Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 / 9.1.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение,
в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ
СТОЯН ПОПОВ
при секретар Нели Йовчева и прокурор Димитър Кайряков,
като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНОХД № 1293 / 2018 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С
Присъда № 272 от 23.10.2018 г. по НОХД № 4234 / 2018 г., НО, 22 състав на Варненски
районен съд е признал подс. Р.М.Г., роден на ***г***, ателие 2, бълг.гражданин, основно
образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 14.08.2018 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1.66 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 15.73%, на стойност 6,64 лева, като случаят е маловажен –поради
което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил
наказание глоба в размер на 700,00 лева.
Срещу така постановената Присъда е постъпила въззивна
жалба, с искане за оправдаване на подсъдимия, като се приеме, че се касае за
малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
В съдебно
заседание пред настоящия въззивен състав защитникът на подс. Г., в лицето на
адв. Р. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Представят на съда
доразвитите писмени аргументи към въззивната жалба, които поддържат и по
същество.
Подс. Г. в своя лична защита, поддържа изразеното становище
от неговия защитник. При упражняване правото си на последна дума, отправя
идентично искане към съда.
Представителят на ВОП определя първоинстанционния съдебен
акт като законосъобразен. Счита, че наказанието за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК е
определено правилно, като са отчетени обстоятелства имащи значение за
наказателната отговорност на подсъдимия. Сочи, че няма основание случаят да
бъде приет за малозначителен.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната
присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния
процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената
съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка така
както е описана в първоинстанционния акт, а тя е следната:
Подсъдимият Р.М.Г. е роден на *** г. в гр. Лом, живее в гр. Варна,
български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, работи, ЕГН: **********.
На 14.08.2018 г. подсъдимият Р.Г. държал в себе си зелени топчета със
суха зелена тревиста маса.
Вечерта на същата дата отишъл с личния си лек автомобил марка и модел
„Опел Омега“ с рег. № В 26 49 РН в района на Пикадили парк - гр. Варна, където
си закупил бира. Докато пиел бирата подсъдимият изпушил и една цигара марихуана,
след което отишъл с автомобила до денонощния магазин в района на обръщача на
автобусите, намиращ се до Телевизионен център – Варна.
В това време полицейските служители св. Д.Ш. и св. Р. М. изпълнявали
служебните си задължения в същия район. Около 22,15 ч. двамата забелязали лекия
автомобил на подсъдимия Р.Г. и решили да го проверят. При проверката
подсъдимият Р.Г. обяснил, че има наркотично вещество /марихуана/ в автомобила
си.
Подсъдимият Р.Г. предал с протокол за доброволно предаване на служител
от 05 РУ – Варна 1 брой бяла кутия от цигари „Марлборо“, с черен капак отпред,
с четири различни по големина овални топчета зелена суха тревна маса.
Съгласно заключението на приетата по делото физикохимична експертиза
предадената от подсъдимия Р.Г. суха зелена на цвят растителна маса под формата
на топчета, съдържащи се в кутия от цигари с надпис „Марлборо“, представлява
части от растението Херба Канабис Индика сатива, известно като Марихуана /индийски
коноп, канабис/ и съдържа активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 15,73 % и нетно тегло 1,66 грама.
Съобразно приложения по делото протокол за оценка на
наркотични вещества, стойността на наркотичните вещества са на обща стойност 6,64
лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена
като се позовава на направеното самопризнание на подс. Г.
по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК от
първоинстанционния съд, а именно: показанията на свидетелите Д.Ш. и Р. М., съдебно физикохимическа експертиза,
протокол за оценка на наркотични вещества, протокол за оглед,
протокол за доброволно предаване, свидетелство за съдимост,
Приетите за установени фактически положения от въззивния
съд не се различават от фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз
основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса
послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени
и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства за престъплението,
за което е повдигнато обвинение на подс. Г..
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че с деянието си подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл. 354а от НК, като на посочената
дата в гр. Варна, без надлежно разрешение, държал високорисково наркотично вещество - марихуана с общо нетно тегло 1,66 грама и процентно
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 15,73 %, като нейната стойност е определена на 6,64 лв..
От обективна страна на 15.08.2018 г. подсъдимият е държал
наркотично вещество - марихуана. Фактическата власт подс. Г. установил от неизвестно лице.
Така установената върху наркотичното вещество фактическа
власт, подс. Г. впоследствие продължил да упражнява до
намесата на органите на реда. С това същият е осъществил една от формите на
изпълнителното деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане
на наркотично вещество - марихуана /коноп, канабис/.
По делото е установен категорично и характера на
наркотичното вещество - марихуана. Марихуаната има наркотично действие и е под
контрол съгласно списък и списък IV на Единната Конвенция на ООН за
наркотичните средства от
Няма данни подс. Г. да е
придобил или държал високорисковото наркотично вещество, въз основа на лицензия
за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за
същото.
От субективна страна, деянието е осъществено от подс. Г. виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на
дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху
наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите
действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и то без
надлежно разрешение за това.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че
подс. Г. е осъществил от субективна, а и от обективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Правилни според въззивния съд са и
заключенията, че конкретният случай е маловажен, респ. подс. Г. следва да носи наказателна отговорност по чл.
354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК. За да се приеме, че едно престъпление е
маловажен случай, следва да се извърши комплексна преценка, в съвкупност на
всички основни обстоятелства, които обуславят обществената опасност на деянието
/преди всичко вредните му последици/, моралната укоримост на психическото
отношение на дееца към престъпния резултат и опасността на личността на дееца.
В настоящият случай от една страна стойността на високорисковото наркотично
вещество е 6,64 лв., а от друга, следва да се направи заключение, че случаят е
маловажен, като се отчете и това, че вредните последици са не само
имуществените, а и тези които се причиняват на обществото. Не може да се
приеме, че деянието е причинило или е било в състояние да причини сериозна
вреда. Да, опиата е установен у Г., но от доказателствата по делото се
установява, че установеното количеството марихуана е предназначена за лично
ползване. Освен стойността на вещите следва
да се вземе предвид и интензитета на деянието, упоритостта при
извършването му, все обстоятелства, които налагат извод за маловажност на
деянието.
С оглед изложеното съдът прие, че подс. Г. е осъществил
състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
Аналитичната дейност на първия съд при определяне размера
на наказанието, също следва да се възприеме изцяло, респ. правилно то е определено
над средния размер.
По жалбата:
Искането във въззивната жалба се свежда до оправдаване
на подсъдимия Г., като са изложени
пространствено доводи, които да характеризират описания случай като малозначителен.
Със залегналото в жалбата разбиране за конкретната
деятелност, въззивният съд не може да се съгласи. Изложените
факти, имащи характера на аргументи за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, без
съмнение са установени по делото, но те сами по себе си не са достатъчни да
категоризират деянието като малозначително, в случая поради явната
незначителност на обществената опасност /тази хипотеза очевидно е приета от
защитата/. Въззивната инстанция приема, че извършеното деяние, има по –
висока степен на обществена опасност от твърдяната и е налице престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК. В случая,
отправната точка за неприлагане на посочената разпоредба е характеристиката и на
дееца, и на деянието. Както правилно е отчетено от ВРС, подс. Г. е осъждан по
НОХД № 30017 / 2012 г. на РС Монтана, а реабилитацията по НОХД № 342 / 2003 г.
на РС Лом не може да заличи факта на извършеното престъпление и то следва да се
отчете като отрицателна характеристика. Установено е и утвърдено неправомерно
поведение - употреба наркотични вещества и управление на МПС. При наличието на
тези обективни характеристики на дееца, не би могло да се отдава приоритетно
значение на индивидуалните признаци на деянието, въз основа само на държаното
малко количеството вещество и ниската му стойност и да се извежда извод за явна
незначителност. В случая се касае за държане на високорискови наркотични
вещества, макар и в малки количества и на невисока стойност, но важното са
последиците от употребата на такива вещества и най-вече засегнатите и увредени
обществени отношения, свързани с живота и здравето на хората. Не без значение е
публичното място, където е извършено престъплението, както и че подс. Г. в
значителен период от време ги е държал. Отделно от това наличната фактология по
делото сочи, че без намесата полицейските органи, държането на наркотичните
вещества е щяло да продължи. С оглед горното въззивният съд прима, че
обществена опасност на деянието не може да се определи като незначителна и това
да изключи общественоопасния му характер.
По горните съображения въззивния съд, прие, че не може да
удовлетвори искането залегнало във въззивната жалба.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният
съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради
което присъдата на ВРС, следва да бъде потвърдена.
Водим от и на
основание чл. 338 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 272 от 23.10.2018 г.
постановена по НОХД № 4234 / 2018 г., НО, 22-ри състав на Варненски районен
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.