№ 21399
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110152691 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 27.09.2024 г. от ищеца „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, чрез
пълномощника си адв. Х., с искане за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските чрез допълнително присъждане на сумата от 691,91 лева,
представляваща разлика между дължимите от 1440 лева и присъдените от 748,09 лева. В
молбата се посочва, че в проведеното на 10.06.2024 г. о.с.з. по искане на ищцовата страна е
допуснато изменение на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК чрез намаляване на
размерите им и прекратяване на делото в частта за разликата до първоначално предявените
размери поради оттегляне на исковете в тази част. Посочва се, че съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК от ищеца сторените разноски в заповедното производство са в общ размер от
505 лева, а тези в исковото в общ размер от 935 лева. Излага се, че въпреки уважаване на
предявените искове в полза на ищеца са присъдени разноски в по-нисък размер, а не в
пълния претендиран такъв, като необосновано е прието, че за намалената част разноски не
се дължат. Ищецът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на дружеството се
следват разноски в пълния им претендиран размер. С тези доводи се отправя искане за
уважаване на молбата и за доприсъждане на разноски за двете съдебни производства.
На основание чл. 248, ал. 2 ГПК препис от молбата е изпратен на насрещната страна –
ответника „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с указание за възможността да
подаде писмен отговор в едноседмичен срок от получаването му, като в указания срок и към
настоящия момент по делото не е депозиран такъв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 27.09.2024 г., при получен препис от акта, чието изменение се иска
от молителя на 16.09.2024 г./, от легитимирана страна с правен интерес – ищеца по делото.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването в
1
полза на ищцовото дружество на следните вземания от ответника: сумата от 271,01 лева,
представляваща незаплатената част от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за причинени щети по лек автомобил „/модел/“ с рег. /номер/ вследствие от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2022 г. в град София, при движение
по ул. „Резбарска“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 3,17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2022 г. до
22.01.2023 г., за които сучи по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 10.04.2023 г.
В проведеното на 10.06.2024 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител, е направил искане за изменение размера на исковете по реда на чл. 214
ГПК, чрез намаляване на главницата до сумата от 140,79 лева и на лихвата за забава до
сумата от 1,65 лева, като в останалата част оттегля исковете.
С протоколно определение от 10.06.2024 г., съдът, приемайки, че искането за
изменение на исковете претенции е свързано единствено с намаляване на техния размер при
запазване на основанието на същите, поради което е и процесуално допустимо, на основание
чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявените искове чрез намаляване на техния размер,
съответно на иска за главница от 271,01 лева на 140,79 лева и на иска за лихва за забава от
3,17 лева на 1,65 лева, като в останалата част за разликата до пълните предявени размери на
вземанията е постановено прекратяване на производството, поради оттегляне на
претенциите в тази част.
С постановеното по делото Решение № 16536/04.09.2024 г. е признато за установено, че
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ дължи на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ сумата от
140,79 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за причинени щети по лек автомобил „/модел/“ с рег. /номер/
вследствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2022 г. в град София,
при движение по ул. „Резбарска“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 1,65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.12.2022 г. до 22.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2023 г.
С Решението ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 262,35 лева, представляваща
сторени разноски по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО,
51-ви състав, както и сумата от 485,74 лева, представляваща сторени разноски в исковото
производство.
В мотивната част на решението, касаеща отговорността за разноски, съдът е приел, че с
оглед изхода на спора - основателност на предявените искове, но при съобразяване с
първоначално предявените размери и основанието за частично прекратяване на делото по
отношение на двете искови претенции – оттеглянето им от ищеца, право на разноски,
съразмерно с уважената част, има ищцовото дружество. Предвид това и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК е прието, че в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да
бъде присъдена сумата от 262,35 лева - сторени разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви
състав и сумата от 485,74 лева – разноски в исковото производство за държавна такса,
депозити САТЕ и адвокатско възнаграждение.
Съдът споделя изцяло вече изложените в решението по делото съображения относно
присъждане в полза на ищеца на разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като
2
във връзка с изложените доводи в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК намира за необходимо да
отбележи и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато
прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се
прилага ал. 9.
В настоящия случай са налице предпоставките и на двете законови разпоредби, като с
оглед частичното прекратяване на производството по делото по предявените от ищеца
искове за разликата над изменения им размер, съответно над 140,79 лева - главница и над
1,65 лева – лихва забава до пълния им предявен размер, съответно за сумата от 271,01 лева,
представляваща главница - незаплатената част от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за причинени щети по лек автомобил „/модел/“ с рег. /номер/
вследствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2022 г. в град София,
при движение по ул. „Резбарска“ и за сумата от 3,17 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 15.12.2022 г. до 22.01.2023 г. (която разлика възлиза съответно на 130,22
лева по иска за главница и на 1,52 лева по иска за лихва или в общ размер от 131,74 лева), за
така прекратената част на ищцовото дружество не се следват разноски, предвид основанието
за прекратяване – изменение на исковете чрез оттегляне на исковите претенции за тези
размери, а поначало на основание чл. 78, л. 4 ГПК право на разноски има ответната страна
(каквото искане в процеса не е релевирано в срок и такива не са присъждани).
В случая, с решението по делото, в полза на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ са присъдени
разноски при съобразяване на общо извършените такива от ищцовото дружество в двете
съдебни производства и съотношението между уважената част от исковете и първоначално
предявените такива, т.е. именно според уважената част от исковете и възлизащи на сумата от
262,35 лева за заповедното производство и на 485,74 лева за исковото. Останалата част от
разноските, сторени от ищеца, съответна на прекратената част – на размера на оттеглените
искове, не подлежи на присъждане доколкото за тази част приложение намира разпоредбата
на чл. 78, ал. 4 ГПК, предвиждаща, че при прекратяване на делото право на разноски има
ответникът.
По изложените съображения, искането на молителя и ищец по делото „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските се явява неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:
*********, обективирано в депозираната по делото молба с вх. № 303343/27.09.2024 г., за
изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта
относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3