Решение по дело №1669/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 24
Дата: 25 януари 2022 г.
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20215310101669
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Асеновград, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
в присъствието на прокурора Анг. Н. Анг.
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310101669 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от
ЗОДОВ.
Депозирана е искова молба от ХР. Г. ДЖ., ЕГН ********** чрез
пълномощника адвокат М.М., с правно основание чл.2 т.1 и т.2 от ЗОДОВ,
против Прокуратурата на Република България – София. В същата твърди, че
на 17.11.2019 г. е бил спрян за проверка от органите на МВР, бил му е
съставен АУОН, след което задържан за 24 часа. На 18.11.2019 г. е бил
привлечен като обвиняем, за извършено от него престъпление по чл.343 в ал.2
от НК, по образувано срещу него досъдебно производство № 490/2019 г. по
описа на VІ РУ Пловдив, по което е взета мята за неотклонение „подписка“. С
постановление от 22.11.2019 г. делото е изпратено на РС Пловдив и е
образувано НАХД 7394/2019 г., по същото са проведени пет открити съдебни
заседания, след което делото е връщано за ново разглеждане. С
постановление от 22.02.2021 г. наблюдаващия прокурор е прекратил
наказателното производство, поради липса на данни за престъпление –
извършено от Д., което е влязло в сила. Ищецът твърди, че полицейските
органи незаконосъобразно са го задържали, срещу него е водено наказателно
производство – без доказателства за извършено престъпление, наказателното
1
производство е продължило 1 година и три месеца от образуването му на
17.11.2019 г. до приключването му на 22.02.2021 г., през които период същия
е търпял множество неимуществени вреди. През този период ищеца е бил
много тревожен, чувствал се потиснат – тъй като имал чисто съдебно минало,
а бил обвинен неправилно, за това се затворил в къщи и ограничил
социалните си контакти. Задържането му и повдигнатото му обвинение се
отразили зле на психиката му. Неговия авторитет, самочувствие, добро име на
примирен човек без криминални прояви, с което е известен в обществото
били накърнени невъзвратимо. Ето защо моли Прокуратурата на Република
България да бъде осъдена да му заплати 3 500 лева обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнато срещу него
обвинение за умишлено престъпление, при липса на достатъчно
доказателства за виновността му в извършване на престъпление, ведно със
законната лихва от 02.06.2021 г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното
изплащане на същата. Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с
показанията на които ще докаже твърденията си, да се изиска от РП Пловдив
БП № 490/2019 г. по описа на VІ РУП Пловдив – заведено под прокурорска
преписка № 9943/2019 г. по описа на РП Пловдив, а от РС Пловдив да се
изиска НАХД 7394/2019 г. – VІІ наказателен състав. Ангажира доказателства,
претендира за разноски в производството.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на
Република България – София, чрез Районна прокуратура Асеновград, в която
заявяват че искът е допустим, но неоснователен, оспорва същия както по
основание, така и по размер. Заявява, че по делото липсват доказателства за
твърденията на ищца. Липсва медицинска документация, касаеща
здравословното състояние на същия през процесния период от време. Счита,
че претендираното обезщетение е изключително високо и уважаването му от
съда, би било в противоречие с чл.52 от ЗЗД. Счита, че следва да се вземе в
предвид, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална
принуда, което не е пречило на същия да се предвижда свободно. Твърди, че
разследването е приключило в разумни срокове. Осен това твърдяното
задържане за 24 часа е по реда на ЗМВР, за което прокуратура не носи
отговорност. Не ангажира доказателства.

2
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
С постановление от 18.11.2019 г. по досъдебно производство - БП №
490 по описа на VІ РУП град Пловдив, ищецът ХР. Г. ДЖ. е бил привлечен
като обвиняем за това, че на 17.11.2019 г. в град Пловдив в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без
съответно свидетелство за управление (с НП № 19-1030-000041/14.01.2019 г.
на Н-к сектор „ПП“ град Пловдив, връчено на 26.02.2019 г., в сила от
07.03.2019 г.), е извършил такова деяние – управлявал е МПС лек автомобил
„Мерцедес 190 Е“ с рег.№ РВ 1581 СС, без съответно свидетелство за
управление, което представлява престъпление по чл.343В ал.2 от НК.
Определена му е мярка за неотклонение „подписка”. С постановление от
22.11.2019 г. делото е изпратено на РС Пловдив и е образувано НАХД
7394/2019 г., по същото са проведени следните открити съдебни заседания на
дати: 03.02.2020 г., 26.05.2020 г., 06.07.2020 г., 05.08.2020 г., 05.10.2020 г.,
18.11.2020 г. С протоколно определение от 08.02.2021 г. делото е прекратено
пред РС Пловдив и върнато на РП Пловдив, на фаза досъдебно производство
за ново разглеждане, за отстраняване на допуснати съществени процесуални
налешения. С постановление от 22.02.2021 г. наблюдаващия прокурор е
прекратил наказателното производство, поради липса на данни за
престъпление – извършено от Д., което е влязло в сила. Със същото
постановление е отменена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
„подписка“.
От епикриза на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив е видно, че на 26.08.2021
г. на Х.Д. е поставена диагноза „хроничен гастрит“, като същия е бил на
лечение от 26.08.2021 г. до 04.02021 г.
От справка за съдимост на ищеца е видно, че същия не е осъждан.
По делото е приложено БП № 490/2019 г. по описа на VІ-то РУП
Пловдив, ведно с АХД № 7394/2019 г. по описа на ПРС.
От показанията на свидетеля С.Х.Д. – син на ищеца, които съдът
кредитира се установя, че срещу ищеца е било образувано наказателното
производство, същия е бил „задържан“ и привлечен в качеството на
обвиняем, било му е повдигнато обвинение и взета мярка за неотклонение. По
този случай той няколко пъти е бил викан и разпитван в VІ РУП Пловдив и
3
РС Пловдив, поради липса на доказателства производството е било
прекратено. Наказателното производството срещу ищеца се е водила от
17.11.2019 г. до м.февруари 2021 г. включително. Повдигнатото му обвинение
в чисто човешки план му се е отразило недобре. Променил се е начина му на
живот, той се изолирал, станал подтиснат и самотен, не искал да излиза навън
и да контактува с околните. Преди да му повдигнат обвинение той е работил
като шофьор, но след това не е могъл да работи. Здравето му се влошило,
постъпил е на лечение в болница заради болки в стомаха и язва, открили му
диабет.
Според чл. 2, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК и взета мярка за
неотклонение, а впоследствие наказателното производство било прекратено с
постановление на РП Пловдив. Това е достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги
неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият /обвиняемият/ е оправдан или
воденото наказателно производство срещу него прекратено.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя
следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав
4
на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност
на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно
обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и
други следствени действия, двуинстанционна съдебна фаза на
производството, и второ – прекратяване на наказателното производство.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на
ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се
предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите. Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е
образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и
надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала
всички материали по делото-БП, давала указания по разследването /чл. 196,
ал. 1 НПК/, повдигала е обвинение срещу ищеца и контролирала действията
на разследващия. Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени
вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по
ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от доказване/, че висящото
и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни
преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението,
отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото
производство.
С оглед на това следва да се приеме, че са били увредени
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси на ищеца.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство,
авторитет и име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо
равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. По тази причина в съдебната
практика е възприето разбиране, че при установяване на този вид
5
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Наказателното преследване по необходимост е свързано
упражняването на процесуална принуда (различни по естество, характер,
продължителност на начин на изпълнението им мерки за неотклонение,
процесуални действия с участието на обвиняемия, ефективност на
разследването в разумен срок и др.), която обвиненият изтърпява, и неговите
вреди от неоснователното обвинение се изразяват в причинените негативни
изживявания. Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се
презумират от закона, с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на
личността, право на лична свобода. Безспорно ищецът е изживял негативни
емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено
са пряка и непосредствена последица от обвинението.
Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл.
52 ЗЗД/. В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства:
продължителността на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално
качество/ наказателно производство – от привличането му като обвиняем на
18.11.2019 г. до влизане в сила на прекратителното постановление на РП
Пловдив – 22.02.2021 г.; обстоятелството, че по отношение на ищеца не е
повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
спрямо ищеца е наложена най – леката мярка за неотклонение – „подписка“.
Интензитетът на вредите обаче зависи и от субективен фактор –
конкретния психоемоционален статус на ищеца. С оглед личността на
пострадалия, конкретният случай не се отличава от обичайните в практиката.
Ищецът е с чисто съдебно минало, същия не е осъждан и е с добра
характеристична справка. Въпреки това той се притеснявал и срамувал от
случилото се /воденото срещу него производство, факта че близките му
поставят под съмнение невинността му, както и неудобството че многократно
бил викан и разпитван в VІ РУ и РС Пловдив/. От свидетелските показания се
установява, че интензитетът на отрицателните емоции от незаконното
обвинение /срам, позор, неудобство и т.н./ е довел до затваряна на ищеца,
тревожност, притеснение за неизвестния резултат от повдигнатото обвинение
– всички тези комплекси причини са засегнали личният му живот. При
всички положения качествата на обвиняем, необходимостта от участие в
множество процесуално – следствени действия, изправянето му пред органите
6
на реда и правораздавателните органи, опасността да бъде признат за
„престъпник” и т.н., са го засегнали дълбоко. Следва да се отчете обаче и
това, че от обективна страна случаят не е придобил масов отзвук /чрез медии
или по друг начин/, но се е отразил на професионалния имидж на ищеца – тъй
като е преустановил работи като шофьор, а преди всичко е засегнал
субективните му /вътрешни/ преживявания, както и тези на най-близките му,
което допълнително е повлияло на интензитета на вредите.
Поради това съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране
на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 3500 лева –
претендирана от същия, която по принцип следва да се присъди ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на ИМ в съда - 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което предявения иск ще следва да бъде уважен
изцяло.
От ищеца се претендират разноски, които следва на основание чл. 78 ал.
1 ГПК да му се присъдят с оглед изхода на спора, а именно сумата за
заплатени адвокатско възнаграждение. От представеното адвокатско
пълномощно е видно, че ищецът е защитаван безплатно в производството, на
осн.чл.38 ал.1 т.2 пр.2 от ЗА. Или следва в полза на адвокат М.А. М., да се
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА - в размер от
475 лева.
Тъй като ищецът е освободен от внасяне на ДТ в производството, то на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на РС Асеновград - държавна такса 20 лева, която се дължи изцяло по
аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, ул. “Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор И.Г., да
заплати на Х.Г. Джарапов, ЕГН ********** от село Чешнигирово, обл.
Пловдивска, ул.“Петьофи“ № 1, сумата 3500 лева /три хиляди и петстотин/,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в
7
резултат на воденото срещу него наказателно производство - БП № 490/2019
г. по описа на VІ-то РУП Пловдив и АХД № 7394/2019 г. по описа на ПРС, с
обвинение за престъпление по чл. 343 В ал.2 от НК, което е било прекратено
с Постановление от 22.02.2021 г. на РП Пловдив, (влязло в сила), ведно със
законната лихва върху присъдената главница от 02.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, ул. “Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор И.Г., да
заплати по сметка на РС Асеновград, сумата 20 лева (двадесет) дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, ул. “Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор И.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М.А. М., личен № **********, вписан в Пловдивска
АК, със служебен адрес град Пловдив 4000, бул.“Христо Ботев“ № 19 В,
сумата от 475 лева (четиристотин седемдесет и пет) – адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8