О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /29.01.2019 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на двадесет и
девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 2817 по описа на съда за 2016 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.71
ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДискр. и е образувано по предявени искове от К.С.Р., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, както следва: 1).
Против Министерството на правосъдието – София с искане ответникът да бъде
осъден да преустанови дискриминационно действие спрямо него, изразяващо се в
неравностойно третиране по признак „лично положение“ в качеството му на
доживотно осъден, изтърпяващ наказанието си в Затвора – Варна, спрямо други
лица, изтърпяващи наказанието си в общите части на това пенитенциарно
заведение, както и други лица с доживотни присъди, изтърпяващи наказаниято си в
затворите в гр.Ловеч, гр.Враца, гр.София, гр.Пловдив и гр.Стара Загора, по
отношение на противоправното бедзействие на администрацията в Затвора – Варна
да му осигури възможност за спортна активност извън времето за престой на
открито в периода 2007г до 01.06.2009г, както и ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 10 000лв., ведно със законната липва от
датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на осъществената спрямо него
дискриминация; и 2). Против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София с искане ответникът да бъде осъден
да преустанови дискриминационното действие спрямо него, изразяващо се в
неравностойно третиране по признак „лично положение“ в качеството му на
доживотно осъден, изтърпяващ наказанието си в Затвора – Варна, спрямо други
лица, изтърпяващи наказанието си в общите части на това пенитенциарно
заведение, както и други лица с доживотни присъди, изтърпяващи наказаниято си в
затворите в гр.Ловеч, гр.Враца, гр.София, гр.Пловдив и гр.Стара Загора, по
отношение на противоправното бедзействие на администрацията в Затвора – Варна
да му осигури възможност за спортна активност извън времето за престой на
открито в периода 01.06.2009г до 01.11.2016г, както и ответникът да бъде осъден
да му заплати обезщетение в размер на 20 000лв., ведно със законната липва
от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на осъществената спрямо него
дискриминация.
С определение
№2860/11.11.2016г производството по делото е спряно в хипотезата на чл.229 ал.1
т.4 от ГПК вр.чл.144 от АПК до произнасяне на Общото събрание на съдиите от
Гражданската колегия на ВКС – София и Общото събрание на съдиите от І и ІІ
колегия на ВАС – София по т.д. №1/2016г. Производството по цитираното дело е
приключило с Тълкувателно постановление №1/16.01.2019г, с което е решено, че: исковете
с правна квалификация чл.71 ал.1 т.2 и т.2 от ЗЗДискр. за установяване на
нарушението по този закон, респективно – за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и
да се въздържа във бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния
съд; искът с правна квалификация чл.1 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. е подсъден на
районния съд; и е обявено за загубило актуалност Тълкувателно постановление
№2/2014г от 19.05.2015г по т.д.№2/2014г на ВКС и ВАС в частта му по т.4.
С горецитираното
решение е прието изрично, че при непроведено производство пред Комисията по
защита от дискриминация исковете по чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. са
подсъдни на съответния районен съд – в какъвто смисъл е и изричния и
недвусмислен текст на ал.1 на цитираната норма.
Съдът в настоящия си
състав намира, че предявените от К.Р. искове в конкретния случай следва да
бъдат квалифицирани именно по реда на чл.71 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДискр. с оглед
изрично и двукратно заявената от него претенция (с исковата молба и с
уточняваща молба от 04.11.2016г), че желае ответниците да бъдат осъдени да
преустановят нарушението, изразяващо се в неравностойно третиране по признак
„лично положение“, описано подробно от него, и да му заплатят обезщетение за
претърпените в резултат на същото неимуществени вреди.
Същевременно съдът
счита, че в случая липсва основание за квалифициране на исковете по чл.74 от
ЗЗДискр. – по ал.1 предвид липсата на влязло в сила осъдително решение на
Комисията за защита от дискриминация; а по ал.2 вр.чл.73 от ЗЗДискр. предвид
липсата на обжалване на административен акт, издаден в нарушение на този или
други закони, уреждащи равенство в третирането.
Изложеното налага
възобновяване на спряното производство по настоящото дело, след което –
прекратяването му в хипотезата на чл.159 т.1 от АПК и изпращане на предявените
от К.Р. искове за разглеждане на компетентния Районен съд – Варна на осн.чл.135
ал.2 от АПК. С оглед факта, че не прегражда пътя на производството,
определението не следва да подлежи на обжалване.
Така мотивиран и на
осн.чл.230 ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, чл.159 т.1 от АПК, и чл.135 ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството
по адм.д.№2817/2016г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVІ състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустими предявените от К.С.Р.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна,
искове с пр.осн.чл.71 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДискр. против Министерството на
правосъдието и против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, и
ПРЕКРАТЯВА
образуваното по тях производство по адм.д.№2817/2016г
на Административен съд – Варна, ХХVІ състав.
ИЗПРАЩА делото
на Районен съд – Варна по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис да се връчи само на ищеца.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: