№ 199
гр. Айтос, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110101011 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба oт „М.Б." ООД, ЕИК ***, представлявано от Управителя А.П. чрез
пълномощник юрисконсулт К. ИВ. КР., със седалище и адрес на управление: ***;адрес за
призоваване: гр. *** срещу: Г. М. М., EГH **********, с адрес: Гр. ***.
В исковата молба се сочи, че на 20.06.2018 г. между „М.Б." EOOД (с вписана впоследствие
промяна в правната форма в ООД), ЕИК *** в качеството нa Лизингодател и Г. М. М. в
качеството на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване нa собствеността №***. B изпълнение на задълженията си Лизингодатепят е
придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „***"
модел „***", идентификационен номер на рама ***, per. № *** и е предоставил ползването
му нa Лизингополучателя, за което е съставен приемо -предавателен протокол от 20.06.2018
г. Лизингополучателят е заплатил първоначална вноска и разходи пo Смисъла на
приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 10 000,00 лева. п
Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, съгласно
приложения погасителен план — неразделна част от Договора за финансов лизинг както и
да използва вещта лично, пo предназначение. Договорен е фиксиран лихвен процент в
размер на 39,60 %, Съответно размер на месечни анюитетни вноски от 365,27 лева.
Лизингополучателят е преустановил плащания пo договорения Погасителен план.
Последното плащане е пастъпило на 22.05.2019 г. и е послужило за погасяване на вноска
№11 пo пагасителен план с падеж 15.05.19 г.
Kъм 17.06.2019 г. неплатени сa били вноска №12 пo Погасителен план с падеж 15.06.2019 г.
Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения Лизингодателят е отправил
1
изрично изявление за разваляне на договора, получено на 17.06.2019 г.
Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 17.06.2019 г., на която дата
лизинговият актив е върнат във владение на Собственика — Лизингодател със Съставяне на
ППП.
Ha основание чл. чл. 345 от Т3 във вр. C чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи
условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя,
последният дължи заплащането нa договорените месечни вноски пo погасителен план - №12
(с падеж 15.06.2019 r.) в общ размер от 365,27 лева, в това число главница в размер на 50,41
лева и възнаградителна лихва в размер на 314.86 лева.
Ha основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащането нa
дванадесета вноска е начислена неустойка в размер на 0,26 лева към 04.07.2019 г.
Ha основание чл. 8.6. във вр. C чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да
възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци нa основание чл.
чл.52- 61 от 3акона за местните данъци и такси: за 2019 г. в размер на 98,58 лева. Данъците
са заплатени пo Сметка на Cтолична Oбщина- район Изгрев - пo Седалище на
данъчнозадълженото лице.
C оглед на гореизложеното ищецът подава Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
пo чл. 410 от ГПK до Районен съд — Айтос срещу ответника и е образувано ч.гp.д. №
570/2021г., пo oписа на PC — Айтос. По делото е постъпило възражение от ответника, че не
дължи сумата по заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът
да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че
ответникът Г. М. М., ЕГН **********, адрес: Гр. *** дължи на „М.Б." ООД, EИK ***
следните суми, дължими no Договор за финансов лизинг № ***:
50,41 лева незаплатена главница пo лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 15.06.2019 г. до 04.07.2019 г.
314.86 лева незаплатена лихва no лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 15.06.2019 r. до 04.07.2019 г.
0,26 лева неустойка за забавени плащания за период от 15.06.2019 г. до 04.07.2019 г. 98,58
лева разходи за данъчни задължения Ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление no чл. 410 в съда-25.06.2021г. до изплащане на
задължението.
Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото и по заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника Г. М. М.- адв.С.П.. В отговора на ИМ адв.П. сочи , че иска е
допустим, като не оспорва възникването на валидно облигационно правоотношение между
страните. Излага съображения, че договорът е по-скоро договор за кредит , а не за лизинг и
2
на това основание сочи, че приложими между страните следва да бъдат не разпоредбите на
ТЗ, а на ЗПК. В този смисъл прави възражение по чл.10 и следващите от ЗПК. По същество
адв.П. твърди,че претендираната вноска за периода 20.06.2019г-20.07.2019г не е дължима и
на това основание моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено
и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са
положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно
основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№570/2021г. по описа на РС-
Айтос, по което има издадена срещу ответника Г. М. М. Заповед №180/28.06.2021 за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 09.11.2021г., т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално
допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове и размери.
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение , по силата на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване
нa собствеността №***. B изпълнение на задълженията си Лизингодатепят е придобил
собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „***" модел
„***", идентификационен номер на рама ***, per. № *** и е предоставил ползването му нa
Лизингополучателя, за което е съставен приемо -предавателен протокол от 20.06.2018 г.
Лизингополучателят е преустановил плащания пo договорения Погасителен план.
Последното плащане е пастъпило на 22.05.2019 г. и е послужило за погасяване на вноска
№11 пo пагасителен план с падеж 15.05.19 г. Kъм 17.06.2019 г. неплатена е вноска №12 пo
Погасителен план с падеж 15.06.2019 г.
Според заключението на изгответната по делото ССЕ стойността на процесната
вноска възлиза на 463,23лева, от които 50,41лв.главница; 313,98лв.договорна лихва;
0,26лв.неустойка и 98,58лв.данък. Пак според ВЛ М.А. ищецът не е представил документи,
от които да е видно как е формиран размера на данъка, както и дали същия изобщо е
3
заплатен. При тези обстоятелства и като съобрази факта, че размера на данъка не е включен
в договора, нито в погасителния план, съдът счита че иска в тази част следва да бъде
отхвърлен.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претендираното от ищеца
парично вземане се явява доказано по основание и размер от 364,65лева, от които
50,41лв.главница; 313,98лв.договорна лихва; 0,26лв.неустойка ; законна лихва върху
вземането от датата на подаване на заявлението по чл.41 ГПК- 25.06.2021г до окончателно
изплащане на задължението;
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски. В съответствие със
задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал
настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното
производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно
списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства
разноски в размер на 790,90 лв., от които 90,90лв.ДТ в двете производства; 250лв депозит за
ОП; 250лева за ВЛ и 200 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение в двете
производства.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
ответника Г. М. М., EГH **********, с адрес: Гр. *** съществуването на вземането на
ищеца „М.Б." ООД, ЕИК ***, представлявано от Управителя А.П. чрез пълномощник
юрисконсулт К. ИВ. КР., със седалище и адрес на управление: ***;адрес за
призоваване: гр. *** , за сумата от 364,65лв. /триста шестдесет и четири лева и 65ст./, от
които 50,41лв.главница; 313,98лв.договорна лихва; 0,26лв.неустойка, произтичащи от
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване нa собствеността №***
/20.06.2018г ; законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението по
чл.41 ГПК- 25.06.2021г до окончателно изплащане на задължението; законна лихва
върху вземането от датата на подаване на заявлението по чл.41 ГПК-25.06.2021г до
окончателно изплащане на задължението; като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част относно
сумата от 98,58лв./ деветдесет и осем лева и 58ст./–разходи за платени данъчни задължения;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Г. М. М., EГH **********, с
адрес: Гр. *** да заплати на ищеца М.Б." ООД, ЕИК ***, представлявано от Управителя
А.П. чрез пълномощник юрисконсулт К. ИВ. КР., със седалище и адрес на управление:
***;адрес за призоваване: гр. ***, направените по гр.д.№ 1011/2021г на АРС и ч.гр.д.
№570/2021 на АРС разноски в размер на 790,90 лв./седемстотин и деветдесет лева и 90ст/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5