Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
V - 8 Година 2019, 12 февруари гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на седемнадесети
януари година
две хиляди и деветнадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
секретар
Жанета Граматикова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1871 описа за 2018 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по
въззивната жалба на Г.Г.Г. от гр. Бургас против решение № 2131 от 30.10.2018 г. по
гр.д.3770/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която е прието за установено, че въззивникът
дължи на Етажната собственост в жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, ж.к.Л.,
бл.**, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
981/22.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1889/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 105.90 лв – сбор от припадащата му се част от стойността на
извършен ремонт на асансьора и от
таксите за поддръжка на общите части в етажната собственост, за периода от
01.11.2016 г. до 20.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
105. 90 лв. от 21.03.2018 год. до окончателното плащане на вземането, и
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Етажната собственост, сумата от
666,92 лв за направените по делото разноски, от които 357.28 лв - по
гр.д.3770/2018 г. и 309,64 лв - по ч.гр.д.1889/2018 г., двете по описа на
Бургаския районен съд. Излагат
се оплаквания, че съдът не е обсъдил възраженията на въззивника, основаващи се
на чл.38, ал.2 от ЗС, предвид факта, че вратите на асансьора на втория етаж са
заварени, което изключва възможността за ползването му от живущите на този
етаж. На второ място се твърди, че са неправилни изводите на съда, за
неделимост на претендираните за заплащане от въззивника режийни разходи (които
въззивникът не отказва да заплаща), от разходите за подмяна на кабелите на асансьора.
С въззивната жалба, за първи път в производството, се въвежда твърдение, че
заваряването на вратите на асансьора на втория етаж е извършено по „решение на
Общото събрание ва етажната собственост, преди много години /около 46 години
назад/, като доказателства, сочещи обратното не са били представени, както и не
са представени доказателства за отмяна на това решение и за приемане на ново
решение за предоставяне на възможност на живущите на втори етаж да използват и
да бъдат обслужвани от тази обща част“. Твърдението за наличие на такова
решение на ОС на ЕС за заваряване вратата на асансьора, се поддържа от
въззивника в съдебното заседание. Претендира се отмяна на решението на БРС и
постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Претендират се съдебни
разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемата Етажната собственост в жилищна сграда, находяща се в
гр.Бургас, ж.к.Л., бл.**, представлявана от Управителя на ЕС Мара Георгиева,
представя в законовия срок по чл.263 от ГПК писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното решение не страда от изброените от
въззивника пороци. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил възражението
на ответника и е изложил съобразени със закона мотиви относно това кои са
общите части в сградата и чие задължение е поддръжката им. Твърди се, че са
правилни изводите на съда и относно това, че решението на ОС на ЕС за дължими
суми за поддръжката на асансьора, е влязло в сила, поради което въззивникът не
може да го оспорва в настоящото производство. Сочи се, че първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил всички твърдения и възражения
на страните, а изводите му са обосновани и законосъобразни. В съдебно
заседание, по повод новите твърдения на въззивника, се изразява становище, с
което се признава както че вратата на асансьора на втория етаж е заварена, така
и, че това е станало по решение на ОС на ЕС отпреди 47 години. Сочи се обаче,
че нито на ОС на ЕС отпреди 47 годи, нито на някое следващо ОС, е вземано
решение за освобождаване на живущите на втория етаж от задължението им като
етажни собственици да заплащат суми за разходите за поддръжка на асансьора. По
отношение на отказа на етажната собственост за приеме плащане само на сумите за
текущи разходи на входа се твърди, че това е в изпълнение на решение на ОС на
ЕС, което въззивникът може да поиска за бъде изменено на следващо ОС. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на правените във
въззивното производство съдебни разноски. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и събраните
по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззиваемата
Етажната собственост за приемане за установено по отношение на въззивника Г.,
че същият дължи на ЕС сумата от общо 105.90 лв, представляваща сбор от
припадащата на въззивника-ответник част от стойността на извършен ремонт на
асансьора и от таксите за поддръжка на общите части в етажната собственост за
периода от 01.11.2016 г. до 20.03.2018 г., ведно със сборна мораторна лихва в
размер на 5.25 лв, начислена за периода от 01.01.2017 г. до 20.03.2018 г.,
както и законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното плащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 981/22.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1889/2018 г. по описа на БРС. Заявено
е, че ответникът в качеството си на етажен собственик следва да участва в
разходите за ремонт на асансьора и поддръжка на общите части, които свои
задължения той е спрял да изпълнява от 01.11.2016 г.
Предявените
искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.6, ал.1, т.8, 9 и 10 от ЗУЕС
и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът е
оспорил исковете с писмен отговор в законовия срок. Не оспорва твърдението на
ищеца, че не е заплатил претендираните суми, но твърди, че никога не е отказвал
да заплаща сумите за текущи разходи на входа, а само тези – за ремонт на
асансьора - 15 лв, поискани му в края на 2016 г. Твърди, че не дължи тази сума,
тъй като на втория етаж, където живее ответникът, асансьорът е със заварени
врати и живущите на етажа нито го ползват, нито някога са плащали такси за
него. Оспорена е представителната власт на посочената като Управител на
ищцовата ЕС Мара Георгиева.
С
обжалваното решение БРС е приел на първо място, че ищцовата ЕС е надлежно
представлявана с оглед представените по делото доказателства. По същество съдът
е приел, че предявените искове са основателни и доказани, поради което ги е
уважил изцяло и е присъдил на ищеца направените в първоинстанционното
производство, както и в заповедното производство, съдебни разноски.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, а по същество –
и правилно и обосновано.
На първо място съдът приема, че първоинстанционният
съд е установил в пълнота фактическата обстановка и е изградил изводите си след
съобразяване с представените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност.
По наведените във въззивната жалба оплаквания, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съгласно чл.269 от ГПК, съдът намира
следното:
Съдът намира за неоснователно оплакването на
въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на въззивника,
основаващи се на чл.38, ал.2 от ЗС, предвид факта, че вратите на асансьора на
втория етаж са заварени, което изключва възможността за ползването му от
живущите на този етаж. Възражението на ответника, че вратата на асансьора на
втория етаж е заварена от повече от 40 години, е въведено още с отговора на
исковата молба. Твърдение, че това обстоятелство следва да се тълкува като
взето решение по чл.38, изр.второ от ЗС, асансьорът да се счита за обща част
само на някои етажни собственици, всъщност – на всички етажни собственици, с
изключение на собствениците на самостоятелни обекти, намиращи се на втория етаж
на сградата, е направено от процесуалния представител на ответника едва с
писмените бележки по съществото на спора, поради което първоинстанционният съд
не е дължал обсъждане на това възражение. Независимо от това следва да се
посочи, че възражението, че е налице решение по чл.38, изр.второ от ЗС,
асансьорът да се счита за обща част само на някои етажни собственици, е
неоснователно и недоказано, тъй като достъпът до асансьора не е ограничен,
вкл.за живущите на втория етаж.
С оглед изложеното, съдът намира, че и
живущите на втория етаж, следва да участват в разходите за ремонт и поддръжка
на асансьора като обща част на всички етажни собственост.
Неоснователно е и второто оплакване на
въззивника - че са неправилни изводите на съда, за неделимост на претендираните
за заплащане от въззивника режийни разходи (които въззивникът не отказва да
заплаща), от разходите за подмяна на кабелите на асансьора, при наличието на
взето решение на ОС на ЕС /по т.IV.3 на ОСЕС от
15.04.2014 г./, което не е отменено до настоящия момент, за заплащане на всички
дължими разходи за общите части на ЕС.
С така изложените съображения, и при споделяне на
съображенията на първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК, съдът намира предявения
иск за основателен и доказан.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта на произнасянето по предявения
иск.
Независимо от постановения краен резултат, на
основание чл.78, ал.2 от ГПК на въззиваемата Етажна собственост не следва да се
присъжда пълният размер на направените разноски. Настоящият състав приема, че
макар исковата претенция за сумата от 90 лв – месечно дължими суми за поддръжка
на общите части в етажната собственост, да е основателна, тъй като тази сума е
дължима от ответника и не е била заплатена от него, следва да се приеме по
отношение на тази част от претенцията, е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като от представената по делото нотариална покана от 07.06.2017 г.,
връчена на управителя на Етажната собственост, се установява, че от началото на
2017 г. ответникът е искал от ЕС да приеме плащанията му на тези такси и е
възразявал против отказа на ЕС да приеме плащанията му. В отговора си на
исковата молба ответникът признава иска по отношение на сумата от 90 лв, а
писмените си бележки по съществото на спора пред първата инстанция, както и във
въззивната си жалба, излага оплакване, че поради липсата на посочена от ищеца
банкова сметка, той е в невъзможност доброволно да заплати признатата от него
сума. Настоящият състав приема, че по отношение на сумата от 90 лв
въззивникът-ответник действително не е дал повод на ищеца за завеждане на
делото, и с оглед заявеното признаване на иска за тези суми, ответникът следва
да понесе разноски пропорционално на сумата, за която е дал повод за завеждане
на иска и е оспорил исковата претенция. Ето защо съдът приема, че ответникът
следва да заплати на ищеца разноски, както следва: от направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 357,28 лв – 51 лв; от направените в
първоинстанционното производство разноски – 309,64 лв – 44,30 лв; и от
направените за въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв за заплатено
адв.възнаграждение – сумата от 43 лв. При изчислението на дължимите съдебни
разноски, съдът съобразява присъдените от БРС разноски с оглед обстоятелството,
че първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен искът за сборна
мораторна лихва, както и за разноски в размер на 17 лв, не е обжалвано от ищеца
и е влязло в сила.
Горното налага обжалваното решение да бъде
отменено частично – в частта на произнасянето по разноските, и да се постанови
присъждане на разноски в посочения по-горе смисъл.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 2131 от 30.10.2018 г. по гр.д.3770/2018 г. по описа на Бургаски
районен съд, в частта, с която Г.Г.Г. с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.Л., бл.**, ет.*, ап.**, е осъден да заплати на Етажната собственост в жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, ж.к.Л.,
бл.**, съдебни разноски над сумата
от 95,30 лв до присъдения размер от 666.92
лв за направените по делото разноски, от които: над сумата от 51 лв до
357,28 лв за гр.д.3770/2018 г. и над сумата от 44,30 лв до присъдения размер от
309,64 лв за ч.гр.д.1889/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2131 от 30.10.2018 г. по гр.д.3770/2018 г. по описа на Бургаски
районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.Г.Г. с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.Л., бл.**, ет.*, ап.**, да заплати на Етажната собственост в жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, ж.к.Л.,
бл.**, съдебни разноски, както следва: 51 лв (петдесет и един
лева) за направени в заповедното производство по ч.гр.д.1889/2018 г. на Бургаски
районен съд разноски; 44,30 лв (четиридесет и четири лева и тридесет
стотинки) за направени в първоинстанционното производство разноски; и 43 лв (четиридесет
и три лева) за направени за въззивната инстанция разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.