Решение по дело №13/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20227140700013
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

41/14.02.2022 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

       Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Александрина Александрова с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана като разгледа докладваното от съдията административно дело № 13 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

 

Образувано е по жалба от Община Якимово ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета д-р Г*** Г*** против  Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 22.12.2021год. издадено от Ръководител на Управляващия орган на ОП“Развитие на човешките ресурси – 2014-2020г.“, Главен директор на Главна дирекция „ЕФМПП“ в Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ в частта по т.2 от Решението с което се отказва верификация на направени разходи в общ размер от 5813,08лева, по т.2.1 в размер на 5432,78лева отчетени разходи по бюджетно перо 3.1 „Разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012) и по т.2.2. в размер на 380,30лева отчетени разходи по бюджетен ред VI.13.1 „Единна ставка, Непреки разходи", на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, тъй като УО верифидира непреки разходи в размер на 7 на сто от отчетените допустими преки разходи на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПМС 189/2016, във връзка с чл. 68, б (а) от регламент 1303/2013 във връзка с раздел 12.3 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по схемата по искане №5 за междинно плащане от ИСУН 2020 с отчетен период от 01.08.2020г. - 31.01.2021г. по проект „Интеграция на уязвими групи в община Якимово“ с №BG05M90P001-2.018-0001-С01. В жалбата се излагат доводи за липса на мотиви в оспорената част от решението, като се развиват доводи свързани с правните норми по чл.57, ал.1, чл.58,чл.59 и чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, твърди се липсата на посочена конкретна правна норма, която да е нарушена, а посоченото, че с действията си бенефициерът е нарушил принципа за добро финансово управление залегнал в чл.2, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 са неоснователни и немотивирани. Твърди се, че съгласно одобреното проектно предложение в раздел „Начин на изпълнение“ на дейност 3 „Предоставяне на качествени социални и здравни услуги“ е предвидено закупуване на материали, които ще се използват за пряката работа с целевите групи, което е сторено съобразно плана за изпълнение на дейността и сключения договор с избрания доставчик  на материалите „Рефреш-2015“ ЕООД от 23.08.2019г. за провеждане на дейностите за закупуване на материали, пряко свързани с провеждането на сесиите с целевите групи – пюрета, каша, адаптирано мляко, паста и четка за зъби, пелени, мокри кърпички, бебешки сапун, бебешко олио, бебешка пудра и др., чието разходване е установено с представените разходнооправдателни документи -  фактури, приемо - предавателни протоколи за получаване и отчети от специалисти, присъствени списъци на участващите лица, броя и вида на използваните в процеса на практика материали от всяко лице, които доказват изпълнението на дейността. Тези материали отговорът на описанието на дейността в одобрение проект противно на твърденията в оспореното решение, тъй като ролята на закупените материали е описана като „онагледяване провежданите сесии“,  „провокиране на искрен интерес у родителите и децата“, както и „за добиване на практически опит при отглеждане на деца до 7г.“, с което е изпълнена целта на проекта, поради което и в оспорената част решението е издадено в противоречие на материалния и процесуален закон, поради което моли за неговото отмяна в тази част.

В съдебно заседание жалбоподателя Община Якимово се представлява от надлежно упълномощения адв. Л*** Н*** от САК, която поддържа жалбата си по доводи изложени в нея, като моли за отмяна на решението в частта в която не са верифицирани разходи по постъпило искане за плащане в т.2 от оспореното решение. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Ръководител на Управляващия орган на ОП “Развитие на човешките ресурси – 2014-2020г.“ - Главен директор на Главна дирекция „ЕФМПП“ в Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, чрез процесуалния си представител А*** Т*** – служител с юридическо образование, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура - Монтана дава заключение, за неоснователност на жалбата, като намира оспореното решение за правилен и законосъобразен акт, подробни съображения излага в писмено заключение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

В оспорената част Решението е връчено на жалбоподателя чрез ИСУН 2020 на 22.12.2021г. а жалбата е депозирана чрез УО до съда на 05.01.2022г. и е заведена с вх.№2-018-0001/31, видно от входящия печат на МТСП Главна дирекция ЕВМПП на л.6 от делото, от субект с правен интерес съдържащи констатации за отказ от верифициране на разходи които пряко рефлектират върху правната сфера на адресата, т.е. жалбата е подадена в предвидения в чл.149 от АПК срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Няма спор по делото, че Община Якимово ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета д-р Г*** Г*** е бенефициент на подпомагане по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" /ОП РЧР/ и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ /ОП – НОИР/, процедура чрез директно предоставяне с интегрироно проектно предложение BG05M90P001-2.018 „Социално икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – Компонент 1  на основание сключен Административен договор по ОП РЧР с рег. № BG05М9OP001-2.018-0001-С01 и по ОП НОИР с рег. № BG05М9OP001-2.018-0001-2014 BG05М2ОР001-С01 видно от л.22-48 по делото за изпълнение на проект BG05М9OP001-2.018-0001 „Интеграция на уязвими групи в община Якимово“.

Проекта по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" /ОП РЧР/ е на стойност 497 550,00лева изменена впоследствие с допълнително споразумение №1 /на л.49-52 по делото/ на 647 547,95лева европейско и национално финансиране, като включва следните дейности – дейност 1 – „Предоставяне на обучение за придобиване на професионална квалификация“; дейност 2 – „Включване в заетост; дейност 3 - „Подобряване достъпа до и предоставяне на качествени социални и здравни услуги“ и дейност 4 – „Развитие на местните общности и преодоляване на негативните стереотипи“. В индикатори за изпълнение са посочени 140 роми, а в целите на проекта е отразено, че с него ще се повиши качеството на живот, социалното включване, намаляване на бедността, прилагане на интегрирани мерки за трайна интеграция на най - маргинализираните общности, като в специфичните цели на проекта е посочено, че подобрява достъпа до социални и здравни услуги, превенция на социалното изключване, намаляване на бедността сред децата чрез предоставяне на интегрирани услуги за ранно детско развитие; развитие на местните общности и преодоляване на негативните стереотипи към уязвимите групи, видно от л.53 от делото. А административния договор и изпълнението на проекта са посочени и партньори. В дейност „Подобряване достъпа до и предоставяне на качествени социални и здравни услуги“ /на л.64 от делото/ е отразено, че целта е формиране на родителски умения, създаване на връзка родител – дете, разширяване на подкрепата, изграждане и развитие на умения за адекватни грижи и справяне с проблемите на ранното детско развитие, като е планирано участието на поне 70 семейства, като услугата обхване бъдещи родители, родители на деца от 0 до 7 години, родители на уязвими групи, които не полагат адекватни грижи за децата си и ги излагат на риск. Посочено е, че в рамките на дейността ще се провеждат сесии, като ще се включат е съответните специалисти, по предварително утвърдени графици за групи от по 8-10души. Отразен е и начина за изпълнение на тази дейност, като е предвидено закупуване на материали, пряко свързани с провеждане на сесиите с целевите групи – пюрета, каши, адаптирано мляко, паста и четка за зъби, пелени, мокри кърпи, бебешки сапун, олио, пудра и др., като е посочено, че по този начин ще се онагледяват провежданите сесии, ще се провокира искрен интерес у родителите и децата, като ще се гарантира траен ефект от състоялите се беседи и дискусии. Като резултат които се очаква е посочено, че ще се повиши самочувствието и увереността на родителите, повишаване на знанията и уменията на бъдещите родители, както във връзка с особеностите на раждането, така и във връзка с нуждите на новороденото и необходимата подходяща семейна среда за отглеждането на детето и др.

В т.3.24 от административния договор е вменено задължение на бенефициента да изпълнява поетите ангажименти, съобразно сключения договор и с оглед предвидените в проекта цели, като в т.3.65 е посочено че разходите са допустими ако не противоречат на Регламент № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 2018/1046 за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012), както и на глава пета, раздел първи ЗУСЕСИФ. Като за да бъдат признати за допустими по договора, разходите следва да отговарят на изискванията предвидени в условията за кандидатстване по конкретната процедура.

От Община Якимово е постъпило чрез ИСУН 2020 междинно искане за плащане № 5 от 01.12.2021г. с отчетен период: 01.08.2020 г. - 31.01.2021 г. с обща стойност на исканите средства от 68 401,63лева, видно от том първи л.6, ведно с финансов отчет, приложени фактури, банково извлечение и приемо – предавателни протоколи. По това искане за плащане от ответника са изискани допълнителни документи и разяснения, видно от том първи л.84, 95, които са представени. Представените от Община Якимово фактури с искането за плащане с №********** от 03.09.2019г., №********** от 03.09.2019 г., №********** от 02.01.2020 г. и №********** от 10.09.2020г. са за закупуване на онагледяващи материали за лицата от целевата група, като същите са издадени на основание договор от 23.08.2019г. за закупуване и осигуряване на хранителни материали и пособия, бебешки храни, пелени и бебешки хигиенни средства, необходими за реализация на дейност 3 Подобряване достъпа до и предоставяне на качествени социални и здравни услуги“ по проект „Интеграция на уязвими групи в община Якимово“ по ОП РЧР.

По делото са приложени ежемесечен доклад за постигнатите индикатора по периоди; месечен график на дейностите по предоставяне на социални и здравни услуги; Картон за групова работа и поименен списък на присъстващите лица на групова сесия, от който е видно реално включване на материалите в доставената услуга с описана дейност „стандарти за ранно детско развитие“, „обмяна на мнение и опит при отглеждане на малки деца“, „подходяща семейна и общностна среда за отглеждане на дете“, „подобряване на родителските умения“, „хранене на децата от 1 до 3 годишна възраст“, „грижа за кожата на детето“, „формиране на умения за отглеждане на деца“, „развитие на умения за адекватна грижа и справяне с проблемите на ранното детско развитие“, „развитие на детето до 12 месеца“ и др. /видно от том втори и трети по делото, където поименно са описани лицата от целевите групи, раздадените им материали - пюрета, каши, адаптирано мляко, паста и четка за зъби, пелени, мокри кърпи, бебешки сапун, олио, пудра и др. посочени в представените фактури предмет на отказа да бъдат верефицирани разходите по тях, като е положен подпис на всяко от лицата в целевите групи, изготвени съобразно изискванията на раздел V, т.2 от Ръководството за изпълнение на проекта, видно от л.30 на том втори.

По това искане за междинно плащане №5 органът е издал и оспореното в частта по т.2 Решение от 22.12.2021г., с което е отказал верификацията на суми по два вида разходи - по т. 2.1. – в размер на 5432,78лева отчетени разходи по бюджетно перо 3.1 „Разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта“ и по т.2.2. в размер на 380,30лева отчетени разходи по бюджетен ред VI.13.1 „Единна ставка, Непреки разходи" или общо 5813,08лева. Правното основание за неверифициране на разходите по т.2.1 е чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012). От фактическа страна отказа в оспорената част се основава на обстоятелството, че разходът е за закупуване на онагледяващи материали предназначени за груповите сесии на предоставяната социално-здравна услуга, за предаването и разходването на които не е представена документация, доказваща допустимостта на разходите и осигуряваща проследимост на влагането на материалите в съответствие с принципите за добро финансово управление - икономичност и ефикасност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на частта в която е оспорен административният акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.60,ал.1 от ЗЕСЕСИФ управляващия орган /УО/ извършва авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане от бенефициента. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Функциите на Управляващ орган на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси – 2014-2020г.“, са предоставени на Главна дирекция „ЕФМПП“ в Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ съгласно чл. 29, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД- 03-2/01.12.2020г. на Министъра на труда и социалната политика се установява, че заместник главен директор на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“  - Ц*** И*** С*** , считано от 01.12.2020г., е определен да изпълнява функциите на Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси – 2014-2020г.“ с всички произтичащи от това права, задължения и отговорности. С оглед на изложеното съдът приема, че оспореното решение е постановено от материално компетентен административен орган – подписано и издадено е от оправомощен да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси – 2014-2020г.“, при упражняване на правомощия по чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ.

Обжалваният акт обаче е постановен при неспазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание и в нарушение на материалния закон.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в разпоредбите на чл.60 - чл.68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗУСЕСИФ разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.

По своята правна същност верификацията по чл. 62 от ЗУСЕСИФ представлява проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП. Предвид публичния характер на правоотношението и прякото и непосредствено засягане на бенефициента, направил искането за плащане по проекта, за отказа за верификация на заявените суми намират приложение общите разпоредби на АПК.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая от правна страна постановеното решение за отказ да бъдат верифицирани разходи в общ размер от 5813,08лева отчетени по т. 2.1. – в размер на 5432,78лева разходи по бюджетно перо 3.1 „Разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта“ и по т.2.2. в размер на 380,30лева разходи по бюджетен ред VI.13.1 „Единна ставка, Непреки разходи" по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП РЧР с бенефициент Община Якимово, обл.Монтана се основава на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012), регламентираща едно от изискуемите се общи условия за допустимост на разходите – разходите са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. /т.4/

За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, оспореното в частта по т.2 Решение от 22.12.2021 г. на Ръководителя на УО на ОП РЧР, е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление за отказ да бъдат верифицирани разходи в размер на общо 5813,08лева, като недопустими - т. е да бъдат посочени фактите и обстоятелствата, сочещи, че тези разходи са извършени незаконосъобразно и извън одобрените по проекта такива. В случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като "мотиви", се свежда до това, че разходът е за закупуване на онагледяващи материали предназначени за груповите сесии на предоставяната социално-здравна услуга, за предаването и разходването на които не е представена документация, доказваща допустимостта на разходите и осигуряваща проследимост на влагането на материалите в съответствие с принципите за добро финансово управление - икономичност и ефикасност. Очевидно изложеното не представлява мотивиране на фактически обстоятелства, обосноваващи недопустимост на разходи в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Сами по себе си разходите по искане за плащане №5 по приложените фактури предмет на отказа от верификация  са били необходими за реализация на дейност 3 Подобряване достъпа до и предоставяне на качествени социални и здравни услуги“ по проект „Интеграция на уязвими групи в община Якимово“ по ОП РЧР и са сред предвидените в проектното предложение. Още повече, че са представени фактури, приемо – предавателни протоколи, ежемесечен доклад за постигнатите индикатора по периоди; месечен график на дейностите по предоставяне на социални и здравни услуги; Картон за групова работа и поименен списък на присъстващите лица на групова сесия, които не са обсъдени от административния орган за да се приеме, че са недостатъчни и не е окомплектова документацията, както и че същата не отговаря на някое от изискванията на раздел V, т.2 от Ръководството за изпълнение на проекта. От друга страна липсва описание какви са по вид и количество разходените материали, за какво количество сесии/теми и при участието на колко броя лица/семейства и тяхната възрастова граница са определени разходите като недопустими. От друга страна фактическите основания „за несъвместимост на разходените количества в рамките на провежданите сесии“ посочени в акта за разходване на закупените материали не по предназначение, а с друга цел, биха могли да съответстват на нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, но такова правно основание органът не сочи.

В чл. 3.65 от договора е посочено какво се разбира под допустими разходи – "без да противоречи на разпоредбите на Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и Съвета и на Регламент № 1304/2013, както и на глава пета, раздел първи ЗУСЕСИФ, за да бъдат признати за допустимо по договора, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в условията за кандидатстване по конкретната процедура". В чл. 3.66 е посочено, че Управляващият орган извършва плащания в съответствие с условията на глава пета, раздел втори ЗУСЕСИФ. В този смисъл за обосноваване недопустимостта на разходите за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта като неизпълняващи изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и принципите за добро финансово управление - икономичност и ефикасност в оспорения акт е било необходимо да се посочат кои са приетите от Ръководителя на УО недопустими разходи по проекта, като се изпишат конкретно, а не само в общ размер и съответно конкретно за кои консумативи, по отношение на кои лица от груповите сесии, какви конкретно документи не са представени, конкретно за кой от поисканите разходи одобрени по съответния бюджетен ред.

В случая това не е направено – от обстоятелствената част на обжалваното решение не е ясно и не може да се установи как са установени приетите като недопустими разходи като величина, нито по какъв начин е изчислен и определен техния размер за които се отказва верификация – т. е липсват каквито и да е било фактически установявания и обективирана преценка за наличието на неподлежащ на верификация като недопустим разход в размер на общо 5813,08лева. Лаконичната и бланкетна констатация, че недопустим за финансиране се счита размерът на разходите за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта, тъй като не са в съответствие с принципите за добро финансово управление – икономичност и ефективност, без излагане на каквито и да е било конкретни, обосноваващи констатацията факти и без отнасянето на тази констатация към конкретно направени и с посочен размер разходи по проекта при изпълнението на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициент очевидно не изпълнява законовото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта от фактическа страна от гледна точка на наличието на недопустим в хипотезата чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ разход и неговия размер, за който се следва постановяването на отказ да бъде верифициран. От друга страна, следва да бъде посочено, че в практиката на ВАС по приложението на ЗУСЕСИФ е залегнало становището, че при определени предпоставки нарушението на принципа на добро финансово управление е въздигнато от законодателя като основание за финансова корекция – чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, при което административният орган следва да разграничава основанията за верификация и финансова корекция.

 

Съдебната теория и практика константно приемат, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от ефективна защита, като препятства съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в правно основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и респ. дали се следват разпоредените правни последици. Следователно предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на оспорения акт, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В случая липсват формулирани и конкретно посочени факти, които да бъдат преценявани дали се субсумират в хипотезите на някоя от приложените от органа правни норми, като е недопустимо съдът да извлича по тълкувателен път съдържанието на фактическите основания за упражненото административно правомощие, съответно предполагаемата воля на органа за това кои фактически обстоятелства са обусловили квалифицирането на разходите като недопустими и как е определен размера на приетите за недопустими разходи.

Действително, съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт или да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В случая обаче мотивите за издаването на Решение от 22.12.2021г.. на Ръководител на УО РЧР, не могат да бъдат изведени от съдържащите се в приложената административна преписка документи.

Конкретни фактически установявания на органа и съответните на тях правни изводи не са изложени в оспорения акт, като настоящия съдебен състав, счита, че е недопустимо едва при съдебното обжалване на акта да се допълват или санират чрез разпит на лицата от целевите групи /каквото искане е направено в о.с.з./ липсващите мотиви. Още повече, че нормата на чл. 44 от АПК дава възможност на административния орган да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството, като законодателят е пояснил в ал. 2, че тези сведения се дават писмено, тъй като незаконосъобразно съда ще замести волеизявлението на административния орган, дали реално са били налице предпоставките за издаване на оспорения акт.

В случая, доколкото се оспорва Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 22.12.2021год. издадено от Ръководител на Управляващия орган на ОП“Развитие на човешките ресурси – 2014-2020г.“, Главен директор на Главна дирекция „ЕФМПП“ в Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ в частта по т.2 от, с което е отказана верификация на разходи на обща стойност 5813,08лева по искане за междинно плащане № 5 по ИСУН с отчетен период 01.08.2020г. - 31.01.2021г. по проект „Интеграция на уязвими групи в община Якимово“ с №BG05M90P001-2.018-0001-С01 не може да се изведе извод, защо ответника приема че тези разходи са недопустими и "Отхвърля" в тази част искане за междинно плащане № 5, което прави оспореното решение немотивирано и незаконосъобразно на това основание. Незаконосъобразността на решението, в частта му по т. 2.1 води до незаконосъобразност на същото и в частта по т. 2.2, тъй като непреките разходи са в зависимост от отчетените допустими преки разходи.

С оглед на гореизложеното оспореното Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 22.12.2021год. издадено от Ръководител на Управляващия орган на ОП“Развитие на човешките ресурси – 2014-2020г.“ в оспорента част по т.2, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тъй като административното производство е започнало по инициатива на Община Якимово и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката в частта по т.2 от оспореното решение следва да бъде върната на административния орган за ново и мотивирано произнасяне по постъпилото искане за плащане №5 с отчетен период 01.08.2020г. - 31.01.2021г. от Община Якимово с посочване на фактическите и правните основания при издаването на акта и при съобразяване на фактите и обстоятелствата, релевантни към отказа за верификация на заявените от бенефициента за плащане суми. Поради това и на основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ съдът определя тримесечен срок на органа за произнасяне.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на Министерство на труда и социалната политика следва да бъде възложено заплащането на сумата от 600,00лева /шестстотин/ заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е под минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като такова отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и не подлежи на намаляване по възражението на ответника за прекомерност.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ по жалба на Община Якимово ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета д-р Г*** Г*** Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 22.12.2021год. издадено от Ръководител на Управляващия орган на ОП“Развитие на човешките ресурси – 2014-2020г.“, Главен директор на Главна дирекция „ЕФМПП“ в Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ в частта по т.2 от Решението с което се отказва верификация на направени разходи в общ размер от 5813,08лева, по т.2.1 в размер на 5432,78лева отчетени разходи по бюджетно перо 3.1 „Разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта и по т.2.2. в размер на 380,30лева отчетени разходи по бюджетен ред VI.13.1 „Единна ставка, Непреки разходи", по искане №5 за междинно плащане от ИСУН 2020 с отчетен период от 01.08.2020г. - 31.01.2021г. по проект „Интеграция на уязвими групи в община Якимово“ с №BG05M90P001-2.018-0001-С01, като незаконосъобразно.

 

ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., за ново произнасяне по постъпилото от Община Якимово искане за плащане № 5 по ИСУН с отчетен период от 01.08.2020г. - 31.01.2021г. по проект „Интеграция на уязвими групи в община Якимово“ с №BG05M90P001-2.018-0001-С01 с оглед дадените от съда задължителни указания с настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, като определя тримесечен срок за произнасяне.

 

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, седалище и адрес *** да заплати на Община Якимово, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, сумата от  600,00лева /шестстотин/ разноски по делото, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

                                                                                  Административен съдия: