Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№16

Гр. Габрово,15.02.2018г.

                               

                                    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на шестнадесети януари през  две хиляди и  осемнадесета година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова  гр.д.№1635  по  описа  за  2017 г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

 

           

           Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1  от  ГПК.

           В  исковата  молба  се твърди, че на 01.08.2013г. е подписан Договор за потребителски кредит № 3-230-1433-2105037 „Финтех Сървисиз" ЕАД /с предишно наименование „Кеш Кредит"/, в качеството на кредитополучател. По силата на този договор Кредиторът е одобрил и предоставил на длъжника кредит в  размер  на  1000лв..

Кредитополучателят се е задължил да възстанови получената в кредит сума чрез 12месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 177лв. Първата погасителна  вноска е дължима на 01.09.201Зг., а последната е  с падежна дата  на  01.08.2014г.

Съгласно условията на Договора за кредит и погасителния план към него, във всяка погасителна вноска са включени част от главницата и лихвата.

След усвояване на кредита, длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на мечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което е останала непогасена сума по цитирания по-горе договор за кредит, която към настоящия момент  е  в  размер  на  1000лв.

Задълженията по Договора за кредит са изцяло падежирали на 01.08.2014г.. На 22.12.2015г. с  рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и сключения към него  Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.03.2016г. и приложенията към него, сключени между „Финтех Сървисиз" ЕАД /с предишно наименование „Кеш Кредит" ЕАД/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД  задължението на М.  П.П. произтичащо от посочения по-горе договор е изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. На  длъжникът е изпратено уведомление за извършена цесия.Видно от  приложеното известие за  доставяне с номерна товарителницата  12020812377 на „М и БМ Експрес” ООД, същото е получено на 25.04.2016г. от Н.  П. – майка на  ответницата.

На 10.04.2017г. на длъжника отново е изпратено  съобщение   относно извършената цесия, както и съобщение, с  което й  е предоставен 15-дневен  срок за доброволно изпълнение. Писмото е останало   неполучено, като  е отбелязано, че същото  е  „непотърсено”.

         Ответницата   е уведомена за извършеното прехвърляне на вземания.

 Ищецът е придобил едно ликвидно и изискуемо парично  вземане. Длъжникът не е предприел действия по доброволно изпълнение на задължението  си  към  ищеца.

      ИСКА  СЕ  съдът  да  признае за установено, че ответницата  М.  П.П. дължи  на „Еос Матрикс” ЕООД, сумата  от  1000лв.- главница по договор  за  потребителски  №3-230-1433-2105037/01.08.2013г. и  договорна  лихва за периода 01.08.2013г.-01.08.2014г. в размер  на 433лв., ведно със законната  лихва върху  главницата, считано  от   постъпване  на  заявлението-11.05.2017г. до изплащане  на вземането, за  които  е издадена  Заповед  по ч.гр.д.№1028/2017г.  по  описа  на  РС- Габрово.

       Ищецът  претендира да  му  бъдат  заплатени  направените разноски в  исковото, и  в  заповедното  производство, съгласно  представения списък.

 Ответницата е представила  писмен  отговор  в установения едномесечен срок. Възразява, че не  е ясно какъв е падежът на  първата  и последната  неплатени вноски  по  договора, тъй  като ищецът не е  разполагал   с нейното кредитно досие като  клиент  на „Кеш  Кредит” ЕАД  по  договора  от  01.08.2013г. Оспорва уведомлението, с което й е съобщено за извършеното  прехвърляне на вземането,  с  което  са  й  нарушени правата  на потребител.

В  съдебно  заседание на 16.01.2018г., преди  приключване на съдебното дирене, ответницата прави възражение за нищожност на договор за потребителски  кредит  от  01.08.2013г., погасителен план  и ОУ към договора за кредит, стандартен европейски формуляр, рамков договор за продажба от 22.12.2015г., договор за цесия от 09.03.2016 г. и приложения 1,  2 и  3 към него, поради  противоречие със  закона. Посочва, че  е   налице  нелоялна  търговска практика свързана с предлагането  на  стоки  и  услуги, която противоречи на изискването за добросъвестност, съгласно Закона за защита на  потребителите. Счита, че  са нарушени нормите  на   чл. 68 във вр. с чл. 68а, ал. 1, ал. 2, ал. 3 във вр. с чл. 68б ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 68 във вр. с чл. 68 г ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 68е ал. 1, ал. 2, ал. 3 във вр. с чл. 68и т.2, т. 5 във вр. с чл. 68к т.2, т. 3 от Закона за защита на потребителите.

          По  делото  са събрани  писмени   доказателства.

          От съвкупната  им преценка, съдът приема за установено от  фактическа  и  правна  страна  следното:

Въз основа на заявление с вх.№3903 от 11.05.2017г.  по ч.гр.д.№1028/2017г. на Габровски  районен съд е издадена  Заповед №1836/12.05.2017г.  за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, с  която  се  разпорежда  длъжникът  М.П.П.  да заплати  на  “Еос Матрикс” ЕООД следните  суми:  сумата  1000лв.- главница  ведно  със законната  лихва от  10.05.2017г. до окончателното й   изплащане; договорна  лихва  за  периода 01.08.2013г.-01.08.2014г. в  размер  на 433лв.., което вземане произтича от Договор  за   потребителски  кредит от  01.08.2016г., сключен с  „Кеш Кредит” ЕАД и Договор за цесия, сключен  между  „Еос Матрикс” ЕООД  и „Кеш  Кредит” ЕАД.

В указания срок  длъжникът  е  депозирал възражение  с вх.№4761/08.06.2017г.  срещу   издадената заповед  за  изпълнение.

 С   определение №2233 от  09.06.2017г.  съдията- докладчик е  указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като  довнесе и  дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя  със съобщение,  получено на  15.06.2017година.

Видно от печата положен върху исковата молба  ищецът е депозирал  установителен иск срещу длъжника на 14.07.2017г., т.е. в законоустановения  едномесечен срок.

            Касае се за искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК-  когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск  относно вземането си , като   същият се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като  ищецът има правен интерес, тъй  като вземането му  е  оспорено  от  ответника.

          По  делото са  представени следните писмени  доказателства: Договор за потребителски кредит № 3-230-1433-2105037/01.08.2013 г. сключен между „Кеш Кредит” ЕАД и М.П.П., погасителен план към договор за потребителски кредит и Общи условия към договор за потребителски кредит на „Кеш Кредит ЕАД валидни към 25.10.2012 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от 01.08.2013г., искане за кредит до „Кеш кредит” ЕАД от 01.08.2013 г., уведомление за извършено прехвърляне на вземания и известие за доставяне №  12020812377, писмо до М.П.П. от „Кеш Кредит” ЕАД с изх. №  1862/12.04.2017 г., писмо до М.П.П. от „Еос Матрикс” ЕООД с изх. № 1863/12.04.2017 г., известие за доставяне от М и БМ Експрес № 6100016522752, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2015 г. сключен между „Кеш Кредит” ЕАД и „Еос Матрикс” ЕООД, Конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.03.2016г. сключен между „Кеш Кредит” ЕАД и „Еос Матрикс” ЕООД, потвърждение за извършена цесия на парични вземания, Приложение №  1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания „Кеш Кредит” ЕАД и „Еос Матрикс” ЕООД, от  които  се установява  следната  фактология:

          По силата на Договор за потребителски кредит №3-230-1433-2105037, сключен на 01.08.2013г. между „Кеш Кредит" ЕАД в качеството на кредитодател и ответницата М.П.П., в качеството на кредитополучател, кредитодателят е одобрил и предоставил на ответницата кредит в размер на 1000лв.. В чл. 3 от договора е предвидено, че срокът на кредита   е  01.08.2014г., а годишният лихвен  процент  е 168,51. Общият размер  на   всички  плащания  е на  стойност  2 124лв.

           Съгласно чл.10 от  договора погасителният план посочва  дължимите плащания, сроковете и условията   за извършване на тези плащания. Планът  съдържа разбивка  на всяка погасителна  вноска, показваща погасяването н   главницата, лихвата, изчислена   на  базата на  лихвения процент, и когато  е приложимо  и допълнителни  разходи.

         Към договора е приложен погасителен план, съдържащ всички падежни дати на дължимите от кредитополучателя  12 равни месечни вноски, всяка от които е  в  размер  на  177лв., и е формирана от  главница и  договорна лихва, изчислена на база  на  договорения годишен лихвен  процент.

         С  полагането  на  подписа  си   кредитополучателят  е  удостоверил, че  е получил от кредитодателя изцяло и в брой сумата от 1000лв., при сключването  на   договора.

        Съгласно чл.31 от  Общите условия приложени към  договора, в  случай че кредитополучателят  не изплати в срок две или  повече вноски, кредитодателят има право  да направи  вземането   му предсрочно изискуемо в  целия му размер.

        На 22.12.2015г. с  рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и сключения към него Конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.03.2016г. и приложенията към него, сключени между „Кеш Кредит" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД  задължението на М.  П.П. произтичащо от посочения по-горе договор, е изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. На  длъжника е изпратено  уведомление за извършена  цесия. Видно от приложеното известие за доставяне с номер на товарителницата  12020812377  на  „М и БМ Експрес” ООД, същото е  получено на 25.04.2016г. от  Н.  П. –майка на  ответницата.

        На 10.04.2017г. на длъжника отново е изпратено  съобщение   относно извършената цесия, както и съобщение, с  което й е предоставен 15-дневен  срок за доброволно изпълнение. Писмото е останало   неполучено, като  е отбелязано, че същото  е  „непотърсено”.

        Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, въз основа на сключения между „Кеш Кредит” ЕАД и ответницата договор за потребителски кредит, на 01.08.2013г. последната е усвоила сума в размер на 1000лв. Към  датата на изготвяне   на  заключението дължимите и неизплатени суми по  договора са,  както следва: главница- в  размер  на 838.52лв.; договорна  лихва за периода  01.08.2013г.-01.08.2014г.  в  размер  на 594.48лв. или  общо  в  размер  на  1433лв.

        Установено  по делото е, че  на 01.08.2013г. между „Кеш Кредит“ ЕАД и ответницата М.П. е сключен договор за банков потребителски кредит, като е уговорен срок за погасяване на кредита – 12 месеца. Падежът  на  целия дълг  е  настъпил  на  01.08.2014г..

        Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение. Доказано е  по делото, че „Кеш  Кредит“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу М.П. по процесния договор за кредит. Установи се, че  цедента „Кеш  Кредит“ ЕАД е изпратил  уведомление  до  длъжника М.П., което  е  получено на 25.04.2016г. от  нейната  майка. На 10.04.2017г. на длъжника отново е изпратено  съобщение   относно извършената цесия, както и съобщение, с  което й е предоставен 15-дневен  срок за доброволно изпълнение. Писмото е останало   неполучено, като  е отбелязано, че същото  е  „непотърсено”.

         В съответствие с уговореното в процесния договор за кредит, следва да се приеме, че  ответницата е била надлежно уведомена от цедента за сключения договор за цесия.

         Установено  е, че  ответницата не изпълнила задълженията си по договора, като не плащала дължимите от нея месечни вноски. От заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза е установено, че дължимата от ответника главница по договора за заем  е в  размер  на  838.52лв., а дължимата  договорна лихва е в  размер  на  594.48лв..  До настоящия момент не е налице плащане на тези суми от страна на ответницата.

        Преди  приключване  на съдебното  дирене, ответницата е направила възражение за нищожност  на  Договор за потребителски  кредит   с № 3-230-1433-2105037/01.08.201г., погасителен план и ОУ към договора за кредит, стандартен европейски формуляр, рамков договор за продажба от 22.12.2015г., договор за цесия от 09.03.2016 г. и приложение  1,  2 и  3 към него. Възразява, че е  налице  нелоялна  търговска практика свързана с предлагането  на  стоки  и  услуги, която противоречи на изискването  за добросъвестност. Счита, че  са нарушени нормите  на  чл. чл. 68 във вр. с чл. 68а, ал. 1, ал. 2, ал. 3 във вр. с чл. 68б ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 68 във вр. с чл. 68 г ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 68е ал. 1, ал. 2, ал. 3 във вр. с чл. 68и т.2, т. 5 във вр. с чл. 68к т.2, т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

        Разпоредбите  на  чл.68б- чл.68к от Закона  за защита  на  потребителите, имат за цел  да осигурят  защита  на потребителите срещу нелоялни  търговски  практики при отправяне  на предложение, преди и  по  време  на сключване  на  договор  за продажба на стоки или предоставяне  на услуги.  Търговските  практики  от  страна  на  търговец  към  потребител са нелоялни  при противоречие с изискването за добросъвестност, професионална  компетентност, ако е заблуждаваща, подвеждаща или съдържа  невярна информация и др..

        Съгласно  разпоредбата  на  чл.68м потребителят  има  право  да  развали договора с търговеца, сключен  в резултат на  използвана  нелоялна  търговска  практика, и  да  претендира  обезщетение  по  общия  ред. В случая    ответницата  не  е упражнила  правото  си  да  развали  договора и да  претендира  обезщетение. Преди, по  време и след  сключването на договора   ответницата не е имала възражения по неговото  съдържание, общите  условия и погасителния план. Търговецът -кредитор е изпълнил коректно  задълженията  си, като  е предоставил  пълна и точна информация  за условията   на  договора за потребителски    кредит, за правата и задълженията  на  страните.  Договора  е сключен при  същите  условия, които са били обявени  на  потребителя, и  които впоследствие не са  били променяни едностранно  от  търговеца. Ответницата е получила  целия размер на  кредита  при сключването  на договора. Договорът  е  сключен  с приложен  погасителен  план, в който  е посочен броя,  размера  и падежа на вноските, които се дължат от  ответницата. Планът  съдържа всички 12 погасителни  вноски, които  са формирани  от главницата и договорната   лихва, изчислена   на  базата на договорения  лихвения  процент. Няма включени  такси за  обслужването  на  кредита, лихви  за забава и  други разходи  по кредита. Следователно страните по валидно сключения договор за заем свободно са уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва - чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

       По  изложените съображения, съдът приема, че всички клаузи на  договора за потребителски  кредит пораждат права  и  задължения за  страните  по  заемното  правоотношение, поради  което горните възражения  на ответницата са  неоснователни.

        В съответствие с  гореизложеното, съдът  приема,  че  искът  за установяване  на   вземането  за  главницата  е основателен  и доказан  до  размер на  сумата  от 838.52лв., съгласно  заключението на  в.лице. В останалата  част  до  размер  на сумата  от  1000лв., искът  следва  да бъде отхвърлен, като  неоснователен и  недоказан.

         В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказано е настъпването на изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период. И по отношение на този иск важат изводите за надлежното прехвърляне на вземането от страна на кредитодателя на ищеца От заключението на вещото лице  е установено, че за периода 01.08.2013 г. – 01.08.2014г. размерът на същата  е  594.48лв., а претендирания  ѝ  размер  е  433лв.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че   искът относно  вземането  за  договорна лихва  е изцяло  основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане за сумата в размер на 433лв., представляваща договорна лихва за периода 01.08.2013 г. – 01.08.2014г..

             С  оглед изхода от спора, при направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата  следва да бъде осъдена да  заплати  на  ищеца   разноските за настоящото исково  производство общо в размер на  240.76лв., а за  заповедното производство общо  в  размер на  25.43лв., съразмерно  с  уважената част  от  исковете, на  основание чл.78, ал.1 ГПК.

         Воден  от  горното   съдът

 

             

                                Р      Е      Ш      И:

 

        ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО в  отношенията  между  страните, че М.П.П., ЕГН**********, с  адрес: ***  ДЪЛЖИ на „ЕОС  МАТРИКС”  ЕООД, ЕИК131001375, седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Рачо Петков Казанджията” №4-6, със  законен  представител: РАЙНА  ИВАНОВА  МИТКОВА- ТОДОРОВА- Управител, с  пълномощник: адвокат М.О. ***, съдебен адрес:***, офис 1, сумата от 838.52лв. /осемстотин тридесет  и осем  лева и петдесет  и  две ст./-главница  ведно  със  законната  лихва  считано  от   11.05.2017г.  до  окончателното й изплащане, както и сумата  от  433лв./четиристотин тридесет и три  лева/- договорна  лихва  за периода  01.08.2013г.- 01.08.2014г., по  Заповед за  изпълнение на парично задължение по  чл.410 от ГПК с №1836/12.05.2017г. по ч.гр.д.№1028/2017г.  по  описа  на РС- Габрово, на  основание чл.422,ал.1  от  ГПК.

         ОТХВЪРЯ   иска по чл.422,ал.1 от ГПК относно  вземането за главницата, в  останалата  част, над  сумата  от  838.52лв. /осемстотин тридесет  и осем  лева и петдесет  и  две ст./ до размер  на претендираната  сума от 1000лв./хиляда  лева/, като  неоснователен и  недоказан.

          ОСЪЖДА  М.П.П.,ЕГН**********, с  адрес: ***  да  заплати  на  „ЕОС  МАТРИКС”  ЕООД, ЕИК131001375, седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Рачо Петков Казанджията”  №4-6, със  законен  представител: РАЙНА  ИВАНОВА  МИТКОВА- ТОДОРОВА- Управител, с  пълномощник: адвокат М.О. ***, съдебен  адрес:***,офис 1, направените разноски в исковото производство, съразмерно с  уважената част от  исковете  в  размер  на 240.76лв./двеста и четиридесет  лева  и седемдесет и шест ст./, на  основание  чл.78,ал.1  от  ГПК.

         ОСЪЖДА  М.П.П.,ЕГН**********, с  адрес: ***  да  заплати  на  „ЕОС  МАТРИКС”  ЕООД, ЕИК131001375, седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Рачо Петков Казанджията”  №4-6, със  законен  представител: РАЙНА  ИВАНОВА  МИТКОВА- ТОДОРОВА- Управител, с  пълномощник: адвокат М.О. ***, съдебен  адрес:***,офис 1, направените разноски в заповедното  производство  по ч.гр.д.№1028/2017г.на РС-Габрово, съразмерно с уважената част от исковете в  размер на 25.43лв./двадесет  и пет  лева и  четиридесет  и  три  ст./

        Решението  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Габровски окръжен съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването му  на  страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: