№ 8637
гр. ......., 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110145420 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
25.05.2023 г., гр........
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ели Шокордова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №45420 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес
1
на управление: гр......., представлявано от ...- Изпълнителни директори, срещу В. П. П., във
връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със
сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от
1926,92 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за
топлоснабден обект, находящ се в гр...., с аб. №........, за отчетен период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., сума от 349,61 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2019г. до 21.12.2021г., сума от 21,77 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. и сума от 4,65 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.01.2019г. до 21.12.2021г., като за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3154/2022г. на СРС,
165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата, чрез
адв..... от САК, с който оспорва исковете като неоснователни. Възразява се срещу искането
за допускане на ССчЕ, тъй като не оспорва да са извършвани плащания на суми за ТЕ за
процесния период, не оспорва размера на начислените суми за главница за ТЕ и ДР и за
мораторни обезщетения. Оспорва се до процесния имот да е била осъществявана реална
доставка на ТЕ за процесния период. Релевира се възражение за наличие на неравноправни
клаузи, съдържащи се в чл. 32 и чл. 33 от Общите условия на ищцовото дружество. Оспорва
техническата годност на средствата за търговско измерване. Оспорва същите да са надлежно
сертифицирани по БДС или по ISO и да са преминали през метереологична проверка.
Оспорва по делото да са приложени доказателства, от които да се докаже качеството
„потребител“ на ответницата. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния
имот. Възразява срещу твърденията на ищеца за наличие на валиден договор, сключен с
дружеството за дялово разпределение. Оспорва имотът да е бил топлоснабдяван. Оспорва
наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за
топлопреносна мрежа в процесния имот. Оспорва да е била заснета строителната инсталация
в процесния имот. Оспорва ищцовото дружество да притежава одобрени строителни книжа
в части „АС“ и „ОиВ“. Поддържа, че приложеният към исковата молба протокол на общото
събрание на ЕС е подписан от лица, които не притежават представителна власт. Прави
възражение за настъпила погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение .....
В първото открито съдебно заседание ответната страна не оспорва количеството,
качеството и извършената доставка на ТЕ в процесния имот.
Във връзка с дадени указания на страните ищецът не оспорва, че посочените в молба от
29.03.2023г. от ответника задължения по фактури на обща стойност от 234,18 лв. са
погасени по давност.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Видно от приложения към исковата молба препис на нотариален акт за покупко-
продажба през м.06.2005г. ответницата е придобила правото на собственост върху
процесния имот, поради което на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ се установява качеството
„потребител на ТЕ“ на ответника по делото. Липсва оспорване на качеството на услугата по
топлоснабдяване и стойноста на фактурираната ТЕ за имота, поради което следва да се
приеме, че стойностите, посочени от ищеца са доказани по размер. С оглед на горното
следва да се обсъди направеното възражение за изтекла погаситлена давност. Претенцията
на ищеца е частично погасена по давност, с оглед датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение- 24.01.2022г. Съгласно Тълкувателно решение №3 от
2
18.05.2012год. по т.д. №3/2011год. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна
практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от
неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и
падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането
на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в
обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Последващото издаване на
обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или прекъсва теченето на
давността. С оглед становищата на страните следва да се постанови решение за дължимостта
на сумата от 1 692,74 лв. за главница за ТЕ за процесния имот.
По отношение на исковете за заплащане на мораторна лихва следва да се приеме, че
топлофикационното дружество неоправдано е бездействало в един продължителен период
от време. Съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗЗД кредиторът е длъжен да положи грижа на
добър стопанин за ограничаване или отстраняване на вредите. Топлофикационното
дружество е проявило небрежност към собствения си интерес в един продължителен период,
като не е потърсило вземанията си. Добрият стопанин, както и добрият търговец не търпи
неизпълнение на изискуемите си вземания в един продължителен период от време. Макар
част от претенцията да е заявена в рамките на давностния срок, поведението на ищцовото
дружество се изразява в неоправдано бездействие, което ако не беше налице вредата не би
настъпила в този размер. Правната доктрина е категорична в становището си, че лихвата по
чл.86, ал.1 от ЗЗД е форма на договорна отговорност, която е сходна по своя характер с
неустойката. Целта й е да обезщети кредитора за вредите му от неизпълнението на парично
задължение. С Решение №147/16.07.2013г. по гр.д.№1372/2012г. на ВКС, IV Г.О., се приема,
че правилото на чл.83 от ЗЗД е относимо и в случаите на договорена неустойка, като следва
горното по аналогия да намери приложение и в хипотезата на претендирана мораторна
лихва по чл.86 от ЗЗД. Не може да се приеме, че във всички случаи и без оглед на
останалите обстоятелства по делото вредите винаги се равняват на размера на мораторната
лихва за периода. Обратното означава да се поощри поведението на кредитора- ищец, който
вместо да вземе надлежни мерки за защита на интереса си, а така и за ограничаване на
вредите, да бездейства, изчаквайки самия край на сроковете за погасяване на задълженията
по давност, като цели да получи житейски неоправдано обезщетение С оглед на горното
следва исковете за обезщетение за забава са неоснователни.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съответно възникването на право
на регрес спрямо ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е сторил
разноски за заплатени държавни такси в двете производства и търси юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане
на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъди съответен размер на разноски в полза на
ищеца в размер общо за двете производства на 277,17 лв., като за исковото производство е
определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. С оглед изхода на спора искането на ответната
3
страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно. При оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от
основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението
се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ
риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Твърденията за
осъществяване на безплатна правна помощ на основание сключен договор за правна защита
и съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред съда е
достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно съдебната
практика. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 400 лв. в процесния случай, с оглед на отхвърлената част от
исковете и осъжда другата страна да го заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. П. П., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ......- Изпълнителен директор, съществува вземане за сумата от общо
1 692,74 /хиляда шестстотин деветдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се
в гр........, ж.к. „....”, бл......., аб. №........, за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на съдебно сезиране– 24.01.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3154/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважената част до пълния му предявен размер от общо
1 926,92 /хиляда деветстотин двадесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ лв., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ......- Изпълнителен директор, срещу В. П. П., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 349,61 /триста
четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.09.2019г.- 21.12.2021г., сума от 21,77 /двадесет и един лева и
седемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за
периода: 01.12.2018г.- 30.04.2020г. и сума от 4,65 /четири лева и шестдесет и пет стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.01.2019г.- 21.12.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3154/2022г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......-
Изпълнителен директор, сума в размер общо на 277,17 /двеста седемдесет и седем лева и
седемнадесет стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в
заповедното производства.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по делото в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
......- Изпълнителен директор, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв..... ...... от
САК, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ответника по делото.
4
Решението е постановено при участието на ...., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5