МОТИВИ:
Делото е образувано по обвинителен акт
срещу подс. А.В.Н. *** обвинен в престъпление
по чл.255, ал.1, т.2 и т. НК във във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Н. се обвинява в това, че:
За периода от 14.04.2012г. до 10.03.2014г.
в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в качеството на
управляващ и представляващ „В....“ ЕООД гр.Пазарджик с ЕИК ........
опосредствено, чрез трето невиновно лице - счетоводителя М.А.Б.-С. в качеството
й на упълномощено от него лице пред органа по приходите- ТД на НАП Пловдив,
офис Пазарджик, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери - корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 4 133.37 лева,
като е потвърдил неистина в Годишни данъчни декларации по чл. 92 ал.1 от ЗКПО
за 2012г. и за 2013г. относно данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък, чрез използване на документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик и при представяне на
информация през органите по приходите - ТД НАП Пазарджик - 17 броя данъчни
фактури за доставки на стоки, по които няма реални сделки, и Годишни финансови
отчети, ведно с приложенията към тях за 2012г. и 2013г., подадени заедно с ГДД
по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, както следва:
1./ За времето от 14.04.2012г. до
01.04.2013г. в качеството на управляващ и представляващ „В....“ ЕООД
гр.Пазарджик с ЕИК ........ опосредствено, чрез трето невиновно лице -
счетоводителя М.А.Б.-С., в качеството й на упълномощено от него лице пред
органа по приходите- ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения - корпоративен данък по ЗКПО
общо в размер на 952,56 лева, като:
- За времето от 14.04.2012г. до
24.12.2012г., при водене на счетоводството на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик, е
използвал документи с невярно съдържание - *************, по които няма реално
извършени сделки, по смисъла на чл. 6 ал.1 т. 1 от Закона за счетоводството- ********г.,
издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „***, ***, ****“, на стойност 1450лв.; *****г.,
издадена от „Н.“ ЕООД, с предмет „****“, на стойност 2 600лв.; *****г.,
издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „*****, ******“, на стойност 2300лв.; **************.,
издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „**************“, на стойност 1330лв.; ***************.,
издадена от „Е.“ АД , с предмет „******************“, на стойност 2100лв.; ***************г.,
издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет „**************“, на стойност 1640лв. и **************г.,
издадена от „Ю.К.“ ЕООД, с предмет „**************“ на стойност 1300лева;
- на 01.04.2013 г. при представяне на
информация пред органите по приходите- ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, е
използвал документи с невярно съдържание- Годишен финансов отчет, ведно с
приложението към него за периода от
01.01.2012г. - 31.12.2012г., подадени
заедно с ******************* по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2012г. от дружеството, в
които неправомерно са отразени неизвършени в действителност разходи -
плащанията по изброените ***********, по несъстояли се доставки;
- На 01.04.2013г. е потвърдил неистина в
годишна данъчна декларация *************** по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, подадена
пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, тъй като в част VI „определяне на
данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“ е декларирал общо
разходи в размер на 26 368.35лева, общо приходи -23 174.01 лева, счетоводна
загуба - 3 194.34лв. и отрицателен счетоводен финансов резултат, при реално
извършени разходи 13 648,35лева, реално извършени приходи 23 174,01 лева,
реален финансов резултат 9525,66 лева и дължим корпоративен данък в размер на
952,56 лева;
2./ За времето от 26.04.2013г. до
10.03.2014г. в качеството на управляващ и представляващ „В....“ ЕООД
гр.Пазарджик с ЕИК ........ опосредствено, чрез трето невиновно лице -
счетоводител М.А.Б.-С., в качеството й на упълномощено от него лице пред органа
по приходите- ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - корпоративен данък по ЗКПО
общо в размер на 3180,81 лева, като:
- За времето от 26.04.2013г. до
27.12.2013г., при водене на счетоводството на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик, е използвал
документи с невярно съдържание - *******, по които няма реално извършени
сделки, по смисъла на чл. 6 ал.1 т. 1 от Закона за счетоводството-*******.,
издадена от „Е.“ АД, с предмет „***********“, на стойност 4700лв.; ******.,
издадена от „Ф.М. ООД, с предмет „*****, на стойност 3300лв.; *******.,
издадена от „Е.“ АД, с предмет „***********“, на стойност 1830лв.; ***********.,
издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „***********“, на стойност 1310лв.; *******.,
издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет „**********“, на стойност 1 760лв.; **************.,
издадена от ЕТ М.-С.П.“, с предмет „*********", на стойност 3200лв.; ***********.,
издадена от „*********“ ООД, с предмет „*******“ на стойност 1510лв.; ************.,
издадена от „**********“ ЕООД с предмет „*************“, на стойност 3700лв.; ************.,
издадена от „************** ЕООД, с предмет „******** на стойност 3000лв.
/осчетоводена 2013 г./ и ***********., издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „**************“
на стойност 4500лв. /осчетоводена 2013г./;
- на 10.03.2014 г. при представяне на
информация пред органите по приходите- ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, е използвал документи с невярно съдържание – ************,
ведно с приложението към него за периода от 01.01.2013г. -31.12.2013 г.,
подадени заедно с ********************** на дружеството, в които неправомерно
са отразени неизвършени в действителност разходи - плащанията по изброените *****************,
по несъстояли се доставки;
- на 10.03.2014г. е потвърдил неистина в
годишна данъчна декларация ***************** по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, подадена
пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, тъй като в част VI „Определяне на
данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък“ е декларирал общо
разходи в размер на 38 143.89лева, общо приходи - 41 142,00 лева, счетоводна
печалба - 2 998,11лв. и положителен счетоводен финансов резултат, при реално
извършени разходи 9 333,89 лева, реално извършени приходи 41 142,00 лева,
реален финансов резултат 31 808,11 лв и дължим корпоративен данък в размер на
3180,81 лв,
По делото е предявен
и граждански иск от Министъра на финансите, представител на Държавата в полза
на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик чрез юр.М.т. общо в размер на 4133,37 лв.,представляващи
обезщетение за причинените на Държавата имуществени вреди в резултат на невнесен
в полза на републиканския бюджет корпоративен данък по ЗКПО за 2012г. в размер
на 952,56 лв., който е бил дължим до 31.03.2013г., и корпоративен данък за
2013г. в размер на 3180,81 лв., който е бил дължим до 31.03.2014г.,ведно със
законовата лихва считано от 01.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският иск против подс.Н. е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес, като ощетеното ТД на НАП Пловдив, офис
Пазарджик са конституирани като
граждански ищец по делото.
Със съгласието на страните в процеса съдът
допусна поправка на явни фактически грешки допуснати в ОА по искане на защитника на подс.Н., адв.Б..С определение
бяха допуснати поправки при изписване на
цифрите, на стр.1 ОА , касаеща датата на пълномощното, която е посочена 10.03.2003
и да се счита 10.03.2013
година, на стр.2ОА където е посочено 4
април 3013г. ,да се има предвид 2013
г., както и относно съдържанието във *******,където в ОА е посочено, че са
осчетоводени стоки и услуги, а се касае само за стоки видно от съдържанието им.
На стр. 13 ОА гръб, е посочено в последния абзац справки декларации, а в закона
се има предвид само справки декларации по ДДС, докато за деклариране на
задължение по ЗКПО се подават само декларации,поради което вместо справки
декларации да се има предвид декларации.
В хода на проведеното разпоредително
заседание страните по делото изразиха становища по всички въпроси посочени в чл. 248 НПК. Страните изразиха становища,
че в досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения
довели до ограничаване правата на страните в процеса, като не изложиха
възражения по нито един от въпросите посочени в чл. 248 НПК.
В разпоредителното заседание проведено
по реда на чл.248 НПК подс.Н. и защитникът му адв.Б. заявиха, че желаят делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
Производството по делото протече по реда на
Глава Двадесет и седма НПК - съкратено съдебно следствие - по чл.371, т.2 НПК
след като при предварителното изслушване на
подсъдимия Н., в присъствието на защитника си, същия призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Прокурорът
поддържа обвинението против подсъдимия Н..
Излага доводи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че подс.Н. е извършил инкриминираното деяние, при
условията на продължавано престъпление. Твърди,че е
установено по безспорен начин,че за инкриминираният период подсъдимият се е
снабдил с посочените в ОА ********** фактури, които отразяват нереални сделки,
т.е. сделки които не са извършени. Безспорно е че се е въздействало с тези
фактури върху резултата за 2013 година, където е избегнал плащането на
корпоративен данък 4311,31 лв, които после са дали отражение и в ГДД, т.е. в
най-общ смисъл има изменение на финансовия резултат на дружеството за посочените две години 2012
и 2013 г. Налице е изпълнителното деяние за 2012 и 2013 г.,тъй като чл.255,
ал.1 т.2 и т. 6 НК касаят и ползването на документи с невярно съдържание
фактури -ползвани в счетоводството на дружеството, щетите са 4113 лв.Прави
искане при определяне на наказанието
съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като подсъдимият
е с чисто съдебно минало, с много добри
характеристични данни, към настоящият момент и здравословното му състояние е
отежнено. Счита, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства,поради
което прави искане да му се наложи
наказание под минимума предвиден в закона. Целите на наказанието биха били
постигнати с наказание към минималния размер разбира се с приложението на чл.
66 ал. 1 от НК, да не бъде ефективно, а да бъде при изпитателен срок, който
следва да бъде три годишен. Не се налага да бъде определяно и кумулативно
предвиденото наказание глоба. Прави искане подс.Н. да бъде осъден да заплати и
сторените по делото разноски посочени в ОА, които са направени от ОД на МВР.
Юр.т. поддържа гражданския иск, така
както е предявен ,като прави искане да се присъди и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Защитник на подс. Н. , адв.Б. не оспорва обвинението против подзащитният му. Сочи,
че изп.деяние касае два периоди годишни
по ЗКПО, в които са инкриминираните **********,
всеки един от тях не нарушава състава на чл. 93 т. 14 от НК, за едната година
имаме около 12 000 лева, за другата погрешно отчетени разходи, за другата
са около 19 000 лева. При тези размери се формира настоящия резултат 4133, 37лв. данък ЗКПО.Сочи,че подзащитният му не е
осъждан, положително охаракатеризиран, с две деца.Прави искане за определяне на
справедливо наказание при условията на чл.58а, ал.4 НК във вр.чл.55, ал.1, т.1 и чл.55, ал.3 НК.
В правото си на лична защита и
последна дума подс.Н. прави искане да му
се определи справедливо наказание .
Съдът,
като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, доводите и възраженията на страните,
съобрази заключенията на експертизите и
при съобразяване с разпоредбите на чл. 301 от НПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
„В....“ ЕООД гр.Пазарджик с ЕИК ........ било вписано в Агенцията по вписванията на
27.02.2012г. с управител и представител подс. А.В.Н.,*** и с предмет на дейност покупка на стоки с цел продажба, производство на
стоки с цел продажба и др.
На основание чл.92 от ЗКПО за търговското дружество възникнало задължение
да подава годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък и годишен финансов отчет за
дейността в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
За инкриминирания период 14.04.2012г. до 10.03.2014г. „В....“
ЕООД гр.Пазарджик било
обслужвано счетоводно от св.М. Б. - Ст. в
гр.П. С пълномощно от *********. от управителя на дружеството тя била упълномощена (вж.т VI, л.10 ДП) да представлява
последното пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като подава от негово име и
за негова сметка годишни данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за дейността към
тях. Св. Б. - Ст. обработвала документите за
търговската дейност на дружеството и ги осчетоводявала; изготвяла технически
годишните данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО и годишните финансови отчети за дейността към
тях, като при изчисляване на стойностите в тях
вземала предвид данните от фактурите, които й били предоставяни изключително от
управителя Н.. След оформянето на годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за дейността към тях за съответния данъчен период, св. Б. - Ст. докладвала на подсъдимия
получилия се резултат. При липса на корекции на база на допълнително
представени от управителя документи и след изрично съгласуване с последния на
информацията в документите, св. Б. - Ст. подавала до органите на НАП годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и годишния финансови отчет за дейността към нея по електронен път, с нейния ********* (съгласно
депозриани от нея заявления до ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, от ***********
г. и **********. за подаване на документи по ел. път- ******). Тя не познавала
и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки и услуги на „В....“
ЕООД гр.Пазарджик. Информация за сделките вземала единствено от съдържанието на
предоставяните й от подсъдимия фактури. По тези причини не била запозната дали
тези първични счетоводни документи отразяват реални търговски отношения.
Още с вписването на „В....“ ЕООД
гр.Пазарджик в Агенцията по вписванията на 27.02.2012г., у подс. Н. възникнало
намерение да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО за
представляваното дружеството, за което решил да ползва документи,
удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „В....“ ЕООД гр.Пазарджик
да фигурира като получател на стоки или услуги. Предназначението
им било чрез имитиране на доставки, реализирани от друг
данъчнозадължен търговец, да увеличи размера на подлежащите на деклариране
годишни разходи, с което да манипулира данъчния финансов резултат на
дружеството по ЗКПО за съответния отчетен период /формиран от разликата между
приходи и разходи/, като го намали неправомерно чрез приспадане на
неизвършените разходи от реализираните приходи и съответно дружеството да внесе
корпоративен данък в по-малък размер от действителния.
Действайки въз основа на
намисленото, във връзка с данъчен период по ЗКПО за отчетната 2012г., за времето от 14.04.2012г. до 24.12.2012г. подсъдимият
Н. се снабдил по неустановен в хода на разследването начин със седем броя данъчни фактури с касови бонове към
тях, по които нямало реално извършени сделки, по смисъла на чл. 6 ал.1 т. 1 от
Закона за счетоводството- ………., издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „**************“,
на стойност 1450лв.; ****************., издадена от „Н.“ ЕООД , с предмет „******“,
на стойност 2 600лв.; ********., издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „*************“,
на стойност 2300лв.; ************* издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „**********“,
на стойност 1330лв.; ********, издадена от „Е.“ АД , с предмет „*************“,
на стойност 2100лв.; *************., издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет „*******“,
на стойност 1640лв. и ******************, издадена от „Ю.К.“ ЕООД, с предмет
„блузи, елеци, спортни стоки“ на стойност 1300лева. Отразените
в седемте фактури доставки никога не били реализирани, а подсъдимият бил наясно
с това, доколкото като управител на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик никога не бил осъществявала
дори контакт с привидните си контрагенти, а дружеството му реално не било
получавало посочените във фактурите стоки и услуги. В действителност свидетелите С. Д.
/МОЛ на Ц.П.Б.ЕООД гр.София
и вписан като съставител в ***********./, А. Ш. /управител на „Н.“ ЕООД
гр.София, К. С. /управител на „Д.22“ ЕООД гр.София/, Л. Д. /управител на „Л.с.с.“
ЕООД гр.София/, В. Д. /търговски пълномощник на „Е.“ АД гр.София/, както и
управителят на „Ю.К.“ ЕООД не познавали подсъдимия Н. към периода 14.04.2012г. - 24.12.2012г. и
не били полагали подписите в графата „*****“ на *******. В този смисъл
въпросните седем първични счетоводни документа, които описвали несъществуващи
стопански операции, били неистински документи, тъй като не изхождали от лицето,
указано като техен автор като съставител.
„Д.22“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „Л.с.с.“ ЕООД, „Е.“ АД, Ц.П.Б.ЕООД
и „Ю.К.“ ЕООД нямали
търговки отношения с „В....“ ЕООД гр.Пазарджик.
Предметът на дейност
на Ц.П.Б.ЕООД не
включва продажба на дрехи, а управление на М. С. в гр.София и дружеството не
приемало плащания в брой.
„Н.“ ЕООД
гр. София е с предмет на дейност покупко- продажба на недвижими имоти и
консултантски услуги и не притежавало регистриран касов апарат.
„Д.22“ ЕООД гр. София било с предмет на дейност
извършване на ****, а от 2011г. реално не извършавало дейност, като последната
издадена фактура била с пореден номер *****. респ. нямало как да издаде ****************************.
Дружеството нямало регистрирани касови апарати.
„Л.с.с.“ ЕООД гр. София не се занимава с продажба
на дрехи, не притежавало регистриран касов апарат и не осъществявало дейност
през 2012 г.
„Е.“ АД гр.
София се занимава с хотелиерство и няма касов апарат ******* /посочен в касовия
бон към *******************./.
В *************. като издател било посочено „Ю.К.“
ЕООД с ЕИК ********, който отговарял на ЕИК на „***************“ ЕООД, в чийто
дневници липсва заведена ДФ № *****************. и чийто управител св.Г. К. не
познавал подсъдимия поради липса на търговски отношения между двете дружества.
Въпреки съзнанието
за фиктивни отношенията между „В....“ ЕООД гр.Пазарджик от една страна и „Д.22“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „Л.с.с.“ ЕООД, „Е.“ АД, Ц.П.Б.ЕООД
и „Ю.К.“ ЕООД от друга, подс. Н. представил за
времето от 14.04.2012г. до
24.12.2012г. седем бр. фактури на св.М.А.Б.-С. в гр.Пазарджик, за да бъдат осчетоводени. Поради липса на
ангажимент да проследява и познава действителния характер на търговските
отношения на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик, вземайки предвид донесените й от
управителя му документи, св. Б. - Ст., несъзнавайки че предоставените й първични счетоводни
документи описват несъществуващи стопански операции, влязла в ролята на
посредствен извършител на подсъдимия Н., при въвеждането на данните от
фактурите в счетоводната програма по съответните сметки /сметка стоки, сметка
каса и други/, при съставянето на Годишния финансов отчет на
„В....“ ЕООД гр.Пазарджик ведно с приложението към него за периода от 01.01.2012г. - 31.12.2012г. и ГДД
по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2012г., който я използвал като
инструмент за реализиране на посегателството.
Св. Б. - Ст. включила
плащанията по
посочените ******. фактури по несъстоялите се доставки при изчислението на
разходната част в ГФО на дружеството за **** ведно с приложението към него. Доколкото
представляваното от подсъдимия дружество нямало никакви търговски отношения с „Д.22“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „Л.с.с.“ ЕООД, „Е.“ АД, Ц.П.Б.ЕООД
и „Ю.К.“ ЕООД, Годишният финансов
отчет на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик ведно с приложението към него за периода от 01.01.2012г. - 31.12.2012г. придобил
вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание,
понеже отразявал информация за нереализирани в действителност сделки, по които
липсвала реална доставка на стоки. Осчетоводените
7 бр. фактури, удостоверяващи привидно реализирани сделки- покупки от „В....“
ЕООД гр.Пазарджик повлияли и на формиране съдържанието на годишна данъчна декларация ***************.
по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, посредствено
от подсъдимия, използвайки св. Б. - Ст., която попълнила нейното съдържание с редица несъответстващи
на истината обстоятелства, тъй като в част
VI „определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“
били декларирани общо разходи в размер на 26 368.35 лева, общо приходи -23
174.01 лева, счетоводна загуба - 3 194.34 лв. и отрицателен счетоводен финансов
резултат, при реално извършени разходи 13 648,35 лева, реално извършени приходи
23 174,01 лева, реален финансов резултат 9525,66 лева и дължим корпоративен
данък в размер на 952,56 лева. Увеличаването по този начин на
размера на разходите в ГФО и ГДД чрез зачитане като разходи на коментираните 7
бр. фактури автоматично довело до преобразуване размера на дължимия към
държавата корпоратоивен данък за периода, занижавайки го с 952,56 лева.
Годишна данъчна декларация **************по
чл. 92 ал.1 от ЗКПО за отчетната 2012г. на „В....“ ЕООД
гр.Пазарджик ведно с Годишния финансов отчет и приложението към него за периода от
01.01.2012г. - 31.12.2012г. била подадена от св. Б. - Ст. като упълномощено лице на
търговско дружество и намираща се в неведение за фактите от обективната
действителност на 01.04.2013г. по електронен път в ТД на НАП-Пловдив, офис Пaзарджик, с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били потвърдени
посредствено чрез нея от управителя А.Н. пред органите на приходната
администрация. Последица от това поведение на подсъдимия било избягване
установяването и плащането на данъчни задължения за „В....“ ЕООД гр.Пазарджик за
периода в размер на 952,56 лева.
Във връзка с данъчен
период по ЗКПО за отчетната 2013г., за времето от 26.04.2013г. до 27.12.2013г. подсъдимият
Н. се снабдил по неустановен в хода на разследването начин с десет броя данъчни фактури с касови бонове към
тях, по които нямало реално извършени сделки, по смисъла на чл. 6 ал.1 т.1 от
Закона за счетоводството-
******/*****
г., издадена от „Е.“ АД, с предмет „********“, на стойност 4700лв.;
********/******. , издадена от „Ф.М. ООД , с
предмет „*****“, на стойност 3300лв.;
********., издадена от „Е.“ АД, с предмет „*******“
, на стойност 1830лв.;
*****., издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „**-*****“,
на стойност 1310лв.;
*************., издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет „*******“,
на стойност 1 760лв.; ***********., издадена от ЕТ М.-С.П.“, с предмет „***********",
на стойност 3200лв.;
***********., издадена от „********“ ООД, с предмет
„******“ на стойност 1510лв.;
****************., издадена от „************“ ЕООД
с предмет „************“, на стойност 3700лв.;
*************.,
издадена от „************“ ЕООД, с предмет „якета“ на стойност 3000лв.
/осчетоводена 2013 г./ и *****************., издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет
„********************“ на стойност 4500лв. /осчетоводена 2013г./.
Отразените в десетте
фактури доставки никога не били
реализирани, а подсъдимият бил наясно с това, доколкото като управител на „В....“
ЕООД гр.Пазарджик никога
не бил осъществявала дори контакт с привидните си контрагенти, а дружеството му
реално не било получавало посочените във фактурите стоки и услуги.
В действителност св. С. Д. /МОЛ на Ц.П.Б.ЕООД гр. София и вписан като
съставител в ************./, А. Д. /управител на „Ф.М. ООД гр.София, К.С./управител
на „Д.22“ ЕООД гр.София/, Л. Д. /управител на „Л.с.с.“ ЕООД гр.София/, В. Д.
/търговски пълномощник на „Е.“ АД гр.София/, Т. К. /упълномощен представител на
„********“ ООД гр.София/, Т. И.
/финансов директор на „***********“ ЕООД гр.София/, В. П. /управител на „***********“
ЕООД гр.София/ и С. П. към
периода 26.04.2013г. до
27.12.2013г. не познавали подсъдимия Н. и не били полагали подписите в
графата „съставител“ в десетте фактури.
В този смисъл въпросните десет фактури, които описвали несъществуващи стопански
операции, били неистински документи, тъй като не изхождали от лицето, указано
като техен автор като съставител.
„Д.22“ ЕООД, „Ф.М. ООД, „Л.с.с.“ ЕООД, „Е.“ АД, Ц.П.Б.ЕООД,
„************“ ЕООД, „******“ ООД, „*************“ ЕООД и ЕТ М.-С.П.“ нямали търговки
отношения с „В....“ ЕООД гр.Пазарджик. Предметът на дейност на Ц.П.Б.ЕООД не включвал продажба на дрехи, а
управление на МОЛ ***** в гр. София и не приемало плащания в брой. „Ф.М. ООД
гр. София било с предмет на дейност
продажба на хранителни продукти, а не дрехи. В регистрите на дружеството не
съществувал контрагент „В....“ЕООД. „Д.22“ ЕООД гр. София било с предмет на
дейност извърпване на СМР, а от 2011г. реално не извършавало дейност, като
последната издадена фактура била с пореден номер *********. респ. нямало как да
издаде ***************** Дружеството нямало регистрирани касови апарати. „Л.с.с.“
ЕООД гр. София не се занимавало с продажба на дрехи, не притежавало регистриран
касов апарат и не осъществявало дейност през 2013 г. „Е.“ АД гр. София се
занимавало с хотелиерство и нямало касов апарат ******* /посочен в касовия бон към ******/26.04.2013
г.и ************ „***********“ ЕООД гр. София се занимавало с внос и износ на строителни материали и издавала
само електронни фактури на своите клиенти. ЕТ М.-С.П.“ търгувал с пластмасови
изделия и на 13.12.2013 г. издал фактури с номера от ******** т.е. няма как да
е издал *************. „************“ ЕООД гр. София стопансивало седем
магазина за продажба на маркови дрехи, като всяка издадена фактура започвала с
номерата на всеки от седемте търговски обекта- ********** т.е. няма как да е
издало **********. „********“ ООД гр.София нямало регистрирани касови апарати
т.е. няма как да е издало ***********.
Въпреки съзнанието за
фиктивни отношенията между „В....“ ЕООД гр.Пазарджик от една страна и „Д.22“ ЕООД, „Ф.М.
ООД, „Л.с.с.“ ЕООД, „Е.“ АД, Ц.П.Б.ЕООД, „*************“ ЕООД, „**********“
ООД, „************“ ЕООД и ЕТ М.-С.П.“ от друга, подсъдимият Н.
представил за времето от 26.04.2013г. до
27.12.2013г. десетте фактури на св.М.А.Б.-С. в гр.Пазарджик, за да бъдат осчетоводени. Поради липса на
ангажимент да проследява и познава действителния характер на търговските
отношения на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик, вземайки предвид донесените й от
управителя му документи, св. Б. - Ст., несъзнавайки, че предоставените й първични счетоводни
документи описват несъществуващи стопански операции, влязла в ролята на
посредствен извършител на подсъдимия Н., при въвеждането на данните от
фактурите в счетоводната програма по съответните сметки /сметка стоки, сметка
каса и други/, при съставянето на Годишния финансов отчет на
„В....“ ЕООД гр.Пазарджик ведно с приложението към него за периода от 01.01.2013г. - 31.12.2013г. и ГДД
по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2013г., който я използвал като
инструмент за реализиране на посегателството. Св. Б. - Ст. включила
плащанията по
изброените десетте броя данъчни фактури по несъстоялите се доставки при
изчислението на разходната част в ГФО на дружеството за 2013г. ведно с
приложението към него. Доколкото представляваното от подсъдимия дружество нямало
никакви търговски отношения с Д.22“ ЕООД, „Ф.М. ООД, „Л.с.с.“ ЕООД, „Е.“ АД, Ц.П.Б.ЕООД,
„**********“ ЕООД, „*********“ ООД, „*********“ ЕООД и ЕТ М.-С.П.“, Годишният финансов отчет на
„В....“ ЕООД гр.Пазарджик ведно с приложението към него за периода от 01.01.2013г. - 31.12.2013г. придобил
вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание,
понеже отразявал информация за нереализирани в действителност сделки, по които
липсвала реална доставка на стоки. Осчетоводените
******, удостоверяващи привидно реализирани сделки- покупки от В....“ ЕООД
гр.Пазарджик повлияли и на формиране съдържанието на годишна данъчна декларация ********. по чл.
92 ал.1 от ЗКПО, подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик,посредствено
от подсъдимия, използвайки св. Б. - Ст., която попълнила нейното съдържание с редица несъответстващи
на истината обстоятелства, тъй като в част
VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък“ били
декларирани общо разходи в размер на 38 143.89 лв, общо приходи - 41 142,00 лв.,
счетоводна печалба - 2 998,11лв. и положителен счетоводен финансов резултат,
при реално извършени разходи 9 333,89 лева, реално извършени приходи 41 142,00
лв., реален финансов резултат 31 808,11 лв. и дължим корпоративен данък в
размер на 3180,81 лв. Увеличаването по
този начин на размера на разходите в ГФО и ГДД чрез зачитане като разходи на
коментираните 10-те броя фактури автоматично довело до преобразуване размера на
дължимия към държавата корпоратоивен данък за периода, занижавайки го с 3180,81 лева.
Годишна данъчна декларация ******. по чл.
92 ал.1 от ЗКПО за отчетната 2013г. на „В....“ ЕООД
гр.Пазарджик ведно с Годишния финансов отчет и приложението към него за периода от 01.01.2013г. - 31.12.2013г., била
подадена от св. Б. - Ст.
като упълномощено лице на търговско дружество и намираща се в неведение за
фактите от обективната действителност/ на 10.03.2014г. по електронен път в ТД
на НАП-Пловдив, офис Пaзарджик,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени посредствено чрез нея от управителя А.Н. пред органите на приходната
администрация. Последица от това поведение на подсъдимия било избягване
установяването и плащането на данъчни задължения за „В....“ ЕООД гр.Пазарджик за
периода в размер на 3180,81 лева.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза (**********)
се установява,ч е общият размер на непризнатият разход за данъчни цели по 17-
те броя фактури (******., издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „*******“, на
стойност 1450лв.; **********., издадена от „Н.“ ЕООД , с предмет „********“, на
стойност 2 600лв.; **********., издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „********“,
на стойност 2300лв.; ***********., издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „***********“,
на стойност 1330лв.; **********, издадена от „Е.“ АД , с предмет „*********“,
на стойност 2100лв ;***********., издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет „*********“,
на стойност 1640лв.,***********, издадена от „Ю.К.“ ЕООД, ******/26.04.2013 г.,
издадена от „Е.“ АД, с предмет ***********“, на стойност 4700лв.; ******** г. ,
издадена от „Ф.М. ООД , с предмет „*****“ на стойност 3300лв. /сторнирана/; ********.,
издадена от „Е.“ АД, с предмет „************“ , на стойност 1830лв.; **************,
издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „**********“, на стойност 1310лв.; ************.,
издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет „***********“, на стойност 1760лв.; **********.,
издадена от ЕТ М.-С.П.“, с предмет „*****", на стойност 3200лв.; ***********.,
издадена от „********“ ООД, с предмет „****“ на стойност 1510лв.; **********.,
издадена от „*********“ ЕООД с предмет „**************“, на стойност 3700лв.; **********.,
издадена от „************“ ЕООД, с предмет „******“ на стойност 3000лв.
/осчетоводена 2013 г./ и **********., издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „****************,
м. блузи“ на стойност 4500лв.) е както следва: за 2012 г.в размер на
1 702,57 лв. и за 2013г. в размер на 2430.81 лева.
от изготвената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза (том VI л.45-49) се установява, че общият
размер на непризнатият разход за данъчни цели за 2012 г. по седемте броя
фактури: **************, издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „*********“, на
стойност 1450лв.; ********* издадена от „Н.“ ЕООД , с предмет „********“, на
стойност 2 600лв.; ***********., издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „**********“,
на стойност 2300лв.; ************., издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „***********“,
на стойност 1330лв.; ***********., издадена от „Е.“ АД , с предмет „**************“,
на стойност 2100лв ;**************., издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет „спортни
стоки, панталони, якета, сака“, на стойност 1640лв. и ************, издадена от
„Ю.К.“ ЕООД, с предмет „***************“ на стойност 1300лв. възлиза на
12 720 лева.
При непризнаване на разход на описаната сума по
цитираните фактури, при непроменени други условия, годишният финанов резултат на дружеството ще се промени и от „*********“
ще премине в „********“, като в подадената по чл. 92 ал.1 от ЗКПО е потвърдена
неистина, тъй като в част VI „определяне на данъчния финансов резултат и
дължимия корпоративен данък“ са декларирани общо разходи в размер на 26
368.35лева, общо приходи -23 174.01 лева, счетоводна загуба - 3 194.34лв. и
отрицателен счетоводен финансов резултат, при реално извършени разходи 13
648,35лева, реално извършени приходи 23 174,01 лева, реален финансов резултат
9525,66 лева и дължим корпоративен данък в размер на 952 лева.
Общият размер на непризнатият разход за данъчни
цели за 2013 г. по десетте броя фактури: ******/26.04.2013 г., издадена от „Е.“
АД, с предмет екип, долнище, яке , д. яке, елек“, на стойност 4700лв.; *************.
, издадена от „Ф.М. ООД , с предмет „****“, на стойност 3300лв. /сторнирана/; ************
г., издадена от „Е.“ АД, с предмет „***********“ , на стойност 1830лв.; ***************,
издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „**************“ , на стойност 1310лв.; *************„
издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет „************“, на стойност 1 760лв.; ***********.,
издадена от ЕТ М.-С.П.“, с предмет „**** и *******", на стойност 3200лв.; *******.,
издадена от „******“ ООД, с предмет „****“ на стойност 1510лв.; *********************.,
издадена от „*********“ ЕООД с предмет „***********“, на стойност 3700лв.; ***********.,
издадена от „*************“ ЕООД, с предмет „********“ на стойност 3000лв.
/осчетоводена 2013 г./ и ***********, издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „*********,
****, м. блузи“ на стойност 4500лв. /осчетоводена 2013г./ възлиза на
28 810 лева.
При
непризнаване на разход на описаната сума по цитираните фактури, при непроменени
други условия, годишният финанов
резултат на дружеството ще се промени и
от „загуба“ ще премине в „печалба“, като в подадената годишна данъчна ************.
по чл. 92 ал.1 от ЗКПО е потвърдена неистина, тъй като в част VI „Определяне на
данъчния финансов резултат и дължима корпоративен данък“ са декларирани общо
разходи в размер на 38 143.89лева, общо приходи - 41 142,00 лева, счетоводна
печалба - 2 998,11лв. и положителен счетоводен финансов резултат, при реално
извършени разходи 9 333,89 лева, реално извършени приходи 41 142,00 лева,
реален финансов резултат 31 808,11 лева и дължим корпоративен данък в размер на
3180,00лева.
На основание направените изчисления, вещото лице
дава заключение, че точният размер на
дължимия от дружеството корпоративен данък за 2012 г. и 2013 г., като се има
предвид и предоставеното от счетоводителката Ст. извлечение от сметка 304 и
съобразно периода на осчетоводяване на фактурите и включването им като разход,
а не с оглед датата им на издаване, е както следва:. 952 лева за 2012 г. и 3
180 лева за 2013г., общо в размер на
4 132 лева за двете години. Стойностите на дължимия корпоративен
данък по години е различна от изчислената стойност в първоначалната експертиза,
защото разходите по фактурите са изчислени по датата на осчетоводяването им, а
не по датата на издаване.
В Отчета за приходи и
разходи за 2012 г. и 2013 г. са отразени разходите /Балансова стойност на
продадените активи/, приходите /Приходи от продажба на стоки/ и годишния
финансов резултат. При непризнаване на разходите по коментираните фактури ще
намалеят разходите в разходната част на ОПР, респ. ще се увеличи печалбата. В
баланса за 2012 г. и 2013 г. е отразена балансовата стойност на наличните стоки
и годишния финансов резултат от дейността на „В....“ ЕООД. При непризнаване на
разходите по разглежданите фактури ще има промяна в два показателя – стоки в
актива на баланса в посока на намаления и Текуща печалба в пасива на баланса в
посока на увеличение.
По доказателствата:
Съдът
прецени доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност.
С оглед
процедурата по която се разви делото съдът на основание чл.373,ал.2 НПК не
извърши разпит на подсъдимия Н., на свидетелите,посочени в ОА- М. Б. -Ст., Д. Е,
М. Р., В. Д., А. Д., Т. К., Г. Б., С. Д, А Ш, В. П, С П, К С, Г К, Л Д и Д Н,
както и на вещите лица И Н, М Д, В Б, М Г и Х Л- Б за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинението
Съдът
на основание чл.374 НПК във вр.чл.283 НПК прочете и включи в доказателствения материал писмените доказателства съдържащи се 7-те
тома от ДП, а именно: ревизионен акт, ревизионен доклад,
пълномощни, разпечатки от ТР, протоколи за привличане на обвиняем, протоколи от
разпити на обвиняем и свидетели, справка съдимост, характеристична справка,
карта за обвиняемо лице, постановления и протоколи за вземане на сравнителни
образци от почерк и подпис, протоколи за доброволно предаване на документи и
фактури, документи от НАП, справки за задължения на „В....“ ЕООД, протоколи за
насрещни проверки на фирми, докладни записки, декларации за самоосигуряващи се
лица от експерти.
Съдът на основание чл.374 НПК във
вр.чл.282, ал.1 НПК се прочете заключението на съдебно почерковите и съдебно - счетоводната
експертиза, както и допълнителната съдебно счетоводна експертиза. Съдът намира,
че вещите лица са отговорили компетентно
и аргументирано на всички поставени въпроси.
При анализа на цялостният
доказателствен материал съдът прие, че обосновава изцяло установените по
безспорен начин в процеса факти и обстоятелства по обвинението, с оглед на което беше кредитиран.
Правни изводи:
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства и експертизи се установи, че подс. А.В.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 255 ал. 1 т. 2 и т. 6 във
връзка с чл. 26 ал. 1 от НК, а именно: за периода от
14.04.2012г. до 10.03.2014г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, в качеството на управляващ и представляващ „В....“ ЕООД
гр.Пазарджик с ЕИК ........ опосредствено, чрез трето невиновно лице -
счетоводителя М.А.Б.-С. в качеството й на упълномощено от него лице пред органа
по приходите- ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - корпоративен данък по ЗКПО
общо в размер на 4 133.37 лева, като е потвърдил неистина в Годишни данъчни
декларации по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2012г. и за 2013г. относно данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, чрез използване на
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на „В....“ ЕООД
гр.Пазарджик и при представяне на информация през органите по приходите - ТД
НАП Пазарджик - 17 бр. данъчни фактури за доставки на стоки, по които няма
реални сделки, и Годишни финансови отчети, ведно с приложенията към тях за
2012г. и 2013г., подадени заедно с ГДД по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, както следва:
За времето от 14.04.2012г. до 01.04.2013г. в качеството на управляващ
и представляващ „В....“ ЕООД гр.Пазарджик с ЕИК ........ опосредствено, чрез
трето невиновно лице - счетоводителя М.А.Б.-С., в качеството й на упълномощено
от него лице пред органа по приходите- ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - корпоративен данък
по ЗКПО общо в размер на 952,56 лева, като:
За времето от 14.04.2012г. до 24.12.2012г., при водене на
счетоводството на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик, е използвал документи с невярно
съдържание - ********* данъчни фактури, по които няма реално извършени сделки,
по смисъла на чл. 6 ал.1 т. 1 от Закона за счетоводството- ****************.,
издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „*************“, на стойност 1450лв.; ************.,
издадена от „Н.“ ЕООД, с предмет „****“, на стойност 2 600лв.; ************,
издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „************“, на стойност 2300лв.; ********.,
издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „************“, на стойност 1330лв.; ************,
издадена от „Е.“ АД , с предмет „поли, блузи, спортни екипи, спортни стоки и
панталони“, на стойност 2100лв.; **********., издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет
„***********“, на стойност 1640лв. и **********., издадена от „Ю.К.“ ЕООД, с
предмет „************“ на стойност 1300лева;
На 01.04.2013 г. при представяне на информация пред органите по
приходите- ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, е използвал документи с невярно
съдържание- Годишен финансов отчет, ведно с приложението към него за периода от 01.01.2012г. - 31.12.2012г., подадени заедно с ГДД **************по чл. 92
ал.1 от ЗКПО за 2012г. от дружеството, в които неправомерно са отразени
неизвършени в действителност разходи - плащанията по изброените ***** данъчни
фактури, по несъстояли се доставки;
На 01.04.2013г. е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация **************по
чл. 92 ал.1 от ЗКПО, подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, тъй като
в част VI „определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък“ е декларирал общо разходи в размер на 26 368.35лева, общо приходи -23
174.01 лева, счетоводна загуба - 3 194.34лв. и отрицателен счетоводен финансов
резултат, при реално извършени разходи 13 648,35лева, реално извършени приходи
23 174,01 лева, реален финансов резултат 9525,66 лева и дължим корпоративен
данък в размер на 952,56 лева;
За времето от 26.04.2013г. до 10.03.2014г. в качеството на управляващ
и представляващ „В....“ ЕООД гр.Пазарджик с ЕИК ........ опосредствено, чрез
трето невиновно лице - счетоводител М.А.Б.-С., в качеството й на упълномощено
от него лице пред органа по приходите- ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери -
корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 3180,81 лева, като:
За времето от 26.04.2013г. до 27.12.2013г., при водене на счетоводството
на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик, е използвал документи с невярно съдържание - ***********,
по които няма реално извършени сделки, по смисъла на чл. 6 ал.1 т. 1 от Закона
за счетоводството-******/26.04.2013г., издадена от „Е.“ АД, с предмет „************“,
на стойност 4700лв.; ****************, издадена от „Ф.М. ООД, с предмет „****“,
на стойност 3300лв.; ************ издадена от „Е.“ АД, с предмет „************“,
на стойност 1830лв.; *************., издадена от „Л.с.с.“ ЕООД, с предмет „***********“,
на стойност 1310лв.; ************., издадена от Ц.П.Б.ЕООД с предмет „***********“,
на стойност 1 760лв.; ************., издадена от ЕТ М.-С.П.“, с предмет „**** и
***********", на стойност 3200лв.; *************., издадена от „**********“
ООД, с предмет „****“ на стойност 1510лв.; *****************., издадена от „*********“
ЕООД с предмет „**********“, на стойност 3700лв.; *********., издадена от „***********“
ЕООД, с предмет „**********“ на стойност 3000лв. /осчетоводена 2013 г./ и *****************,
издадена от „Д.22“ ЕООД, с предмет „**************, ****, м. блузи“ на стойност
4500лв. /осчетоводена 2013г./;
- на 10.03.2014 г. при представяне на информация пред органите по
приходите- ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик,
е използвал документи с невярно съдържание – Годишен финансов отчет,
ведно с приложението към него за периода от 01.01.2013г. -31.12.2013 г.,
подадени заедно с ГДД *****************. по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2013г. на
дружеството, в които неправомерно са отразени неизвършени в действителност
разходи - плащанията по изброените ***************, по несъстояли се доставки;
- на 10.03.2014г. е
потвърдил неистина в годишна данъчна декларация *************. по чл. 92 ал.1
от ЗКПО, подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, тъй като в част VI
„Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък“ е
декларирал общо разходи в размер на 38 143.89лв., общо приходи - 41 142,00 лв.,
счетоводна печалба - 2 998, 11лв. и положителен счетоводен финансов резултат,
при реално извършени разходи 9 333,89 лв, реално извършени приходи 41 142,00 лв,
реален финансов резултат 31 808,11 лв. и дължим корпоративен данък в размер на
3180,81 лв.
Това е така, тъй като подс. Н. е
предал инкриминираните ****** фактури на св.Б.-Ст. за осчетоводяване.
Посочените в тях доставки на стоки никога не са били реализирани, доколкото
представляваното от подсъдимия дружество
въобще не е имало търговски отношения с привидните доставичици „Д.22“ ЕООД, „Ф.М.
ООД , „Л.с.с.“ ЕООД, „Е.“ АД, Ц.П.Б.ЕООД, „*************“ ЕООД, „*****************“
ООД, „*********“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „Ю.К.“ ЕООД
и ЕТ М.-С.П.“.
Подс. Н. притежава качеството управител на търговското
дружество с ограничена отговорност
"В...." ЕООД и е бил длъжен да води счетоводство, съобразено с
изискванията на ЗКПО. Като управител
на дружеството Н. е организирал съставянето и отчитането на документите за
дейността на дружеството за всеки данъчен период, доколкото е предавал
първичните счетоводни документи-фактури, сред които и инкриминираните,
съставени без да е реализирана отразената в тях сделка, на счетоводителката св.Б.
- Ст.. Последната въвеждала данните от фактурите
в счетоводната програма по съответните сметки /сметка стоки, сметка каса и
други/ на дружеството, и отчитала стойността на покупките по фактурите при
съставянето на Годишния финансов
отчет на „В....“ ЕООД гр.Пазарджик ведно с
приложението към него за двата отчетни периода- 2012 г. и 2103 г., а
обобщената информация за всеки един от двата данъчни периода - в ГГД по чл. 92
ал.1 от ЗКПО, като ги подавала в ТД на НАП-Пловдив въз основа на
упълномощаването й. Съдържанието на подаваната в ТД на НАП информация било
предопределяно единствено от самия подсъдим, с което е нарушен принципът за
счетоводна обоснованост на дружествената дейност.
Безспорно се установи, че сделките по инкриминираните
фактури са били фиктивни и нито една от тях не е била реализирана. Същите са
целели да подпомогнат за намаляване на корпоративния данък за внасяне към
фиска. Посочените фактури не са свързани с реално осъществени сделки, като са
били създадени единствено с цел да симулират такива. Несъмнено всички процесни
фактури са неистински. С осчетоводяването им е увеличен размерът на подлежащите
на деклариране годишни разходи, с което е манипулиран данъчният финансов
резултат на дружеството по ЗКПО за съответния отчетен период /формиран от
разликата между приходи и разходи/, като е намален неправомерно чрез приспадане
на неизвършените разходи от реализираните приходи и съответно дружеството е
декларирало за внасяне корпоративен данък в по-малък размер от действителния.
Сумите по фактурите
са били включени в декларации, като подс. Н. при условията на посредствено
извършителство /чрез използването на счетовдителя Б.-Ст./ е подал по надлежния
ред пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, същите от името на задълженото
по ЗКПО лице, потвърждавайки в тях неистината. С това от
своя страна е избегнал установяването и плащането на корпоративен данък за
всеки от периодите. Деянието е реализирано чрез комплекс от начини да
извършване на инкриминираното деяние - потвърждаване на неистина в подадени
пред ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, ГДД по ЗКПО и използване на документи
с невярно съдържание. Подадената по електронен път ГДД по ЗКПО представлява
електронен документ по Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги
/"***************
Подаването на
декларация по електронен път, в която се потвърждава неистина, също е
инкриминирано от законодателя, стига да се е стигнало да настъпване на
престъпния резултат. Процесното посегателство е извършено при условията на
посредствено извършителство, доколкото подс. Н. съзнателно е мотивирал друго
наказателноотговорно лице – св. Б.-Ст., да осъществи изпълнителното деяние на
престъплението, а неговото поведение е въздействало пряко върху обекта на
посегателство. Същата се явява фактически извършител, от която не може да се
търси наказателна отговорност, тъй като е действала при фактическа грешка по
смисъла на чл.14 ал.1 НК, която изключва умисъла на счетоводителката. Доколкото данъчните
задължения на "В...." ЕООД са установени чрез подаване на съответните
ГДД по ЗКПО ведно с ГФО и приложение към него, в които задълженото лице само е
изчислило данъчната основа и дължимия данък, то предоставяйки на приходната
администрация невярна информация чрез действията по т. 2 и т.6 на ал.1, чл. 255 НК, деецът е избегнал както установяването на данъчни задължения, така и
плащането им.
С
корпоративен данък се облага печалбата на юридическите лица за упражняваната от
тях стопанска дейност. База за
облагане е счетоводната печалба на данъчните субекти, преобразувана в намаление
и/или увеличение според съответното законодателство. Счетоводната печалба се
определя като разлика между приходите и разходите за определен данъчен период и
така определена, тя подлежи на преобразуване, т.е. към нея се добавят или от
нея се изваждат суми. Това какви суми трябва да се добавят или изважда, се
регламентира законово. Облагането
с корпоративен данък се регламентира от Закона за
корпоративното подоходно облагане. Съгласно чл. 19 от ЗКПО данъчната
основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Данъчната ставка на корпоративния
данък съгласно чл.20 ЗКПО е 10 на сто.
Подс.Н. като управляващ и представляващ „В....“ ЕООД е
действал при условията на продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26 ал. 1
от НК - извършено е с повече от едно деяние, осъществени последователно и в
изпълнение на едно предварително взето от подс. Н. решение и непрекъснато
подновяващо се в хода на проявлението му, при една и съща форма на вина. Подс.Н., като управляващ и представляващ "В...." ЕООД, през непродължителен период от време – 14.04.2012г. до 10.03.2014г. за два данъчни
периода по ЗКПО е потвърждавал неистина в ГДД по ЗКПО и е използвал документи с
невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите , като по този начин е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери. Налице е взаимообвързаност на
отделните прояви и неизменност на условията – време, място, начин и средства,
при които обв.Н. е осъществил престъпната си дейност и е въздействал върху
обществените отношения. Всяко едно от действията идва, за да подготви
следващото и да улесни осъществяването на предварително взетото решение. В този
смисъл отделните деяния, извършени от обв.Н., следва да се третират не като
самостоятелни престъпления, а като едно продължавано престъпление с един общ
престъпен резултат.
Укритите от подс.Н. данъчни задължения
по ЗКПО за календарната 2012г. и 2013 г.
са в „ големи размери” по смисъла на чл.
93 т. 14 НК, тъй като надхвърлят сумата от 3 000 лв. дължим корпоративен данък както следва:
952,56 лева за 2012 г. и 3 180,81
лева за 2013г., общо в размер на
4 133,37 лева за двете години /при стрикто спазване на правилата за
определяне на точните стойности на корпоративния данък/.
По
наказанието:
При определяне на
наказанието което следва да се наложи на подс.Н. за извършеното от него
престъпно деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 НК .
Престъпленията против данъчната
система са включени в глава Седма на НК- Престъпления против
финансовата,данъчната и осигурителна система. Обект на данъчните престъпления
са категория обществени отношения, свързани
с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система. Данъчните
обществени отношения са вид финансови правоотношения, в които Държавата е
субект с властническо (надмощно) положение. Данъчното задължение към Държавата
се поражда по силата на съответните материални данъчни нормативни актове - законови
и подзаконови, които го уточняват.
Производството
по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава Двадесет и
седма НПК , с признаване на фактите по чл.371, т.2 НПК и в кумулативна даденост
с доказателствата за тези факти съгласно
определението на съда по чл.372, ал.4 НПК. При определяне на наказанието съдът
съгласно чл.373, ал.2 НПК се определя наказание за извършеното от подсъдимия деяния при условията на чл.58а,
ал.1 НК, като благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона.
Съдът прие, че в конкретния случай са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55, ал.1 НК и
определяне на наказание под минимума предвиден в закона за извършеното
престъпление. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние,
както и обществената опасност наличността на подсъдимия с оглед разпоредбата на
чл.54 НК. Съдът прецени, че за извършеното от подс.Н. деяние се предвижда наказание от една до шест
години лишаване от свобода Подсъдимият Н.
не е осъждан, положително
охарактеризиран, женен, с две деца, с влошено здравословно състояние, критичен
към извършеното деяние.
С оглед на изложеното съдът прие, че
на подс.Н. следва да се определи наказание, под минимума предвиден в
чл.255,ал.1 НК, а именно от девет месеца лишаване от свобода.
Съдът на основание чл.58а, ал.1 НК
след като намали определеното наказание
лишаване от свобода с една трета ( 9 месеца – 3 месеца ) на подсъдимия Н. наказанието лишаване от свобода се редуцира съгласно чл.58а, ал. НК на 6 месеца
лишаване от свобода.
Съдът приложи разпоредбата на чл.55
,ал.3 НК и прие,че не следва да се налага кумулативно предвиденото наказание
глоба, която в закона е предвидена до 2000 лв.
Съдът намира, че наложеното наказание
лишаване от свобода на подс.Н. следва да се отложи на основание чл.66 НК за
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият не е осъждан, положително охарактеризиран, с влошено здравословно
състояние и съдът прие, че за неговото поправяне и превъзпитание е достатъчно и
условното осъждане.
По гражданския иск
Съдът
прие, че предявеният от Държавата чрез Министъра на финансите, упълномощил юр.т.
да представлява ТД НАП гр.Пловдив, офис Пазарджик граждански иск общо в размер на 4133,37 лв.-дължим корпоративен
данък за основателен, доказан, поради което следва
да се уважи в пълен размер.
Съдът осъди подс.Н. да заплати
общо в размер на 4133,37 лв., представляващи
обезщетение за причинените на Държавата имуществени вреди в резултат на
невнесен в полза на републиканския бюджет корпоративен данък по ЗКПО за 2012г.
в размер на 952,56 лв., който е бил дължим до 31.03.2013г., и корпоративен
данък за 2013г. в размер на 3180,81 лв., който е бил дължим до 31.03.2014г.,
ведно със законовата лихва считано от 01.04.2013г. до окончателното изплащане
на сумата.
Разноски
Подс.Н. бе осъден да заплати на
Държавата и ДТ в размер на 165,40 лв.
В
тежест на подс.Н. се отнесоха и сторените по делото разноски на Държавата в
размер на 496,22 лв. за експертиза по сметка на ОД МВР Пазарджик.
В тежест на подсъдимия се отнесоха и сторените
разноски от гражданския ищец ТД НАП клон Пловдив, офис Пазарджик за юристконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: