Присъда по дело №15139/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 22 от 30.01.2024 г. по НОХД № 15139/2023 г. по описа на
Софийски районен съд
Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт на Софийска
районна прокуратура, с който срещу К. И. Д., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр.
Бургас е повдигнато обвинение за това, че на 11.02.2023 г. около 15,40 часа, в гр. София, по
ул. „Атанас Узунов“, на кръстовището с ул. „И. Щерев“, с посока на движение от ул. „Гео
Милев“ и ул. „Манастирска“ към ул. „И. Щерев“ управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 И”, с рег. № А **** КХ, след употреба на
наркотично вещество – кокаин, включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветерИ.рната медицИ.“, Приложение 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния
ред – с протокол рег. № И-6755/20.07.2023 г. за съдебна химикотоксикологична
(токсикохимична) експертиза на ВМА-София - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Представителят на Софийска районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че
от събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението, за което е предаден на съд. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен и му бъде наложено предвиденото в закона наказание. По отношение
индивидуализацията му предлага конкретен размер за всяко от кумулативно предвидените
наказания. Счита, че употребата на наркотично вещество може да се установява с всички
доказателства и доказателствени средства, като в случая обвинението се доказва от
направения полеви тест, назначената токсико-химическа експертиза и показанията на
свидетеля С. И..
Подсъдимия се явява лично и с надлежно упълномощени адвокати – И. и С.. Същият
не дава обяснения, поддържа защитата в хода на съдебните прения, в последната си дума
моли да бъде оправдан
Адв. И. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Намира обвинението за
недоказано. Сочи, че има размИ.ване между номера на полевия тест за употреба на
наркотични вещества, посочен в ОА и този, който е вписан в разпечатката от паметта на
самото устройство, а протоколът за извършена проверка е ненадлежно изготвен. Намира, че
обвинението се разколебава от приетата по делото СТХЕ. Намира, че настъпилата промяна в
чл.343б, ал.3 от НК, а именно, че употребата на наркотични вещества следва да се установи
по надлежния ред, респективно изменението е по-благоприятен закон и следва да се приеме,
че обвинението не е доказано. Моли съдът да постанови оправдателна присъда.
Адв. С. моли също подсъдимият да бъде оправдан с аналогични аргументи.
Съдът като съобрази събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият К. И. Д., ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр. Бургас, българин
е, български гражданин, с висше образование, неженен, не работи, реабилитиран по право, с
постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „**********
Същият бил правоспособен водач на МПС с издадено СУМПС на 28.01.2014г. с
придобити категории В АМ и В1. На 11.02.2023 г. около 15,40 часа, в гр. София, по ул.
„Атанас Узунов“, на кръстовището с ул. „И. Щерев“, с посока на движение от ул. „Гео
Милев“ и ул. „Манастирска“ към ул. „И. Щерев“ подсъдимият К. И. Д. управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 И”, с рег. № А **** КХ, което
било собственост на В.Г.Н.. По същото време и на същото място се намирали свидетелите
С. С. И. и И. Х. И. – служители на 01 РУ-СДВР, действащи като „патрул“. Същите решили
да извършат проверка на водача и на автомобила. Подали сигнал за спиране, на който
подсъдимият Д. се подчинил. При проверката свидетелите С. С. И. и И. Х. И. решили, че на
водача следва да се извърши тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози, за
което поискали съдействие от екип на ОПП СДВР, който да е оборудван със съответните
уреди за изследване. За съдействие място пристигнали свидетелите Ц. В. В. и К. Х. И. –
служители на ОПП-СДВР. На подсъдимия Д. била извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или упойващи вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест
1

5000“ с фабр. № ARME-0069, проба № 017 ARRD-0981. Проверката дала положителен
резултат за употреба от водача на кокаин, включен в Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветерИ.рната медицИ.“, Приложение 1 към чл. 3, т.
1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. За това
обстоятелство на Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия
GA № 300832/11.02.2023 г. Заедно с акта, на водача бил издаден талон за изследване №
086800 за ВМА – гр. София, където водачът бил съпроводен от служителите на 01 РУ СДВР
С. С. И. и И. Х. И. и дал проби кръв и урИ. за изследване с Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози съгласно Приложение №4 към член 14, ал.2 от Наредба № 1
от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотичните
вещества или техните аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, в
който било отразено състоянието на лицето, като не били посочени отличителни белези,
сочещи на употреба на наркотични вещества. След изследване на дадените проби, с
протокол рег. № И-6755/20.07.2023 г. за съдебна химикотоксикологична (токсикохимична)
експертиза на ВМА-София било установено, че в предоставената от подсъдимия проба кръв
не се установява присъствие на наркотични вещества, а в предоставената проба урИ. се
установява наличието на кокаин и негов метаболит – метилекгонин.
Изложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпита на свидетелите С. С. И. и И. Х. И. – служители на 01 РУ-
СДВР в съдебна фаза и приобщените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК
показания от досъдебната фаза, показанията на свидетелите Ц. В. В. и К. Х. И. – служители
на ОПП-СДВР, дадени в съдебна фаза и приобщените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2
от НПК показания от досъдебната фаза, писмени доказателства от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: талон за изследване, АУАН,
протокол за медицинско изследване и вземане на проби, разпечатка от Дръг Тест 5000,
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества,
протокол за проверка на техническо средство, справка-картон на водача, справка за МПС,
веществени доказателства – касета за Дръг тест 5000, както и приобщената в хода на
съдебното следствие справка за съдимост на подсъдимия Д..
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. С. И. и И. Х. И., служители на 1 РУ
СДВР, както и на свидетелите Ц. В. В. и К. Х. И., служители на ОПП СДВР, доколкото
същите са логични, подкрепят се от другите събрани по делото доказателствени материали и
са еднопосочни. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото и възпроизвеждат
лични впечатления от извършената проверка, поведението на подсъдимия и извършените
действия по неговото тестване за употреба на наркотични вещества. Макар и свидетелите да
не възстановяват ясен спомен за конкретната проверка в хода на разпита им в съдебна фаза,
следва да се отбележи, че това е напълно логично и обяснимо с оглед естеството на
служебната им дейност и множеството ежедневни сходни проверки. ИзмИ.лият период от
време несъмнено се е отразил на възможността да възпроизведат факти, свързани с
конкретната проверка, поради което бяха приобщени показанията им от досъдебна фаза по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК поради липса на спомен, с което доказателственият
дефицит в тази насока бе успешно преодолян. Съдът не установи причИ. да изключи тези
гласни доказателствени средства от доказателствената съвкупност и базира фактическите си
изводи на съобщеното от тези свидетели.
От разпита на полицейските служители С. С. И. и И. Х. И. се установява, че на
процесната дата и час са изпълнявали служебните си задължения, когато забелязали
автомобила, управляван от подсъдимия и решили да му извършат проверка. Видно от
съобщеното в хода на досъдебната фаза, подсъдимият е отрекъл да е употребявал
наркотични вещества, макар и да е бил притеснен и да е треперил, както съобщава
свидетелят С. И.. И двамата свидетелите съобщават за начИ. на извършване на пробата с
техническо средство Дръг тест 5000, както и позитивиралият резултат за употреба на
кокаин, като дават сведения и за обстоятелството, че именно те са съпроводили подсъдимия
Д. до ВМА, където същият надлежно е дал проби от кръв и урИ. за изследване. Тук е редно
да се посочи, че макар и свидетелят С. И. да съобщава в съдебна фаза, че зениците на
2

подсъдимия са били разширени, което е било и причИ.та да поискат същият да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества, това може да е само индиция за необходимостта от
извършване на такъв тест, но не и годен и достатъчен доказателствен източник за
употребата на наркотични вещества, още по-малко и за вида им. Ето защо тезата на
държавното обвинение, че свидетелят С. И. дава сведения, подкрепящи и доказващи
обвинителната теза, не се споделя от настоящия съдебен състав. Сами по себе си
свидетелските показания, в които се съдържат сведения за един от многото симптоми на
употреба на забранени субстанции не е достатъчно доказателство по стандартите на НПК за
несъмнена доказаност на обвинението. Отделно от това разширените зеници са медицинско
състояние, което може да се дължи на множество комплексни и разнородни фактори, които
съвсем не се изчерпват с употребата на наркотични вещества и техни аналози.
От показанията на служителите на ОПП СДВР - Ц. В. В. и К. Х. И. се установява, че
именно те са оказали съдействие на служителите на 01 РУ СДВР, както и какъв тест е бил
извършен на подсъдимия, неговия положителен резултат за употреба на кокаин и
изготвените от тях документи във връзка с проверката.
В подкрепа на приетото от съда от фактическа страна е и изготвената в рамките на
ДП и приета по делото съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, от заключението,
на която се установява, че в кръвта на подсъдимия не е имало установен кокаин, такъв е
установен само в урИ.та. В съдебно заседание вещите лица подробно разясняват причините
за този резултат, както и приблизителния период на употреба при така установеното като
факти, а именно от около 36 часа до 3- или 5 дни преди даване на пробата. Съдът кредитира
заключението като обосновано и подкрепено от останалите доказателства по делото,
включително изготвения протокол от медицинско изследване. Именно заключението на
СХТЕ оборва обвинителната теза, доколкото липсата на установена употреба на наркотично
вещество чрез изследване на кръвната проба на подсъдимия, а напротив, даденият
отрицателен резултат, водят до оборване на тезата на СРП и липса на несъмнена доказаност
на вмененото деяние.
От представената по делото справка за съдимост съдът установи обстоятелството, че
подсъдимият е реабилитиран.
Останалите доказателства по делото не се нуждаят от подробен анализ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.
16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на
подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.
Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е
извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за
невиновен (ППВС №6 от 04.05.1978 г.).
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно недостатъчни, за да бъде признат Д. за виновен в извършване на посоченото
деяние.
За да отговори на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно
извършено ли е било престъплението, за което подсъдимият е бил привлечен да отговаря,
съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради
приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за
несъмнена доказаност на обвинението за съпричастност на Д. в осъществяване на основния
състав на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази
3

целия доказателствен материал, съдът намира, че не се доказа подсъдимият да е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. За да е
осъществено от обективна страна това престъпление законът поставя две условия:
управление на МПС и това управление да е извършено след употреба на наркотично
вещество или техни аналози. Установяването на употребата на наркотични вещества /по
смисъла на §1, т. 11 от ПЗР на ЗКННП - всяко упойващо и психотропно вещество, включено
в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 на ЗКННП/ според съдебните състави на ВКС, което се
споделя и от настоящия състав, може да бъде извършено с всички допустими
доказателствени средства, включително със свидетелски показания към приложимата
редакция към датата на деянието. В тази насока в Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по
н. д. № 237/2018 г., III н. о., НК Върховните съдии сочат, че за разлика от чл. 343б, ал. 1 НК,
където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1,
2 на хиляда, да е установена по "надлежния ред", то за съставомерността на чл. 343б, ал. 3
НК, такова изискване липсва. Следователно, доказването на обстоятелството, че деецът
управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими
доказателствени средства, но само когато такива са налични. В конкретния случай според
съда и на база събраните доказателства, включително показанията на св. С. И., се установи и
не е спорно, че на процесната дата подсъдимия е управлявал посочения автомобил. Легална
дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по
Н.Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, както и задължителните
разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машИ. е в
покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице
притежаващо или непритежаващо свидетелство за управление на МПС, което при
управление на лично или обществено МПС допуска нарушения на правилата за движение и
от това последват съставомерни последици. Осъществяване признаците на това
престъпление предполага от субективна страна подсъдимият да действа умишлено.
В конкретния случай, съобразно установеното от обективна страна, на 11.02.2023 г.
около 15,40 часа, в гр. София, по ул. „Атанас Узунов“, на кръстовището с ул. „И. Щерев“, с
посока на движение от ул. „Гео Милев“ и ул. „Манастирска“ към ул. „И. Щерев“
подсъдимият К. И. Д. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„БМВ“, модел „740 И”, с рег. № А **** КХ, което било собственост на В.Г.Н..
Настоящият състав счита, че посредством събрания доказателствен материал обаче не
се установява, че подсъдимия е управлявала МПС след като е употребил наркотично
вещество. В конкретния казус е безспорно, че липсват категорични гласни доказателствени
средства в подкрепа на обвинението, доколкото подсъдимият категорично отрича да е
употребил какъвто и да било наркотик, а свидетелски показания в тази връзка не са налични.
В показанията си полицейските служители, не възпроизвеждат факти, свързани с приемане
на някакво наркотично вещество от подсъдимия, а съобщават, че са възприели резултата от
изследването с техническото средство. Резултатът от техническото средство обаче не може
да бъде кредитиран, доколкото резултата от това техническо средство не е достатъчно
доказателство, за да обоснове по безспорен и категоричен начин тази употреба при
направено оспорване от страна на водача и именно за това с нормата на чл. 3а, т.2 от
Наредба №1, е предвидено, че този резултат следва да се потвърди с последващо
лабораторно изследване на кръвна проба по описаният в този акт ред и методи.
В конкретния случай прокуратурата обосновава обвинението с изготвена в рамките
на досъдебното производство съдебно химико-токсикологична експертиза и резултатът от
полевия тест. Тези доказателствени материали, обаче са събрани в резултат от следване на
процедурата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, регламентирана в Наредба
№1/2017 г.- извършване на тест на място за наркотични вещества /чл. 3/, а когато лицето не
приема показанията на теста- с медицинско и химикотоксикологично изследване/ чл.3а т.2/.
Следователно, регламентираният с Наредбата начин за доказване на употребата на
наркотични вещества се следва, когато са налице някои от основанията в чл. 3а, едно от
4

които е когато деецът оспорва резултата от теста. В тази хипотеза резултатът от полевото
изследване с техническото средство не може да се цени като доказателствен източник за
установяване употребата на наркотици, а е меродавен резултатът от химико-
токсикологичното изследване.
Ето защо макар и да приема посоченото от прокурора, че употребата на наркотични
вещества може да се доказва с всички допустими доказателствени средства към предишната
редакция на нормата, при отсъствие на други такива, както е в настоящия случай,
доказването на обективния признак от състава на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК се
прави по регламента, възведен в Наредба № 1/ 2017 г. Според разпоредбата на чл. 23 от
Наредба № 1/17 г., на изследване подлежат пробите от кръв и урИ., но употребата на
наркотици се доказва чрез резултата от кръвната проба, който в случая е отрицателен.
Установеното наличие на кокаин в пробата урИ. и негов метаболит е абсолютно
ирелевантно и недостатъчно, за да обори меродавната кръвна проба, която е единственият
достоверен източник на информация за това дали е употребено наркотично вещество от
подсъдимия и какво е то. След като тя е взета по надлежния ред и е изследвана от
компетентни лица, същата напълно оборва обвинителната теза.
Ето защо съдът в конкретния случай и при тези доказателства прие, че не се доказва
извършване на вмененото на подсъдимия престъпление от обективна страна.
В подкрепа извода за недоказаност на престъплението е и протоколът за вземане на
проби, изготвен във ВМА, от който е видно, че подсъдимият отрича да е приемал
наркотични вещества, а отделно от извършения преглед не се установяват признаци на такъв
прием.
Предвид всичко изложено съдът прие, че не се установи извършване на
престъплението от обективна страна. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от
категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога
евентуален.
За да е доказано от субективна страна посоченото деяние, следва към момента на
управление на автомобила, деецът да е съзнавал, че управлява МПС след употреба на
наркотично вещество. В конкретния случай от изготвената СХТЕ и разясненията, дадени от
вещите лица в съдебно заседание се установява приблизителния период на употреба на
наркотично вещество, когато е установено само в урИ.та, а от друга страна експертите са
обобщили и състоянието на лицето при такава употреба.
Анализирайки доказателствата по делото, обстоятелството, че е установено само в
урИ.та според настоящия състав сочи на извод, че ако има наркотично вещество, то е прието
в дълъг времеви период преди проверката, поради което и не може да се твърди, че е налице
и умисъл у подсъдимия, че управлява МПС след употреба на наркотично вещество.
Следва да се съобрази и непротиворечивата практика на Върховния касационен съд
по сходни казуси, обективирана в Решение № 87 от 12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022
г., I н. о., НК и Решение № 404 от 7.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 665/2023 г., II н. о., НК,
постановени преди коментираните от СРП и защитата изменения на чл.343б, ал.3 от НК,
приети със ЗИДНПК, обнародван в Държавен вестник бр. 67 от 2023 г., внасящи промени в
диспозицията на наказателноправната норма и в частност изискването употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред (по реда на
цитираната по-горе наредба). Още преди измененията в цитираните решения, ВКС е имал
възможността подробно да изложи становището си що се отнася до сходни хипотези на
позитивирал полеви тест за употреба на наркотични вещества, отрицателна кръвна проба за
наличие на наркотични вещества и положителна проба от изследвана урИ..
В Решение № 87 от 12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022 г., I н. о., НК се посочва,
че за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК законодателят не държи
употребата на наркотичното вещество да е осъществена непосредствено преди
управлението на МПС, като не се изисква деецът видимо да е бил повлиян от употребата
на наркотично вещество и е достатъчно констатирането му в организма на дееца, се
споделят от настоящата инстанция поради съответствието им с действащата
материално - правна регламентация на обективните и субективните признаци от състава
на коментираното престъпление, което е такова на формално извършване. За ангажиране
5

отговорността на дееца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е достатъчно
да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което принципно се
извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. Забраната за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
е абсолютна предвид възприетия в чл. 343б, ал. 3 от НК законодателен подход за т. нар.
"нулев толеранс" по отношение на управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
В нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не е предвидено употребата на наркотични
вещества да се установява по "надлежен начин" (какъвто обективен признак е включен в
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда), но също така е неоспоримо наличието на такава
регламентация в Наредба № 1/2017 г., действаща към момента на деянието – 11.02.2023г., но
според ВКС в цитираното Решение № 87 при решаване на въпросите за отговорността на
дееца не може да бъде пренебрегнат установения в чл. 3а, т. 2 от Наредбата процесуален
ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно
задължително провеждане на съответно лабораторно изследване на предоставени от
дееца проби от урИ. и кръв. ВКС приема в този случай, че не може първичното
доказателство, а именно отрицателната кръвна проба, да бъде заменяно с производни,
включително свидетелските показания на полицейски служители (в настоящия казус за
наличие на разширени зеници).
В същото решение ВКС изрично посочва и че доколкото по нормативен ред е
призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо
резултатите от тестването с техническо средство и/или от изследването на пробата
урИ., на база на които прокурорът претендира доказаност на обвинението, не може да се
сподели довода в допълнението към касационния протест, че по безспорен начин са
доказани елементите на изпълнителното деяние, а именно управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. Независимо, че цитираното доказателствено правило
се съдържа в подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата, въззивният съд правилно
е преодолял конкуренцията между резултатите от двете изследвания (на пробите кръв и
урИ.) в полза на резултата от изследването на кръвта, съответно в полза на защитната
теза на подсъдимия, тъй като по-високата степен на обективност на негативния
резултат от кръвното изследване относно този основнорелевантен факт, е призната
изрично в Наредбата, приета по силата на законова делегация, установена в чл. 174, ал. 4
от ЗДвП като гаранция за ефективност на разследването. Тези постановки, с които
съдебният състав се съгласява, отнесени към настоящия казус, водят до извод, че
категоричният отрицателен резултат в кръвната проба не може да бъде оборен нито от
полевия тест, нито от свидетелски показания, също както и от резултата от изследваната
урИ., което води до недоказаност на обвинението. Липсват и показания на свидетели-
очевидци на евентуална употреба, които да бъдат съпоставяни с резултатите от
изследванията.

Цитираното решение на ВКС не се явява изолирана практика, доколкото в Решение №
404 от 7.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 665/2023 г., II н. о., НК е застъпена същата теза, в
което се посочва, че съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Наредбата/ установяването на употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на теста. При такава
ситуация меродавни са резултатите от химико-токсикологичното изследване, а не тези
от теста. Действително, при изследването експертите анализират предоставените им
проби кръв и урИ. от лицето, но употребата на наркотични вещества се доказва чрез
резултата от изследването само на кръвната проба - чл. 23, ал. 1 от Наредбата.
6

Невъзможността за прилагане на критерии спрямо наличието на наркотични вещества
или техни аналози по начин, приложим към употребата на алкохол, детайлизиран с
концентрацията му в кръвта на изследваното лице и съответно отчетени промили,
определя като напълно резонно разписаното в Наредбата, че наличието на наркотични
вещества в организма се доказва само чрез кръвната проба, тъй като след попадане на
наркотичното вещество в системното кръвообращение, то се елиминира от организма
чрез селектирането му в урИ.та. Физиологичното време, необходимо за достигане до
отделителната система на това вещество, различно при различните видове наркотици, е
взето предвид при разписване на изискването тази употреба да се доказва само с кръвната
проба, но не и с тази от урИ.та.В този смисъл обвинението срещу Д. се явява недоказано.

Отделно от това, ако се възприеме и тезата, изложена макар и инцидентно в Решение
№ 87 от 12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022 г., I н. о., НК, че установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози следва става по "надлежен начин" и
това според цитираното решение е нов обективен признак на състава по чл.343б, ал. 3 от
НК, то тогава действително стои въпросът за приложението на по-благоприятен закон по
смисъла на чл.2, ал.2 от НК, според който текст ако до влизане на присъдата в сила
последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. В случая
е изменена диспозицията на наказателноправната норма и добавянето на нов признак от
обективната съставомерност на деянието е по-благоприятно за дееца, доколкото въвеждат
нови елементи, обуславящи деянието като престъпно въобще. В този случай
материалноправната норма следва да се приложи в нейната изменена редакция като
изключение от правилото на чл. 2, ал.1 от НК. Като последица това влече пълно
съобразяване с разписаното в цитираната Наредба, включително и с правилото на чл.23 от
същата, че употребата се доказва единствено с положителен резултат от пробата кръв, което
правило по изложените вече съображения е важимо и без позоваване на по-благоприятен
закон и недоказването на употребата по надлежния ред води до обективна несъставомерност
на деянието въобще.
Всичко изложено, несъмнено мотивира извода , че подсъдимият не е извършил от
обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради
което същият бе признат за невиновен и беше оправдан за осъществяването на вмененото му
деяние и съгласно нормата на чл.304 от НПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по
делото разноски остават за сметка на държавата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Павел Панов/
7

Номер на акта:	22
Дата:	30 януари 2024 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20231110215139
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 ноември 2023 г.

Присъда по дело №15139/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите