РЕШЕНИЕ
№ / 24.10. Година 2019
гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.09. 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д.
№ 171 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от Р.С.Д. против
„Т.“ АД. В исковата молба се
твърди, че по силата на договор за
банков кредит „Т. стандарт“ № 045-022-005/04.12.2007г., ответната банка е
предоставила на Р.Д. кредит в размер на 40 000 лв. за текущи нужди срещу
обезпечение - недвижим имот АПАРТАМЕНТ №6, находящ се в гр. Р., ул. ***. Посочва,
че впоследствие, ответникът инициирал заповедно производство по реда на чл.417,
т.2 от ГПК и се е снабдил по ч.гр.д. №288/2010г. по описа на PC - Р. със
Заповед № 225 от 20.05.2010г. за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист. Въз
основа на изпълнителния титул, ответната банка образувала срещу ищцата изпълнително
дело 20107660400777 по описа на ЧСИ К.А., peг. № 766, с район на действие ОС - С.З..
В хода на принудителното дело, е изнесен на публична продан Апартамент № 6,
находящ се в гр. Р., ул. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
6460.505,340.1.6., ипотекиран в полза на банката и собствен на ищцата и на
съпруга й Д.С.Д.. Началната цена на апартамента па първата публична продан,
проведена от 14.08.2010г. до 14.09.2010г., е 45 000 лв. Впоследствие,
проданта е обявена за нестанала и е насрочена втора продан от 30.10.2010г. до
30.11.2010г., като определената начална цена е 36 000 лв. На тази продан,
имотът е възложен с постановление от 06.12.2010г. на М.Г.Г. за сумата от 36
150лв.
Срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение, ищцата подала възражение по чл. 414 от ГПК. На основание
чл. 422, във вр. с чл.415 ГПК, ответникът е образувал т.д. № 491/2010г. на С. окръжен
съд, по което положителния установителен иск на банката е уважен с Решение № 2
от 08.07.2011г., потвърдено с Решение № 1282 от 19.10.2012г. по т.д. №
649/2012г. на П. апелативен съд. Срещу решението на ПАС, ищцата подала
касационна жалба, по повод на която е образувано к. т. д. № 1175/201 Зг. на
ВКС, ТК II отделение. С решение № 204 от 08.06.2015г. по касационното дело, ВКС
е приел, че банката е образувала и водила принудително изпълнение, след като се
е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, без да
спази законовите изисквания по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Съставът на ВКС е формирал
извод, че към момента на подаването на заявлението за издаването на заповед за
незабавно изпълнение, са били налице две забавени вноски по кредита за месеците
април и за май 2010г., които с последващо извършени плащания на 04.05.2010г. и на
01.06.2010г. са погасени. ВКС постановил, че към момента на стартиране на
заповедното производство, единствено изискуема и дължима е била просрочена
лихва по чл.3.7 от договора за банков кредит в размер на 359,31 лв. за периода
от 20.04.2010г. до 20.05.2010г., уважил е иска по чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.
1 от ГПК само за тази сума и е отхвърлил иска за главницата, поради
неизискуемост на вземането на основание предсрочна изискуемост.
Ищцата посочва, че преди влизане в
сила на решението на ВКС, по изпълнително дело 20107660400777 по описа на ЧСИ К.А.
са събрани всички вземания на банката, обективирани в изпълнителния лист, както
и такси и разноски по изпълнението.
Ищцата твърди, след насочване на
принудителното изпълнение върху жилището им, нейният съпруг Д.С.Д. и двамата й
синове Р. Д.С. и С. Д.С. преустановили отношенията си с нея, като я обвинявали,
че тя е направила огромна грешка като е взела кредит и го ипотекирала. Допълнително,
взаимоотношенията им се влошили и от това, че със съпруга й били планирали след
години, когато синът им Р. С. създаде семейство, да му прехвърлят ипотекираното
жилище, като баща му и брат му правили инвестиции за ремонтирането му, а Р. считал,
че го е лишила от переспективите за обезпечен живот.
В Им се поддържа, че поради това, че
„Т.“АД незаконосъобразно провела изпълнителното дело въз основа на непадежирало
вземане, ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в загубата на нейното
жилище и то на ниска стойност, също изразяващи се в необходимостта да започне
да живее под наем, както и имуществени вреди от разноските по водените
заповедно и изпълнително производства, които са били възложени в нейна тежест.
Твърди се, че е претърпяла е и неимуществени вреди от изживените стрес,
притеснения и страдания от загубата на имуществото й, както и от прекратяването
на връзките й с нейния съпруг- Д.С.Д. и двамата й синове Р. Д.С. и С. Д.С.,
които преустановили всякакви контакти с нея, тъй като я обвинявали, че
вследствие на неудачните й начинания, финансирани с този кредит, било продадено
семейното им жилище, както и от това, че трябвало да се справя съвсем сама с
проблемите си, чувствала се изолирана и много самотна.
Ищцата конкретизира, че претендираните
от нея 56 491.57 лв. представляват обща сума, формирана по следните пера:
- 4 800 лв., вземане за плащани
наеми за периода от 04.09.2010г. до 25.09.2012г. В тази връзка, се посочва, че
поради провежданото принудително изпълнение и изнасянето на публична продан на
ипотекирания полза на банката апартамент № 6, находящ се в гр. Р., ул. ***,
ищцата се е принудила да сключи договор за наем от 04.09.2010г. с Д.Н.А., за да
има къде да живее.
Претендира и сумата от 1351, 41 лв., представляваща законна
лихва върху сумата от 4 800лв., дължима за периода от 26.09.2012г. до
04.06.2018г.
- 29 150 лв., представляващи
имуществени вреди от проведената публична продан по изп.д. № 20107660400777 по
описа на К.А., образувано по искане на взискателя „Т.“ АД за удовлетворяване на
вземането по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
гр.д. № 288/2010г. по описа на PC - Р.. Посочва се, че по цитираното
изпълнително дело, е продаден незаконосъобразно собствения на ищцата и на
съпруга й Д.Д. апартамент № 6, находящ се в гр. Р., ул. ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 6460.505.340.1.6. Недвижимият имот
е продаден с постановление за възлагане от 06.12.2010г. на втора проведена
принудителна продан за сумата от 36 150 лв., представляваща начална цена,
определена при условията на чл. 494, ал.2 от ГПК - 80 % от първоначално
определената цена, увеличена със 150 лв. Същевременно, реалната пазарна цена на
апартамента към датата 09.03.2011г. е била в размер на 65 300 лв., което било
видно от експертна оценка по оценителски доклад на „Корект консулт" ООД.
Поради незаконосъобразното снабдяване с изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, предвид неспазване на задължението на банката
по чл. 60, ал, 2 от ЗКИ да уведоми ищцата за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, ищцата твърди, че са й причинени вреди, представляващи разликата
между реалната пазарна стойност на апартамента и сумата, за която същият е
реализиран чрез принудителното изпълнение. Посочва, че изискването по чл. 60,
ал.2 от ЗКИ не е самоцелно, то е въведено от законодателя с оглед на
възможността кредитополучателят да изпълни доброволно кредитното си задължение
и така да не бъде обременен с разноски за провеждане на заповедно и
изпълнително производства, както и да не претърпи други имуществени и
неимуществени вреди. Законодателното изискване за уведомяване на
кредитополучателя чрез нарочно волеизявление е закрепено и в задължителната
практика на ВКС, формулирана в тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г.
ОСГТК на ВКС. Ответната банка е образувала и водила принудително изпълнение,
след като се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, без да спази законовите предпоставки по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ –
обстоятелство, което е установено с влязло в сила Решение № 204 от 08.06.2015г.
но к. т. д. № 1175/2013г. на ВКС,ТК, II отделение, с което не е уважен
установителния иск по чл. 422 от ГПК за събиране на вземанията по договора за
кредит.
Претендира и сумата 7557, 12 лв., представляваща законна
лихва върху сумата от 29 150 лв, дължима й за периода от 14.12.2010г. до 04.06.2018г.
- 3243.89 лв., представляваща такси и разноски, изплатени по изп.д. №
20107660400777 по описа на ЧСИ К.А., peг. № 766. с район на действие ОС С.З.. Ищцата
твърди, че таксата е събрана от нея, без да е било налице изискуемо материално
право в полза на банката да претендира главницата по предоставения й кредит.
Претендира и сумата в размер на 389.15 лв., представляваща законна
лихва върху сумата от 3243.89 лв., дължима
й за периода от 28.04.2014г. до 04.06.2018г.
- 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
от които:
а/ 2 500 лв. морални щети, причинени й от преживените и все още
траещи стрес, притеснения, страдания и негативни изживявания, вследствие на
провежданото принудително изпълнение въз основа на непадежирало вземане и от
загубата на апартамента, служещ на ищцата и съпруга й за семейно жилище, от
намаляването на доходите й, дължащо се на извършваните удръжки от трудовото й
възнаграждение и от страха, изживяван от нея за това как ще се справи с живота
си и какво ще бъде нейното бъдеще.
б/ по 2 500 лв. морални вреди, изразяващи се в страданието,
нервите и емоционалната болка, които изпитва от прекъсването на всяко едно от
семейните и роднинските й отношения с двамата й синове Р. Д.С. и С. Д.С. и с нейния
съпруг Д. С. Д.. Сочи, че синовете й, и съпругът й преустановили всякакви
контакти с нея, след като по изпълнителното дело е продадено семейното им
жилище в гр. Р., Те я обвинявали, че заради нейните неудачни бизнес начинания,
финансирани с кредита от ответната банка, по нейна вина са загубили фамилното им
жилище, заедно с всички подобрения на висока стойност в него, финансирани
предимно със средства на сина й Р. С., което жилище трябвало един ден да му
прехвърлят и така да го обезпечат материално. Със синовете й възстановила
отношенията си след близо пет години след проданта, когато през 2015г. е постановено
Решение № 204 от 08.06.2015г., по к. т. д. № 1175/2013г. на ВКС, ТК, II
отделение, с което се отхвърля иска на ответната банка и те проумели, че е била
коректна и добросъвестна с банката. Ищцата сочи, до ден днешен съпругът й Д.Д.
отказва да контактува с нея и единствената информация, която има за него получава
от децата си. Разрушаването на семейните й отношения породило в нея много тежки
негативни емоции, страдала много от това, че децата и съпругът й преустановили
с нея всякакви контакти, от това, че я обвинявали за станалото с жилището им,
от това, че трябвало да се справя съвсем сама с проблемите си, чувствала се
изолирана и много самотна. За съпругът й продължавала да изпитва негативни
емоции, които продължават и към настоящия момент.
Ищцата поддържа, че с
противоправното образуване и водене на заповедното производство и на
изпълнително дело № 20107660400777 по описа на ЧСИ К.А., ответната банка е
осъществила фактическият състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, като от деликтното
й поведение са произтекли за ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Същевременно, до окончателното разглеждане на правния спор по реда на чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК по к.г.д. № 1175/13г. на ВКС, II т.о. с влязло в
законна сила решение, ищцата не е могла да предяви искове за обезщетение, тъй
като предмет на това дело е основателността на вземането, за която е издадена
заповедта.
Посочва се, че на заповедите по чл.417 ГПК е предадена
предварителна изпълнителна сила, аналогично на публично-правните последици на
предварителното изпълнение на съдебни решения по реда на чл. 242 от ГПК. Посочва
се, че в хипотезата на заповед по чл. 417 от ГПК, може да се извършат
процесуално законосъобразни действия по принудително предварително изпълнение на
вземане, което в последствие може да се установи по съдебен път, че не се дължи
на претендираното от правоимащото лице основание или чийто размер е различен от
предявения в заповедното производство. Т.е. до произнасянето на гражданския съд
в производството по чл. 422. ал. 1 от ГПК е налице формално валиден
изпълнителен титул, но изпълнителният процес може впоследствие да се окаже, че
е бил материалноправно незаконосъобразен и да са причинени щети на лицето,
срещу чието имущество е било изпълнявано. Счита, че възможността да се ангажира
отговорността на взискателя за вреди, причинени от воденето на изпълнително
дело при несъществуване на изпълняемо право е безспорно в правната доктрина
/така изрично проф. Ж.С. и проф. В.П., Българско гражданско процесуално
право". 9-то издание, стр. 1157/. Макар взискателят да е бил
добросъвестен, когато е допуснал небрежност при проверката и упражняването на
материалното си право, преди да го предяви за изпълнение, той следва да репарира
вредите от настъпването на вредоносния резултат. Отделни разпоредби на ГПК
предпоставят отговорност на взискателя и при небрежност /така чл.242, ал.3 от ГПК. съгласно който предварителната изпълняемост на решението е допустима срещу
обезпечение, представено от взискателя, с което да се обезщетят вредите, които
длъжникът би претърпял от евентуално материално - правното незаконосъобразно
изпълнение/. Отговорност на взискателя за небрежност предвижда и чл. 440, ал. 3
от ГПК, когато взискателят е насочил изпълнението върху чужда вещ. Щом той носи
отговорност даже в случая, когато е допуснал грешка при проверката на чуждо
право, на още по-голямо основание той трябва да отговаря, когато е допуснал
грешка и небрежност при проверката на собственото си право на вземане. По
аналогия на отговорността му за вреди при изпълнение на предварително
изпълняемо решение, взискателят трябва да отговаря за вреди и при изпълнение,
водено въз основа на невлязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК. Небрежността, а оттам и отговорността на взискателя ще бъде изключена
единствено когато той е подложил правото си на съдебна проверка и го е
осъществил, след като то е било потвърдено със сила на присъдено нещо. Поради
изложеното, ищцата счита, че давността за вземанията й, причинени от делинквентното
поведение на ответната банка тече от 08.06.2015г., когато влязло в сила
решението по к.т.д. № 11 75/13г. на ВКС.
Ищцата моли съда да постанови
решение, с което да уважи следните искове:
Да се осъди ответната банка да й заплати сумата от 4 800лв., представляваща
вземане за плащани от нея наеми за периода от 04.09.2010г. до 25.09.2012г. по
силата на договор за наем от 04.09.2010г. с Д.Н.А., включително със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й
заплащане.
Да се осъди ответната банка да й заплати сумата от 1 351.41 лв.,
представляваща законна лихва върху претендираните от нея вреди за заплащания
наем в размер на 4 800лв., дължима ми за периода от 26.09.2012г. до 04.06.2018г.
Да се осъди ответната банка да й заплати сумата от 29 150 лв.,
представляващи имуществени вреди от проведената публична продан по изп.д. №
20107660400777 по описа на К.А., изразени като разлика от действителната
пазарна цена от 65 300 лв. на апартамент № 6, находят се в гр. Р., ул. ***
и цената в размер на 36 150 лв., на която апартамента е възложен от
съдебния изпълнител, включително със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на исковата молба до окончателното й заплащане.
Да се осъди ответната банка да й заплати сумата от 7557, 12 лв.,
представляваща законна лихва върху претендираните от нея вреди в размер на 29
150лв., дължима й за периода от 14.12.2010г. до 04.06.2018г.
Сумата от 3243.89 лв., представляваща такси и разноски, изплатени по изп.д.
№ 20107660400777 по описа на ЧСИ К.А., peг. № 766, с район на действие ОС - С.З..
Твърди, че таксата е събрана от нея без да е било налице изискуемо материално
право в полза на банката да претендира главницата по предоставения й кредит.
Да се осъди ответната банка да й заплати сумата в размер 389,15 лв.,
представляваща законна лихва върху сумата от 3243.89 лв., дължима й за периода
от 28.04.2014г. до 04.06.2018г.
Да се осъди ответната банка да й заплати сумата в общ размер от 10 000лв.,
представляващи неимуществени вреди, от които:
а/ 2 500 лв. морални щети, претендирани за периода от 01.07.2010г. до
04.06.2018г. и причинени от преживяваните и до днес стрес, притеснения,
страдания и негативни изживявания, вследствие на провежданото принудително
изпълнение въз основа на непадежирало вземане и от загубата на апартамента, служещ
й за семейно жилище, от намаляването на доходите й, дължащо се на извършваните
удръжки от трудовото й възнаграждение и от страха, изживяван от ищцата за това
как ще се справи с живота си и какво ще бъде нейното бъдеще, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
б/ 7 500 лв. общо и по 2 500 лв. морални вреди, претендирани за
периода от 21.12.2010г., на която ищцата узнала, че апартамента е продаден до
04.06.2018г. по отношение на исковете за вредите по отношение на синовете й и
траещи и до настоящия момент касателно съпруга й и изразяващи се в страданието,
нервите и емоционалната болка, които изпитва от прекъсването на всяко едно от
семейните и роднинските й отношения с двамата й синове Р. Д.С. и С. Д.С. и с нейния
съпруг Д.С.Д., от породените в нея много тежки негативни емоции, от силните й
страдания, че децата и съпругът й преустановили с нея всякакви контакти, от това,
че я обвинявали за станалото с жилището им, от това, че трябвало да се справя
съвсем сама с проблемите, че се чувствала изолирана и много самотна, заедно със
законната лихва върху тези суми, считано от предявяване па иска до окончателното
изплащане.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който оспорва изцяло предявените от ищцата искове, както по основание, така и
по размер. Твърди се, че Банката не
дължи на ищцата нито една от претендираните по десетте й съединени иска суми,
за което се излагат подробни съображения съображения, вкл. че
вземанията са погасени по давност.
С.ят окръжен съд, като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, прие следното:
От
ищеца Р.Д. са предявени са 10 обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с квалификация по чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на „Т.“ АД да й заплати
обезщетения за причинени й имуществени и неимуществени вреди и обезщетения за
забава върху същите, в общ размер на 56 491,57 лв, в резултат на незаконосъобразно
инициирано и проведено от ответната банка принудително изпълнение на непадежирало
вземане по договор
за банков кредит „Т. стандарт“ № 045-022-005/04.12.2007г..
По делото са приети за безспорни факти и ненуждаещи се от доказване следните факти:
На
основание договор за банков кредит „Т. стандарт“ № 045-022-005/04.12.2007г..
ответната банка е предоставила на ищцата кредит в размер на 40 000 лв. за текущи
нужди срещу обезпечение - недвижим имот АПАРТАМЕНТ №6, находящ се в гр. Р., ул.
***.
Ответникът инициирал заповедно
производство по реда на чл.417, т.2 от ГПК и се е снабдил по ч.гр.д.
№288/2010г. по описа на PC - Р. със Заповед № 225 от 20.05.2010г. за незабавно
изпълнение и с изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния титул, ответната
банка образувала срещу ищцата изпълнително дело 20107660400777 по описа на ЧСИ К.А.,
peг. № 766, с район на действие ОС - С.З.. В хода на принудителното дело е
изнесен на публична продан Апартамент № 6, находящ се в гр. Р., ул. ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 6460.505,340.1.6.
ипотекиран в полза на банката, собственост на ищцата и на съпруга й Д.С.Д..
Началната цена на апартамента на първата публична продан, проведена от
14.08.2010г. до 14.09.2010г., е 45 000 лв. Впоследствие, проданта е обявена за
нестанала и е насрочена втора продан от 30.10.2010г. до 30.11.2010г., като
определената начална цена е 36 000 лв. На тази продан, имотът е възложен с
постановление от 06.12.2010г. на М.Г.Г. за сумата от 36 150лв.
Срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение, ищцата подала възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 422,
във вр. с чл.415 ГПК, ответникът е образувал т.д. № 491/2010г. на С. окръжен
съд, по което положителния установителен иск на банката е уважен с Решение № 2
от 08.07.2011г., потвърдено с Решение № 1282 от 19.10.2012г. по т.д. №
649/2012г. на П. апелативен съд. Срещу решението на ПАС, ищцата подала
касационна жалба, по повод на която е образувано к. т. д. № 1175/201 Зг. на
ВКС, ТК II отделение. С решение № 204 от 08.06.2015г. по касационното дело, ВКС
е постановил, че към момента на стартиране на заповедното производство,
единствено изискуема и дължима е била просрочена лихва по чл.3.7 от договора за
банков кредит в размер на 359,31 лв. за периода от 20.04.2010г. до
20.05.2010г., уважил е иска по чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал. 1 от ГПК само за
тази сума и е отхвърлил иска за главницата, поради неизискуемост на вземането
на основание предсрочна изискуемост.
Преди влизане в сила на решението на
ВКС, по изпълнително дело 20107660400777 по описа на ЧСИ К.А. са събрани всички
вземания на банката, обективирани в изпълнителния лист, както и такси и
разноски по изпълнението.
Основното възражение на ответника е, че вземанията на ищцата са погасени
по давност, поради изтичане на повече от 5г. от падежа на всяко от тях преди
датата на завеждане на исковата молба. Тъй като с погасяването на едно вземане по давност
не се погасява самото неудовлетворено притезание, а само правото на титуляра му
да предяви по съдебен ред защитата и реализирането му, така направеното
възражение следва да се обсъди по всеки от исковете.
По иска за сумата от 4 800
лв., вземане за плащани наеми за периода от 04.09.2010г. до 25.09.2012г.:
От доказателствата (писмени и гласни – св.А.) по делото действително се
установява, че поради провежданото принудително изпълнение и изнасянето на
публична продан на ипотекирания полза на банката апартамент № 6, находящ се в
гр. Р., ул. ***, ищцата се е принудила да сключи договор за наем от
04.09.2010г. с Д.Н.А., както и че е платила сумата от 4
800 лв за наеми за периода от 04.09.2010г. до 25.09.2012г. Според съда обаче,
имуществените вреди за ищцата са настъпвали още при плащане на всяка отделна
наемна вноска през посочения период, с което имуществото й е намалявало
вследствие неправомерните действия на ответната банка, довели до продажбата на
апартамента й, което е признато с влязло в сила решение на ВКС, посочено в ИМ, според
което, вземането на банката, въз основа на което е проведено принудително
изпълнение спрямо ищцата, не е било предсрочно изискуемо. Ето защо, вземанията на
ищцата за вреди поради платените по вина на банката наеми за периода от
04.09.2010г. до 25.09.2012г. в размер на 4800 лв, е погасено поради изтичане на
5г. давност, започнала от датата на плащане на всяка вноска и изтекла преди
датата на подаване на ИМ по настоящото дело в съда – 26.06.2018г., което
обуславя извод за неоснователност на предявения иск и налага отхвърлянето му.
С оглед погасяването по давност на главното вземане, акцесорната
претенция на ищцата за сумата от 1351, 41 лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 4 800лв за периода от 26.09.2012г. до 04.06.2018г., също се
явява неоснователна и ще се отхвърли.
По иска за сумата от 29
150 лв., представляващи имуществени вреди от проведената публична продан по
изп.д. № 20107660400777 по описа на К.А., образувано по искане на взискателя „Т.“
АД за удовлетворяване на вземането по издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 288/2010г. по описа на PC – Р.:
По делото няма спор, че по цитираното изпълнително дело е проведена
публична продан на собствения на ищцата и на съпруга й Д.Д. апартамент № 6,
находящ се в гр. Р., ул. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 6460.505.340.1.6. Недвижимият имот е продаден и възложен на новия
му собственик с постановление за възлагане от 06.12.2010г, на втора проведена публична
продан, за сумата от 36 150 лв., представляваща начална цена, определена при
условията на чл. 494, ал.2 от ГПК - 80 % от първоначално определената цена,
увеличена със 150 лв. По настоящото дело са изготвени две оценителни експертизи
за реалната пазарна цена на апартамента към датата 09.03.2011г., като според
първата, цената му към тази дата е била 56410 лв, а според втората – 42700 лв.
Съдът кредитира втората експертиза, тъй като вещото лице е провело
по-задълбочено проучване и е ползвало данни за реални сделки в района на
процесния имот, както и данни за такива от агенции за недвижими имоти. Дадената
от второто вещо лице стойност е в съответствие и с общоизвестната за този
период тенденция на спад в цените на имотите в страната, с оглед последиците от
световната икономическа криза, настъпила през 2008г., последиците от която
продължиха няколко поредни години. Ето защо, съдът не дава вяра на експертна оценка по оценителски доклад на „Корект консулт" ООД,
приложена по делото, че действителната пазарна цена на имота преди публичната
му продажба е била 65 300 лв.
Няма съмнение, че ищцата е претърпяла имуществена загуба от продажбата на
имота й под пазарната му цена от 42700 лв, която се равнява на сумата от 6200
лв. Вредата обаче е настъпила към датата на възлагането на имота на обявения за
купувач при втората публична продан М.Г.Г. с постановление за възлагане на
недвижим имот от 06.12.2010г. Ето защо, вземането на ищцата за причинени
имуществени вреди от получената по-ниска стойност за имуществото й в сравнение
с пазарната му такава, е погасено поради изтичане на 5г. давност преди датата
на подаване на ИМ по настоящото дело в съда (26.06.2018г.). Ето защо, този иск
се явява неоснователен поради погасяване на вземането по давност, поради което
ще се отхвърли.
С оглед неоснователността на главното вземане, неоснователен се явява и
иска за сумата 7557, 12 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 29
150 лв, дължима й за периода от 14.12.2010г. до 04.06.2018г., който също ще се
отхвърли.
По иска за сумата от
3243.89 лв, представляваща такси и разноски, изплатени по изп.д. №
20107660400777 по описа на ЧСИ К.А., peг. № 766, с район на действие ОС С.З.:
Ищцата твърди, че посочената сума е събрана от нея, без да е било налице
изискуемо материално право в полза на банката да претендира главницата по
предоставения й кредит. Няма спор по делото, че окончателното си решение по
спора между ищцата и Т., ВКС е приел, че към момента на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК, въз основа на който банката се е снабдила с изпълнителен лист,
изискуемо е било само задължение на ищцата за просрочена лихва по чл.3.7 от
договора за банков кредит, в размер на 359,31 лв, за периода 20.04.2010г. –
20.05.2010г., както и че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК. Това обстоятелство мотивира настоящия състав да приеме, че по
образуваното по инициатива на Т. изп.д. № 20107660400777 по описа на ЧСИ К.А.,
peг. № 766. с район на действие ОС С.З., е проведено принудително изпълнение
срещу ищцата за събиране на цялото задължение по договора за кредит, по което
цялата дължимата сума по кредита, ведно с лихвите, както и таксите и разноските
по образуваното изп. дело, е събрана от ищцата, без да е било налице изискуемо
спрямо нея материално право в полза на банката да претендира предсрочно
изпълнение на цялото задължение по предоставения й кредит. Следователно, ищцата
е била неоснователно обременена с такси и разноски по проведеното принудително
изпълнение за цялото вземане по договора за кредит, въпреки че, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, е имала изискуемо вземане само в размер
на 359,31 лв, съставляващи лихва по чл.3.7 от
договора за банков кредит за периода 20.04.2010г. – 20.05.2010г. Съответно, с
плащането на тези такси и разноски, същата е претърпяла имуществени вреди в
размер, съответстващ на размера на всички платени по изп. дело такси и разноски.
Това е така, независимо от факта, че част от вземането на банката, в размер на
359,31 лв, действително е било изискуемо, тъй като, ако банката не беше
предприела действия за събиране на цялото задължение, а само на изискуемата
част, изобщо не би се стигнало до засягане на имуществото на ищцата в степента,
в която това се е случило в процесния случай, вкл. до продажбата на жилището й.
От документите, съдържащи се по делото и в приетия като доказателство препис от изп.д. №
20107660400777 по описа на ЧСИ К.А., е видно, че от събраните по изпълнителното
дело от Р.Д. общо 46289,61лв, на взискателя „Т.“АД са изплатени общо 41702,86
лв. Установява се, че за тази сума, по търг.дело №491/2010г. на СТОС са
издадени 2 бр. обратни изпълнителни листове в полза на Р.Д. – за сумата от
35735,34 лв, както и за сумата от 5967,52 лв. Разликата между общо събраната от
ищцата сума и сумата, за които са издадени 2 бр. обр. ИЛ, от 4586,75 лв е
послужила за покриване на такси и разноски и не е постъпвала в патримониума на
взискателя.
Съгласно представеното по делото удостоверение изх. №28904/17.10.2016г.
от ЧСИ Кр. А., въпросната сума е разпределена, както следва: 3243,89 лв – такси
и разноски по изп. дело №777/2010г. по описа на ЧСИ Кр. А., 36 лв – преведени
по сметка на ЧСИ М. Д. по изп. Дело №137/2010г., 36 лв – преведени по сметка на
ЧСИ Г. И. по изп. Дело №1446/2010г., 36 лв –
преведени по сметка на ЧСИ Г. И. по изп. Дело №1258/2010г., 63,52 лв –
преведени на длъжника Р.Д., 1171,34 лв – преведени по сметка, посочена от
длъжника Р.Д.. Според същото удостоверение, изп.дело №777/2010г. е прекратено
на 28.04.2014г. поради изплащане на задължението.
Видно от представения по делото протокол за разпределение от 16.12.2010г.
на постъпилата от проведената по изп. дело №777/2010г. по описа на ЧСИ Кр. А.
публична продан на имота на ищцата сума от 36150 лв, на основание чл.136, ал.1,
т.1 ЗЗД са разпределени 2388,89 лв по изп. Дело №777/2010г., 36 лв – по изп. дело №137/2010г. на ЧСИ М. Д., 36 лв – по изп. дело №1446/2010г. на ЧСИ Г. И., 36 лв – по изп. Дело №1258/2010г на ЧСИ Г. И.. Следователно, 2388,89 лв от общо събраните от длъжника Р.Д. 3243,89 лв –
такси и разноски по изп. дело №777/2010г. по описа на ЧСИ Кр. А., са платени
при извършеното на 16.12.2010г. разпределение на сумата, постъпила от
публичната продан на апартамента й. Следователно, вземането на ищцата за вреди,
причинени от неоснователното плащане на тези такси и разноски от общо 2388,89
лв, осъществено вследствие предприетото по инициатива на Т. принудително
изпълнение, е погасено поради изтичане на 5г. давност.
Същият извод може да се направи и за претърпените от ищцата вреди от
плащане на такси и разноски по изпълнението в периода след 16.12.2010г., до
26.06.2013г.
Видно от находящите се по изп. дело №777/2010г. по описа на ЧСИ Кр. А.
сметка за дължими по делото суми към 29.08.2013г. и сметка за размер на дълга към
31.10.2013г., към първата от тези дати, Р.Д. е имала задължения за неолихвяеми
суми (такси) в общ размер от 197,05 лв. Според данните в същия документ, за погасяване
на неолихвяеми задължения, в която категория попадат и тези за такси и разноски
по изпълнението, от длъжника са внасяни различни суми , като първото плащане, в
размер на 98,91 лв, е на 25.08.2010г., а последното плащане, в размер на 12 лв,
е на 24.04.2013г. Според 2-та сметка, задължението
от 197,05 лв е погасено на 23.10.2013г., като към 31.10.2013г. няма други
неолихвяеми задължения. По делото не се установява след тази дата, до
прекратяването на изп. дело №777/2010г., от длъжника да са плащани или да са
разпределени от ЧСИ други суми за покриване на такси и разноски по изп.
производство.
С оглед горното, съдът приема, че не е погасено по давност само вземането
на ищцата за вреди, причинени от неоснователното плащане на останалите такси и
разноски от 197,05 лв, което задължение е погасено на
23.10.2013г., преди изтичане над 5г. давностен срок до датата на подаване на ИМ
(26.06.2018г.). Следователно, освен вземанията за вреди от неоснователно
плащане на сумата от 2388,89 лв, извършено при разпределението на 16.12.2010г.,
погасени по давност са и вземанията на ищцата за вреди от плащане на такси и
разноски по изпълнението до 26.06.2013г. в размер на 657,95 лв. Ето защо, искът
й се явява основателен до размер от 197,05 лв, за който ще се уважи, като за разликата
над тази сума, до пълния предявен размер от 3243,89 лв на обезщетението за
вреди от платени неоснователно такси и разноски по изп. дело №777/2010г. по
описа на ЧСИ Кр. А., искът ще се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното, акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забава размер на 389,15 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 3243,89
лв., дължима й за периода от 28.04.2014г. до 04.06.2018г., се явява частично
основателен, до размер от 82,18 лв обезщетение за забава върху сумата от 197,05
лв за периода 28.04.2014г. – 04.06.2018г., за който ще се уважи. Следва да се
отбележи, че доколкото се касае за обезщетение за забава на дължими суми от
непозволено увреждане, ответникът е в забава относно изпълнението на това задължение
и без покана, считано от датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. В
случая, независимо че увреждането е факт с извършените плащания, респ. удръжки
на сумите за погасяване на такси по изпълнението, ищецът е претендирал
обезщетението за забава от по-късен момент – датата на прекратяване на изп.
дело поради изплащане на задължението. В останалата част, за разликата над
сумата от 82,18 лв, до пълния предявен размер от 389,15 лв, искът ще се
отхвърли като неоснователен.
По иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв за претърпените от ищцата морални
щети в периода 01.07.2010г. – 04.06.2018г. вследствие на провежданото
принудително изпълнение въз основа на непадежирало вземане и от загубата на
апартамента й, както и по исковете й за
присъждане на по 2 500 лв. обезщетение за морални вреди, изразяващи се в
страданието, нервите и емоционалната болка, които изпитва от прекъсването на
всяко едно от семейните и роднинските й отношения с двамата й синове Р. Д.С. и С.
Д.С. и с нейния съпруг Д. С. Д.:
Съдът намира, че по делото
безспорно се установява, че вследствие проведеното по инициатива на Т.
принудително изпълнение въз основа на непадежирало вземане на банката по
договора за кредит, ищцата е загубила апартамента си, собственост на нея и
съпруга й, като в резултат на това, същата е изпитвала описаните в ИМ негативни
емоции по време на цялата продължителност на изпълнителното производство, както
и след прекратяването му, породени както от безвъзвратната загуба на имота,
така и от трайното разваляне на отношенията със съпруга й и синовете й,
настъпило поради продажбата на апартамента.
Така, според св.Г.В. (бивш колега на ищцата), Р.Д. е преживяла изключително
тежко продажбата на апартамента й. Тя припаднала, когато установила, че
ключалката на жилището й била сменена от ЧСИ Кр. А. и че същото е продадено на
друго лице, като се наложила да извикат „Бърза помощ“. Заради загубата на
апартамента, съпругът й я изгонил от другото им жилище, децата й я отхвърлили.
Според впечатленията на св.В., Р.Д. била срината психически, особено когато
трябвало да изнесе багажа си от апартамента, след разрешение на новия му
собственик. Случилото й се отразило много зле, не говорела, треперела. Тъй като
останала без пари поради запорите на заплатата й, се наложило колегите й да и
помагат финансово.
Св.М. (братовчедка на ищцата), потвърждава горепосочените обстоятелства,
вкл. за причината за раздялата на ищцата с мъжа й и развалянето на отношенията
със двамата й сина, която според свидетелката е именно продажбата на
апартамента заради тегления от ищцата кредит от Т.. Според свидетелката, ищцата
плачела непрекъснато заради развалянето на отношенията с децата й и затова че и
е разбито семейството заради банка Т..
Съпругът на ищцата Д.С.Д., разпитан като свидетел по делото, посочва, че
двамата са във фактическа раздяла от 2010г. и са се разделили именно заради
продажбата на апартамента им от ЧСИ през 2010г., който те били закупили с
кредити и в който били вложили доста средства за ремонт и обзавеждане.
Показанията
на свидетелите, които съдът кредитира като обективни, незаинтересовани и
безпротиворечиви, потвърждават твърденията на ищцата за претърпените негативни
емоции поради неоснователно проведеното спрямо нея принудително изпълнение и най-вече
заради загубата на апартамента, собственост на нея и съпруга й, която довела до
трайно отчуждаване на съпруга и двамата й сина от нея, заради обвинения, че
станалото е по нейна вина. Независимо че св.М. е братовчедка на ищцата, а св.Д.
все още се води неин съпруг, съдът не счита показанията им за некоректни и
заинтересовани. Както се посочи, св.Д. е във фактическа раздяла с ищцата от
близо 9г. и не поддържа никакви отношения с нея, поради което няма никакви
причини да се счита за заинтересован. Показанията на св.М. пък се подкрепят от
показанията на другите свидетели, вкл. на св.Г.В., който няма роднинска връзка
с ищцата.
Според
съда, с оглед твърденията на ищцата в ИМ, на които са основани исковете й за
неимуществени вреди, началният момент, от който същата е започнала да търпи
вреди от предприетото спрямо нея принудително изпълнение, е този на образуването
на изп. дело по искане на ответната банка. В Им се твърди обаче, а това се
установява и по делото, че най-силен стрес, страдания и негативни емоции ищцата
е изпитала при продажбата на жилището й на 06.12.2010г., заради което е
настъпила впоследствие и раздялата със съпруга й, както и отчуждението на
синовете й. Ето защо, доколкото загубата на жилището по вина на ответната банка
е и основният факт, който е причината ищцата да претърпи описаните в ИМ
неимуществени вреди, за които се претендират обезщетение по 4-те иска с цена по
2500 лв, то съдът приема, че за тези вземания, предявени по настоящото дело,
погасителната давност е започнала да тече от датата на възлагането на имота на
купувача му от публичната продан, т.е. от 06.12.2010г., когато ищцата е била
лишена от собствеността върху имота. Ето защо, общата 5г. давност, приложима в
случая, е изтекла на 06.12.2015г. Предвид горното, тези искове се явява
неоснователни, като погасени по давност, поради което следва да се отхвърлят
изцяло.
По
разноските:
Съобразно
чл.78, ал.1 ГПК, ищцата има право на присъждане на разноските по делото
съразмерно с уважената част от исковете. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв.Д.Ф., която я
представлява по делото, в който е уговорено възнаграждение за адвоката в размер
на 5000 лв. Липсват обаче доказателства за плащането на уговорената сума.
Същевременно, ищцата е била освободена от плащане на ДТ и разноски по делото,
на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което и не е извършвала такива.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Ето защо, при установени сторени такива в размер
на 4860 лв с ДДС за адвокатски хонорар, на ответника ще се присъдят по съразмерност
4835,70 лв с ДДС, която ищцата ще бъде осъдена да заплати на „Т.“АД.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, ще се осъди „Т.“ АД, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на С.я окръжен съд, сумата от 11,30 лв държавна
такса по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Р.С.Д., ЕГН:********** против „Т.“ АД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление гр.С., р-н *** иск за сумата от 4 800 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата вследствие
проведено
спрямо нея принудително изпълнение по изп.дело 20107660400777 по описа на ЧСИ К.А.,
peг. № 766, с район на действие ОС - С.З., образувано за събиране на неизискуемо
вземане на
„Т.“ АД по договор за банков кредит „Т. стандарт“ № 045-022-005/04.12.2007г., съставляващи
размера на платени от Р.С.Д. наеми за периода от 04.09.2010г. до 25.09.2012г.
по силата на договор за наем от 04.09.2010г. с Д.Н.А., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й
заплащане, поради погасяване на вземането с изтичане на 5-годишна давност,
както и предявеният от Р.С.Д., ЕГН:********** против „Т.“ АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.С., р-н *** иск за сумата от 1351.41 лв.,
представляваща законна лихва върху претендираните от нея вреди за заплащания
наем в размер на 4 800лв., дължима ми за периода от 26.09.2012г. до
04.06.2018г., като неоснователен поради погасяване на главното вземане по
давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Р.С.Д., ЕГН:********** против „Т.“АД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление гр.С., р-н *** иск за сумата от 29150 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от проведената публична продан по изп.д. №
20107660400777 по описа на К.А., образувано за събиране на неизискуемо
вземане на „Т.“ АД по договор за банков кредит „Т. стандарт“ №
045-022-005/04.12.2007г., изразяващи се в разликата между действителната
пазарна цена от 65300 лв. на апартамент № 6, находят се в гр. Р., ул. *** и
цената в размер на 36150 лв., на която апартамента е възложен от съдебния
изпълнител, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
исковата молба до окончателното й заплащане, поради погасяване на вземането с
изтичане на 5-годишна давност, както и иска на Р.С.Д., ЕГН:********** против „Т.“
АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н *** за сумата от
7557, 12 лв., представляваща законна лихва върху претендираните от нея вреди в
размер на 29150 лв., дължима й за периода от 14.12.2010г. до 04.06.2018г.,
като
неоснователен поради погасяване на главното вземане по давност.
ОСЪЖДА
„Т.“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н *** да заплати
на Р.С.Д., ЕГН:********** сумата от 197,05 лв обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи платени от ищцата такси и разноски по изп.д. № 20107660400777 по
описа на ЧСИ К.А., peг. № 766, с район на действие ОС - С.З., образувано по
молба на „Т.“ АД за събиране на
неизискуемо вземане на банката по договор за банков кредит „Т. стандарт“ №
045-022-005/04.12.2007г., ведно с обезщетение за забава върху главницата от
197,05 лв за периода за периода 28.04.2014г. – 04.06.2018г., в размер на 82,18
лв, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска й за главницата за разликата над
сумата от 197,05 лв, до пълния предявен размер от 3243,89 лв, поради погасяване
на вземането с изтичане на 5-годишна давност, както и иска за обезщетение за
забава върху главницата за
периода 28.04.2014г. – 04.06.2018г., за разликата над сумата от 82,18 лв до
пълния предявен размер от 389,15 лв, поради погасяване на главното вземане по
давност.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни поради погасяване на вземанията по давност, предявените от Р.С.Д.,
ЕГН:********** против „Т.“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
р-н *** искове за присъждане обезщетения за неимуществени вреди, в общ размер
от 10 000лв., от които:
а/
2500 лв. обезщетение за причинените стрес, притеснения, страдания и негативни
изживявания, вследствие на провежданото принудително изпълнение по изп.д. №
20107660400777 по описа на ЧСИ К.А., peг. № 766, с район на действие ОС - С.З.
въз основа на непадежирало вземане и загубата на апартамента, служещ й за
семейно жилище, от намаляването на доходите й, дължащо се на извършваните
удръжки от трудовото й възнаграждение и от страха, изживяван от ищцата за това
как ще се справи с живота си и какво ще бъде нейното бъдеще, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
б/
по 2500 лв обезщетение за неимуществени вреди, а общо в размер на 7500 лв,
претърпени от
Р.С.Д. поради прекъсването на всяко едно от семейните и роднинските й отношения
с двамата й синове Р. Д.С. и С. Д.С., както и с нейния съпруг Д.С.Д., вследствие
провежданото принудително изпълнение по изп.д. № 20107660400777 по описа на ЧСИ
К.А., peг. № 766, с район на действие ОС - С.З. и продажбата на апартамента,
служещ й за семейно жилище, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от предявяване па иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Р.С.Д., ЕГН:********** да заплати на „Т.“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.С., р-н *** разноските по делото за адвокатски хонорар в размер на
4835,70 лв с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Т.“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С.я окръжен съд, сумата от
11,30 лв държавна такса по делото съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред П.я апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: