№ 8503
гр. ......., 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. С.
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. С. Гражданско дело №
20221110154203 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
10.05.2024 г., гр........
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир С.
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир С. гр.д.
№54203 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл. 139 от ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ......, ЕИК
1
......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .....- Изп. директори,
срещу А. А. С., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която се
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответника на следните суми: сума от 2 500,16 лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, в гр......., аб. №....., за отчетен период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., сума от 409,57 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2019г. до 04.11.2021г., сума от 24,32 лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., сума от 5,23 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 01.12.2018г. до 04.11.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №66376/2021 г. на СРС, 165 състав.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
особен представител адв.М. С.- САК, с който исковите претенции се оспорват по основание
и размер. Посочва, че не било доказано ответникът да е ползвал топлинна енергия през
исковия период. Оспорва твърденията за ползваната топлоенергия. Моли за отхвърляне на
исковете.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ......, която представя неподписани документи за главен отчет
на уредите за дялово разпределение, за отоплителни сезони 2018г.-.2020г., с вписано
ръкописно на съотв. поле за подпис „домоуправител“ и 2 бр. изравнителни сметки, с
посочен получател- ответната по делото страна.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на НА за покупко- продажба на недвижим
имот №41/03.10.2012г., том III, н.д. №415/2012г. на Нотариус ...., рег. №..... в НК, район на
действие: СРС, с който А. С. продава на малолетната ......, представлявана от майка си .....
правото на собственост върху процесния ап.38 в ж.к. ......, със запазване пожизнено на
правото на ползване върху имота.
Представен е препис на молба- декларация от 02.05.2006г. от ответника до ищеца за
откриване на партида на процесния адрес.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което в имота радиаторите са демонтирани, като е налице щранг- лира в мокрото
помещение, като ТЕ от нея е изчислена по реда на 6.9, вр. 6.5 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост към Наредба №16- 334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, изд. от мининстъра на икономиката и енергетиката, обн. ДВ,
бр.34/24.04.2007г. Начислена е ТЕ за сградна инсталация, на база пълен отопляем обем от
112 куб.м. ТЕ за БГВ е отчетена визуално по данните на монтиран 1 бр. водомер. В о.с.з.
вещото лице посочва, че имотът е необитаем.
Съгласно прието заключение по ССч.Е, липсват данни за извършени плащания от
ответника, при задължения за ТЕ от общо за периода:303.40 лв. и за ТЕ от БГВ- общо за
периода от 2 263,12 лв.и задълженията за мораторна лихва.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С Тълкувателно
решение №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното
2
законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между
ищеца и трето лице- ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съответния имот. В
случая може да се приеме, че ответникът е титуляр на партидата за доставената ТЕ до имота
и съотв. „потребител на ТЕ“ за имота..
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от
средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя между отделните
имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа
на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната
инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в
съответната методика математически формули. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на потребената от него ТЕ, поради което исковете за главница и мораторна лихва
са основателни в предявените размери. С оглед на това следва да се уважи изцяло исковата
претенция досежно задълженията за ТЕ, отдадена от отоплителното тяло- щранг лира и за
сградна инсталация. По отношение на ТЕ за БГВ е видно, че показанията по отчетите
възлизат на 97 и на 194 единици съотв. за двата отоплителни сезона. По изравнителните
сметки на ФДР, за отоплителен сезон 2018/2019г. енергия за топла вода възлиза общо на
164,92 МВтч и от 175 Мвтч, при цена от общо 1 959,72 лв. за двата отоплит. сезона, съгласно
заключението по ССч.Е. С оглед на това така изчислените количества ТЕ за БГВ могат да се
приемат за отговарящи на измереното потребление по данните от отчетите на ФДР.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може
да се приеме за обоснован изводът за настъпила суброгация в правата на третото лице-
помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв., депозит за особен представител от 595 лв. и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на
1 479,98 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото
производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. А. С., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от .....- Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума от общо
2 500,16 /две хиляди и петстотин лева и шестнадесет стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр......., аб. №....., за отчетен
период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда– 22.11.2021г. до окончателното изплащане на
вземането и сума от 409,57 /четиристотин и девет лева и петдесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 04.11.2021г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №66376/2021г. по
описа на СРС, 165 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление:
гр........, ул. „......“ №...., представлявано от .....- Изп. директори, срещу А. А. С.,
ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума
от 24,32 /двадесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща сума за
дялово разпределение, за периода: 01.10.2018г.- 30.04.2020г., сума от 5,23 /пет лева и
двадесет и три стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.12.2018г.- 04.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №54203/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .....- Изп.
директори, сума в размер общо на 1 479,98 /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща сторени разноски по исковото и по
заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ......, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4