е видно, че основанията за извършване на преводите са били
4
постановени определения на съда по несъстоятелността по т.д. № 123/2019 г.
на БОС /Определение № 260210/16.05.2024 г. и Определение №
260147/12.04.2024 г./, като със същите е било разрешено на синдика да се
разпореди със средства от особената сметка на длъжника, за да се изплати
текущото му възнаграждение, както и да се заплатят осигурителните вноски
върху възнаграждението, които са дължими от синдика и от осигурителя ЕТ
„ОРИОН – В. Н.“ /л.78 от делото/.
От заключението на допуснатата по делото служебно от съда съдебно-
икономическа експертиза и от заявеното от в.л. В. в с.з. на 18.09.2025 г. става
ясно, че общо заплатената от синдика по тези платежни нареждания и във
връзка с така постановените разрешения на съда сума на 15.04.2024 г. /в
размер на 1 511,96 лв./ и на 17.05.2024 г. /в размер на 426,08 лв./ е в размер на
1 938,03 лв., като задължението на длъжника по процесните декларации обр.6
за периода м.12.2023 г. – м.04.2024 г. вкл. е в размер на общо 2 364,15 лв., като
за м.01.2024 г. има подадени две декларации обр.№ 6 за задължение от по
426,08 лв. и вещото лице допуска, че е станало дублиране, т.е. че се дължи
само едната сума, поради което след приспадане на това „дублирано“
задължение и отчитането на извършеното плащане в общ размер на 1 938,03
лв. е направило извод, че всички дължими суми за осигурителни вноски за
процесния период са били погасени от длъжника, без 0,01 лв. Последната
осигурителна вноска, която е била дължима, е била за м.април 2024 г. в размер
на 426,08 лв. и с падеж на задължението 25.05.2024 г.
Съдът не кредитира крайния извод на вещото лице, че всички задължения
без 0,01 лв. са били погасени. Както и самото вещо лице посочва в с.з. на
18.09.2025 г., ако са подадени няколко декларации обр.№ 6 за един и същи
период – в случая за м.01.2024 г., то това може да се дължи на две причини:
първата е, че е допусната грешка от задълженото лице и че става въпрос за
„дублиране на декларации“, а задължението е едно и също, и втората причина
е да има повече от едно осигурено лице при длъжника, т.е. да не се касае за
дублиране на декларации. Вещото лице няма данни /а и съдът не разполага с
такива доказателства по делото/, че при длъжника има друго осигурено лице,
освен синдика, като това обаче не води до автоматичния извод, че
декларациите са дублирани – първо, защото е възможно да има друго
осигурено лице, за което също да се дължи подаване на декларация обр.№ 6 за
5
м.01.2024 г., и второ – защото при наличие на дублирани данни и некоректно
подадена декларация за м.01.2024 г., редът за корекции е строго регламентиран
в чл.9 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. По делото
нито се твърди, нито се доказва от страна на ответниците, че е подадена
коригираща декларация за м.01.2024 г. по реда и в сроковете, указани в чл.9 от
наредбата, следователно няма как да се направи извод, че двете декларации
обр.№6 за м.01.2024 г. са дублирани. Следователно, длъжникът ЕТ „ОРИОН –
В. Н.“ е имал задължения и по двете декларации за м.01.2024 г. – с вх.№
030022403534593 и с вх.№ 030022403534222, всяко от по 426,08 лв., т.е. общо
задълженията му за осигурителни вноски по декларации обр.№ 6 за периода от
м.12.2023 г. до м.04.2024 г. вкл. са били в размер на 2 364,15 лв. така, както е
посочено и в таблицата на стр.4 от заключението на СИЕ, колона № 5, като
към датата на подаване на молбата от кредитора НАП по чл. 688, ал.3 ТЗ на
03.06.2025 г., същият е погасил част от тях в размер на 1 938,03 лв. Непогасени
са останали задължения по декларации обр.№ 6 в размер на 426,12 лв. /2
364,15 лв. - 1 938,03 лв./, като до този размер искът е основателен и следва да
се уважи, като се приеме за установено по отношение на ответното дружество,
че НАП има вземане срещу длъжника ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ в размер на 426,12
лв. за осигурителни вноски по декларации обр.№ 6, като за горницата над тази
сума до претендираната сума от 1 931,66 лв., искът по чл. 694 ТЗ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неправилно и в противоречие с правилата на ТЗ – чл. 639 ТЗ и чл. 722,
ал.1 ТЗ, кредиторът НАП е прихванал извършеното плащане за погасяване на
стари задължения на длъжника. Както е прието и в Решение № 179/18.03.2021
г. по т.д. № 15/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК,
поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на
несъстоятелността, установена в чл.722, ал.1 ТЗ, е императивна. Тя изключва
общия ред на привилегиите, уредени за индивидуалните изпълнения на частни
и публични вземания. Отклонение от правилото на чл.722 ТЗ законодателят е
допуснал с разпоредбата на чл.639 ТЗ, но само по отношение на вземания,
възникнали на/или след откриване на производството по несъстоятелност,
като същите следва да се удовлетворят на падежа, без да е необходимо
предявяването и приемането им по реда на гл.43 ТЗ „Предявяване на
6
вземанията“. Ако възникналото след откриване на производството по
несъстоятелност вземане не бъде удовлетворено на падежа, от този момент –
настъпването на падежа, за кредитора възниква правото да го предяви, което
той може да упражни по предвидения в ТЗ процесуален ред. Следователно
изплатените от синдика суми за погасяване на задължения, възникнали
на/след откриване на производството по несъстоятелност, не могат да
бъдат отнасяни от кредитора за погасяване на по-стари негови вземания
към длъжника, независимо дали последните са били своевременно
предявени, тъй като би се накърнил (заобиколен) установения от законодателя
императивен ред за справедливо удовлетворяване на кредиторите в
универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по
несъстоятелност. Посочено е също, че в тези случаи плащането следва да се
съотнася само за погасяване на конкретните задължения, които изрично са
посочени от длъжника или синдика. В производството по несъстоятелност
разпоредбата на чл. 169, ал.3 ДОПК не се прилага.
Съгласно разпоредбата на чл. 639, ал.1 ТЗ, кредиторите, чиито вземания
са възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност /какъвто е и настоящият случай/, получават плащане на
падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по
реда на чл. 722, ал.1 ТЗ.
На осн.чл.621 ТЗ вр.чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК, ищцовата страна има
право на направените от нея разноски във връзка с проведеното производство
съразмерно на уважената част от иска. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение съдът определя в размер на 300 лв. на осн.чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в сега действащата й редакция.
Следователно, съразмерно на уважената част от иска, полагащото се на ищеца
юрисконсултско възнаграждение възлиза на сумата от 66,18 лв., която
ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати от масата на
несъстоятелността. Ответното дружество следва да заплати на ищеца и
направените от него разноски за експертиза съразмерно на уважената част от
иска, т.е. сумата от 88,24 лв., или общо разноските, на които ищецът има
право, са в размер на 154,42 лв.
Адв. Златев, представлявал ответното дружество, е претендирал на
осн.чл.38 от Закона за адвокатурата присъждане на адвокатско
възнаграждение. Ищецът следва да бъде осъден да му заплати такова
7
съразмерно на отхвърлената част от иска, или сумата от 384,38 лв.,
определена от съда съобразно размера на минималните адвокатски
възнаграждения, посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
На осн.чл.694, ал.7 ТЗ и с оглед частичното уважаване на предявения
установителен иск, следва ответното дружество - в несъстоятелност, да бъде
осъдено да заплати по сметка на БОС дължимата държавна такса за
производството, която е в минималния размер от 50 лв. съгласно чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която
сума следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ с
ЕИК ********* – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, ул. „Демокрация“ № 54, че дружеството дължи на НАП с адрес гр.
София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния директор
Р. С., сумата от 426,12 лв., представляваща задължение за осигурителни
вноски по подадени декларации обр.№ 6 за периода м.12.2023 г. – м.04.2024 г.
вкл., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над сумата от 426,12 лв. до
претендираната сума от 1 931,66 лв.
ОСЪЖДА НАП с адрес гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52,
представлявана от изпълнителния директор Р. С., да заплати на адв. Илия
Костадинов Златев от АК Сливен адвокатско възнаграждение по чл.38 от
Закона за адвокатурата в размер на 384,38 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ с ЕИК ********* – в несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Демокрация“ № 54, да
заплати на НАП с адрес гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана
от изпълнителния директор Р. С., разноски в размер на 154,42 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ с ЕИК ********* – в несъстоятелност,
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Демокрация“ № 54, да
заплати от масата на несъстоятелността дължимата държавна такса за
производството по сметка на Бургаски окръжен съд в размер на 50 лв.
Решението е постановено при участието на синдика на ЕТ „ОРИОН
– В. Н.“ с ЕИК *********-в несъстоятелност - Д. З. М.-И..
8
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9