№ 257
гр. Шумен, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500303 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №376 от 16.05.2022г. по гр.д.№3174/2021г., Районен съд - гр.Шумен е
уважил частично предявения от В. Р. З. срещу "Лев Инс" АД иск по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45
ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца, сумата от 943,30 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна щета № 2701-5000-19-305699 за
претърпяна от ищеца имуществена вреда – „тотална щета“ на лек автомобил марка „Шкода“
модел „Фелиция“ с рег. № Н ... ВТ, настъпила в резултат на ПТП от 19.09.2019г., причинено
от водач застрахован в ответното дружество, ведно със законна лихва върху тази сума
считано от датата на предявяване на иска – 01.12.2021г. до окончателното му изплащане,
като отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 3800 лв., като неоснователен и
недоказан. С решението са присъдени и разноски на ищцовата страна в размер на 303,44
лева, а на ответната 187,94 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд в частта, с която е отхвърлена претенцията му за разликата над 943,30 лева
до 3800 лева, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и
моли съда да го отмени в атакуваната част и да постанови решение, с което да уважи
предявения иск изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който
оспорва въззивната жалба, и моли решението да бъде потвърдено в атакуваната част.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД от В. Р. З. срещу "Лев Инс" АД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 3800 лева представляваща обезщетение причинени имуществени вреди
на л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“ рег. № Н 3789 ВТ, настъпили в резултат от ПТП на
19.09.2019г. в гр.Шумен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 01.12.2021г. до окончателното и изплащане.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна.
На 19.09.2019г. в гр.Шумен е настъпило пътно транспортно произшествие по вина на водача
М.А., който при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Н
... ВР при навлизане в лява съседна лента не пропуснал движещия се лек автомобил марка
„Шкода“ модел „Фелиция“ с рег. № Н ... ВТ, управляван от ищеца и му причинил
неимуществени и имуществени вреди. За горното бил съставен Протокол за ПТП № 1743628
от 19.09.2019г.В опис на щетите от 20.09.2019г. били описани нанесени увреди на общо 18
елемента от процесния автомобил, по които няма спор между страните. На 10.02.2020г.
ищецът подал възражение с искане за изплащане на нанесените имуществени вреди, към
които били представени фактури, тъй като ищецът не бил съгласен с определеното от
застрахователя обезщетение. На 19.02.2020г. ответника му отговорил, че уврежданията на
автомобила представлявали „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, като
застрахователят ще изплати обезщетение в размер на 70 % от действителната стойност на
автомобила след представяне на удостоверение за прекратяване регистрацията на
автомобила. На 27.04.2020г. му било отправено предложение за постигане на споразумение
между страните относно застрахователното обезщетение, без да се налага спиране на
автомобила от движение. За неимуществените вреди от процесното ПТП било подписано
Споразумение № 259 от 17.03.2020г. между страните по делото. Представени са фактура №
№ ********** от 21.10.2019г., издадена от „Донев Ауто“ ООД на стойност 511.50 лв. с ДДС
за закупени части, Фактура № ********** от 04.11.2019г., издадена от „Донев Ауто“ ООД
на стойност 60 лв. за закупена част, Фактура № ********** от 13.11.2019г., издадена от
„Ван-Ко Авто“ ЕООД на стойност 1056 лв. с ДДС за извършени авто-тенекеджийски и
бояджийски услуги. Ищецът е представил и регистрационен талон на автомобила №
*********, както и Удостоверение за техническа изправност на ППС от 09.11.2021г.,
установяващо че автомобилът е допуснат до движение по отворени за обществено ползване
пътища и сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/02/121002355926 с
валидност до 19.02.2022г. От заключението на изготвената в първоинстанционното
2
производство съдебно-автотехническа експертиза е видно, че автомобилът на ищеца е с
първоначална регистрация 21.07.1998г., като към датата на ПТП е бил в експлоатация 21
години. Действителната пазарна стойност на автомобила към 19.09.2019г. била 1349 лв.
Средната пазарна стойност на настъпилите имуществени вреди, вследствие на ПТП – то
възлизала на 1362 лв., включващи стойността на необходимите части и труда за
отремонтиране на автомобила. Налице е тотална щета, тъй като стойността на необходимия
ремонт надхвърляла значително 70 % от действителната пазарна стойност на автомобила.
Стойността на запазените части била 405,70 лева.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които
произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това,
за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и
има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване. В настоящия случай на първо место
следва да се отбележи, че между страните не е спорно наличието на валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното
търговско дружество, както и вината на прекия причинител на вредата, т.е. налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а
между страните е било сключено и споразумение за изплащане на неимуществените вреди
на ищеца от процесното ПТП.
Основното възражение на ответната страна е, че щетата на увреденото МПС на
ищеца е тотална по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, и че ищеца не е представил документ за
дерегистрация на автомобила. От една страна е необходимо да се отбележи, че при частични
вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на
увреденото имущество се определя от експертна комисия и не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия
3
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му
стойност. При установена тотална щета, в полза на увреденото лице следва да бъде
изплатена стойността на действително претърпените вреди към датата на ПТП /чл. 386, ал. 2
КЗ/ Съгласно чл. 400 КЗ, за действителна застрахователна стойност се счита стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. При установена тотална щета с оглед вида и размера на вредите, в полза на
увреденото лице следва да бъде изплатена именно тази стойност – компенсираща загубата от
полезността на вещта. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на увредения от
действителната стойност на вещта следва да бъде приспадната стойността на запазените
части, които могат да бъдат реализирани на вторичен пазар. При ЗГО размера на
застрахователното обезщетение е ограничен и от максималната застрахователна сума. В
нейните рамки се определя и стойностния адекват на причинената и подлежаща на
рапариране вреда, като тя се лимитира още и от действителната стойност на застрахованото
имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно
константната съдебна практика, част от която цитирана в атакуваното решение,
дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията
на МПС, съгласно чл. 193, ал. 3 КЗ, и липсата на този документ би могло да има значение
единствено за забавата на длъжника, но не и за основателността на претенцията. По делото е
установена действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП - 1349 лева,
а стойността на причинените вреди - 1362 лева. При установена стойност на запазените
части - 405,70 лева, на ищеца се дължи разликата от стойността на автомобила и запазените
части, или 943,30 лева. Определяща за размера, както на действително претърпените вреди,
така и за стойността на автомобила е експертната оценка изготвена от допуснатата в
първоинстанционното производство експертиза, а не реално заплатените от увредения
ремонтни дейности, като е необходимо да се отбележи и, че ако страната не е била доволна
от заключението на вещото лице е имала възможност да го оспори своевременно /до като
трае изслушването на вещото лице/ и да поиска назначаване на повторна експертиза, след
надлежно мотивиране на необосноваността му, което не е било сторено.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
атакуваната част.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №376 от 16.05.2022г. по гр.д.№3174/2021г. на Районен
съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от В. Р. З. с ЕГН **********
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, иск по
чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение по застрахователна щета № 2701-
4
5000-19-305699 за претърпяна от ищеца имуществена вреда – „тотална щета“ на лек
автомобил марка „Шкода“ модел „Фелиция“ с рег. № Н ... ВТ, настъпила в резултат на ПТП
от 19.09.2019г., причинено от застрахован водач при ответника, за сумата над 943,30 лева до
пълния предявен размер от 3800 лева.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5